Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….…/11.05.2022г.,
гр. София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
СТИЛИЯНА
ГРИГОРОВА
като разгледа
докладваното от съдия Е. Андреева ч.гр.дело № 5718 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по жалба от А.Д.М., подадена чрез
пълномощника му – адв. Г.М.М.от САК, срещу Постановление от 11.02.2021г. на ДСИ
при СИС, РС – София, 12 уч., с което е прекратено, на основание чл.433 ал.1 т.8
от ГПК, изпълнителното производство по изп.дело № 20171110401260.
В жалбата и уточняващата я молба, наименована също
жалба, се излага, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като ДСИ
не е изпълнил задълженията си да блокира банкова сметка ***дово възнаграждение
и направените разноски по делото, като не е събрал доказателства за
осъществяваната търговска дейност от длъжника и наличието на негови банкови
сметки. Поддържа се, че обжалваното постановление не е било връчено на
взискателя. Прави се искане за отмяна на постановлението за прекратяване на
производството по изпълнителното дело.
В срока за възражение не е постъпило
становище от длъжника по изпълнителното дело – ЕТ «И. – Е.Х.», ЕИК *******
Представени са мотиви на ДСИ за неоснователност
на жалбата.
Съдът, като съобрази изложеното
от жалбоподателя и след запознаване с доказателствата по делото, намира, че
жалбата е процесуално допустима, доколкото жалбоподателят е взискател в
изпълнителното производство, жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт
на съдебния изпълнител, съгласно чл.435 ал.1 т.3 от ГПК, а доколкото няма
доказателства обжалваното постановление да е връчвано на жалбоподателя, съдът
приема за спазен срока за подаването й.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за основателна, по следните съображения:
Изп.дело № 20171110401260 по описа на ДСИ при СРС е образувано на
21.12.2017г. по молба от взискателя А.Д.М. и въз основа на изпълнителен лист от
22.08.2017г., издаден по решение от 16.06.2015г. по гр.д.№ 45653/2012г. на СРС,
ГО, 75 състав, с което ЕТ «И. – Е.Х.», ЕИК
********, е осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 10 161,86лв.,
представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от месец август 2010г.
до месец септември 2012г.
С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е поискал на длъжника да
бъде връчена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ и ако не изпълни доброволно
да се пристъпи към принудително изпълнение чрез налагане на запор върху
вземания по банкови сметки.
Изпратено е съобщение до ТД на НАП гр. София за
издаването на удостоверение за размера на публичните задължения на длъжника и
наложените обезпечителни меки, като на длъжника са изпращани ПДИ – на
21.12.2017г. и на 20.02.2018г., връщани в цялост, с отразяване, че при
извършени три посещения във връзка с връчването на всяка ПДИ, в продължение на
по един месец, длъжникът е търсен, но не е открит, тъй като на адреса няма
табела на фирмата, не са намерени служители, а на гърба на втората ПДИ е
отразено, че по сведения на съсед от входа лицето и фирмата са напуснали
адреса.
На 22.01.2021г. взискателят е депозирал заявление по
изпълнителното дело, в което е поискал ДСИ да предприеме действия за получаване
на дължимите суми от взискателя, доколкото фирмата – длъжник работи и извършва
превози и има банкови сметки в страната и в чужбина.
С Постановление от 11.02.2021г. по изп.дело № 20171110401260 по описа на ДСИ при СИС, РС – София, 12 уч.,
производството по изпълнителното дело е прекратено, на основание чл.433 ал.1
т.8 от ГПК.
В мотивите на ДСИ, изпратени с жалбата до съда, се сочи, че на длъжника са
правени три опита да се връчи покана за доброволно изпълнение, които са били
неуспешни, а изпратените третия път книжа не са се върнали, както и че през
цялото време от взискателя не е постъпвала молба, с която да се коригира
първоначално подадената, в която изрично е посочено първо да бъде връчена ПДИ и
ако не се изпълни да се пристъпи към принудителни действия.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото,
счита, че обжалваното постановление за прекратяване на производството по изпълнителното
дело е незаконосъобразно, тъй като не са били налице предпоставките за
прекратяване на производството по същото дело на посоченото от частния съдебен
изпълнител основание – чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В
разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Съгласно
т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК
на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК /чл.330 ал.1
б.“д“ от ГПК отм./ нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 от ЗЧСИ – насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В доктрината
и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното
изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани,
като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са
придобили права/напр. купувачите от публична продан/, както и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, като прекратяването
на изпълнителното производство става по право, а новата давност започва да тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В
случая, изп.дело № 20171110401260 по описа
на ДСИ при СРС е образувано на 21.12.2017г. по молба от взискателя А.Д.М.,
като е прекратено с Постановление от 11.02.2021г., на основание чл.433 ал.1 т.8
от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, изпълнителното производство се
прекратява с постановление когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка, но от доказателствата по делото се установява, че на длъжника нито е
била редовно връчена покана за доброволно изпълнение, нито са налице предприети
от ДСИ каквито и да било изпълнителни действия в рамките на посочения от
взискателя изпълнителен способ – запор на банкова сметка ***. В случая не е
налице бездействие на взискателя, поради което и не са налице предпоставките,
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за прекратяване на производството по изпълнителното
дело. С оглед изложеното, обжалваното постановление се явява незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Постановление
от 11.02.2021г. на ДСИ при СИС, РС – София, 12 уч., с което е прекратено
производството по изпълнително дело № 20171110401260, по жалбата на А.Д.М.,
подадена чрез пълномощника му – адв. Г.М.М.от САК.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437
ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.