Решение по дело №151/2018 на Районен съд - Разград

 Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                   № 146, 22.05.2012 година, град Разград

 

  В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на седемнадесети Април  две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

секретар Ганка Атанасова

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

НАХДело  №  151 по описа за  2018 г.

                           За да се произнесе, съдът съобрази следното:

        Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от И.М.И.  ЕГН ********** ***,  против наказателно постановление № 37-0000068/09.02.2018г. на  Началник ОО “АА“ Разград, с което за нарушение на чл. 38, пр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ на основание чл. 95, ал.1, т.3 от ЗАП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 500,00лв.

          Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно, навежда доводи за нарушение на материалните и процесуалните правила при издаването му, по същество не оспорва фактическите констатации така както са отразени в АУАН, респективно в НП.

            Административнонаказващият орган заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            Адм. наказващият орган  бил сезиран с молба от свидетеля П.Ц., че на 22.12.2017г. за времето между 21,00ч. – 22,00ч., заедно със св. Т. Б. ползвали таксиметров автомобил марка « Шевролет « с рег. № РР 7099 ВА, който ги превозил от бензиностанция « Шел» до  жк. « Орел « оттам до пиаца « Момина чешма « в чертите на гр. Разград , като таксиметровият шофьор, в началото на превоза не включил таксиметровия аппарат, а им поискал за превоза сумата от 8,00лв. без да им издаде касов бон от таксиметровия апарат, с който бил оборудван автомобила. По случая била разпоредена проверка, извършена от служителите – св. Пл. Ц. /свитедел по АУАН / – гл. инспектор в ОО « АА « - Разград и   Г. М. /актосъставител/ - инспектор в ОО « АА « - Разград. В хода на проверката била установена самоличността на водача на таксиметровия автомобил - И.М.И.  ЕГН **********, събрани и писмени данни по проверката – заверени копия на Пътен лист № 025/22.12.2017г. , фискален бон от дневен финансов отчет за 23.12.2017г. След приключване на проверката служителите констатирали, че жалбоподателят на 22.12.2017г. около 22,00ч. в гр. Разград, като водач на таксиметров автомобил марка « Шевролет Калос« с рег. № РР 7099 ВА, оборудван със съответния ЕТАПФ и фискална памет «… След наемане на таксиметровия автомобил, не е включил таксиметровия апарат…», за което нарушение на 03.01.2018г. на жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 244412, в който нарушението било описано по посочения начин, квалифицирано от актосъставителя като такова по чл. 38, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ. АУАН съставен в присъствие на нарушителя, като екземпляр от него му е връчен срещу подпис.

На база съставеният АУАН на 09.02.2018г. било издадено и обжалваното НП, в което административнонаказващият орган описал нарушението по аналогичен с АУАН начин, също го квалифицирал по чл. 38, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ , а на основание чл.95, ал.1, т.3 от ЗАП, наложил на нарушителя адм. наказание „ глоба” в размер на 500,00лв. НП редовно връчено на жалбоподателя на 16.02.2018г. Жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 20.02.2018г.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН,  жалбата е допустима.

           Разгледана по същество, същата се явява неоснователна  по следните съображения:

Безспорно от фактическа страна, действително жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 38, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, която разпоредба го задължава  след наемане на автомобила да включи таксиметровия апарат. В конкретния случай безспорно по делото от писмените доказателства - заверени копия на Пътен лист № 025/22.12.2017г., фискален бон от дневен финансов отчет за 23.12.2017г. и свидетелските показания, както на пътниците, така и на актосъставителя и свидетеля по АУАН, се установява, че именно жалбоподателя на процесната дата и време е осъществил таксиметров превоз, в началото, на който не е включил таксиметровия апарат, с който е оборудван таксиметровия автомобил. Като не е сторил това, жалбоподателят с бездействие е осъществил състава на вмененото му във вина адм. нарушение. Същият не ангажира годни доказателства и доказателствени средства, за да обори извършването на процесното адм. нарушение.

Съдът намира наведения довод от страна на жалбоподателя за нарушение на процедурата по чл. 40, ал.3 от ЗАНН за неоснователно, доколкото АУАН е съставен в присъствие на свидетел при констатиране на нарушението.

Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано,  като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. От изложеното, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират  административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Административнонаказващият орган правилно е определил и санкционната норма посочена в обжалваното НП, както и размера на наказанието. Обжалваното НП се явява законосъобразно, издадено от компетентен орган, в кръга на провомощията му и след проведена процедура по законовия ред и следва да бъде потвърдено.

  Воден от изложеното до тук, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                                   

 

                                                              Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 37-0000068/09.02.2018г. на  Началник ОО “АА“ Разград, с което за нарушение на чл. 38, пр.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ на основание чл. 95, ал.1, т.3 от ЗАП на И.М.И.  ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание «глоба» в размер на 500,00лв., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред РАС в 14 - дневен                                                                            срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          

                                                                         

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: