Решение по дело №99/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ.

Постъпила е жалба от И. А. К. от [населено място] против Заповед № 280 от 07.03.2024 г., издадена от кмета на Община – Разград, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 8 и ал. 3 ЗУТ му е разпоредено да премахне станция за зареждане на електрически превозни средства, монтирана на източната фасада на сграда с идентификатор 61710.505.1785.1 по КККР на гр. Разград и административен адрес: [населено място], [улица]. Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че в административното производство са нарушени правилата по чл. 57а ЗУТ и регламентираните в чл. 7 и чл. 9, ал. 2 и ал. 4 АПК принципи. Сочи, че в противоречие с чл. 57, ал. 2 ЗУТ е бил определен 7-дневен срок за възражения срещу констативния акт, който е бил спазен от заинтересованото лице, но заповедта е била издадена преди изтичането му, съответно, без обсъждане на възраженията. По същество възразява, че не е собственик на станцията за зареждане на електрически превозни средства, чието премахване е наредено, че е монтирана за лично ползване от него като собственик на електрически автомобил и че същата няма характеристиките на обект за търговски и други обслужващи дейности. Моли заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.

Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения, че станцията за зареждане на електрически превозни средства е монтирана без разрешение за поставяне и предхождащите разрешението проекти и съгласие на собствениците и че именно жалбоподателят е адресат на заповедта. Признава, че е допусната неволна грешка при посочване срока за възражения срещу констативния акт, което нарушение не е съществено. Поддържа становището си, че са установени нарушения по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 8 ЗУТ, поради което и на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ е следвало да се издаде заповед за премахване на преместваемия обект. Моли жалбата да бъде отхвърлена, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 110, том 7, рег. № 11844, дело № 1078 от 15.11.2018 г. на нотариус Р. И., рег. № 378 на НК, жалбоподателят в качеството му на д-р И. А. К. – регистриран като самоосигуряващо се лице лекар е закупил следния недвижим имот с административен адрес: [населено място], [улица]: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.1785.1.11 по КККР на гр. Разград, разположен в част от приземния и частично в подземния етаж на сграда с идентификатор 61710.505.1785.1 и сграда с идентификатор 61710.505.1785.1 по КККР на гр. Разград.

Във връзка със сигнал от гражданин за неправомерно разположена в имота станция за зареждане на електрически превозни средства служители на Община – Разград са извършили проверка, при която е установено, че станцията е монтирана на източната фасада на сграда с идентификатор 61710.505.1785.1 по КККР на гр. Разград и административен адрес: [населено място], [улица], на югоизточния ъгъл на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.1785.1.11 по КККР на гр. Разград. Станцията е модел SUNGRAW IDC30E с размери 500 мм/800 мм/288 мм, мощност 30 кВт и дължина на зареждащият кабел 5 м. Захранването на станцията с електрически ток се осъществява от инсталацията на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.1785.1.11 по КККР на гр. Разград. Долният ръб на зарядната станция е на около 1 м от кота тротоар, а разстоянието от фасадата до бордюра на ул. „Иван Вазов“ е около 5,20 м. Площта между фасада и бордюра е предвидена като пешеходна зона. Разстоянието между станцията и най-близкото паркомясто в южна посока е около 6 м. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол от 28.02.2024 г.

Горните обстоятелства са отразени и в Констативен акт от 29.02.2024 г., съставен от гл. експерт от отдел УТКСС при Община Разград и гл. експерт в отдел ИД при Община Разград. В констативния акт е посочено, че относно станцията за зареждане на електрически превозни средства /СЗЕПС/ няма одобрени проекти или схеми, няма съгласуване с контролни органи, няма съгласие от собствениците на имоти в сграда с идентификатор 61710.505.1785.1 по КККР на гр. Разград и няма разрешение за поставяне. Прието е, че СЗЕПС е монтирана без разрешение за поставяне и без предхождащите го проекти и съгласие от съсобствениците, с което са нарушени чл. 56, ал. 10 във вр. с ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗУТ във вр. с чл. 14, ал. 4 от Наредба № 8 за разрешаване, функциониране и премахване на преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Разград. В акта е посочено, че възражения срещу него могат да бъдат подавани в 7-дневен срок от връчването му.

Констативният акт е връчен на жалбоподателя чрез пълномощник – адв. А. Т. на 01.03.2024 г.

На 07.03.2024 г. е издадена оспорената Заповед № 280 на кмета на Община – Разград, в която са възпроизведени описаните в констативния акт факти и е възприета правната квалификация на установеното нарушение. Посочено е, че собственик на фасадата на сградата, на която е монтирана СЗЕПС, са собствениците на самостоятелните обекти в сградата с идентификатор 61710.505.1785.1, че станцията представлява преместваем обект за други обслужващи дейности съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ, като е монтирана без разрешение за поставяне и без предхождащите разрешението проекти и съгласие от съсобствениците. Поради това и на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 8 и ал. 3 ЗУТ на жалбоподателя е разпоредено да я премахне и е определен едномесечен срок за доброволно изпълнение с предупреждението, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение ще се извърши принудително такова.

На 08.03.2024 г. жалбоподателят е депозирал писмено възражение срещу констативния акт, в което е посочил, че не е собственик на СЗЕПС, че решението да има зарядна станция на фасадата е взето на общо събрание на собствениците на сградата съгласно Закона за етажната собственост и че станцията не се намира в пешеходна зона и тротоар.

По делото е представен договор за наем от 29.05.2023 г., с който жалбоподателят като наемодател е предоставил на „Финес-2“ЕООД, ЕИК ********* за временно и възмездно ползване част от собствения си поземлен имот, а именно едно паркомясто с площ 12 кв.м. на паркинга на хоспис РеСпиро за разполагане на зарядни станции за зареждане електромобили и хибриди.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок и против акт, който подлежи на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Оспорената заповед е издадена от кмета на Община - Разград в кръга на неговата материална и териториална компетентност по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ да издава заповеди за премахване на преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ.

Административният акт е в установената форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК и при постановяването му е спазена предвидената процедура. В изпълнение на чл. 57а, ал. 2 ЗУТ фактическите обстоятелства по случая са установени с констативен акт, съставен от служители за контрол по строителството в Община Разград. Консативният акт е редовно връчен на жалбоподателя и в 7-дневен срок от връчването му е издадена заповедта за премахване на обекта съгласно изискването на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Неоснователен е доводът за допуснато съществено процесуално нарушение поради несъобразяване на разпоредбата на чл. 57а, ал. 2, изр. последно ЗУТ, която предвижда 3-дневен срок за възражения срещу констативния акт, а на жалбоподателя е бил определен 7-дневен срок, който не е бил спазен от административния орган. Жалбоподателят е уведомен за издадената заповед, иницирал е производство по оспорването й, в хода на което е релевирал възраженията си и е реализирал възможността да обори констатациите на ответника, мотивирали го да издаде оспорената заповед. При това правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

Неоснователни са и оплакванията за нарушаване на принципите по чл. 7 и чл. 9, ал. 2 и ал. 4 АПК. Относимите факти по делото са правилно установени от административния орган и са безспорни по делото. Извън преценката на органа са останали някои обстоятелства, посочени във възражението срещу констативния акт, но те са без правно значение, което съдът обсъжда при проверката за материална законосъобразност на акта.

Оспорената заповед не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности. Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗУТ за обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище. В ал. 10 на чл. 56 е указано, че с наредбата по ал. 2 или по чл. 13а се определят и условията и редът за разполагане на елементите на градското обзавеждане – спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, чешми, фонтани, часовници, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други обекти, свързани с облика на градските пространства, определени с наредбата на общинския съвет.

На основание чл. 56, ал. 2 ЗУТ Общински съвет – Разград е издал Наредба № 8 за разрешаване, функциониране и премахване на преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Разград. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8 на ОбС – Разград преместваемите обекти се поставят на основание разрешение за поставяне. В разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от наредбата са изброени документите, които задължително се прилагат към заявлението за издаване на разрешението: одобрена схема за мястото на разполагане на обекта, проектна документация и/или сертификати за безопасност на конструкцията, снимки или проспекти на фирмата-производител и сертификат, технически паспорт или удостоверение от оправомощено лице за техническа изправност на обекта, декларация от собственика, че носи отговорност за правилното монтиране и експлоатация с оглед осигуряване безопасността при ползването им; документ за собственост, договор със собственика на имота и/или съгласие от съсобствениците на имота; съгласуване със специализираните контролни и съгласувателни органи в зависимост от вида, местоположението и предназначението на преместваемия обект.

Разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ предвижда, че обектите по чл. 56, ал. 1 ЗУТ се премахват, когато са поставени без разрешение.

Монтираната на сградата на жалбоподателя СЗЕПС като вид елемент на градското обзавеждане, изрично посочен в чл. 56, ал. 10 ЗУТ, е преместваем обект по чл. 56, ал. 1, т. 2 ЗУТ, който е поставен без необходимото разрешение от Община Разград и на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ подлежи на премахване. При правилно приложение на материалния закон кметът на Община – Разград е наредил премахването на поставената без разрешение СЗЕПС, определил е едномесечен срок за доброволно изпълнение и е разпоредил принудително изпълнение при неспазване на предоставения срок.

В подкрепа на горните изводи е съдебната практика, изразена в Решение № 9826 от 26.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12798/2018 г., II о., Решение № 4979 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6453/2017 г., II о. и др.

Фактът, че жалбоподателят не е собственик на зарядната станция, е без правно значение. Безспорно е по делото, че той е възложил монтажа й върху съсобствен недвижим имот и поради това е адресат на задължението за премахването й. Намерението му да задоволява лични нужди посредством СЗЕПС не води до отпадане на разрешителния режим за поставяне на преместваеми обекти, уреден в ЗУТ и в Наредба № 8 на ОбС – Разград. Ирелевантно е и изразеното съгласие от част от съсобствениците на сградата, след като липсва изискуемото разрешение от Община – Разград.

Оспореният акт съответства и на целта на закона – да не се допуска държането на обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ при наличие на основание за тяхното премахване.

Предвид изложеното съдът счита, че оспорената заповед е законосъобразно постановена и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК ответникът има право на разноски. Процесуалното му представителство е осъществено от служител в Община - Разград с юридическо образование, надлежно упълномощен по реда на чл. 17, ал. 3 АПК във вр. чл. 32, т. 3 ГПК, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. А. К. от [населено място] против Заповед № 280 от 07.03.2024 г., издадена от кмета на Община – Разград, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 8 и ал. 3 ЗУТ му е разпоредено да премахне станция за зареждане на електрически превозни средства, монтирана на източната фасада на сграда с идентификатор 61710.505.1785.1 по КККР на гр. Разград и административен адрес: [населено място], [улица].

ОСЪЖДА И. А. К. да заплати на Община - Разград за разноски по делото сумата 100 лв.

Решението е окончателно съгласно чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ.