Присъда по дело №230/2022 на Районен съд - Попово

Номер на акта: 1
Дата: 11 януари 2023 г.
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20223520200230
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. П., 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Наказателно дело частен
характер № 20223520200230 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ С. Н. Х.-роден на 09.01.1952 г. в с.Г.А., община О.,
обл.Т., живущ в гр.П., бул.“**** № 138, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********;
ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 20-31.07.2022 г., в гр.П., на обществено място, на
два пъти – веднъж пред магазин за хранителни стоки, находящ се на бул.“****, в
присъствието на С.П.П. от гр.П. и втори път – по телефон в разговор с Е.Е.Е. от с.П.а,
община П., е разгласил за Г. Т. Г. от с.П.а, община П. позорни обстоятелства, приписвайки
му престъпление, а именно: че е продал църковна камбана, собственост на църквата в с.П.а,
община П., с което деяние се е обогатил, вземайки парите от продажбата“ – престъпление по
чл.147, ал.1, пр.2 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК ГО
ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ В РАЗМЕР НА 1 000 ЛВ. /ХИЛЯДА ЛЕВА/.
ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ С. Н. Х. със снета самоличност да заплати направените
разноски по делото в размер на 12 лв. /дванадесет лева/ д.т. за образуване на делото.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес, пред
Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НЧХД № 230/2022 г. по описа на ПпРС

Подсъдимият С. Н. Х. от гр.П. е предаден на съд по обвинение за това, че „в
периода 20-31.07.2022 г., в гр.П., на обществено място, на два пъти – веднъж пред магазин
за хранителни стоки, находящ се на бул.“***“, в присъствието на С.П.П. от гр.П. и втори
път – по телефон в разговор с Е.Е.Е. от с.П.а, община П., е разгласил за Г. Т. Г. от с.П.а,
община П. позорни обстоятелства, приписвайки му престъпление, а именно: че е продал
църковна камбана, собственост на църквата в с.П.а, община П., с което деяние се е
обогатил, вземайки парите от продажбата“ – престъпление по чл.147, ал.1, пр.2 от НК.
Частният тъжител се явява в с.з. и чрез повереника си адв.Б. К. от ТАК
поддържа изцяло обвинението като доказано по безспорен и несъмнен начин, пледира за
налагане на справедливо наказание. Не предявява граждански иск за претърпени
имуществени и/или неимуществени вреди от престъплението.
Подсъдимият С. Н. Х. се явява в с.з., не се признава за виновен, дава
обяснения, в които отрича да е приписвал престъпление на тъжителя, моли да бъде
оправдан.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Тъжителят Г. Т. Г. изпълнявал длъжността кметски наместник на с.П.а,
общ.П., като живеел в същото населено място, не бил осъждан. Подсъдимият в миналото
също живеел в с.П.а, общ.П., а към настоящият момент живеел в гр.П., не бил осъждан.
Църквата в с.П.а разполагала с действаща камбана, която била монтирана, като
районът се обслужвал от свещеника – св.С. С.ов. Преди повече от 8 години св.С.ов получил
обаждане от свой познат, който стопанисвал пункт за вторични суровини, че при него е
донесена камбана от с.Г.Г., общ.О., която преди това е била на гробищата в това село и
която не се ползва вече 10-15 години. За да не бъде претопена камбаната, св.С.ов се
съгласил да я приеме и прибере на съхранение в църквата в с.П.а, където стояла на маса в
помещение повече от 4 години. В разговор между св.С.ов и свещеник отговарящ за Б.
манастир „Св.****“ намиращ се в Р. митрополия били изяснени тези обстоятелства и тъй
като в манастира се строяло ново крило, св.С.ов предложил да я даде за ползване там
/показания в с.з. л.39/. В изпълнение на уговореното въпросната камбана била предадена на
Р. митрополия и понастоящем се намира на съхранение в Б. манастир „Св.****“ видно от
приложеното писмо /л.34/, като тъжителя нямал никакво отношение към тези църковни дела
/отново из показанията на св.С.ов/.
По неизвестни причини, през лятото на 2022 г. подсъдимият решил, че
тъжителя е продал църковната камбана и се е обогатил с парите от нейната продажба, при
което започнал да отправя клеветническа кампания против него. Един ден в периода 20-
31.07.2022 г., св.С.П.П. се намирал пред хранителен магазин в гр.П., находящ се на бул.
„***“, когато забелязал лично познатия му подсъдим, който се намирал пред превозното си
средство тип „триколка“ /снимки, приложени л.31-33 от делото/. На облегалката на
превозното средство бил залепил уведомително писмо получено от него от РУ П., с което
бил уведомен, че спрямо тъжителя Г. Г. били взети превантивни мерки по ЗМВР.
Подсъдимият заявил пред св.П., че „щял да осъди Г. Т., че продал камбаната“ /показания в
с.з. л.38/, като след този разговор св.П. се обадил на тъжителя и му споделил за заканите и
клеветите на подсъдимия.
По идентичен начин, една вечер около 23.00 ч. в същият инкриминиран
период подсъдимият се обадил по телефона и на св.Е.Е., като му заявил – „Кой продаде
камбаната?“ /показания в с.з. л.38/ и въпреки отговора на свидетеля, че не знае за какво
1
става въпрос, подсъдимия продължил отново с въпросите – „Камбаната кой продаде?“,
„Гошо продал камбаната, аз ще пиша до митрополията в Р.?“ , като в показанията си /пак
там/ свидетелят Енчев изрично подчертава, че е сигурен за думите на подсъдимия, че Г. е
откраднал камбаната.
След като разбрал за отправените от подсъдимия клеветнически твърдения, на
25.08.2022 г. тъжителят подал жалба рег.№ **** г. в РУ П. /приложена л.22/, по която била
извършена проверка и проведена беседа с подсъдимия. Подсъдимият отрекъл, че е
заплашвал тъжителя, а относно твърденията му за кражбата на камбаната в с. П.а заявил, че
каквото е казал ще го докаже /докладна записка л.21/. Проверката приключила с протокол за
предупреждение /приложен л.28/, с който подсъдимият бил предупреден да не клевети и
обижда тъжителя. От материалите по делото е видно /макар и само за процесуална пълнота
доколкото не касае частното обвинение/, че въпреки предупреждението подсъдимия
продължил с клеветническата си кампания, което принудило тъжителя да подаде нова жалба
в РУ П. през м.11.2022 г. По нея също били снети обяснения от подсъдимия, който отрекъл
да е притеснявал по какъвто и да е начин тъжителя. При тези обстоятелства, на 02.12.2022 г.
тъжителят подал тъжба до Поповски районен съд, по която било образувано и настоящото
дело от частен характер.
Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин от
събраните в с.з. доказателства посредством приложените по делото писмени доказателства и
чрез изслушаните в с.з. показания на свидетелите С. П., Е.Е. и С. С.ов. Съдът дава вяра и
поставя в основата на постановената присъда показанията на тези трима свидетели, респ. не
дава вяра и изключва от доказателствената съвкупност показанията на свидетелите водени
от подсъдимия-С.Г. и Р.Г. като приема, че не са годни да бъдат ценени. Специално по
отношение показанията на св.Р.Г. следва да се посочи, че същият изрично заяви в с.з. /л.40/,
че не знае и не е чувал нищо за камбана в с.П.а, респ. за разпореждане с нея от страна на
тъжителя, т.е. тези показания са изцяло неотносими към предмета на доказване по делото.
По отношение показанията на св.Г. съдът намира, че същите са изцяло предварително
съгласувани с тезата на подсъдимия. Видно е обаче, че въпреки твърденията му, че е
присъствал на разговор по телефона между подсъдимия и св.Енчев, в отговор на въпрос
св.Г. на няколко пъти посочи, че е бил осъществен в периода м.ноември – м.декември 2022
г., т.е. много по-късно от коментираните по-горе събития. Ето защо съдът намери неговите
показания за неубедителни и недостоверни, поради което и негодни да бъдат ценени. По
същият начин, не получават нужната доказателствена опора и обясненията на подсъдимия в
с.з. свеждащи се най-вече до отричане на обстоятелството, че е отправил клеветническите
твърдения. Подсъдимият поддържа, че е проявил интерес единствено към въпроса за
изясняване на действителното местоположение на камбаната, но не е приписвал кражба на
тъжителя. Както вече съдът посочи тези обяснения са изцяло опровергани от показанията на
свидетелите-очевидци П. и Енчев, както и от свещеника обслужващ с.П.а – св. С.ов, който
освен, че изясни подробно обстоятелствата във връзка с местонахождението на камбаната, е
категоричен също, че „В П. идвам, срещат ме човеци, така и така, че кметът продал
камбаната…Казвам, че не е вярно това нещо, че камбаната служи в нова църква и си бие и
си работи, не стои в маза…“ /л.39/.
Съобразявайки установеното в хода на съдебното дирене, съдът прие, че подс.
Х. е осъществил състава на престъпление с правна квалификация по чл.147,ал.1 НК, за
извършването на което е предаден на съд. Изпълнителното деяние на това престъпление е
законодателно посочено в две форми – разгласяване на позорно неистинско обстоятелство
или приписване на престъпление, като според съществуващата съдебна практика втората
форма е особен случай на разгласяване на позорно неистинско обстоятелство /в т.см. р. №
187/21.04.2009 г. по н.д.№ 170/2009 г. на ІІІ н.о. ВКС/. Твърденията на подсъдимия на два
пъти в инкриминираният период, на обществено място, за открадната от тъжителя Г. Т. Г.
2
камбана от църквата в с.П.а и последващото му обогатяване посредством парите от
продажбата безспорно са клеветнически, тъй като засягат отрицателно доброто име и честта
на тъжителя, както и неговият висок морал в обществото. Приписването на престъпление се
осъществява чрез изнасянето на неверни /неистински/ факти и подс. С. Х. като лице, което
ги е разпространило следва да понесе своята наказателна отговорност. В случая не може да
се приеме, че става въпрос за конституционно прогласеното право на гражданите да изказват
мнение и да разпространяват информация, тъй като същото не е абсолютно и неограничено.
В разпоредбата на чл.10,т.2 от ЕКПЧОС е въведено ограничително основание в тази насока,
регламентиращо пропорционалност между двата правнозащитени интереса - правото на
обществото да получава информация и правото на отделния гражданин за ненакърнимост на
честта и достойнството му. Отправените от подс. Х. твърдения за извършено от тъжителя
престъпление очевидно надхвърлят предоставеното му конституционно право да изразява
мнение и не са нищо друго освен голословни клеветнически твърдения, позорящи тъжителя
и неговото добро име в обществото. От субективна страна деянието е извършено виновно
под формата на пряк умисъл обективиран в конкретните му действия. При отправянето на
клеветническите твърдения в отсъствие на тъжителя, подс.Х. е била сигурен, че
приписваното престъпление „кражба“ не е извършено от тъжителя, но във волево
отношение е целял твърденията му да стигнат до съзнанието на поне едно трето лице, в
случая това в първия случай е св.С. П., а във втория случай св.Е.Е. /в т.см. и р.№ *** т. ІІ
н.о./.
Предвидените в санкционната част на нормата на това престъпление наказания
са глоба от 3 000 лв. до 7 000 лв. и обществено порицание. От приложената по делото
справка за съдимост /л.11/ издадена от Бюро съдимост при ПпРС е видно, че към датата на
инкриминираното деяние подсъдимия не е осъждан, налице са и останалите кумулативни
предпоставки за приложение на чл.78а от НК. Ето защо съдът приложи императивната
разпоредба на чл.78а НК, признавайки подс.С. Н. Х. за виновен в извършване на
престъпление по чл.147,ал.1 НК, като го освободи от наказателна отговорност, и му наложи
на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. При определяне
размера на наказанието съдът от една страна взе предвид обстоятелството, че подсъдимият е
пенсионер, а от друга отчете сравнително високата степен на обществена опасност на
извършеното деяние. Въпреки обясненията на подс.Х., в които заявява, че не се признава за
виновен в извършването на престъплението съдът приема, че това не е пречка да бъде
освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, тъй като по-горе в мотивите се
направи категоричната констатация за виновността му в извършване на това престъпление –
принципно положение, което се споделя изцяло и от съдебната практика – ****
Съдът е произнесе и по въпроса за разноските, като предвид постановената
осъдителна присъда осъди подс.Х. да заплати на тъжителя сумата 12.00 лв. представляваща
д.т. за образуване и водене на делото.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


3
Съобщи за изтекли лични данни