№ 397
гр. Б.град, 19.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Миглена Йовкова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
Сложи за разглеждане докладваното от Миглена Йовкова Търговско дело №
20231200900042 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ЗА ДРУЖЕСТВОТО ИЩЕЦ „И.С.“ ЕООД – редовно призован, не се явява
законен представител.
ИЩЕЦЪТ физическо лице И. Б. П. – редовно призован, не се явява. За
двамата - адв. Б., упълномощена от по-рано.
ОТВЕТНИКЪТ „Ю.Б.“ АД – редовно призован, не се явяват законен и
упълномощен представител.
ОТВЕТНИКЪТ „Е.М.“ – ЕООД – редовно призован, не се явяват законен и
упълномощен представител.
АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
АДВ. Б.: Поддържам исковата молба и допълнително депозираната
такава по всички съображения, изложени в нея.
С оглед дадената ми възможност с определението за насрочване на
делото да представя материали по изпълнително дело № 1079/2023 г. по описа
на ЧСИ Г.Ц. заявявам, че единственият документ, който ще представя по
делото е удостоверение от което видно, че по същото до настоящия момент
не е издадено постановление за прекратяване на производството.
Отделно от това с оглед възраженията на двамата ответника по
исканията за разноски в днешното съдебно заседание представям два броя
справки за кредитна задлъжнялост издадени от Централния регистър при БНБ
от които е видно, че както за ищецът „И.С.“ ЕООД, така и за физическото
лице И. Б. П. към настоящия момент са налице данни за вписванията им като
длъжници по вземане с кредитор „Е.М.“ ЕООД и първоначален такъв „Ю.Б.“
АД считам, че същите са относими.
Нямам други доказателствени искания.
Уточнявам, че посочената година в исковата молба на издаване
процесния изпълнителен лист не е 2008 г., а 2013 г.
Моля да се даде ход по същество.
СЪДЪТ като взе предвид, че днешното съдебно заседание е първо по
делото излага доклада по реда на чл. 375 във вр. чл. 146 от ГПК, както следва:
Ищците „И.С.“ ЕООДи И. Б. П. твърдят, че по заявление на „Ю.Б.“ от
16.04.2013 г. е образувано ЧНД № 372/2013 г. по по описа на РС - Г.Д., по
което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу тях да
заплатят солидарно главница в размер на 55874,90 лв, договорна лихва в
размер на 10748,58 лв за периода от 21.01.2012 г. до 11.04.2013 г. и такси в
размер на 430 лв ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 1341,07
лв и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1344,64 лв.
Сочат, че въз основа на тези актове е образувано изпълнително дело №
1079/2013г. на ЧСИ Г.Ц. с рег. № 702КЧСИ с район на действие район на
2
Окръжен съд – Б.град. Твърди се, че в това производство е издадено
постановление за възлагане на недвижим имот от 08.11.2016 г., с което на
лицето С.П.С. е възложен продаден по публична продан имот на ищеца И. П.
със съответно посочен индивидуализация. Твърди се, че по молба на
ответника кредитор ЧСИ Г.Ц. е наложил запор върху дружествени дялове от
капитала дружеството „П.Т.“ ООД притежавани от И. П., в размер на
дяловото му участие от 50 %, съответстващи на 10 хиляди лева до размера на
определената като дължима сума по изпълнителното дело. Според ищците
последното валидно изпълнително действие, извършено от ЧСИ Ц. е от
13.12.2017 г., състоящо се с вписване в ТР на горепосочения запор по
партидата на „П.Т.“ ООД , поради което от тази дата до депозиране на
настоящата искова молба е изтекла 5-годишната погасителна давност за
всички парични вземания. Сочи, че не са извършвани в същия период и
изпълнителни действия спрямо имуществото и на „И.С.“ ЕООД, поради което
и за дружеството е изтекла погасителната давност по реда на чл. 110 от ЗЗД.
Твърди се също, че с договор за прехвърляне на вземане от 29.03.2019 г.
ответникът „Ю.Б.“ е прехвърлил на втория ответник „Е.М.“ ЕООД
вземанията по изпълнителния лист от 18.04.2013 г. по ЧНД № 372/2013 г.
Депозирани са отговор на исковата молба от „Ю.Б.“ АД, както и отговор на
допълнителната искова молба от същия ответник. В тях се твърди, че
действително предявените искове са допустими и основателни, тъй като
възможността за принудително изпълнение спрямо процесните вземания е
погасена по давност. В тази връзка правят изрично изявление, че признават
предявения иск; сочат, че не са дали повод за завеждане на делото и не са
предприели основателни действия спрямо ищците за принудително събиране
на вземанията си, поради което изразяват становище, че не следва да им бъдат
възлагани разноските за настоящото производство.
Отговор на исковата молба е депозиран и от ответника „Е.М.“ ЕООД, който
съдържа изявление, че дружеството признава изцяло исковата претенция на
„И.С.“ ЕООД и И. Б. П.. Твърди, че същите не дължат сумите по
изпълнителния лист от 18.04.2013 г. и молят да не им бъдат възлагани
разноски за настоящото съдебно производство, тъй като дружеството не е дал
повод за предявяване на настоящия иск.
Съдът счита, че правната квалификация на предявения иск е по чл. 124, ал. 1
3
от ГПК във вр. чл. 110 от ЗЗД. Изявленията на ответниците за признане на
иска с правно основание чл. 237 от ГПК.
Съдът счита, че в тежест на ищците е да докажат твърдените от тях
обстоятелства в исковата молба и допълнителната искова молба, поради което
им указва, че следва да сторят това.
Съдът счита, че в тежест на ответниците е да докажат изявленията си, че не са
дали повод за завеждане на делото и им указва, че носят доказателствената
тежест за този факт.
Съдът счита, че не следва да дава указания на страните по реда на чл. 146, ал.
2 от ГПК, тъй като те сочат доказателства за твърдените от тях факти.
АДВ. Б.: Нямам възражение по доклада. Нямам доказателствени
искания.
Представям с писмено искане банковата сметка на ищците относно
евентуално присъждане на разноски в производството.
ДОКЛАДА НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ:
На 01.12.2023 г. е депозирана молба от ответника „Ю.Б.“ АД подписана от
изпълнителния директор на дружеството Д.Ш. и прокуриста М.В., които
сочат, че поддържат действията по подаване отговор на исковата молба по ТД
№ 42/2023 г. на БлОС, както и изложените в него твърдение и направеното
изявление за признаване на иска и всички извършени до момента
процесуални действия по движения на производството.
АДВ. Б.: Да се приложи молбата към делото.
СЪДЪТ счита, че следва да приеме като писмени доказателства
представените в днешното съдебно заседание удостоверение с изх. №
21921/29.11.2023 г. на ЧСИ Ц. по изп. д. № 1079/2013 г. и справка за кредитна
задлъжнялост, представляваща заверена от БНБ справка от регистъра с №
БНБ-127998/09.11.2023 г. за И. Б. П. като физическо лице и в качеството му на
законен представител на „И.С.“ ЕООД, както и да приложи към делото молба
4
на „Ю.Б.“ АД с вх. № 15310/01.12.2023 г. и искане от ищците, депозирано в
днешното съдебно заседание от адв. Б. с посочване на банкова сметка с
титуляр И. Б. П..
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото – Удостоверение с изх. №
21921/29.11.2023 г. на ЧСИ Ц. по изп. д. № 1079/2013 г.; Справка за кредитна
задлъжнялост, представляваща заверена от БНБ справка от регистъра с №
БНБ-127998/09.11.2023 г. за И. Б. П. като физическо лице и в качеството му на
законен представител на „И.С.“ ЕООД, молба от „Ю.Б.“ АД с вх. №
15310/01.12.2023 г. и искане от ищците депозирано в днешното съдебно
заседание от адв. Б., с посочване на банкова сметка с титуляр И. Б. П..
АДВ. Б.: Нямам други искания.
С оглед изявленията на ответниците в депозираните от тях отговори на
исковата молба, моля да се даде ход по същество и производството да
продължи по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът като взе предвид, че в отговора на исковата молба депозирана от
„Ю.Б.“ АД се съдържа изявление за признание на иска от процесуалния
представител на банката и същото изявление е потвърдено и се поддържа в
молба вх. № 15310/01.12.2023 г. на законните представители на дружеството,
както и че такова изявление е направено в отговора на исковата молба от
„Е.М.“ ЕООД, за което процесуалният представител има изрично
пълномощно и изявлението на адв. Б., че желае производството да продължи
по реда на чл. 237 от ГПК, съдът счита, че следва да постанови прекратяване
на съдебното дирене по делото, както и че ще се произнесе с решение
съобразно признанието на иска направено от ответниците по делото.
С оглед на горното, съдът
5
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ПО ДЕЛОТО
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б.: Считам, че са налице е основанията по чл. 237 ГПК за
постановяване на съдебен акт при признание на иска. Двамата ответника в
отговорите си по реда на чл. 131 ГПК са изразили признание на предявените
искове, които не противоречат на закона и добрите нрави, изявленията са
направени от лица с представителна власт, което ги прави валидни и
основателни.
Считам за неоснователно възраженията в отговор на искова молба,
направено от ответниците по искането за присъждане на разноски.
Считам, че са налице всички основания за присъждане разноски на
двамата ищци в производство, като в тази посока се потвърждава
твърдението в исковата молба, че производството по изп. дело № 1079/2013 г.
на ЧСИ Г.Ц. е висящо и до настоящия момент не е постановен съдебен акт за
неговото прекратяване. Нещо повече, първоначалният кредитор „Ю.Б.“ АД на
29.03.2019 г. е сключил възмезден договор за прехвърляне на вземането на
втория ответник „Е.М.“ ЕООД. Приложените и представените в днешното
съдебно заседание справки от Централния регистър на БНБ потвърждават
факта, че „Ю.Б.“ АД е поддържала в същия данни за кредитна задлъжнялост
на ищеца „И.С.“ ЕООД в периода до 2019 г.
Вторият ответник по делото „Е.М.“ ЕООД е продължил да поддържа
такава информация и последното вписване, касаещо вземането е от 30.09.2023
г. Данни за кредитната задлъжнялост по отношение на втория ищец, каквото е
физическото лице И. П. се съдържат в този регистър и към 31.10.2023 г.
До настоящия момент ответникът „Е.М.“ ЕООД не е правил искане за
прекратяване на производството по изпълнителното дело. Считам, че това
поведение на ответната страна не следва да се кредитира в настоящото
производство. Още повече, че първоначалният отговор на исковата молба
6
„Ю.Б.“ АД не изложи данни, касаещи прехвърлянето на вземането между тях.
Ищците не са отправяли искане за прекратяване на изпълнителното
производство пред ЧСИ Ц.. Считаме, че пълна защита може да получим чрез
настоящото исково производство, позовавайки се давността по давността по
чл. 110 ЗЗД.
Ето защо ще ви моля да постановите съдебен акт по реда на чл. 237 от
ГПК, като присъдите пълния размер на претендираните разноски от ищците,
за което представям списък заедно с преводно нареждане за остатък от
възнаграждението. Добавям, че претендираните разноски са за едно
процесуално представителство, т.е. двамата ищци са представлявани от един
адвокат и посочените суми са в минималния такъв, определен от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения.
За дружеството, възнаграждението ми е заплатено в брой по
представения договор за правна защита и съдействие към исковата молба, а
със списъка по чл. 80 от ГПК днес представям заплатеното ми
възнаграждение от втория ищец чрез банков превод.
СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ В СРОК ПО РЕДА НА
ЧЛ. 237 ОТ ГПК, съобразно направеното признание на иска от ответниците
по делото.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 11:10 часа.
Съдия при Окръжен съд – Б.град: _______________________
Секретар: _______________________
7