Решение по дело №823/2022 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение № 448/02.03.2022 г. по АНД № 823/2022 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XXI н. с.

Районна прокуратура – Пловдив е внесла за разглеждане досъдебно
производство № 136/2019 г. по описа на сектор „Разследване на престъпления
по транспорта“ при ОД на МВР – Пловдив, водено срещу обвиняемия С.К.Г..,
ЕГН: ********** по обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл.
342, ал. 1 от НК с Постановление с предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Срещу обвиняемия С.К.Г.. е повдигнато обвинение за това, че на
03.08.2019год., в гр.Пловдив, по ул. „Брезовско шосе“ срещу номер № 113А,
при управляване на моторно превозно средство - автобус „Исузу Новосити“ с
peг. № *** е нарушил правилата за движение, както следва:
- чл. 68, ал. 2 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство от
редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява
възможност за безопасното качване и слизане на пътниците“ и
- чл. 132, т. 3 от ЗДвП: „При превозване на пътници водачът е длъжен да
затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да
не ги отваря по време на движение“
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. С. М.-Ц.
ЕГН: **********, изразяваща се в травматично компресионно счупване на
тялото на 2-ри поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на
движенията на снагата – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал.
1 от НК.
За престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за
което е повдигнато обвинение на С.К.Г.., се предвижда наказание „лишаване
от свобода“ до три години или „пробация“. Обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от глава осма
от Общата част на НК, а от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди, поради което спрямо процесния случай е приложима
разпоредба на чл. 78а от НК. Предвид това настоящият съдебен състав
разгледа делото по реда на особените правила на глава двадесет и осма от
НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, което
намира за доказано по несъмнен начин от събраните по делото
доказателствени материали. Поддържа деянието да е извършено виновно от
субективна страна и по непредпазливост. Предлага на съда да признае
обвиняемия Г. за виновен, като с решението си го освободи от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Обосновава наличието
на предпоставките за приложението на правилото по чл. 78а, ал. 1 от НК.
Пледира за индивидуализиране на наказанието към минималния размер и
лишаване от правоуправление за срок от три месеца.
1

Защитникът адв. С. взема становище поддържаното от Районна
прокуратура – Пловдив обвинение да е недоказано, поради което моли
обвиняемият да бъде оправдан. Заявява, че описаната в постановлението
фактическата обстановка и по-специално механизма на причиняване на
телесното увреждане са неясни. В условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че обвинението е доказано, моли наказанието глоба да бъде
индивидуализирано в предвидения от закона минимален размер, както и
обвиняемият да не бъде лишаван от право да управлява моторно превозно
средство. Пледира, че упражняването на това право е свързано с професията
на обвиняемия и в противен случай би се засегнало правото му на труд.
Обвиняемият С.К.Г.. се възползва от правото си да не дава обяснения по
делото. В хода на съдебните прения поддържа становището на защитника си.
С последната си дума моли да му бъде наложено само наказание глоба.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди доводите и възраженията на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият С.К.Г.. е роден *** в гр. В., б.,б.г., живущ в гр. П., ул.
„***“, № **, ет. *, ап.*, със средно-специално образование, женен, работещ,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Обвиняемият С.К.Г.. работел като *** в ***. През седмицата той
управлявал ***, а в почивните – ***.
На 03.08.2019г., събота, обвиняемият Г. управлявал автобус марка
„Исузу Новосити“ с регистрационен номер *** ***. *** в автобуса била
свидетелката Д.Й.К.. Около 16:00 часа на посочената дата автобусът,
управляван от обвиняемия С.К.Г.., се движел по ул. „Брезовско шосе“. В
салона му се намирали две пътнички, като едната била свидетелката П. С. М.
– Ц.. На спирката, находяща се на ул. „Брезовско шосе“ срещу № 113а в гр.
Пловдив, движейки се в посока към село Войводиново, обвиняемият спрял
автобуса. Двете пътнички слизали от задната му врата. Втора по ред била
свидетелката П. С. М. – Ц.. Тя се насочила по стълбите на задната врата.
Тръгнала по стълбите надолу, за да излезе от автобуса. Преди да напусне
изцяло, обвиняемият подал команда, за да затваря вратите на превозното
средство. В този момент все още пострадалата не била стъпила на земята
извън автобуса. Излизайки, тя била затисната от задната врата в гърба, като в
този момент автобусът потеглил. Преди да успее да слезе на тротоара върху
пострадалата бил упражнен натиск от затварящата се врата и преди пълното й
затваряне, автобусът потеглил.
Свидетелката М.-Ц. загубила равновесие от натиска на вратата и
едновременното потеглянето на автобуса, като вследствие на това паднала на
пътното платно. От падането тя получила удар в гърба, като след инцидента
обвиняемият Г. спрял автобуса. Той и свидетелката Д.Й.К. се приближили
към свидетелката М. – Ц.. Събрали се и други хора, както и свидетелката
Н.Д.М.. Последната заедно с кондукторката на автобуса качили пострадалата
в автомобила, управляван от свидетелката М., и отишли в МБАЛ „Св. Иван
2

Рилски“. От там били насочени към „МБАЛ Пловдив“ АД, където
свидетелката М.–Ц. впоследствие била приета за преглед и диагностика.
Непосредствено след възникването на пътния инцидент свид. П. М. - Ц.
не изпадала в безсъзнателно състояние. Тя била транспортирана с частен
транспорт до Спешен кабинет на „МБАЛ Пловдив“ АД в град Пловдив,
където била прегледана, изследвана, консултирана, диагностицирана и
насочена към спешен неврохирургичен кабинет при УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД в град Пловдив.
В спешен кабинет на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД в град Пловдив, свид.
М.-Ц. отново била прегледана, изследвана, консултирана, диагностицирана и
насочена за хоспитализация, която тя е отказала.
И в двете лечебни заведение й поставили диагноза: ***
На 12.09.2019 година от 11:49 часа свид. П. М. - Ц. посетила съдебен
лекар, който издал СМУ № 1076 /2019 година, в което описал нейните
травматични увреждания: ***.
Скоростта на движение на автобус „Исузу Новосити“ с рег. № ***,
управляван от обвиняемия С.Г. след потеглянето му и непосредствено преди
задействане на спирачната му система била около 6 км/ч.
Дължината на пълния спирачен път (опасна зона) при движение на
автобус „Изису Новосити“ със скорост 6 км/ч била 2,84 м.

По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени гласни доказателствени средства – показанията
на свидетелите П. С. М. - Ц. (лист 62-65 от досъдебното производство);
Н.Д.М. (лист 68-70 от досъдебното производство); Д.Й.К. (лист 71-73 от
досъдебното производство); както и от обясненията на обвиняемия С.К.Г..
(лист 60-61 от досъдебното производство), от писмените доказателства –
справка за съдимост за обвиняемия Г. (лист 8 от делото); справка за
нарушител/водач за обвиняемия Г. (лист 131-132 от досъдебното
производство); справка за собственост за МПС с рег. № *** (лист 133 от
досъдебното производство); копие на СУМПС, контролен талон, карта на
водач и удостоверение за психическа годност (лист 134-135 от досъдебното
производство); трудов договор № *** и длъжностна характеристика (лист
138-141 от досъдебното производство); медицинска документация за П. С. М.
– Ц. от УМБАЛ – Пловдив“ АД (лист 144-146 от досъдебното производство);
медицинска документация за П. С. М. – Ц. от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД
(лист 150-158 от досъдебното производство), от писмените доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие от 06.10.2020 г. (лист 35-
36 от досъдебното производство), протокол за оглед от 09.10.2020 г. (лист 43-
44 от досъдебното производство) от заключението на съдебномедицинската
експертиза № П-37/2020 г. по писмени данни (лист 75-81 от досъдебното
производство); от заключението на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза по ДП № 136/2019 г. на сектор „РТП“ (лист 89-
3

108 от досъдебното производство), както и от веществените доказателства
по делото.
От справката за съдимост за обвиняемия Г. се установява, че той не е
осъждан (реабилитиран), нито е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV на глава осма от Общата част на НК.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
постановлението на прокурора, поради което и по аргумент за противното от
чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. Тук е
мястото, на което следва да се отбележи, че не е налице противоречие в
твърденията на свид. М. – Ц.. Жалбата, подадена от свидетелката, не
представлява годно писмено доказателство в наказателния процес, нито чрез
нея се възпроизвеждат доказателства, както например чрез разпита. В тази
връзка жалбата не е ценена от съда като доказателство за описаните в нея
твърдения при разглеждане на делото. Тя служи единствено за законен повод
за образуване на досъдебното производство съгласно чл. 208, т. 1 от НПК.
Оттам нататък съдът преценява доказателствата, събрани и проверени по
предвидения в процесуалния закон ред и в хода на вече образувания
наказателен процес. В този смисъл не е налице твърдяното от защитата
противоречие в показанията на този свидетел.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Обвиняемият С.К.Г.. е осъществил от обективна и от субективна страна
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
От обективна страна на 03.08.2019 г. в гр. Пловдив, на ул. „Брезовско
шосе“ № 113А при управление на моторно превозно средство – автобус
„Исузу Новосити“ с рег. № ***, обвиняемият Г. е нарушил правилата за
движение, а именно:
- чл.68, ал.2 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство от редовните
линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за
безопасното качване и слизане на пътниците“ и
- чл.132, т. 3 от ЗДвП: „При превозване на пътници водачът е длъжен да
затваря вратите на автобуса, тролейбуса или трамвая преди потеглянето и да
не ги отваря по време на движение“
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на П. С. М.-Ц.
ЕГН: **********, изразяваща се в травматично компресионно счупване на
тялото на 2-ри поясен прешлен, довело до трайно затрудняване на
движенията на снагата – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал.
1 от НК.
По делото по категоричен начин се доказаха датата и мястото на
извършване на престъплението от показанията на разпитаните свидетели П.
С. М. – Ц., Н.Д.М., Д.Й.К. и от писмените доказателства – журнал на спешен
4

кабинет и лист за преглед на пациент П. М. – Ц.. От показанията на
свидетелите очевидци се установява и участвалото в произшествието
превозно средства – автобус „Исузу Новосити“ с рег. № ***. Доказва се и че
именно обвиняемият Г. е управлявал процесния автобус, което обстоятелство
не е и спорно по делото. От свидетелските показания съдът установява и
настъпилия инцидент, който се квалифицира като пътнотранспортно
произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП, тъй като е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване на човек. Мястото на пътното
платно, където е настъпил инцидентът, се установява от свидетелските
показания и от заключението на комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза. От тях се изясняват още скоростта на движение
на превозното средство и разположението му върху платното за движение.
Автобусът се е движил в посока от запад на изток, на южното пътно платно за
движение, спрял е на автобусна спирка на ул. „Брезовско шосе“ срещу №
113А, след около 7 секунди е потеглил, при което е достигнал скорост от 6
км/ч и след 4 секунди отново е спрял. При спиране на автобуса обвиняемият
като водач е отворил вратите и пътничката П. С. М. – Ц. е започнала да
напуска автобуса през втора врата. Установява се, че обвиняемият е потеглил,
без да е убеден, че вратите са напълно затворени и че в близост до автобуса
няма хора, при което свид. П. Ц. е паднала от вратата на платното за
движение зад автобуса.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, кредитирано изцяло от съда, се установява, че причината за
настъпване на ПТП-то е, че водачът на процесния автобус обв. Г., е потеглил
по начин и в момент, когато това не е било безопасно, тоест преди вратите на
автобуса да са били напълно затворени и когато пътничка Ц. е слизала през
втората врата на автобуса. Това неправомерно негово поведение представлява
нарушение на правилото за движение по чл. 68, ал.2 от ЗДвП („Водачът на
пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници
е длъжен да осигурява възможност за безопасно качване и слизане на
пътниците“.), както и на това по чл. 132, т.3 ЗДвП („При превозване на
пътници водачът е длъжен да затваря вратите на автобуса, тролея или трамвая
преди потеглянето и да не ги отваря по време на движение“.) В този смисъл
обвиняемият е осъществил обективните признаци на състава на
престъплението, тъй като при управление на горепосоченото МПС,
представляващо такова от редовните линии за обществен превоз на пътници,
не е осигурил възможност за безопасно слизане на свид. М. - Ц., както и не е
затворил вратите преди потеглянето, с което виновно е нарушил правилата за
движение, установени в разпоредбите на чл. 68, ал. 2 ЗДвП и чл. 132, т. 3
ЗДвП. В пряк резултат на тези нарушения е настъпил съставомерният
престъпен резултат – телесното увреждане на пострадалата.
Отново от заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява, че обвиняемият Г. е имал
5

обективната и техническа възможност да предотврати произшествието, ако е
бил отложил потеглянето на автобуса до момента на пълно затваряне на
вратите и отдалечаване на свид. П. С. М. – Ц. от дясната страна на автобуса.
На следващо място по делото се доказа от обективна страна да е
настъпил и съставомерен престъпен резултат, като на свид. П. С. М. – Ц. е
причинена средна телесна повреда. От заключението на съдебномедицинската
експертиза № П-37/2020 г. по писмени данни и от заключението на
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, на които съдът
изцяло даде вяра, се установяват травматичните увреждания, които е
претърпяла свидетелката М.-Ц. и техният медико-биологичен признак.
Установява се, че на същата е причинено компресионно счупване на тялото на
втори поясен прешлен. Това е довело до трайно затрудняване на движенията
на снагата на свид. Ц.. Следователно така установеното травматично
увреждане на здравето на свид. П. С. М. – Ц. се квалифицира като средна
телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК. От експертните заключение се
установява още и наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и претърпяното увреждане на свидетелката. С
настъпването на описания съставомерен престъпен резултат престъплението е
било довършено от обективна страна.
Съдът намира, че деянието на обвиняемия е съставомерно и от
субективна страна, като той е извършил престъплението виновно и при
непредпазливост, в нейната най-лека проявна форма – небрежността. По
делото не се установява, че обвиняемият е предвиждал, нито че е желаел или
се е съгласявал с настъпилия съставомерен и вредоносен резултат, поради
което деянието не е умишлено извършено. Въпреки липсата на формирана в
съзнанието на Г. представа относно настъпването на процесното
произшествие, то това не изключа неговата вина. Това е така, защото той е
могъл и едновременно с това е бил длъжен да извърши тази дейност в
съзнанието си. Задължението му за предвиждане е изрично и нормативно
установено в нормативен акт с ранг на закон и е регламентирано в
разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДвП и чл. 132, т. 3 от ЗДвП, задължаващи
водача на пътно превозно средство от редовните линии за обществен превоз
на пътници да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на
пътниците и да затваря вратите на автобуса преди потеглянето. За да приеме,
че е налице виновно поведение, съдът съобрази, че в случая едновременно със
задължението за предвиждане е съществувала и обективната възможност това
да бъде направено. Нито се твърди, нито се установява да е имало каквато и
да е пречка, нарушаваща видимостта на обвиняемия към слизащата от втората
врата на автобуса пътничка. Установи се по делото, че обвиняемият Г. е
потеглил по начин и в момент, когато това не е било безопасно – преди
вратите на автобуса да са били напълно затворени и когато свид. П. М.-Ц. е
слизала през втората врата на автобуса.
По гореизложените съображения съдът приема за категорично доказано
по делото, че обвиняемият С.К.Г.. е осъществил от обективна и от субективна
6

страна престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, а
възражението на защитата, че обвинението не е доказано намира за
неоснователно.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по чл.
78а, ал. 1 от НК, поради което съдът е длъжен да приложи особените правила
за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. За извършеното от обвиняемия Г. престъпление
е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до три години или
„пробация“, обвиняемият е неосъждан (реабилитиран), той не е и
освобождаван от наказателна отговорност по реда, прилаган в настоящото
производство, нито от деянието има причинени съставомерни имуществени
вреди. Не са налице и пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК, изключващи
приложението на тези особени правила. По тези съображения съдът приема,
че обвиняемият С.К.Г.. трябва да бъде освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК
пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност и съдът му
налага административно наказание глоба, което се определя в размер от 1 000
лева до 5 000 лева.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни, обвиняемият е трудово ангажиран, в работоспособна
възраст, няма други противообществени прояви. Съдът съобрази като
смекчаващо отговорността обстоятелство и поведението на обвиняемия
непосредствено след настъпване на пътния инцидент – това, че той спрял
автобуса, върнал се при пострадалата, за да провери състоянието й, взел е
телефонния номер и в следващите дни се свързал с нея, като проявил
загриженост. Установено от справката за нарушител/водач, обв. Г. е
извършил общо четири нарушения на правилата за движение, като всичките
наложени наказания са заплатени. Самите нарушения предвид правната им
квалификация не се характеризират със завишена обществена опасност,
поради което и обвиняемият не е лице със завишена обществена опасност
като водач на МПС. Отегчаващи вината обстоятелства не се установяват.
При определяне на размера на следващото се на обвиняемия
имуществено наказание съдът намира за относими към тази му преценка и
наличните по делото данни за имущественото състояние на обвиняемия. По
тези съображения и като съпостави така установените смекчаващи
обстоятелства – не като механичен сбор, а предвид тяхната относителна
тежест, съдът приема, че административното наказание „глоба“ следва да
бъде индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и към предвидения в закона минимум, като обвиняемият
С.К.Г.. бъде освободен от наказателна отговорност с административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева, което се налага с цел да
предупреди и превъзпита обвиняемия към спазване на установения правен
ред.
7

На следващо място съдът намира, че в случая не следва да упражнява
правомощието си по чл. 78а, ал. 4 от НК и да налага на обвиняемия Г. и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС, макар
лишаването от това право да е предвидено за съответното престъпление
съгласно чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Взе се
предвид обстоятелството, че обвиняемият чака дете и при едно евентуално
налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС, значително биха
се засегнали възможностите му да изпълнява задълженията си на родител,
свързани с осигуряване на финансови средства за отглеждане на детето. В
случая лишаването на обвиняемия от право да управлява МПС не е
необходимо за постигането на поправителните и превъзпитателни цели на
наказанието, поради което би представлявало една прекомерна и неоправдана
принуда спрямо Г.. Съдът отчете и факта, че не само престъплението, но и
нарушаването на правилата за движение по чл. 68, ал.2 от ЗДвП и по чл. 132,
т. 3 от ЗДвП не е умишлено извършено от обвиняемия, а по непредпазливост.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установява
обвиняемият Г. да е лице с висока степен на обществена опасност в
качеството си на водач на моторно превозно средство.

С оглед изхода на делото съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди
с решението обвиняемия Г. да заплати направените по делото разноски в
размер на 934,40 (деветстотин тридесет и четири лева и четиридесет
стотинки) лева в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР – Пловдив.

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	448
Дата:	2 март 2022 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия:	Георги Росенов Гетов

Дело:	20225330200823
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	11 февруари 2022 г.

Решение по дело №823/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите