Решение по дело №18525/2019 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  261885

05.07.2021 година, град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на втори април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18525 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка чл. 415 ГПК във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД, предявени от „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А, чрез клона си в България срещу Н.Р.М. за установяването на задължения в размер на 2367.23 лева- главница, дължима по договор за потребителски заем от 31.03.2015г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, чийто универсален правоприемник е ищеца; 125.40 лева- възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.04.2019г.; 132.03 лева- мораторна лихва за периода 20.07.2017г.-11.06.2019г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 27.06.2019г. до окончателното й погасяване.

Ищецът твърди, че с договор за потребителски заем „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД отпуснало на ответника заем в размер на 3000 лева и закупуването на застраховка за 806.40 лева. Дружеството изплатило сумата и по този начин изпълнило задълженията си. За ответника възникнало задължение за връщането на заема на 48 вноски, съгласно погасителен план. Месечните погасителни вноски включвали главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, уговорени в договора. Ответникът преустановил плащането, поради което заемът станал предсрочно изискуем в целия му размер на 20.07.2017г.– датата на втората пропусната месечна вноска. Дължало се и обезщетение за забава. Плащането се претендира от „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., Франция, рег. № ********* като универсален правоприемник на „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД.

С оглед изложеното се моли исковете да се уважат, като се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника. Оспорва се подписът и имената върху разписката за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост да са положени от ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

 След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Относно допустимостта на исковете:

Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора срещу Н.Р.М., по което е образувано ч. гр. дело № 10794/2019 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми, както и за разноските.

Заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът намира за безспорно установени по производството следните обстоятелства:

Между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника е подписан договор за потребителски паричен кредит от 31.03.2015г. С посочения договор на ответника по производството е предоставена сумата в размер на 3000 лева (получена съгласно приетата ССЕ). Уговорена е договорна лихва с фиксиран лихвен процент по кредита е 37.48 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 45.97%. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата в срок до 19.04.2019 г., на 48 месечни погасителни вноски в размер на 138.26 лева всяка, като общия размер на всички плащания е записан на 6636.33 лева.

Ищецът се явява универсален правоприемник на кредитодателя поради сливане, съгласно представените документи и е материалноправно легитимират да претендира вземанията. 

Относно действителсността на процесния договор за кредит:

Всеки съд, е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността (чл. 4 КРБ). За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съдът при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави - виж решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др; 4.) е налице неравноправна клауза.

„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД представлява финансова институция по ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на  чл. 9, ал. 4 ЗПК. Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 37.48%. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и застраховката и за какъв периода се отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и застраховка или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, както и че същият е фиксиран. Никъде в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В последните изречения на чл. 5 от договора са посочени условията за начисляването на законна лихва за забава, но не и на лихвения процент уговорен в раздел „Параметри и условия“. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна. Тази нередовност не може да се отстрани от приложеното към исковата молба извлечение, защото същото е издадено впоследствие от самия кредитор, а общия размер на лихвата, събрана с главницата и застраховката не отговаря на записаната обща стойност на плащанията. 

Съгласно чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 ЗПК „обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В настоящия случай, предвид размера на кредита, срока за погасяване и посочения лихвен процент (37.48%) и ГПР (45.97%) е видно, че застрахователна премия (806.40 лева) не била взета предвид при определянето на ГПР. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение от 50%. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 45.97% не отговаря на действителния такъв, след като стойността на допълнителното плащания е 27% от реално предоставената сума.

Посочената в договора за  кредит по-ниска стойност, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.

Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност по кредита, като платените суми следва да бъдат отнесени за погасяването на главницата. От приетата ССЕ се установява, че са извършени плащания в размер на общо 4194.44 лева, с които се покрива пълния размер на отпуснатата сума от 2895 лева (след приспадане на такса ангажимент от 105 лева). В този смисъл е и практиката на ПОС: Решения по в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г.; в.гр.д.№ 1389/2020г. и в.гр.д.№ 1222/2020г.

Ето защо претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.  

По изложените съображения, съдът

Р    Е    Ш    И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., рег. № *********, със седалище: Франция, Париж, бул. Осман № 1, действащо чрез „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А.-клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 14 срещу Н.Р.М., ЕГН **********, с адрес: *** искове за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че Н.Р.М., дължи на „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А., действащо чрез „БНП Париба пърсънъл файненс” С.А.-клон България, главница в размер на 2367.23 лева по договор за потребителски заем от 31.03.2015г., сключен с „БНП Париба пърсънъл файненс” ЕАД, чийто универсален правоприемник е кредиторът, възнаградителна лихва в размер на 125.40 лева за периода от 20.06.2017г. до 20.04.2019г.; мораторна лихва в размер на 132.03 лева за периода 20.07.2017г.-11.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 27.06.2019г. до окончателното й погасяване, за които е издадена Заповед № 6468 от 15.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10794/2019г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

СЪДИЯ : /п/

                       /Тоско Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.