РЕШЕНИЕ
№ 21213
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110136659 по описа за 2025 година
Производството е по глава 25 ГПК – „Бързо производство“.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед
№111 от 23.04.2025 г. на работодателя; чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „....... м“ в Дирекция
„.......“ при ответника; чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ – за заплащане на
сумата 37962,00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода от шест месеца, считано от
24.04.2025 г. до 23.10.2025 г. ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба – 19.06.2025 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор, сключен с ответника е
изпълнявал длъжността „.....“, а считано от 16.08.2018 г. е преназначен на
длъжността „....... м“, която е заемал до прекратяване на трудовия му договор
със заповед №111 от 23.04.2025 г. на изпълнителния директор на ответното
дружество на основание съкращаване на щата. Връчено му е и предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение от същата дата, за което е
уведомен, че няма да бъде спазено като му е заплатено съответното
обезщетение. Счита, че предвид увеличените продажби на дружеството и
разрастване на развойната дейност на компанията му извършваните от него
функции са от голяма необходимост, поради което е невъзможно съкращава на
длъжността. Поддържа, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като
задълженията на ....... ма – кулинарни продукти са прехвърлени на друг
служител или е създадена нова длъжност със същите трудови функции. Сочи,
че през времето, в което е работил при ответника от 26.02.2018 г. до 23.04.2025
1
г. трудовото му възнаграждение е многократно увеличавано, което сочи, че
работодателят е бил доволен от начина, по който е изпълнявал задълженията
си. Твърди, че работодателят е закупил на негово име самолетен билет за
участие в изложение на храни през м. октомври в ......, което сочи , че не е имал
намерение да закрива длъжността, а единствено да го освободи от работа.
Сочи, че в структурата на „........“ АД има две длъжности „....... м“, поради
което работодателят е следвало да извърши подбор на основание чл. 329 КТ
преди прекратяване на трудовото му правоотношение. В случай на подбор
твърди да е служителят с по- висока квалификация и работещ по – добре. При
тези твърдения претендира признаване на уволнителната заповед за незаконна
и нейната отмяна, възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на
обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за
период от шест месеца, а именно от 24.04.2025 г. до 23.10.2025 г. ведно със
законна лихва от предявяване на исковата молба. Моли да му се присъдят
разноски за производството по представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове с доводите, че преди извършване
на съкращаването на щата е имал взето решение от 14.04.2024 г. от Съвета на
директорите за вътрешна реорганизация на направление „.......“ от дирекция
„.......“ чрез вливането му в дирекция „Продажби“при запазване на дейността
му и преминаване под пряко управление на директор дирекция „Продажби“,
чиито функции се изпълняват от външен консултант, при което се заличават
всички щатни бройки за длъжността „....... м“ (2 броя) и отпада незаетата
щатна бройка за директор „.......“. На база взетото решение на 15.04.2025 г.
изпълнителния директор на ответника е утвърдил новото щатно разписание
като изрично е посочил, че отговорностите на заемалите съкратената
длъжност „......., м“ в направление „.......“ след вливането му в дирекция
„Продажби“ да се поемат като допълнителни отговорности от изпълняващия
функция директор дирекция „Продажби“. Предвид това на 17.04.2025 г. е
подписан договор за аутсорсинг на управление на дирекция „Продажби“.
Посочва, че трудовото правоотношение с другия служител заемащ
длъжността „....... м“ в направление „.......“ е прекратено по взаимно съгласие
на 22.04.2023 г. Поддържа, че съкращаването на щата е реално предвид
реорганизацията в дружеството, тъй като е налице премахване на отделни
бройки от утвърдения общ брой на работниците и възлагане на трудовите им
функции на външен консултант. Извършената реорганизация с цел
оптимизация и спестяване на разходи е по преценка на работодателя, която не
подлежи на съдебен контрол. Оспорва някой от новоназначените служители в
дружеството през периода 23.04.2025 г. до 30.07.2025 г. да е назначен на
същата като процесната длъжност, нито на новосъздадена под друго име, но
със същите трудови функции. Предвид неоснователност на предявения иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна счита и
претенциите за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане на
обезщетение за неоснователни. Евентуално при уважаване на иска за
присъждане на обезщетение по чл. 225 КТ на ищеца прави изявление за
съдебно прихващане със заплатено обезщетение за оставане без работа за един
2
месец по чл. 222 КТ в брутен размер на 6585,00 лева до размера на по –
малката от двете суми. Претендира присъждането на разноски за адвокатско
възнаграждени, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно и се установява от представения по делото трудов договор
№033/26.02.2018 г., че ищецът е заемал в ответното дружество длъжността
„.....“, а считано от 16.08.2018 г. е преназначен на длъжността „....... м“ със срок
на договора за неопределено време и основно трудово възнаграждение в
размер на 5500,00 лева съгласно Допълнително споразумение №71/27.02.2025
г. към трудовия договор. За безспорно между страните е отделно, че брутно
трудово възнаграждение на ищеца за месеца предхождащ този на уволнението
е в размер на 6317,00 лева, за което по делото е приобщен фиш за работна
заплата за м. март 2025 г.
Със заповед №№111/23.04.2025 г. на изпълнителния директор на „........“
АД трудовото правоотношение на Д. Л. С. е прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 пр. 2 КТ , считано от 24.04.2025 г. Заповедта е връчена на ищеца на
23.04.2025 г. срещу подпис. На служителя е връчено предизвестие
№308/23.04.2025 г. ведно с декларация по чл. 333, ал. 1 КТ, видно от която не
са били налице някои от основанията за предварителна закрила. Съгласно
заповедта на работодателя на служителя следва да за изплати обезщетение за
неспазено предизвестие и за неизползван платен годишен отпуск, както и на
основание чл. 222, ал. 1 КТ едно брутно трудово възнаграждение за до един
месец оставане без работа, след представяне на удостоверяващи факта
документи. По делото е приет фиш за месец май 2025 г., съгласно който на
ищеца е начислено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 6585,00 лева
(нето 5600), изплатено на 16.06.2025 г.
Съгласно служебна бележка изх. №60-01-11-17149/22.08.2025 г., считано
от 29.04.2025 г. Д. Л. С. се е регистрирал в дирекция „Бюро по труда“ София
към Агенция по заетостта.
Видно от приобщения протокол от 14.04.2025 г. Съветът на директорите
на ответното дружество е взел решение управлението на дирекция
„Продажби“ да бъде възложено на външен консултант, който да изпълнява
функциите на директор „Продажби“, както и дирекция „.......“, направление
„.......“ да се преструктурира в направление „.......“ и да се влее в дирекция
„Продажби“ при запазване на дейността като премине под прякото управление
на директор дирекция „Продажби“. Вследствие на взетото решение за
реорганизация на направление „.......“ на същото заседание е решено да се
заличат всички щатни бройки за длъжността „....... м“, както и да отпадне
незаетата една щатна бройка за длъжността „Директор .......“ в дирекция „.......“
От приетото по делото щатно разписание на ответника към 01.04.2025 г.
се установява, че в структурата на дружеството има дирекция „.......“,
направление „.......“, в която има два щата за длъжността „....... м“ , които са
заети от Д. Л. С и С Л Л и един щат за длъжността „Директор .......“, който е
3
незает. Със заповед №27/15.04.2025 г. на изпълнителния директор на „........“
АД е утвърдено щатно разписание като отговорностите на съкратената
длъжност „....... м“ – две щатни бройки да се поемат като допълнителни
отговорности от изпълняващия функциите директор на дирекция „Продажби“.
Видно от утвърденото ново щатно разписание в структурата на ответника
вече няма дирекция „.......“, а същата е трансформирана в направление „.......“ в
дирекция „Продажби“ и е премахната длъжността „Директор .......“ като няма
и щатните бройки за длъжността „....... м“ в направление „.......“ към дирекция
„Продажби“, а само за длъжностите „графичен дизайнер“, „м проекти и
развойна дейност“, „специалист ....... и реклама джуниър бранд“, „.....“ и
„технически сътрудник“.
Според представената длъжностна характеристика за длъжността „.......
м“, връчена на ищеца срещу подпис основните трудови задължения са да
разработва .......ова стратегия за марките и продуктовите категории, за които
отговаря и я предлага за одобрени на директор дирекция „.......“, да дефинира
пазарните сегменти за развитие на марките, да анализира възприятието на
клиентите за търговската марка, да изготвя годишен план за развитието на
продуктите и активни марки на компанията, да организира изготвянето на
годишен .......ов план, да следи за изпълнението на бюджета и др.
Като доказателство по делото е приет договор за аутсорсинг на услугата
управление на дирекция „Продажби“ от 17.04.2025 г., сключен между
ответника и Д. В М, чиито предмет е по възложение от ответника
консултантът да предостави изцяло свой човешки ресурси и за своя сметка
консултантски услуги в областта на продажбите и .......а като за целта се
задължи да изпълнява функциите на директор дирекция „Продажби“ в
предприятието на възложителя, включително и да поеме управлението на
направление „.......“ като част от същата. Договорът е сключен за срок до
31.12.2025 г. с възможност за автоматичното му продължаване за нов срок от
една година и при уговорено възнаграждение в размер на 9000,00 лева.
Съгласно сключения договор изпълнявайки функциите си консултантът
отговаря за цялостната стратегия на продажбите, развитието и изпълнението
на всички дейности в продажбите на целевия пазар, ръководството,
организацията и координацията на цялостната дейност в дирекцията с цел
максимална печалба, разработването на бизнес план и стратегия за
продажбите на пазара, което да донесе рентабилност за възложителя,
разработване и контролиране на бюджета на дирекцията, разработване на
.......ова стратегия на марките и развитието на продуктовите категории,
предлагането на корективни действия във връзка с нови пазари и действия на
конкуренти, .......ов анализ и организация на цялостни процес при въвеждането
на нов продукт, извършване на регулярен анализ на пазара, изследването и
оценяването на ефективността на рекламните и промоционални кампании,
подбора на рекламни агенции и качественото изпълнение на договорите,
своевременното подаване на одобрени търговски марки, слоугани и визии към
Патентното ведомство, сключването на договори за авторски права,
изпълнението на бюджета, предоставен от възложителя и изпълнението на
задълженията и развитието на следните направление: модерна търговия,
4
пласмент, традиционна търговия, трейд ......., хорега и ........
По делото е приета като доказателство Заповед №112/22.04.2025 г. на
изпълнителния директор на „........“ АД за прекратяване на трудовото
правоотношение на С Л Л, заемаща длъжността „....... м“ в дирекция „.......“,
направление „.......“ на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 23.04.2025
г. Заповедта е предхождана от подадена на 24.03.2025 г. молба от служителя за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от
22.04.2025 г. Видно от уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ работодателят е подал
справка до НАП за прекратяване на трудовото правоотношение на С Л Л на
24.04.2025 г., което е било прието.
От справка от ТД на НАП – София, офис В за лицето С Л Л се установява,
че за периода 22.04.2025 г. до 06.10.2025 г. има регистриран един електронен
трудов запис с дружество „........г“ АД с дата на сключване 22.04.2025 г. на
длъжността „м на търговската марка, бранд м“, който към датата на справката
няма данни да е прекратен.
Съгласно констативен протокол на нотариус ....... на НК и район на
действие РС – гр. Б..., към 16.08.2025 г. на сайта ............. в управлението на
........ участва С Л, а съгласно информацията на сайта .....: под името на С Л е
изписано „....... м“ в „........“
Като доказателства по делото са приети длъжности характеристика за
длъжностите графичен дизайнер, м проекти и развойна дейност, специалист
....... и реклама джуниър бранд, ..... и технически сътрудник, както и протокол
от проведено годишно събрание на членовете на............ от 22.01.2025 г.,
констативен протокол от 27.08.2025 г.на нотариус К........... с рег. №043 на НК и
район на действие СРС, извадка от ел. кореспонденция между ....... и ........... от
15.08.2025 г., съгласно която занапред представител на „........“ АД в БАР ще
бъде служителят ...........
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Д. В М и Любимка Найденова Цветкова.
Свидетелят Д. М бивш служител на ответното дружество в периода 2013
– 2017 г., и настоящ консултант по договор за аутсорсинг от 17.04.2025 г. за
управлението на дирекция „Продажби“ разказва, че в предварителен разговор
в края на м. март 2025 г. с изпълнителния директор на ответното дружество е
станало ясно, че се планира вътрешна реорганизация, която да се осъществи с
участието на свидетеля, който обаче е поискал тези отношения по възлагане да
се уредят посредством граждански договор, тъй като към същия момент
свидетелят е бил служител на длъжност „Директор“ на дирекция „Продажби“
в „........г“ АД. Заявява, че целта на вътрешната реорганизация е била
оптимизиране на разходите, като в конкретния случай чрез съкращаване на
щатни бройки и преразпределение на работата им към други служители в
същата дирекция. Посредством реорганизацията е следвало да се
централизира и управлението, тъй като функциите по управление на тези две
длъжности следва да се поемат от свидетеля като директор.Успоредно с това
дирекция „.......“ е преобразувана в направление, което е влято в дирекция
„Продажби“. Сочи, че работата на двата щата е преразпределена на голям
5
брой служители, което не е довело до същинска промяна в задълженията им и
до увеличаване на тяхната натовареност. След съкращаване на ръководните
позиции в направление „.......“ са останали служители, които така или иначе са
изпълнявали своите задачи под двама ми, които са продължили, но пряко
подчинение на свидетеля. Служители от дирекция „Продажби“ също са
получили отговорности и задължения, свързани с тяхната сфера на действие,
модерна търговия, трейд......., традиционна търговия. Служителите в дирекция
„Продажби“, които са се занимавали с продажби са започнали да изготвят
бюджетите и плановете за продажби в направление „.......“. Прехвърлена е и
цялата работа, свързана с изготвяне на рекламни материали. Относно
патентите сочи, че има цял отдел, който се занима с това, а по отношение на
рекламите с това се занимава служителят Дияна Кабакчиева, заемаща
длъжността „.....“ в направление „.......“ в дирекция „Продажби“, която
длъжност е заемала и преди 17.04.2025 г. Тя комуникирала с медийната
агенция и всички партньори, които правят това. Свидетелства, че след
поемане на длъжността „Директор Продажби“ не е имало нови назначения на
длъжност „....... м“ или лица с подобни функции. Разказва, че той е водил
служителите на изложението в ....... Свидетелства, че съкращаването на
разходите посредством съкращаване на щатни бройки не се прави по начин,
който да всява смут у останалите служители, затова спокойно им е разяснено
какви са допълнителните им задачи без да е необходимо да се променят
длъжностните им характеристики. Заявява, че като служител на холдинга има
и представителни функции, поради което има право да представлява и другите
дружества в него. Сочи, че мястото на работа и на двете дружества е в една и
съща сграда, но на различни етажи. При сключване на гражданския договор от
17.04.2025 г. не е имало предаване на задачи и трудови функции от
служителите на длъжност „....... м“. Свидетелят е поел ръководните функции
на съкратените длъжности, и като директор възлага задачи на своите
подчинени без пряко да участва във всеки процес, вкл. и на останалите петима
служители в направление „.......“. Знае, че С Л е назначена на трудов договор
на длъжност „.....“ в направление „Марки“ в „........г“ АД. Между функциите в
„........г“ АД и тези, които С Л е изпълнявала в „........“ имало сходство, тъй като
се занимавала с рекламните бюджети на всички марки на холдинга.
Свидетелства, че обикновено в БАР дружеството е представлявано от
служител, който е счетен за опитен и е по – старши в компанията. Това
представителство не е заложено в длъжностната характеристика на
служителите, то е допълнителен ангажимент, за който е нужно и съгласието на
съответния служител.
Според показанията на свидетеля Цветкова- служител при ответника на
длъжност „м подбор“ в дирекция „Сигурност и корпоративни комуникации“ в
дружеството е имало вътрешни реорганизации на основание решение на
съвета на директорите от 14.04.2025 г. за оптимизация на дейностите. Знаела,
че следва да се съкратят два щата „....... м“ в дирекция „.......“, която пък да
отиде като направление в дирекция „Продажби“ Двама служители са заемали
тези длъжности – Д. С. и С Л, но последната е подала молба за напускане по
взаимно съгласие и реално нейната длъжност е съкратена без да има човек на
6
нея. Последният работен ден на г-жа Л е бил на 22.04.2025 г., а на 23.04.2025 г.
е занесла трудовата си книжка за оформяне. След това г-жа Л е назначена в
„........г“ АД на длъжност „.....“.Заявява, че директорът на направлението, в
което свидетелят работи също е служител на „........г“ АД.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово
правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат
потестативното му право на уволнение, както и спазването на процедурата по
извършването му. Фактическият състав на последното в хипотезата на чл.328,
ал.1, т.2, предл.2 КТ - поради съкращаване на щата, налага установяване от
страна на работодателя, че такова действително е извършено от компетентния
да вземе решението орган и то преди прекратяването на трудовото
правоотношение с ищеца, че съкращението е реално – оставащите длъжности
в щата са различни и не включват в цялост функциите вменени на съкратената
длъжност, както и че е извършен реален подбор съобразно
законоустановените критерии измежду всички заемали същата длъжност като
ищеца или че такъв не е бил задължителен /за съкратената длъжност не са
били налице повече от една щатни бройки или всички щатни бройки са били
съкратени/.
Относно твърденията на ищеца, че работодателят твърди да е осъществил
закриване на част от предприятието, закривайки дирекция „.......“, а не че е
съкратил щата в предприятието, каквото е основанието за прекратяване на
трудовото му правоотношение в уволнителната заповед, следва да се посочи,
че двете основания по чл. 328, ал.1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се.
Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от
предприятието; възможно е и да закрие част от предприятието и
едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част.
Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на
основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението
(Решение № 205/ 02.08.2013 г по гр.д. № 1244 по описа за 2012 г., ІV г.о.)
Според съдебната практика (Решение № 413 от 30.01.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2362/2013 г., IV г. о.решение от 04.07.2012г. по гр.д.№1062/2011г., 3-то
г.о. на ВКС , определение №88 от 06.02.2019 г. по гр.д. №3822/2018 г. на ВКС,
4то ГО) възникването на фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, втора
хипотеза КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от
решение на компетентния орган за промяна на щата. Единствено изявлението
на работодателя за съкращаване на щата е фактът, който поражда
съкращаването на щата, затова то е предмет на установяване в съдебните
производствата по исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ (решение № 296 от
27.06.2012г. на ВКС по гр.д. № 1712/2011г., ІV г.о. на ВКС).
В случая волята на съвета на директорите за преструктуриране на
7
дирекция „.......“ и съкращаване на щатните бройки за длъжността „....... м“ и
за длъжността „Директор .......“, обективирана в протокол – решение от
14.04.2025 г. и последваща заповед на изпълнителния директор от 15.04.2025
г. са оспорени от ищеца, с твърдение, че са антидатирани, а именно че са
издадени след 23.04.2025 г. когато е прекратено трудовото му
правоотношение. Като съставени за целите на процеса са оспорени и
представените от ответника щатни разписания.
Съгласно разпоредбата на чл. 181 ГПК частният документ има достоверна
дата за трети лица от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или
настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е
възпроизведен в някой официален документ или изобщо от деня, в който
настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на
документа. Според решение на №235 от 04.06.2010 г. по гр.д. №176/2010 г. на
ВКС, 2-то ГО за установяване точния смисъл на понятието „трети лица”
следва да се изходи от целта на разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗНА. А целта на
разпоредбата е да бъде предотвратено недобросъвестното използване на един
документ за прехвърляне на едно право чрез антидатиране, така че да може да
бъде противопоставен на лице, което придобило по-рано същото право. С
оглед на тази цел e възприето по-тясно тълкуване на понятието „трети лица”,
а именно че „трето лице” по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи
права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да
възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата
на документа. Следователно, касае се до тези неучаствали в съставянето на
документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да
бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа
лица не са трети лица и спрямо тях не важи изискването за достоверност на
датата на частния документ, което означава, че посочената в документа дата
важи. (решение № 89/30.09.2020 г. по гр. д. № 3827/2019 г. на ВКС, IV гр. о.;
решение № 32/03.08.2020 г. по т. д. № 423/2019 г. на ВКС, II т. о. и решение №
167/03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС, IV гр. о).
Частни документи, каквито са заповедите на работодателя за
утвърждаване или изменение на щатно разписание или протокол от заседание
на съвета на директорите не обективират разпореждане с права. Работниците
и служителите не могат да черпят права от заповедите за утвърждаване или
промяна на щатното разписание или от самото щатно разписания, нито пък
могат да черпят права от работодателя или негов представител, подписал
документа. Щатното разписание е вътрешен за дружеството документ,
съдържащ списък с броя на работниците и служителите и тяхното
разпределение по длъжности. Само по себе си щатното разписание не създава
или прехвърля права, които работниците и служителите да придобиват по
силата на документа. Следователно, работниците и служителите не могат да
бъдат разглеждани като трети лица по смисъла на чл. 181 ГПК, спрямо които
да е изискването за достоверност на датите на оспорени от тях заповеди и
спрямо които те да са непротивопоставими (така в Решение № 177/ 13.06.2012
г. по гр.д. № 1672/2011 г., ІІІ ГО). Съобразявайки гореизложеното съдът
приема, че ищецът не е трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК и за него
8
посочените в оспорените документи дати важат, респ. същите са му
противопоставими, в който смисъл е и направеното от ответника възражение.
Представената по делото заповед №27 от 15.04.2025 г. на изпълнителния
директор на „........“ АД, издадена въз основа на взети решения по протокол от
14.04.2025 г. на Съвета на директорите представлява валиден акт на
работодателя, който обективира взетото решение за съкращаване на щата.
Страните не спорят, че изпълнителният директор, комуто е възложено да
управлява търговското дружество разполага с компетентността да взема
решения по всички въпроси, свързани с непосредственото управление, в т. ч. с
правомощието да променя щатното разписание. По делото са представени
утвърдени от работодателя щатни разписания отразяващи волята му да
преструктурира дирекция „.......“, както и съкращаването на двете щатни
бройки за длъжността „....... м“ и единствената за длъжността „Директор .......“,
независимо че в закона няма изискване за валидността на взетото решене
промяната да бъде отразена в щатно разписание. Отразяването на изявената
от работодателя воля в щатното разписание, въз основа на вече взетото
решение представлява последваща техническа дейност и има декларативно,
но не и правопораждащо действие. Правопораждащия факт за уволнение
поради съкращаване на щата е волеизявлението на работодателя за промяна в
щатните бройки, без значение в какъв документ е отразено това
волеизявление. Независимо от това щатното разписание е документът, който
материализира новото длъжностно разписание след промените и същият
документ, съпоставен с предходен такъв документ сочи каква е волята на
работодателя за съкращаването на щата, респ. наличието на такава преди
прекратяване на трудовото правоотношение. Отделно от това по делото бяха
събрани гласни доказателства за волята на работодателя, който е водил
преговори със свидетеля Д. М да поеме функциите на директор дирекция
„Продажби“ още през месец март 2025 г. За издадена заповед за вътрешна
реорганизация и съкращаване на щатни бройки вследствие взето решение на
съвета на директорите на 14.04.2025 г. свидетелства и Любимка Цветкова,
която се е запознала с документацията. Съдът цени като последователни и в
съответствие със събраните писмени доказателства показанията на
свидетелите, тъй като те пряко са участвали във вътрешната реорганизация
като изпълнител (външен консултант) и служител в човешки ресурси,
доколкото впечатленията им за изпълнение на взетото от работодателя
решениеза съкращаване на щата са преки. При тези данни съдът намира, че
ответникът доказа по делото взето решение за извършване на съкращаването,
от компетентния да вземе решението орган и то преди прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца, към който момент следва да се извършва
преценка съществувало ли е потестативното право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение на соченото основание.
Съобразявайки цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че е
налице реално съкращение в щата. Съкращаването на щата на предприятието
може да бъде извършено в различни форми, една от които е премахването на
определена длъжност без да са отпаднали трудовите й функции, които се
разпределят за изпълнение между други длъжности. Трудовите функции на
9
съкратената длъжност се прибавят към тези на други длъжности, чиито
основни трудови задължения, следващи от естеството на длъжността се
запазват - т. нар. „трансформация” на длъжности, какъвто е и настоящия
случай. Характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатно
разписание на определена длъжност и разпределяне на трудовите и функции
между други длъжности, в който случай е налице реално съкращаване на щата
(решение №498 по гр.д.№1561/2010 на ВКС, IV г.о; решение №154 от
18.04.2011 г. по гр.д.№1279/2010 г. на ВКС, III г.о., решение №108 по гр.д.
№4341/2017 г. на ВКС, III г.о Решение № 404 от 6.01.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 1968/2013 г., IV г. о решение №168 по гр. д. №5342/2013 на ВКС, IV г.о.).
Съдебната практика приема, че преценката за идентичност на трудовите
функции се извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за
идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на
длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по
длъжностна характеристика (в този смисъл и решение № 7 от 01.04.2011 г. по
гр.д. № 954/2009 г. на ІV г.о.,/ Едни и същи трудови задължения по
длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в
зависимост от съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата
на предприятието; от предмета на дейност и организацията на предприятието.
Именно поради това при преценката за идентичност на трудовите задължения
следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения
за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с
оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността, поради
което не е задължително да са представени длъжностни характеристики за тях
/вж.решение по гр.д.№ 5826/2014г. на ІV г.о./. Естеството на възложената
работа може да се установява с всички доказателствени средства, вкл. и със
свидетелски показания.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че трудовите
функции на съкратената длъжност „....... м“ са преминали към различни
длъжности и намиращи се на различно ниво в структурата на дружеството,
включително и към външен консултант на основание сключен на 17.04.2025 г.
договор за аутсорсинг на услугата управление на дирекция „Продажби“.
Следва да се обърне внимание, че съгласно договора консултантът се
задължава да изпълнява функциите на директор дирекция „Продажби“, която
позиция в йерархическа степен стои по – високо от съкратените позиции,
поради което и на него са прехвърлени ръководните функции на съкратената
длъжност. Според показанията на свидетеля М освен ръководните функции, не
е поемал други функции от съкратените длъжности, но пряко е бил ангажиран
с управлението на човешкия ресурс в дирекция „Продажби“, вкл. и по
отношение на преструктурираното направление „.......“, в което след
съкращаването на щата са останали няколко служители, които преди това са
били на подчинение на двете длъжностти „....... м“. Оставайки в направление
„.......“ на тези служители са възлагани и нови задачи според съответни на
техните компетенции. От договора се установява, че изпълнявайки функциите
си консултантът отговаря за конкретно изброени процеси в дирекция
„Продажби“ без да му е възложено да извършва пряко всички задължения на
10
длъжността „....... м“, като следи за тяхното изпълнение посредством
възлагането на конкретни задачи на своите подчинени и управление на
техните ежедневни обязаности, в който смисъл са и показанията на свидетеля
М. За част от трудовите функции и задълженията на съкратената длъжност
„....... м“ се установи, че са преразпределени към служители в направление
„Продажби“ при съобразяване на тяхната сфера на действие, модерна
търговия, трейд......., традиционна търговия. Така например служителите в
дирекция „Продажби“, които са се занимавали с продажби са започнали да
изготвят бюджетите и плановете за продажби в направление „.......“, каквото
задължение е имал и ищеца.
От доказателствата по делото не се установява, че след съкращаване на
длъжността на ищеца, при ответника е разкрита длъжност с идентични
трудови функции, нито че трудовите функции за длъжността "....... м" се
изпълняват изцяло от един служител при ответника, заемащ друга длъжност с
различно наименование. Обстоятелството, че идентични според ищеца
трудови функции се изпълняват от служители на холдинга в офисите му в
същата сграда, в която се помещават и офисите на ответното дружество няма
отношение към реалното съкращаване на щатната бройка за длъжността „.......
м " при ответника, тъй като се касае за друго правоотношение с друг
работодател, а и видно от приобщената справка от ТД на НАП С Л е назначена
на длъжността „м на търговската марка, бранд м“, чиито основни трудови
функции според свидетеля М са свързани с управление на рекламните
бюджети за всички марки на холдинга, вкл. и тези на „Белла“.
Обстоятелството кой е бил представляващ ответното дружество в .......
непосредствено след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, не
засяга елементите от фактическия състав на уволнителното основание, още
повече че се установява това представителство да не е част от трудовите
задължения на длъжността. Качеството, в което С Л е представлявала
ответника в ....... след 23.04.2025 г. не е обусловено от заемана в ответното
дружество длъжност, доколкото се установи по делото, че трудовото й
правоотношение с „........“ АД е прекратено, считано от 23.04.2024 г. Напълно
ирелевантен за законността на процесното уволнение е начина, по който
същата се представя след прекратяване на правоотношението й с ответника.
По наведените от ищеца твърдения, че съкращаването на щата за
заеманата от него длъжност е фиктивно, тъй като за работодателя не е
съществувала такава необходимост предвид увеличените продажби, съдът
намира, че изключително и единствено в преценката на работодателя е да
организира числеността и йерархическата структура на дружеството.
Установи се по делото, че с решение на съвета на директорите е прието да се
привлече външен консултант, който да изпълнява функциите на директор
„Продажби“ и да осигурява необходимите услуги и експертиза в областта на
продажбите и .......а без дългосрочен ангажимент и трудов договор, което е
довело до вътрешна реорганизация посредством съкращаване на щатни
бройни за ръководни позиции в направление „.......“. Съкращаването в щата е
обективен факт, в резултат на който дейността на предприятието се
оптимизира чрез осъществяването й занапред от по-малък брой на заетите
11
лица по трудово правоотношение. Това уволнително основание осигурява
възможност на работодателя законосъобразно да се освободи от тези
работници и служители, чиито трудови функции по една или друга причина
вече не обслужват неговата дейност по желания за това начин. От събраните
гласни доказателства се установи, че вътрешната реорганизация е предприета
от работодателя и с цел оптимизиране на разходите. При съпоставяне на
месечното трудовото възнаграждение за съкратената длъжност „....... м“ с
договореното възнаграждение по сключения граждански договор, което
консултантът следва да получи за срока на договора, се установява значително
намаляване на дължимата сума за възнаграждение.
Неоснователни са доводите за нарушение на изискването на чл. 329 КТ за
извършване на подбор. Безспорно се установи по делото, че волята на
работодателя е да се съкратят и двете щатни бройки за длъжността "....... м" в
дирекция „.......“, направление „.......“, както и тази за длъжността „Директор
.......“. Съдебната практика е категорична, че при премахване на всички щатни
бройки за една длъжност и служителите, които я заемат се уволняват, за
работодателя не възниква задължение да извърши подбор. В случая в рамките
на дирекция „.......“, която е преструктурирана в направление, са съкратени
всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност. Няма значение дали и
двата щата са били заети към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца. Дори и да е налице незаета от служител към
момента на съкращението щатна бройка за същата длъжност, това не
препятства законосъобразното упражняване на правото по чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ и не сочи на извод за фиктивност на съкращението, или за противоречие с
целите на закона. В тази връзка, освобождаването на другия служител, заемащ
длъжността определена за съкращаване, на основание чл. 325, ал. 1 КТ по
взаимно съгласие не променя материалните предпоставки за прекратяване на
трудовото правоотношение с настоящия ищец поради съкращаване на щата
(решение № 238/ 09.07.2012 г. по гр. д. № 1458/2010 г. IV г. о.)
За работодателя не е възникнало задължение да извърши подбор и поради
това, че не е имало сходни или идентични длъжности със съкратената
длъжност "....... м", защото възложената за длъжността работа е била от
ръководно естество, което изключва идентичност с подчинените длъжности в
отдела, които са се запазили и са преминали в направление „.......“ на
подчинение на директор дирекция „Продажби“.
Съобразявайки всичко гореизложено съдът приема, че работодателят е
прекратил трудовия договор на ищеца след реално съкращаване на щата при
наличие на всички факти, обуславящи приложението на чл. 328, ал. 1, т. 2 пр.
2 КТ и без да е възникнало задължение за извършване на подбор по чл. 329,
ал. 1 КТ независимо, че трудовите функции на съкратената длъжност са се
запазили като част от тях са разпределени между други служители, а част са
възложени на външен консултант. Предвид това всички въведени от ищеца
доводи за незаконност на уволнението се явяват неоснователни, поради което
предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед обусловеният им характер, като неоснователни следва да бъдат
12
отхвърлени и исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за
възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл.
225 КТ.
При този изход на спора право на разноски има ответникът. С нормата на
чл. 359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по
дела за трудови спорове, от заплащането на дължимите държавни такси и
разноски за съдебното производство, независимо от изхода на делото.
Работниците обаче не са освободени от репариране разноските на ответника,
при отхвърляне на исковете. Ответникът претендира заплащане на сумата
4656,00 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение като по делото са
представени фактури за сумата 2352,00 лева и за сумата 2304,00 лева, както и
платежното нареждане за 2352,00 лева по ф-ра от 27.07.2025 г. (л. 282 от
делото), поради което и в съответствие с дадените задължителни разяснения в
т. 1 на ТР 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, че съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато по делото са представени
доказателства за реалното им заплащане, то на ответника следва да се присъди
единствено сумата 2352,00 лева с ДДС.
По арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимата държавна такса за разглеждане на
предявените искове и за депозит за вещо лице следва да останат за сметка на
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Л. С. ЕГН ********** с адрес: гр. .........
против „........“ АД ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ........
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно
и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №111 от 23.04.2025 г. на
работодателя; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „....... м“ в Дирекция „.......“ при ответника; по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ – за заплащане на сумата 37962,00 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода от шест месеца, считано от 24.04.2025 г. до 23.10.2025 г.
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 19.06.2025 г. до
окончателното плащане като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Л. С. ЕГН ********** с адрес: гр. ......... да заплати на
........“ АД ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. ........ на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2352,00 лева с ДДС - разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от 20.11.2025 г.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14