Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3928 Година 21.10.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
ХІІІ граждански
състав
На двадесет и четвърти септември две хиляди
и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №16039 по описа
за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
С исковата си молба ищецът „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище
и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, представлявано от *** Р.В., чрез адв. Н.Ш.,***,
против А.Т.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***, ***, чрез ***адв. Д.П.,
моли
съда да осъди ответника да му заплати сумата от: 370,79 (триста и седемдесет
лева и седемдесет и девет стотинки), от които: 300,00 лева
неплатена главница по Договор за кредит № ***, 70,79 лева
наказателна лихва за периода 06.10.2015 г. до 31.01.2018 г., законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова
молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира и разноските в настоящия исков процес.
Ищецът твърди, че на 14.09.2015 г. между „4финанс" ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги подтърговската си марка „Вивус" и А.Т.Ч.
е сключен Договор за кредит № ***, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия
член, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2
от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана
в Общите условия на „4финанс" ЕООД и била в съответствие със ЗПФУР и
приложимото законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на
кредит, след регистрация в системата на „Вивус" - на интернет страницата
на кредитодателя - www.vivus.bg. На
посочената страница, „Вивус" предоставят Общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на
„Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го приеме,
като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С натискането на
бутона „Подпиши" от кредитополучателя, се счита, че се подписват всяка
страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за
кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на
Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да
сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе
сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Твърди, че в процесния случай, на
14.09.2015 г. страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на
„Вивус" под № *** и явяващ се първи договор за кредит между тях. В заявката
си А.Ч. заявил желание да му бъде отпусната сума в размер BGN 300.00 (триста
лева). Кредитът бил отпуснат за период от 21 дни, с падежна дата - 05.10.2015 г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната
на името на кредитополучателя в клон на „Изипей" на същия ден -
14.09.2015г.
С настъпване на падежа по договора -
05.10.2015 г., кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в
забава. На основание т. 13.3, буква "а" от Общите условия, приложими
към Договор за кредит № ***, от 06.10.2015 г. (денят, следващ падежната дата),
към главницата започвало да се начислява наказателна лихва, формирана чрез
надбавяне на наказателен лихвен процент - 10,01% към договорния лихвен процент
(в конкретния случай - 0,0 %) върху неизплатената главница за периода на просрочието.
От „Вивус" изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса
му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за
кредит № *** се таксуват по BGN 10.00 (десет лева) за всяко и били за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът
не погасявал гореописаните вземания.
На 01.02.2018 г. „4 финанс"
ЕООД, в качеството си на цедент, сключило с „Кредитреформ България" ЕООД,
в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ***., по силата
на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № ***, както
следва: главница - BGN 300.00 (триста лева), наказателна лихва - BGN 357,00
(триста петдесет и седем лева) за периода 06.10.2015г. до 31.01.2018г.;
отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - BGN 30,00 (тридесет лева).
Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, което било
неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения
договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично
упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на
задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпратило
уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български
пощи" ЕАД, която била върната с отметка „Непотърсена". Поради този
факт, към настоящата искова молба, прилагай уведомление за извършената цесия. В
изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД,
„4финанс" ЕООД предоставили на „Кредитреформ България" ЕООД - Потвърждение
за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. От сключването на договора за цесия
до настоящия момент забавата на ответника продължавала.
Предвид гореизложеното, счита че
„Кредитреформ България" ЕООД има ликвидно и изискуемо вземане срещу А.Т.Ч.,
като с настоящата искова молба претендира сума в общ размер: BGN 370,79
(триста и седемдесет лева и седемдесет и девет стотинки), от които: BGN
300.00 (триста лева) - неплатена главница по Договор за кредит № ***, BGN 70.79
(седемдесет лева и седемдесет и девет стотинки) - наказателна лихва, чийто
размер бил сбор от договорната (0%, съгласно „Специалните условия" на
Договора) с добавени към нея 10,01 % (съгл. т. 13.3 от ОУ) върху непогасената
главница, за периода - от 06.10.2015 г. (денят, следващ падежната дата) до
31.01.2018г. (денят, предхождащ прехвърлянето на вземанията); законна лихва
върху главницата, от подаване на настоящата искова молба до окончателно
изплащане на вземането.
ОТВЕТНИКЪТ А.Т.Ч., чрез назначения
му ***адв. Д.П., с отговора на исковата молба заявява, че предявения иск е
неоснователен, като оспорва изцяло претендираната сума от ищеца „Кредитреформ
България" ЕООД.
Твърди, че по делото е приложен
Договор за кредит № ***/14.09.2015г. между Кредитодател „4финанс" ЕООД и
Кредитополучател А.Т.Ч., но липсвал електронен запис на същия. Възразява срещу
твърдението, че кредитополучателя е изразил воля за сключването на този
договор. Твърди, че по делото е приложена и Разписка за извършено плащане № ***
от 14.09.2015г. за извършен превод към EasyPay от страна на „4финанс" ЕООД.
Възразява срещу твърдението, че А.Т.Ч. е получил посочената сума в размер на
300 лева.
Твърди, че в приложените към
исковата молба писмени доказателства, бил представен Договор за прехвърляне на
вземания № *** л.1 и л.15 , между „4финанс" ЕООД като ЦЕДЕНТ и
„Кредитреформ България" ЕООД като ЦЕСИОНЕР. Доколкото липсвали останалите
листове от договора, както и приложенията към него, то възразява срещу
претенцията на „Кредитреформ България" ЕООД към А.Т.Ч..
Видно от приложеното уведомително
писмо изх.№ 3027/14.02.2018г. изпратено от „4финанс" ЕООД до А.Т.Ч. с
препоръчено писмо с обратна разписка, същото не било достигнало до лицето.
Моли съда, да отхвърли предявения иск.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени по отделно и в тяхната съвкупност,
и при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска
за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки:
наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква
задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия
резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното
задължение да е възможно.
По делото са представени Договор за кредит № ***/14.09.2015
г., Общи условия на договора за кредит, Договор за прехвърляне на вземания № ***, Приложение № 1 към договор за
прехвърляне на вземания между „4финанс” ЕООД (Вивус), в качеството си на цедент
и „Кредитреформ България” ЕООД, Потвърждение
за прехвърляне на вземания, Приложение №5 към договор за прехвърляне на
вземания № ***, Уведомление за
прехвърляне на вземания, от които се установява задължение в размер на 687,00 лева към 01.02.2018 г. Ответникът
не ангажира доказателства за заплащане на
тази сума.
Ответникът, чрез назначения му ***прави
възражение, че кредитополучателят А.Ч. не е изразил воля за сключване на
договора за кредит, както и че е получил сумата от 300,00 лева представляваща
заемната сума по договора.
Твърди се, че ответникът не е бил
уведомен за сключения договор за цесия между „4финанс” ЕООД като цедент и
„Кредитреформ България” ЕООД като цесионер.
Видно от представените разпечатани на хартиен носител договори за кредит № ***/14.09.2015
г. и Общи условия, е че на посочената дата
между страните – ищецът - като кредитодател, и ответницата - като
кредитополучател, са били сключени договори за кредит по смисъла на чл. 6 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Представен е
по делото и електронен вариант на договора
за кредит с оглед направеното по делото възражение от ответника.
Съгласно чл. 2, чл. 3 и чл. 13 от ЗЕДЕП /изм./, в редакцията към 2014 г., електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. За да е налице валиден договор, сключен от разстояние, е необходимо електронните документи, да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл.184,ал.1, изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната /Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., IV г. о./.
По делото е изискана и приложена в
оригинал разписка № *** от 15.09.2015
г., подписана от ответника, от която се установява, че А.Ч. е получил на
15.09.2015 г. сумата договорена в договор за кредит в размер на 300,00 лева.
Същата не е била оспорена от ответника и съдът я е приел като годно
доказателство за изпълнение на договора от страна на кредитора.
В тежест на ответника в производството е да докаже, че е върнала предоставените й в заем суми по договора. Не са представени такива доказателства по делото, не са направени и такива твърдения. Следователно, след като ответника не е изпълнила поетото с договора задължение да върне заетите му суми на падежа, то претенцията за главницата е основателна и като такава, следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както се претендира, до окончателното изплащане на сумата.
Възражението на особения представител на
ответника е за липса на надлежно известяване на ответника за извършената цесия,
но в случая са налице представени и приети като доказателства по делото писмени
материали – договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., пълномощно от
02.02.2018 г. за надлежно упълномощаване от страна на цедента към цесионера
/ищец в настоящото производство/ да извърши уведомяване на длъжниците по
смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, от което упълномощаване цесионерът се е възползвал
и е изпратил на 14.02.2018 г. уведомление до ответника за прехвърляне на
вземанията на цедента към нея. Същото е изпратено на адреса, даден от ответника
за обратна връзка – идентичен с постоянния му адрес, установени по делото като
вписани в регистър „Население”, но е върнат на подателя на 04.04.018 г. като
непотърсен.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на особения представител на ответника, свързани с липсата на
надлежно уведомяване на страната за извършената цесия. Действително няма данни
ответникът лично да е получил преди образуване на настоящото производство
приложените към исковата молба уведомления изходящи от цесионера, доколкото в
известието за доставяне на л. 37 е отразено, че пратката не е потърсена от
получателя. Същевременно получаването на уведомлението в рамките на настоящото
съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано, в който смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016
г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.
№ 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г.
на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I
т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. Ето
защо, с оглед надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на
уведомлението за цесията, като част от преписката към исковата молба, следва да
се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото
задължение.
По изложените съображения съдът приема, че в случая е възникнало действително правоотношение по договор за заем, сключен от разстояние, по което ответникът дължи изпълнение. Искът за главница в размер на 300,00 лева се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Следва да бъде уважено и искането за наказателна лихва за периода 25.11.2015 г. до 31.01.2018 г. в общ размер на 70,79 лева. Съгласно чл. 13.3 от приложените по делото общи условия на дружеството, в случай на забавяне на плащания по договора за кредит от страна на кредитополучателя, той дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорния лихвен процент в размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Към датата на сключване на договора за кредит наказателният лихвен процент за просрочие възлиза на 10.01 %. Със сключването на договора за паричен кредит от разстояние ответникът се е съгласил с общите условия на договора. Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен до пълния претендиран размер като основателен и доказан.
Като акцесорна претенция, следва да се уважи и искането за законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 08.10.2018 г. до окончателното изплащане.
По отношение на
разноските:
С оглед уважаване на
предявените искове съдът следва да осъди ответникът да заплати на ищеца
направени по делото разноски в общ размер на 760,00 лева, от които 100,00 лева
за държавна такса, 300,00 лева за депозит за възнаграждение на ***и 360,00 лева
за адвокатско възнаграждение на един адвокат.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА А.Т.Ч.
ЕГН **********, с адрес: ***, ***, чрез ***адв. Д.П., да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, представлявано от ***Р.В., чрез адв. Н.Ш.,***,
сумата от 370,79 (триста и седемдесет лева и седемдесет
и девет стотинки), от които: 300,00 лева
неплатена главница по Договор за кредит № ***, 70,79 лева
наказателна лихва за периода 06.10.2015 г. до 31.01.2018 г., законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова
молба – 08.10.2018 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А.Т.Ч.
ЕГН **********, с адрес: ***, ***, чрез ***адв. Д.П., да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, представлявано от ***Р.В., чрез адв. Н.Ш.,***,
сумата от 760,00(седемстотин и шестдесет
лева), представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
ДГ