Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1927 09.12.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и пети ноември Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен съдия:
Петър Боснешки
Секретар: Биляна Миткова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №00472 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
С исковата молба, както и след изменение по реда на чл.214 ГПК и оттегляне на иск, са предявени обективно съединени искове от К.Б.И., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца суми, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ , от които
- сумата 14,97 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2016г., ведно със сумата от 2,52лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.04.2016г. до 16.01.2018г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба- 16.01.2018г. до датата на подаване на настоящата искова молба- 24.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 2074,47 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неизплатено нетнотрудово възнаграждение за месец април 2016 г., ведно със сумата от 331,36 лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.05.2016г. до 16.01.2018г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба- 16.01.2018г. до датата на подаване на настоящата искова молба- 24.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 100,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените на ищеца болки и страдания, причинени от отказа на застрахователното дружество да изплати на ищеца дължимите се застрахователни обезщетения, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
Ищецът твърди, че за процените суми има постановено влязло в сила решение по гр.д.№00403/2018г. на ПРС, с което ищецът е осъдил работодателя „Електрисите“ ЕООД да му заплати процесните суми. Решението е постановено при участието на ответното дружество „ОЗК-Застраховане“ АД като трето лице- помагач на страната на „Електрисите“ ЕООД, поради което и се явява обвързано от действието на решението.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който е направил възражение за недопустимост на производството, тъй като вече има постановено решение, с което ищецът е осъдил работодателя си да му заплати претендираните суми. Алтернативно ответникът е оспорил така предявените искове по основание и по размер. Ответникът оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД. Ответникът оспорва всички факти по исковата молба от трудовото правоотношение на ищеца до невъзможността на ответника да изпълни задълженията си. Ответникът възразява срещу неточно попълване на преддоговорния въпросник от „Електрисите“ ЕООД, както и несвоевременното уведомяване на застрахователя от последния. Ответникът оспорва изцяло претенцията за лихва доколкото няма валидно нотариално заверена банкова сметка ***, ал.1 КЗ.Ответникът оспорва изцяло претенциите за обезщетение за неимуществени вреди.
С отговора ответникът е направил искане за привличане като трето лице- помагач на страната на ответника на работодателя „Електрисите“ ЕООД- гр.Перник, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Р.Даскалов“, №1, Бизнес- комплекс Перник, ет.2, ап.6.
Третото лице- помагач на страната на ответника: „Електрисите“ ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Р.Даскалов“, №1, Бизнес- комплекс Перник, ет.2, ап.6, не е изразило становище по исковете.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
По основателността:
От застрахователни полици №***. и №***. по застраховка „Обща гражданска отговорност, секция I "Отговорност на работодателя“ се установява, че между „Електрисите“ ЕООД и ответника Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД е бил сключен договор за застраховка със застрахователно покритие сумите, които застрахованият на законно основание е отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземания на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа със срок на валидност на двете застраховки за по 12 месеца, или с общ период на застрахователно покритие за времето от 17.04.2015г. до 16.04.2017г.
Предвид гореизложеното съдът намира за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ.
Не се спори по делото, а и видно от приложеното гр.д.№403/2018г. на ПРС, че ищецът е осъдил работодателя си „Електрисите“ЕООД да му заплати следните суми:
- сумата 14,97 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2016г., ведно със сумата от 2,52лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.04.2016г. до 16.01.2018г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/,
-сумата от 2074,47 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неизплатено нетнотрудово възнаграждение за месец април 2016 г., ведно със сумата от 331,36 лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.05.2016г. до 16.01.2018г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/.
Съдебното решение по гр.д.№403/2018г. на ПРС е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника, а именно ОЗК-Застраховане“ АД.
По настоящето дело няма представени доказателства от третото лице и работодател на ищеца за плащане на присъдените с горепосоченото съдебно решение суми.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в срока на валидност на застрахователното правоотношение е настъпил покрит риск- неизплащане на дължимите се на ищеца суми от трудовото му правоотношение с „Електрисите“ ЕООД, поради неплатежоспособност на чуждестранното дружество-ползвател по договора за осигуряване на временна заетост. Поради това и следва да се ангажира отговорността на застрахователя.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС по прекия иск, основан на чл.226 КЗ /отм./, респективно чл.432 КЗ, застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание чл.45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, съответно на основание чл.79 ЗЗД, е задължена да ги обезщети застрахованата страна по договор, но само до размера на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното тълкуване е намерило израз и в ТР 1/2014 на ВКС,ОСТК. Създадената от закона възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя е само обществено оправдан правен способ за по- лесно и по-бързо обезщетяване на увредения от основното гражданско правоотношение, а не средство за увеличаване имуществото на същия, или източник на доход, до каквито резултати би се стигнало ако застрахователят отговоря по - тежко от делинквента или работодателя за същите имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 ГПК постановеното решение по гр.д. .№403/2018г. на ПРС има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, т.е същото се ползва със сила на пресъдено нещо между насрещните страни К.И. и трето лице- помагач „ОЗК-Застраховане“ АД, които се и главните страни по настоящето дело. Доколкото и в настоящето производство е безспорно установено, че няма плащане от работодателя на присъдените с решението по гр.д. .№403/2018г. на ПРС суми, то и осъдителните искове на ищеца срещу ответника са основателни и следва да бъдат уважени.
Що се касае до лихвата за забава плащането на дължимите суми за застрахователни обезщетения за неплатени трудови възнаграждения, считано от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата, то съдът намира, че с диспозитива на съдебното решение не са присъждани такива суми. Съгласно константната съдебна практика спорното материално субективно право чрез правопораждащите го факти и съдържанието му очертава параметрите на вземането. Когато процесът се развива само по отношение на главното парично вземане и претенция за обезщетение за забава, то законната лихва за незаявения период за забавено изпълнение след завеждане на иска е извън предмета на спора.
Съгласно Определение №305/09.11.2015 по дело №5086/2015 на ВКС, ГК, II г.о., и Решение № 50/12.03.2010г. по т.д. № 485/2009 г. на ВКС, II т.о., няма пречка да се претендира в отделен исков процес законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото до момента на окончателното изплащане. Поради това и съдът намира, че на ищеца се дължи и лихвата за забава както върху неизплатеното трудово възнаграждение, за която няма постановено решение по гр.д.№403/2018г. на ПРС. Съдът намира, че присъждането на тази лихва е законна последица от постановяване на решението.
Предвид гореизложеното и след използването на общодостъпен електронен продукт съдът намира, че дължимата се законна лихва върху застрахователното обезщетение от 14,97лв, за периода от 16.01.2018г. /датата на подаване на исковата молба срещу работодателя/ до 24.01.2019г. /датата на подаване на исковата молба срещу застрахователя/ е в размер на 1,56лв., която сума и следва да бъде присъдена.
Предвид гореизложеното и след използването на общодостъпен електронен продукт съдът намира, че дължимата се законна лихва върху застрахователното обезщетение от 2074,47лв, за периода от 16.01.2018г. /датата на подаване на исковата молба срещу работодателя/ до 24.01.2019г. /датата на подаване на исковата молба срещу застрахователя/ е в размер на 215,52лв., която сума и следва да бъде присъдена.
На основание чл.86 ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху всички претендирани обезщетения, считано от датата на депозиране на исковата молба- 24.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите.
Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника:
1.От гореизложената фактическа обстановка е безспорно установено, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност – отговорност на работодателя“, сключена между ответника и работодателя на ищеца - „Електрисите“ ЕООД на основание чл. 74е, ал. 2, т. 7 ЗНЗ, по която ищецът се явява бенефициент като работещо при условията на чл. 107р и сл. КТ в Република Франция лице.
2.Възражението, че искът е завишен предвид договореното трудово възнаграждение, също е неоснователно. Видно от застрахователните полици ответникът е поел задължението да обезщети сумите, за които застрахованият е отговорен да заплати на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа, като лимита на отговорност е до 200 000лв. за едно събитие.
3.Възражението за несвоевременно уведомяване на застрахователя от работодателя също е неоснователно предвид приетите доказателства.
В последното съдебно заседание ищецът е изменил претенцията на обезщетението си за неимуществени вреди, като е намалил същата до 100,00лв. Съдът намира за неоснователен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за причинените на ищеца болки и страдания, причинени от отказа на застрахователното дружество да изплати на ищеца дължимите се застрахователни обезщетения по следните съображения:
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГТК неизпълнението на облигационно задължение може да причини неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда, само доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника обезщетението е за всички неимуществени вреди. Същевременно константната съдебна практика приема, че когато не се изпълни едно парично задължение единствената форма на неизпълнение е забавеното изпълнение защото изпълнението е винаги възможно. Съдът намира, че с настоящето решение се присъжда обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва, която репарира очакванията на ищеца от получаване на дължимото се застрахователно обезщетение. Присъждането и на обезщетение за неимуществени вреди за същото неизпълнение би довело до повторна обезвреда за едно и също неизпълнение на договорно задължение
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на направените по делото разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 1000,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
В настоящия случай съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, че не съществува правото на принудително изпълнение относно неплатено застрахователно обезщетение. Следва да бъде отбелязано, че съгласно възприетото от въззивната инстанция становище, намерило израз в Определение № 617/19.09.2018г. постановено по в.ч.гр.д. № 484/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Определение № 643/02.10.2018г. по в.ч.гр.д. № 532/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата не намира приложение когато предявените с една искова молба искове са в защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като претендираните парични вземания се основават на идентични факти.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, като следва да присъди на ищеца сумата от 600,00лв. за направени от същия разноски за адвокатско възнаграждение, , от които в съответствие с уважената част от исковете му се следва сумата от 578,10лв., която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът претендира присъждане на претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лв., от което в съответствие с отхвърлената и прекратена част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 10,95лв.
Доколкото ищецът не е заплатил държавна такса при завеждане на делото, то и с оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 105,62лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената част от исковете.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС сумата от 4,00лв., представляваща дължимата се държавна такса върху отхвърлената част от исковете.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, да заплати на К.Б.И., с ЕГН:********** и адрес: ***, следните суми:
- сумата 14,97 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2016г., сумата от 2,52лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.04.2016г. до 16.01.2018г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД/, сумата от 1,56лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 16.01.2018г. /датата на подаване на исковата молба срещу работодателя/ до 24.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
-сумата от 2074,47 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неизплатено нетнотрудово възнаграждение за месец април 2016 г., ведно със сумата от 331,36 лв., представляваща законната лихва върху главница за периода 26.05.2016г. до 16.01.2018г. /датата на подаване на първоинстанционната искова молба срещу „Електрисите“ЕООД, сумата от 215,52лв., представляваща законната лихва върху главницата за периода от 16.01.2018г. /датата на подаване на исковата молба срещу работодателя/ до 24.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
- сумата от 578,10лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
Присъдените суми да бъдат заплатени по следната банкова сметка ***в. И.В.В.: IBAN: *** „Банка Пиреос България“АД.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от К.Б.И., с ЕГН:********** и адрес: ***, срещу „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, с който се иска ответникът да заплати на ищеца сумата от 100,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинените на ищеца болки и страдания, причинени от отказа на застрахователното дружество да изплати на ищеца дължимите се застрахователни обезщетения, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА К.Б.И., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Св. София“ 7, сумата от 10,95лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ОЗК-Застраховане“ АД, със снети данни, да заплати по сметка на ПРС сумата от 105,62лв., представляваща дължимата се държавна такса върху уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.Б.И., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на ПРС сумата от 4,00лв., представляваща дължимата се държавна такса върху отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника Електрисите“ ЕООД- гр.Перник, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Перник, ул.“Р.Даскалов“, №1, Бизнес- комплекс Перник, ет.2, ап.6.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: