Р Е Ш Е Н И Е
№260531
гр.Пловдив, 11.11.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
в публично съдебно заседание на четвърти ноември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5995 по описа за 2020 година на
ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-0329-000944 от 15.08.2018г. на В.И.Д.на длъжност началник
група към ОДМВР Пловдив, РУ Раковски с което на М.М.Т. ***, ЕГН ********** на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП и
чл.185 от ЗДвП му са наложени административни наказания: Глоба в размер на 300
лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП; Глоба в размер на 10 лева за
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 20 лева за нарушение
по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
С жалба от М.М.Т. се
прави искане за отмяна на издаденото НП. С жалбата заявява че ще представи
доводи по същество на искането в съдебно заседание.
Жалбоподателят Т. търсен
на посочения от него адрес и не намерен, поради което при условията на чл.61,
ал.2 от ЗАНН съдът даде ход на делото.
Въззиваемата страна редовно
призована не изпраща представител. С писмено становище, представено с
административната преписка е представено становище за неоснователност на
жалбата и за потвърждаване на издаденото НП. Със становището се прави
възражение за прекомерност на разноските от страна на жалбоподателя.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено следното:
Жалбоподателят М.М.Т. е
правоспособен водач и притежава СУМПС № ****, категории В АМ В1 и се води на отчет
в ОДМВР Пловдив.
Атакуваното НП е издадено
въз основа констатациите съдържащи се в съставен на 22.07.2018г. против
жалбоподателя Т. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия
Д бланков № 0626335 за това, че на 22.07.2018г. около 11:30 часа на път PDV1159 между с.Стряма и с.Трилистник управлява
мотоциклет Ямаха ФЗР 600 с рег. № **** собственост на А.И.Б.ЕГН ********** като
допуска следните нарушения: 1.Управлява МПС без да притежава СУМПС валидно за
категорията към която спада управляваното МПС; 2. Не носи СУМПС и КТ; 3.МПС не
е представено на ГТП в срок с което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Актът е съставен в
присъствието на жалбоподателя, който го е подписал без да вписвания в графата
за обяснения/възражения. Актът е подписан и от другите посочени в него лица. На
датата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя,
удостоверено с разписка, неразделна част от акта. В законоустановения три
дневен срок от страна на жалбоподателя не е правено писмено възражение по
отношение на съставения АУАН и нарушенията посочени в него. На основание
констатациите в акта е издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателя. Препис от
постановлението, по искане на жалбоподателя Т. е връчено на 10.09.2020г. В срок, издаденото НП е обжалвано пред Районен
съд гр.Пловдив.
Разпитан в съдебно
заседание като свидетел, актосъставителят К.Т. посочи, че след като е установил
нарушенията е съставил акта приложен по делото, както и че няма спомен за самия
случай.
Описаната и възприета от
съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел К.Т. –
актосъставител. Съдът кредитира показанията му като логични, непротиворечиви и
съответстващи на останалите доказателства по делото. Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН и
заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР. Съдът кредитира събраните по делото
писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред,
като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е с правно
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този
текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния
спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Следва да бъдат
спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите
от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното
нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената
санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното
наказание или имуществената санкция може
да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.
Процедурата по
установяването на административно нарушение, издаването на НП и неговото
обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи,
чл.84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В
производството по обжалване на НП, наказващият орган е този, който поддържа
административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за
него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически
констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат
за установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване
на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд
приема от правна страна следното:
При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по
съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават
административно наказателното производство и самите актове и да нарушават
правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН, като нарушенията са изчерпателно описани и подробно са
посочени обстоятелствата, при които са извършени. Актът е съставен от
компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл.44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него
не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административно наказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
обстоятелства, при които е извършено).
С издаденото НП е ангажирана административната
отговорност на жалбоподателя за извършени три нарушения на разпоредбите на ЗДвП
– на разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на разпоредбата на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и на разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗДвП.
Разглеждайки делото по
същество, съдът намира за нарушението на разпоредбата по чл.150А, ал.1 от ЗДвП следното:
На базата
на събраните по делото доказателства съдът счита като безспорно установено че
жалбоподателят Т. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Тази разпоредба въвежда задължение за водач, който управлява МПС да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство. Вярно е, че
наказаното лице е притежавало свидетелство за управление, но към датата на
проверката не е имал надлежно придобита категория „А“, определяща правото да
управлява МПС – мотоциклети с двигател с вътрешно горене с обем над 50 куб.см.
Управлението на МПС без лицето да има издадено валидно за съответната категория
свидетелство е нарушение, скрепено със санкция, обективирана в разпоредбата на
чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, която е посочена и в обжалваното НП. Според
тази разпоредба наказание от 100 до 300 лева се налага на лице, което управлява
МПС без да притежава съответното свидетелство за управление. Настоящият съдебен
състав намира, че АНО правилно е определил нарушената материална норма, както и
съответстващата ѝ санкционна норма и правилно е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Т.. За възникване на административнонаказателната
отговорност по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл.1 от ЗДвП е достатъчно нарушителят
да не притежава валидно по смисъла на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП свидетелство за
управление на МПС, а не да бъде неправоспособен. С оглед последното, деянието
правилно, е било квалифицирано с обжалваното НП като осъществен състав на
административно нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2, пр.1 от ЗДвП и респективно
правилно е било наложено административно наказание „глоба”. АНО е наложил на
жалбоподателя Т. наказание глоба в размер на 300 лева. Видът на административното наказание глоба е
съобразен с предвиденото в приложената санкционна норма но размерът му –
определен в максималния предвиден за това нарушение – глоба в размер на 300 лв., съдебният състав счита за
несъобразен с всички обстоятелства от значение за реализацията на
административната отговорност и следва да бъде намален. Следвало е да се
отчетат като смекчаващи административната отговорност обстоятелства
неоспорването на нарушението от страна на санкционирания и при предявяване на
акта, и предвид липсата на възражения против констатациите по акта. За това и
според съда наказанието глоба в размер на 300 лева следва да се намали до
минималния предвиден, а именно 100 лева, като в този й размер глобата би се явила съответна на
тежестта на извършеното нарушение, на личността и обществена опасност на
нарушителя и би била и в най – пълната си степен целесъобразна. За това и
обжалваното НП в тази му част ще следва да се измени като се намали размерът на
наложеното наказание до посочения от законодателя минимален размер а именно 100
лева.
Разглеждайки делото по
същество, съдът намира за нарушението на разпоредбата по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП следното:
По отношение нарушенията на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съгласно точка 2 от издаденото НП съдът
счита, че от събраните по делото доказателства се установява и доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят М.Т. от субективна и обективна страна е
извършил административните нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като
водач на МПС – мотоциклет на процесната дата и място не е носил СУМПС и контролния
талон към него. Описаното в НП нарушение
е подведено под правилната квалификация, съответно по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С оглед извършеното
административно нарушение, правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП съответно за нарушението по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, като е наложено административно наказание глоба в
предвидения от закона фиксиран размер, който не подлежи на корекция от страна
на съда. Установеното нарушение на ЗДвП посочено в НП като т.2 не разкрива по ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за този вид нарушение, поради което е неприложима
нормата на чл.28 от ЗАНН, предвиждаща маловажен случая. Спрямо същото настоящата инстанция не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на АУАН и
издаването на НП, които нарушения да водят до отмяна или изменение на НП в тази
част.
Разглеждайки делото по
същество, съдът намира за нарушението на разпоредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП следното:
Съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и теглените от
тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с
атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на
въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.
Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с
наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.181, т.1 от ЗДвП се наказва се с глоба до 50 лв.
собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в
определения срок превозно средство за технически преглед. Видно от посочената
разпоредба административнонаказателна отговорност за непредставянето в
определен срок на превозното средство за технически преглед е на собственика
/за физическо лице/ или длъжностно лице /за юридическите лица/ на моторното
превозно средство.
В конкретния случай жалбоподателят Т.
е ползвател на МПС и е различен от собственика на автомобила, чието е
задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Предвид на това неправилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на водача на МПС –
мотоциклет за неговото ползване на посочените в НП дата и място. В обжалваното
наказателно постановление неправилно е посочена общата разпоредба на чл.185 от ЗДвП за санкционна, за извършено нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на която
водачът не е адресат. Така установеното съдът счита, че в хода на
административното производство по издаване на НП са били допуснати съществени
процесуални нарушения по отношение установеността на нарушение по чл.147, ал.1
от ЗДвП, довели до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя Т. и което е основание за отмяна на НП в частта му
относно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Такива нарушения са разминаванията
между описаните фактически положения както в АУАН, така и в НП и дадената
цифрова квалификация на нарушението. Както вече се посочи, жалбоподателят Т. не
е осъществил нарушение по чл.147, ал.1
от ЗДвП както е посочено в АУАН и НП. Доколкото обаче установеното управление
на МПС което не е преминало ГТП, от жалбоподателя който не е собственик на това
МПС и квалификацията на нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП не отговаря на описаните факти, то отново
следва да се счита, че е нарушено правото на защита на нарушителя. Освен това
не може да намери приложение и разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, доколкото
същата визира само допуснати нарушения при съставянето на АУАН, а не и на НП.
Ето защо, макар и да е доказано осъществяване на нарушение с оглед на
допуснатите процесуални нарушения, обжалваното НП следва да бъде отменено в
частта му относно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
По делото няма направени
искания за присъждане на разноски поради което и съдът не се произнесе в тази
насока.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0329-000944 от 15.08.2018г. на В.И.Д.на длъжност началник група към ОДМВР
Пловдив, РУ Раковски В ЧАСТТА МУ с което на М.М.Т. ***, ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание Глоба в размер на 300 лева като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание Глоба от 300 лева
на 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0329-000944 от 15.08.2018г. на В.И.Д.на длъжност началник група към ОДМВР
Пловдив, РУ Раковски В ЧАСТТА МУ с което на М.М.Т. ***, ЕГН ********** на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1,
т.1, пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 10
лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18-0329-000944 от 15.08.2018г. на В.И.Д.на длъжност началник
група към ОДМВР Пловдив, РУ Раковски В ЧАСТТА МУ с което на М.М.Т. ***, ЕГН **********
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП
е наложено административно наказание Глоба в размер на 20 лева за
нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото
е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.