ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1383
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх.№ 262155/08.02.2022 г., допълнена с
жалба вх.№ 262720/17.02.2022 г. от И. Д. Т., ЕГН ********** от гр. П., ж.к. Т., блок ...,
вход ..., ет..., ап. ..., против разпореждане № 261261/28.01.2022 г., постановено по г. д.
№ 1607/2013 г. по описа на РС Пловдив, с което е върната подадената от него въззивна
жалба с вх.№ 260217/10.01.2022 г.
С жалбата се твърди неправилност на атакувания съдебен акт. Изложени са
съображения. Отправено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено.
Постъпил е отговор от М. С. С., ЕГН **********, В. С. Л., ЕГН **********
и В. Л. П., ЕГН **********, чрез адвокат В. Б., с който жалбата се оспорва като
неоснователна и се излагат съображения в подкрепа на обжалваното разпореждане.
Моли се то да бъде потвърдено.
Другият участник в производството Т. Р. Б. не е взел становище.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по г. д. № 1607/2013 г. по описа на РС Пловдив е образувано
по искове с правна квалификация чл. 108 от ЗС, предявени от М. С. С., В. С. Л. и Л. А.
П., последният починал в хода на производството, заменен от наследницата си В. Л. П.,
против И. Д. Т. и Т. Р. Б. за признаване за установено, че ищците са собственици на
1
УПИ ХV-104 от кв. 526 –нов, на гр. Пловдив, с площ от 350 кв.м. с административен
адрес ул. Б. №..; поземлен имот с площ от 2,023 дка с № 100409 в местността
„Терзиите“ в землището на гр. Пловдив, образуван от стар имот № 100230 и поземлен
имот с площ от 2,100 дка с № 100410 в местността „Терзиите“ в землището на гр.
Пловдив, образуван от стар имот № 100230 и предаване на фактическата власт върху
тях.
Спорът е разрешен по същество, с постановено по делото решение №
262251/10.09.2021 г.
С решение № 262583/02.12.2021 г. в производство по реда на чл. 247, ал. 1 от
ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
262251/10.09.2021 г., като навсякъде в решението фамилното име на ищцата В.Л.,
вместо „П.“ да се чете „П.“. Срещу това решение № 262583/02.12.2021 г., е постъпила
въззивна жалба вх.№ 260217/10.01.2022 г. от И. Д. Т. С разпореждане от 11.01.2022 г.
тази жалба е оставена без движение, до отстраняване на констатираните от съда нейни
нередовности, а именно: да бъде внесена държавна такса в размер на 15,00 лева по
сметка на ОС Пловдив и да бъде посочено, кое решение се обжалва – това за поправка
на очевидна фактическа грешка от 02.12.2021 г. или това по съществото на спора от
10.09.2021 г.
С обжалваното сега разпореждане № 261261/28.01.2022 г. е върната въззивна
жалба вх.№ 260217/10.01.2022 г. от И. Д. Т.. За да достигне до този извод,
първостепенният съд е приел, че в определения едноседмичен срок страната не е
изпълнила дадените ѝ указания.
Този краен извод е правилен.
Съгласно чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК въззивната жалба се връща, когато не са
отстранени в срок допуснатите нередовности.
Няма спор, че към въззивна жалба вх.№ 260217/10.01.2022 г. не е приложен
документ за внесена такса, каквото е изискването на чл. 261, т. 4 от ГПК, както и че
такава е дължима на основание чл. 18 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК. Това обстоятелство само по себе си представлява нередовност
по смисъла на чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК. За отстраняването на последната до
жалбоподателя са дадени точни и ясни указания. Предоставен е едноседмичен срок за
изпълнението им, като са изрично указани и неблагоприятните последици при
неизпълнение в срок на указанията на съда, а именно, че жалбата ще бъде върната.
Разпореждането от 11.01.2022 г. с указанията на съда е връчено до жалбоподателя на
16.01.2022 г. Едноседмичният преклузивен срок за отстраняване на нередовностите е
изтекъл на 24.01.2022 г. (понеделник, работен ден), съобразно правилата за броене на
сроковете по седмици, регламентирани в разпоредбата на чл. 60, ал. 4 и ал. 6 от ГПК.
До тази дата, както и до датата на постановяването на разпореждането за връщане,
2
нередовностите на въззивна жалба вх.№ 260217/10.01.2022 г. не са отстранени. Това не
се и твърди от жалбоподателя. При това положение въззивна жалба вх.№
260217/10.01.2022 г. , като нередовна, подлежи на връщане, на основание чл. 262, ал. 2,
т. 2 от ГПК.
До същите крайни изводи е достигнал и решаващият състав на РС Пловдив,
поради което подадената частна жалба се явява неоснователна, съответно атакуваното
с нея определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 261261/28.01.2022 г., постановено по г.д. №
1607/2013г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е върната, на основание чл. 262,
ал. 2, т. 2 от ГПК, въззивна жалба с вх.№ 260217/10.01.2022 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от
връчването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3