№ 2146
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100502965 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2965/2023 г по описа на СГС е образувано :
-по въззивна жалба на „Б.С.“ ООД ЕИК ******* гр.София срещу решение №20062596 от
19.10.2022 г постановено по гр.д.№8496/21 г на СРС , 180 състав , в частта , с която е
признато за установено , че въззивникът дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. чл.79
ал.1 ЗЗД на „А1 Б.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София сумата от 5526,97 лева месечни
абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за периода 10.12.2018 г –
20.06.2019 г по договор за мобилни услуги №********* от 09.06.2017 г , ведно със законната
лихва от 14.10.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.11.2020 г по ч.гр.д.№49670/20 г на
СРС , 180 състав , поправена с определение №20216149 от 26.11.2021 г по по ч.гр.д.
№49670/20 г на СРС , 180 състав ; както и въззивникът е осъден да заплати 1436,44 лева
разноски пред СРС ;
-и по насрещна въззивна жалба на „А1 Б.“ ЕАД ЕИК ******* гр.София срещу посоченото
решение на СРС , но в частта , в която е отхвърлен иска на въззивника да се признае за
установено , че „Б.С.“ ООД ЕИК ******* гр.София му дължи на основание чл.422 ал.1 ГПК
във вр. чл.92 ал.1 ЗЗД сумата от 702,64 лева неустойка за периода 09.05.2017 г – 13.06.2020 г
, ведно със законната лихва от 14.10.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; за която
сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 25.11.2020 г по ч.гр.д.
1
№49670/20 г на СРС , 180 състав , поправена с определение №20216149 от 26.11.2021 г по
по ч.гр.д.№49670/20 г на СРС , 180 състав ; както и въззивникът е осъден да заплати 78,95
лева разноски пред СРС.
Въззивникът „Б.С.“ ООД излага доводи за неправилност на решението на СРС в
обжалваната част . Договорът между страните е прекратен на 29.03.2019 г и номерата на
устройствата са прехвърлени към друг мобилен оператор . След 29.03.2019 г не се дължат
суми на ищеца . Въззивникът е осчетоводил дебитни известия и фактури за 3042,25 лева и
не е осчетоводил дебитни известия и фактури за 2484,72 лева . Не е доказано по безспорен
начин предоставяне на услугите.
„А1 Б.“ ЕАД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Преносът на
услуги към друг оператор касае само част от мобилните услуги . Останалите услуги са
предоставяни и договорът за тях е прекратен от ищеца след изтичане на 124 дена забава по
т.54.12 от ОУ . Дължат се суми за услуги предоставяни и преди 29.03.2019 г . Без значение е
, че ответникът не е осчетоводил част от издадените дебитни известия и фактури . Съгласно
т.26.4 от ОУ неполучаването на фактура не е основание да не се заплащат сумите по тях .
Предоставянето на услугите е доказано от СТЕ и ССЕ .
Въззивникът по насрещната въззивна жалба „А1 Б.“ ЕАД излага доводи за неправилност на
решението на СРС в обжалваната част . Сумата от 272,64 лева е неустойка при предсрочно
прекратяване на договора и се дължи като неразделна част от общата цена съгласно
Решение на СЕС от 22.11.2018 г по дело С-295/17 г . Има съдебна спогодба по гр.д.
№12268/14 г на СГС , I-18 състав ,че неустойката не е нищожна . Ответникът не е физическо
лице-потребител и не се ползва със защита по ЗЗП . Дължат се 3 броя обезщетения за
обработка на просрочени задължения , като за тяхната дължимост не са изложени мотиви от
СРС . За тях има публично известен ценоразпис на сайта на оператора по чл.231а ал.1 т.3 б.Б
ЗЕС . Ответникът дължи неустойка за невърнато оборудване в размер на 430 лева . СТЕ е
установила вида на предоставеното оборудване и по кой договор е предоставено . По делото
е приложен приемо-предавателен протокол от 13.06.2019 г с вписан IMEI номер на
оборудването . Другите две устройства са активирани и предоставени според СТЕ .
„Б.С.“ ООД не е подало отговор на насрещната въззивна жалба . В о.с.з оспорва същата .
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими. Решението на СРС е
връчено на въззивника „Б.С.“ ООД на 25.10.2022 г и е обжалвано в срок на 08.11.2022 г .
Въззивната жалба е връчена на „А1 Б.“ ЕАД на 03.01.2023 г , поради което насрещната
въззивна жалба от 09.01.2023 г е подадена в срок.
Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на посочените части от решението
на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
2
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
СРС е приел следното. Между страните са сключени договор за мобилни услуги
№********* от 09.06.2017 г , приложение №1 и допълнително приложение за предоставяне
на мобилни услуги за кл.№ ********* .Според СТЕ за този клиентски номер има десет
партиди и са предоставени мобилни услуги по 88 броя СИМ карти .Според ССЕ част от
процесните фактури са осчетоводени от ответника . Според ССЕ такси и услуги за
процесната сума не са заплатени от ответника . Неоснователно е възражението на последния
, че е прекратил договори си с ищеца , защото е подал на 29.03.2019 г заявление за
пренасяне на номера в мрежата на друг мобилен оператор . Обект на прехвърляне са били
само 22 мобилни номера от общо 88 номера .
Според СРС от обща неустойка в размер на 702,64 лева , 272,64 лева представлява
неустойка за мобилни услуги , а 430 лева неустойка за устройство на изплащане .
Неустойката за мобилни услуги е в размер на стандартните месечни абонаментни такси до
изтичане на срока на договора . Тази неустойка противоречи на добрите нрави , защото
ищецът би получил облага без да предоставя услуги . Неустойката за устройство на
изплащане според исковата молба се претендира за предоставени рутер , модем и ТВ
приемник . По делото е представен приемо-предавателен протокол , но не може да се
установи по кой договор , а и този приемо-предавателен протокол касае само едно
устройство . Неустойката касае невърнато оборудване , като не е ясна стойността на
оборудването .
По въззивната жалба на „Б.С.“ ООД
Неоснователни са твърденията на въззивника , че договорът между страните е прекратен на
29.03.2019 г , защото номерата на устройствата са прехвърлени към друг мобилен оператор .
Според СТЕ и СТЕ прехвърляне е извършено само за 22 мобилни номера от общо 88 номера
. Според СТЕ услугите за 66 номера и за устройствата са били активни като евенутално
ограничаване на услугите е било следствие от забавени плащания на ответника . Последният
е осчетоводил част от процесните фактури на стойност 3042,25 лева , с което е признал тези
вземания . Останалите фактури за абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни
услуги не са осчетоводени , но дължимостта им е доказана със СТЕ и ССЕ . Въззивната
жалба на ответника е неоснователна .
По насрещната въззивна жалба на „А1 Б.“ ЕАД
Правилно СРС е приел , че е неустойка при предсрочно прекратяване на договор в размер на
таксите до изтичане на този договор противоречи на добрите нрави и е нищожна . В този
смисъл е с трайната практика на ВКС - решение №219 от 09.05.2016 г по т.д.№203/15 г на
ВКС , I ТО , решение №193 от 09.05.2016 г по т.д.№2659/14 г на ВКС , I ТО , решение №110
от 21.07.2016 г по т.д.1226/15 г на ВКС , I ТО, решение №283 от 27.12.2018 г по т.д.
3
№2951/17 г на ВКС , II ТО и др.
Решение от 22.11.2018 г по дело №С-295/17 г на СЕС е неотносимо . Същото се отнася до
облагане на обезщетения/неустойки с ДДС и тълкуване на Член 2 §1 буква в) от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху
добавената стойност. Решението не разглежда въпроси за действителността на съответната
неустойка т.е. диспозитивът му касае случаите , в които неустойката е породила правни
последици .
Директива 2018/1972 г на ЕП и Съвета от 11.12.2018 г също няма отношение , като
процесният спор не е дали е нарушен срокът за максимална обвързаност при договор на
мобилен оператор , а за последици от неизпълнение на такъв договор и за допустимия
/валиден/ размер на неустойка между търговци .
Преклудиран е доводът за наличие на съдебна спогодба между ищеца и КЗП . Отделно ,
въпросната спогодба не е представена по делото , включително и към въззивната жалба ,
нито представлява съдебно известен факт , и съдът не може да прецени евентуалното й
значение и последици .
За да избегне последиците от нищожността на процесната неустойка въззивникът е следвало
да подходи с разум и умереност при подготовка на общите си условия т.е. да не предвижда в
тях клауза на неустойка , която явно противоречи на добрите нрави . Безцелно е да се
извършва сравнение с неустойка в трикратен размер на абонаментната такса , която
евентуално е предвидена в ОУ за договори с потребители-физически лица и се приема от
съдилищата за действителна . „Неблагоприятният“ резултат за въззивника е резултат на
собственото му поведение , което в при изготвяне и подписване на договори с абонати-
търговци е било в противоречие с добрите нрави . Не е допустимо съдът да присъди дори
частично неустойка , която е нищожна и въобще не е породила правни последици .
Относно 3 /три/ броя обезщетения за обработка на просрочени задължения , основателни са
оплакванията на въззивника , че за тяхната дължимост не са изложени мотиви от СРС . От
друга страна ищецът не е доказал размера на вземането като не е представил съответният
ценоразпис нито пред СРС , нито пред настоящия съд . Липсата на надлежно доказване не
може да бъде заменено с констатация в ССЕ , защото съдът е в невъзможност да провери
същата , а и вещото лице не е посочило , че и самото то се е запознало с ценоразписа .
Сходно е положението и по отношение на т.нар.неустойка за невърнато оборудване .
Ищецът е представил само един приемо-предавателен протокол за едно устройство , като
дори не е ясно какво е това устройство , нито неговата цена . За останалите устройства няма
приемо-предавателни протоколи , нито е ясна цената им . Не е установено по делото дали
ищецът е искал връщане на самото устройство , по каква причина същото е останало у
ответника и могъл ли е същият да го ползва . Отделно , според настоящия съд въобще не
става въпрос за „неустойка“ , а за уговорка свързана с договорно обезщетяване на ищеца за
невърнати/присвоени устройства . Като „неустойка“ уговорката би била нищожна , защото
същата ще се дължи заедно със самото устройство или неговата равностойност . В договора
4
и ОУ не е предвидено , че устройството става собственост на абоната ако същият не го
върне. Насрещната въззивна жалба на ищеца е неоснователна .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди . Поради това , че само
ищецът е претендирал разноски пред СГС , на същият се дължат от ответника 22,18 лева
разноски пред СГС съобразно уважената част на исковете .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20062596 от 19.10.2022 г постановено по гр.д.№8496/21 г на
СРС , 180 състав .
ОСЪЖДА „Б.С.“ ООД ЕИК ******* гр.София да заплати на „А1 Б.“ ЕАД ЕИК *******
гр.София сумата от 22,18 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5