№
334
Р Е
Ш Е Н
И Е № 243
гр. Попово, 28.12.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 127 по
описа за 2018 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените
искове са с правна квалификация по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът В.Н.В. ***
твърди в исковата си молба, че
ответникът
бил сключил договор за банков кредит с „Р.Б.“ ЕАД на 20.05.2013 г. Ищецът му
станал поръчител. Ответникът изплатил няколко вноски по договора за кредит, но
впоследствие прекъснал погасяването на задължението си.
Твърди,
че от неговото трудово възнаграждение по изп. д. №
2016**0401595 по описа на ЧСИ № ** с район на действие **ски окръжен съд била
удържана сума в общ размер 5094.71 лв., в качеството му на поръчител на
ответника по договор за банков кредит от 20.05.2013 г., сключен с
„Райфайзенбанк“ ЕАД.
Предвид
изложеното предявява регресен иск срещу ответника , като моли същият да бъде осъден да му
заплати сумата 5094.71 лв., сумата 133.00 лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 07.11.2017 г. – 08.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска до изплащане на задължението.
В съдебно заседание
поддържа предявения иск лично и чрез пълномощник: адв.
И.Ц. ***, както и моли
съда да постанови решение съобразно направеното признание на иска.
В
едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от
ответника Д.И.Ц. ***, не е изразено
становище по предявените искове.
В съдебно заседание ответникът се
явява лично и признава изцяло предявените искове.
Съдът, след като се запозна с писмените
доказателства: постановление
за прекратяване на изпълнително дело № 2588/07.11.2017 г.; удостоверение по изп.д. № 2016**0401595, изх. № 364/08.01.2018 г., издадено
от ЧСИ Г.С., рег. № **, с район на
действие ОС-**; изчисляване на законна лихва, с приложеното в цялост ч.гр.д. №
787/2014 г. по описа на ПпРС, след като
взе предвид становищата на страните и с оглед направеното в съдебно заседание
от ищеца чрез пълномощника му искане за постановяване на решение при признание
на иска, счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение
по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответникът е признал иска, ищецът се е
възползвал от правото си да поиска постановяване на решение съобразно
признанието.
Не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави и не е от кръга на правата, с които страната не може
да се разпорежда.
Предвид
изложеното и тъй като решението при признание на иска не следва да се мотивира,
а съгласно чл. 237, ал. 2 от ГПК в мотивите е достатъчно да се укаже, че то се
основава на признание на иска, то следва да бъде постановено решение, с което
на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 5094.71 лв. (пет хиляди и деветдесет и четири лева и 71 ст.),
представляваща заплатено от В.Н.В., в качеството му на поръчител, задължение по
изпълнително дело № 2016**0401595 по описа на ЧСИ Г.С. № ** от регистъра на
КЧСИ, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден на основание Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 787/2014 г. по описа на ПпРС, последната издадена в полза на „Р.Б.“
ЕАД (кредитор) по Договор за потребителски кредит от 20.05.2013 г. с
кредитополучател – Д.И.Ц., както и да заплати сумата 133.00 лв. (сто тридесет и
три лева 00 ст.) – лихва за забава за периода 07.11.2017 г. – 08.02.2018 г.
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2018 г. до
изплащане на задължението.
При този изход
на делото ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца и направените по
делото разноски в общ размер 679.10 лв., в т.ч. – 209.10 лв. – за заплатена
държавна такса и 470.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Присъдените
суми следва да бъдат преведени по банкова сметка *** В.Н.В. в „Обединена
българска банка“ АД, IBAN ***, BIC ***.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.И.Ц., ЕГН **********,***, на
основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, ДА
ЗАПЛАТИ НА В.Н.В., ЕГН **********,***, СУМАТА
5094.71 лв. (пет хиляди и деветдесет и четири лева и 71 ст.),
представляваща заплатено от В.Н.В., в качеството му на поръчител, задължение по
изпълнително дело № 2016**0401595 по описа на ЧСИ Г.С. № ** от регистъра на
КЧСИ, образувано въз основа на
изпълнителен лист от 26.11.2014 г., издаден на основание Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
787/2014 г. по описа на ПпРС, последната издадена в полза на „Р.Б.“ ЕАД, ЕИК ***
(кредитор) по Договор за потребителски кредит от 20.05.2013 г. с кредитополучател
– Д.И.Ц., както и да заплати сумата
133.00 лв. (сто тридесет и три лева 00 ст.) – лихва за забава за периода
07.11.2017 г. – 08.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.02.2018 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Д.И.Ц., ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ НА В.Н.В., ЕГН **********,***, СУМАТА
679.10 лв. (шестстотин седемдесет и девет лева и 10 ст.) – направени разноски
по делото за заплатена държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение.
Присъдените
суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка *** В.Н.В., открита в „ОББ“ АД,
IBAN ***, BIC ***.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: