РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
810/19.5.2022г.
гр.
Пловдив, 19 . 05 . 2022 год.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Административен съдия: Здравка Диева
като разгледа адм. дело № 2507 по описа
за 2021г., взе предвид следното:
Жалбоподателят М.Л.Д. е подал заявление с
вх.номер от 27.04.2022г. , в частта по т.1 от което е поискано да бъде коригирано
Решение № 522 / 23.03.2022г. по адм.д.№ 2507/2021г., АС – Пловдив, в частта за
разноските, като се приеме, че са дължими за присъждане 200лв. на
жалбоподателя, заплатени за трето и четвърто съдебно заседание. Към заявлението
са представени два договора за правна защита и съдействие – от
31.01.2022г. за представляване на
оспорващото лице и защита в насрочено трето съдебно заседание на 01.02.2022г. /л.878/ и от 04.03.2022г. за представляване
на оспорващото лице и защита в насрочено четвърто съдебно заседание на 07.03.2022г. /л.877/. При съпоставка с
представен по делото Списък за направените разноски на жалбоподателя /л.828/ се
установи, че посочените в заявлението 200лв., основани на чл.7 ал.9 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, са отразени в
списъка за разноските. Във вр. със заявеното искане се констатира, че в срока
по чл.248 ГПК пълномощникът на жалбоподателя адв.З. е подал молба на
05.04.2022г., основана на чл.248 ал.1 ГПК, с която е поискано присъждане на
посочените от жалбоподателя 200лв. С Определение № 635/19.04.2022г. /л.872,
873/ молбата е оставена без уважение - определението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд по реда за обжалване на решението - в 14-дневен
срок от получаване на препис от съдебния акт. Предвид изложеното е прието, че
жалбоподателят следва да заяви дали поддържа заявлението, тъй като съдържащото
се в него искане вече е направено от адв.З. и е налице произнасяне.
От друга страна се съобрази, че в заявлението
не е посочено, че касае Определение № 635/19.04.2022г., като изрично е вписано,
че се отнася за Решение № 522 / 23.03.2022г. по адм.д.№ 2507/2021г., АС –
Пловдив. Решението е съобщено редовно на 29.03.2022г. на адв.З., предвид което
заявлението на жалбоподателя с вх.номер от 27.04.2022г. е подадено извън срока
по чл.248 ал.1 ГПК. Разгледано като искане за коригиране /изменение/ на
решението в частта за разноските, както е посочено от жалбоподателя,
заявлението следва да бъде оставено без разглеждане поради подаването му извън
предвидения законов срок.
В частта по т.1 от заявлението е указано на
жалбоподателя в 7 дн.срок от получаване на съобщението да посочи писмено дали
поддържа заявлението, тъй като съдържащото се в него искане вече е направено от
адв.З. и е налице произнасяне /разпореждане от 29.04.2022г., л.879/.
Съобщението е получено на 04.05.2022г. и в заявление от 09.05.2022г. е отразено,
че при подаване на заявлението от 26.04.2022г. /с вх.номер от 27.04.2022г./ Д. не
е бил запознат със съдържанието на Определение № 635/19.04.2022г. и приложените
към заявлението договори от 31.01.2022г. и от 04.03.2022г. липсват по делото и
не са търсени от съда при представяне на списъка за разноските по чл.80 ГПК.
Счита се, че е справедливо да се потърсят разноските, които реално са направени
по вина на ответната страна. По това заявление е указано на М.Л. да уточни в 7
дн.срок от получаване на съобщението дали обжалва определението от 19.04.2022г.
Съобщението е получено от адв.З. на 10.05.2022г. и не е внесено уточнение.
В случая посочените в заявлението на М.Л.
200лв., основани на чл.7 ал.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, са отразени в списъка за разноските. Според
мотивите от решението по делото в частта за разноските : „Претенцията за
присъждане на адвокатски възнаграждения на основание чл.7 ал.9 от Наредба №
1/2004г., не е основателна, вкл. не са представени доказателства за заплащане
на 200лв. по чл.7 ал.9 от Наредба № 1/ 2004г. : „При защита по дело с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
100 лв.“. Нормата се намира в чл.7, регламентиращ възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела. Възнагражденията по
административни дела са в обхвата на чл.8 от наредбата. В текста на чл.8 не се
съдържа препратка към чл.7 от наредбата. Не следва да се приема за приложим §1
ДР на наредбата, тъй като няма непълнота – уредбата е пълна и съответства на
характера на съдебното административно производство.“. Представените
доказателства за заплащане на 200лв. по двата договора за две съдебни заседания
не променят направения в решението извод.
В заявлението от 09.05.2022г. не е посочено
изрично, че предходното заявление с вх.номер от 27.04.2022г. не се поддържа
/или се оттегля/, поради което следва да бъде прието, че се поддържа. Както бе
посочено, с Определение № 635/19.04.2022г. по делото, съдът се е произнесъл по
редовно направено искане за изменение в частта за разноските и заявлението с
вх.номер от 27.04.2022г. не се отнася за различни от предявените разноски. Определение
№ 635/19.04.2022г. по адм.д.№ 2507/2021г. в частта за разноските е краен
съдебен акт, поради което не би могло да бъде изменено от съда по реда на чл.253 ГПК и в нормата на чл.248 ГПК не е предвидена възможност за изменение или
допълване на определение, постановено по молба за допълване/изменение на
решение в частта за разноските. Поради това, заявлението, възприето като искане
за изменение на Определение № 635/19.04.2022г. по адм.д.№ 2507/2021г., с което
е оставена без уважение молба за изменение на Решение № 522 / 23.03.2022г. по
адм.д.№ 2507/2021г., АС – Пловдив в частта за разноските, следва да бъде прието
за недопустимо /в тази насока Определение № 5741/2018г., постановено по адм.д.№
5173/2018г., ВАС/.
По изложените съображения и на двете
основания за недопустимост, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане заявление на М.Л.Д. с
вх. номер от 27.04.2022г. в частта по т.1 - за коригиране на Решение № 522 /
23.03.2022г. по адм.д.№ 2507/2021г., АС – Пловдив, в частта за разноските.
Определението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд в 7 дн.срок от
съобщението за постановяването му.
Препис от Определението да се
изпрати на страните.
Административен
съдия :