№ 58
гр. София, 19.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600060 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Софийска градска прокуратура (СГП)
срещу протоколно определение от 13.12.2022 г., постановено по н.о.х.д. № 4210/22 г. по
описа на Софийски градски съд, НО, 9. състав в проведеното разпоредително заседание, с
което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за
отстраняване на констатираното от съда съществено и отстранимо процесуално нарушение,
изразяващо се в неясно фактически формулирано обвинение, препятстващо правото на
подсъдимия да го разбере и да организира защитата си.
С протеста се поддържа становище за неправилност на определението. Прокурорът
счита, че съдът анализирал доказателствата и направил коментари по съществото на делото,
което определяло като недопустим подхода му. Отправя и оплакване, че съдът си позволил
да указва на прокурора кои подзаконови нормативни актове да бъдат инкриминирани и
включени в обвинението. Като намира, че в обвинителния акт са изложени подробно всички
конкретни действия на обвиняемия, представителят на държавното обвинение заключава, че
обвинителният акт отговоря на изискванията на чл. 246 НПК, поради което и отправя към
въззивната инстанция искане за отмяна на протестираното определение.
Не са постъпили възражения срещу протеста по реда на чл. 342, ал. 2 НПК.
Софийски апелативен съд намира частния протест за допустим. Същият е депозиран
срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в
предвидения законов срок от 7 дни (протестът е подаден на 16.12.2022 г.)
Разгледан по същество, частният протест е неоснователен.
1
Преди всичко е необходимо да се отчете следния процесуален аспект от развитието
на делото.
На 10.5.2022 г. е бил внесен обвинителен акт в съда срещу Н. А. М. за престъпление
по чл. 282, ал. 2, предл. 1., вр. ал. 1, предл. 2., предл. 1., алт. 2. НК.
С определение от 20.6.2022 г., постановено в проведеното тогава разпоредително
заседание, съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора,
констатирайки несъответствието на обвинителния с изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3
НПК, отправени към неговото съдържание. Съдът е изложил конкретни съображения в тази
насока.
Останал недоволен от този изход, прокурорът е протестирал определението и същото
е било предмет на инстанционна проверка, в резултат на което е било потвърдено като са
били споделени част от изложените в него съображения, а други – не.
Така, с Определение № 681 от 2.8.2022 г. по в.н.ч.д. № 741 по описа на САС, НО, 7.
състав, е било прието, че:
в рамките на обема от изложените в обвинителния акт факти не са изнесени такива,
обосноваващи претендираното неизпълнение на задължението, произтичащо от
разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от Инструкция № И – 89/10.3.2011 г. („преписката да
се върне на прокурора само ако се разкрият достатъчно данни за престъпление от общ
характер“) и поради това не става ясно какво е било дължимото поведение на
подсъдимия и какво точно той не е изпълнил;
има дефицит на факти, обосноваващи обвинението за неизпълнението на служебното
задължение по чл. 46 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители в
МВР и в частност, че от описаните факти не става ясно на какво основание се приема
от прокурора, че срокът за изготвяне на дължимия отчет е изтекъл именно на 26.6.2012
г. и че именно с бездействието си до тази дата подсъдимият е нарушил вмененото му
задължение;
в обвинителния акт липсват факти относно конкретни действия на подсъдимия,
целящи получаването на облагата от него самия в качеството му на полицейски
служител, и обуславящи нарушение на вмененото му нарушение на задълженията по
чл. 33г от Етичния кодекс; не са описани факти с кои действия е целял получаването
на облага, каква е била тази облага, от кого я е поискал и за нарушаването на кои свои
задължения в качеството му на полицейски служител;
не са посочени факти и обстоятелства относно обуславящата причинна връзка между
2
нарушаването на конкретни задължения и настъпването на сочените вредни
последици.
С горецитираното определение на въззивния съд е прието, че не могат да бъдат
споделени констатациите на първостепенния съд за неясно фактическо формулиране на
обвинението по отношение на вменените на подсъдимия нарушения по чл. 46, чл. 36, чл.
33в и чл. 67от Етичния кодекс, защото по отношение на последните, макар и хаотично и
недобре структурирано, в обстоятелствената част прокурорът е изложил конкретни факти за
поведението на подсъдимия, като дали последното е съставомерно следва да се прецени по
същество.
С определението на САС оспорените от прокурора въпроса са получили
задължителен за изпълнение отговор. В този смисъл – потвърдените констатации на първата
инстанция относно неясно фактическо формулиране на обвинението в определени негови
части е следвало да бъдат съобразени от прокурора при изготвянето на новия му
обвинителен акт.
Видно от внесения сега обвинителен акт, обстоятелствената му част е идентична с
тази на предходния с изключение на две допълнения. Едното касае внасянето на
съображения касателно субективната съставомерност на деянието, вмененото на
подсъдимия, а другото – въвеждане на твърдение, че подсъдимият не извършил никакви
действия по преписката, а я задържал при себе си с цел да даде възможност да се проведат
разговори между свидетелите Б. и И., за да получи последният парично обезщетение от
първия за причинената лека телесна повреда, с което била причинена вреда за Б. в размер на
800.00 лева.
Протестираното определение също е със съдържание, идентично на постановеното
преди, като съдържа констатации за неясно фактическо формулиране на обвинението, които
не са били определени като основателни при предходния въззивен контрол.
Като отчита изнесеното дотук за процесуалното развитие на делото и съдържанието
на обвинителния акт, настоящият въззивен състав намира за правилен крайния извод на
първата инстанция, макар и да не са налице основания за споделяемост на всички
съображения.
С този обвинителен акт прокурорът е отстранил само едно, при това частично, от
установените нарушения, коментирани в предходно определение на СГС, потвърдено от
САС, касаещо връзката между дължимото от подсъдимия поведение, което той не изпълнил,
и причиняването на вреда. Същевременно обвинителната теза в тази насока все така
продължава да е неясна, тъй като се твърди наличие на цел за набавяне на облага на трето
лице, за която облага обаче се сочи, че е получена като извънсъдебно обезщетение за
3
причинен деликт. Така и въпросът с причинената вреда е поставен противоречиво, по
взаимноизключващ се начин.
Всички останали пропуски, коментирани в предишното определение на въззивния
съд, касаещи отсъствието на факти и несъответствието на посочените с вменените на
подсъдимия нарушения на служебните задължения, не са отстранени с настоящия
обвинителен акт.
Първостепенният съд пък е указал неправилно попълването на обстоятелствената
част на обвинителния акт и с факти, за които проведената вече инстанционна проверка се е
произнесла, че се съдържат в него. В останалата част обаче определението му може да се
определи единствено като правилно, тъй като обвинителният акт е идентичен с предишния и
в този смисъл установените вече по надлежен ред пороци в него не са отстранени.
От съществено значение е обвиняемият да е наясно с фактическите и правни рамки
на обвинението, защото в това се изразява правото му да го разбира. В разглеждания казус
това изискване не е постигнато. САС но свой ред припомня, че в Тълкувателно решение №
2/02 на ОСНК на ВКС въпросът за минималния обем от задължителна информация, която
следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна, е изрично
разрешен (в т. 4.2). Посочено е, че „чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота
своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган”, както и че „главното
предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване
и осъществяването на правото на защита”.
Изцяло неоснователно е оплакването на прокурора, че съдът е обсъждал
доказателствата по същество, както и че е указвал какви подзаконови актове да бъдат
инкриминирани и включени в обвинението. Видно от текста на определението, в него няма
доказателствен анализ, нито пък каквито и да било указания, свързани с включване на
подзаконови актове.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, САС, НО, 2. състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.12.2022 г. на СГС, НО, 9. състав за прекратяване на
съдебното производство по н.о.х.д. № 4210/22 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5