НЧХД 725/2020г. –
Пловдивски районен съд – VІІІ наказателен състав
МОТИВИ:
Срещу подсъдимата Г.С.Ц. , родена
на ***г. в гр. П. , живуща *** 8 ********, български гражданин, неосъждана,
ЕГН: ********** с частна тъжба е повдигнато обвинение в това , че за периода
16.08.2019 г. до 18.01.2020 г. в качеството си на родител и настойник на детето
Й. А. В., с ЕГН: ********** системно не е изпълнявала или е осиуетявала
изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителските права,
както и да е възпрепятствала личните контакти между детето и частния тъжител А.С.В.
с ЕГН: **********, което е престъпление
по чл.182, ал. 2 от НК.
За съвместно разглеждане в
наказателния процес е предявен граждански иск от частния тъжител А.С.В. с ЕГН: **********
за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.182, ал. 2 от НК в
размер на 3000 лева /три хиляди лева/, ведно със законната лихва считана от
18.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимата Г.Ц., чрез
упълномощения си защитник – ******* Д. счита, че не е осъществила престъпния
състав на деянието по чл.182, ал. 2 от НК и молят съда да постанови спрямо нея
една оправдателна присъда, с която да бъде призната за невиновна по повдигнатото й с частната тъжба обвинение.
Частният тъжител
А.С.В. чрез повереника му - ******* К. предлага на
Съда да признае подсъдимата Ц. за виновна в извършването на инкриминираното
деяние, както и да уважи изцяло предявения срещу подсъдимата граждански иск.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира и приема за установено следното:
Подсъдимата Г.С.Ц. е родена на ***г.
в гр. П. , живуща *** 8 ********, български гражданин, неосъждана, ЕГН: **********.
Частният
тъжител А.В. и подсъдимата Г.Ц. *** на съпружески начала от месец април 2014 г.
до края на месец юли 2016 г. От съжителството им имали едно дете - Й. А. В.,
роден на *** г., което било припознато от частния тъжител. Тъй като и тримата
към онзи момент живеели при родителите на подсъдимата, между
двамата се натрупло напрежение. Въпреки това В.
предложил на подсъдимата месец след раждането на детето да се изнесат, но тъй
като нямало къде да живеят самостоятелно, временно се нанесли при родителите на
тъжителя, докато бъде подготвен за обитаване апартамент на неговия дядо.
Ремонтът
приключил след около 2-3 месеца и тримата се пренесли и заживели самостоятелно.
Според В. това ново обстоятелство не намалило напрежението между тях, а самата
подсъдима поС. но гостувала у нейните родители. Според
тъжителя , подсъдимата в този период ставала все по-нестабилна психически,
което наложило през м. юли 2016 г. посещение при психиатър в гр. П. - д-р И.Х.. В качеството на свидетел д-р Х. потвърждава , че действително към посочената
от тъжителя дата е приемала подсъдимата, като 2016г. е имало проява на втори
депресивен синдром /първият през 2013г./ вследствие раждането на детето Й. .При
последното посещение на Г.Ц., св. Х. констатирала съС.
ие на пълна ремисия, което
не налагало повече посещения при псхиатър.
След като
настъпило влошаване на отношенията между подсъдимата и частния тъжител,ь в края
на м. юли 2016 г. Цоково се изнесла от семейното жилище. През месец септември
2016 г. по инициатива на подсъдсимата било образувана
гр. дело № 550/2016 г. по описа на PC
- гр. П. , като с протоколно определение от 16.02.2017г., постановено по същото
дело бил определен режима на лични контакти между А.В. и малолетния му син Й. А.
В., като родителските права по отношение на детето били възложени за
упражняване от подс. Ц., а местопребиваването на детето било - гр. П. , ул. „И. К. " №**.Бил
определен и режим на лични контакти с детето след навършване на тригодишна
възраст, а именно - всяка първа и трета събота н неделя от месеца с преспиване
от 10:00 ч. в съботния ден до 17:00 ч. в неделя. Втори ден на Коледа и Великден
от 09:30 ч. до 17:00 ч. на същия ден, както и от 02.01 до 10.01. на всяка година
с преспиване от 09:30 ч. на 02.01. до 17:00 ч. на 10.01 и от 01.08. до 10.08.
на всяка календарна година с преспиване от 09:30 ч. на 01.08-до 17:00 ч. на
10.08.
Според
тъжителя, през предходната 2019 г.Ц. многократно и неоснователно възпрепятствала
осъществяването на лични
контакти между него и сина му , като по този начин бил незаконосъобразно лишен
от възможността да го вижда в определените за целта дни.
В тъжбата
си В. твърди , че за последен път е вземал детето при себе за времето от
01.08.2019 г. до 10.08.2019 г., като през този период двамата са били на море за една седмица, след
което в гр. П. и село Б. , но
впоследствие тъжителят бил лишен от възможността да се среща с него, както и да
разговарят по телефона.
В тъжбата
се твърди , че на 16.08.2019 г. В. се обадил по телефона на Ц.,като обяснил че
в събота на 17.08.2019 г. ще вземе детето при себе си, но по телефона тя отказала,
тъй като според нея тъжителят не се грижел добре за него. Относно провезения между двамата разговор, в хода на съдебното
следствие не се събраха каквито и да били доказателства относно твърдения от
тъжителя отказ на подсъдимата да му даде детето. На 07.09.2019 г. тъжителят и
неговия баща – св. С. В. *** пред дома
на Ц., когато тя отново отказа да му даде детето. В тъжбата се сочи , че
претекстът бил, че Й. не искал да отива при него в град П. . В тази насока свидетелят Ст. В.
заявява пред съда , че за посочената дата е бил със сина си /А.В./ в гр.
Пловдив, но в показанията си изтъква съвсем различна причина за този отказ , а
именно , че към онези дата детето и боледувало. Същият този свидетел сочи , че
е присъствал на опитите на тъжителя за осъществяване на личен контакт с детето
на дати 21.12.2019г., 26.12.2019г., 02.01.2020г., но в показанията си не
упоменава причина , поради която на тъжителя е бил отказан контакт. На
18.01.2020г. около 10,00 преди обед св. В., частният тъжител и св. И.Б. били
пред дома на Ц.. Подсъдимата слезнала пред входа на
жилището заедно с детето, но според св. В. тя го дръпнала рязко, Й. се
разплакал и това била причината за поредното осуетяване на контакта. Св.И.Б. от
своя страна потвърждава , че като лице , упражняващи *******ска професия, бил
помолен от тъжителя да го придружи до гр. Пловдив и да присъства на предеването на детето. В показанията Б. е категоричен , че
на въпросната дата и тримата били на уговореното место , като към 10,00ч. от
входа на блока , където живеела подсъдимата излезнала
нейната ***** – св. В. Ц., а след нея
подсъдимата и детето Й. . Св. Б. потвърждава , че детето било добре облечено за
зимни условия /шапка , шал, дебели дрехи и ботуши/, но когато задно с
подсъдимата се приближили до частния тъжител, Ц. хванала Й. за дрехата, при
което той силно се разплакал , скрил се зад нея , като отказал да вземе
предложените от баща му лакомства.
На
случилото се на 18.01.2020г.присъствала и *****та на подсъдимата – свидетелката
В. Ц.. В показанията си заявява , че
около 10,00ч. слезнала заедно с дъщеря си и внука се
пред жилището , което обитавали в кв. И. , гр.Пловдив, отдръпнала се на близка пейка, а
подсъдимата и детето тръгнали към частния тъжител, при което Й. изведнъж се
разплакал, скрил се зад ***** си, и тримата мъже, които чакали отпред си
тръгнали.
В тази
насока Съдът кредитира показанията на
св. В.Ц., които въпреки , че са дадени от лице заинтересовано от развитието на
наказателното преследване срещу дъщеря й , напълно кореспондират с тези ,
дадени от св. И. Б.. Същата тази свидетелка сочи , че нееднократно и съобразно
режима на лични контакти с детето, тъжителят е вземал със себе си Й. , като
двамата заедно прекарвали почивките
както на море , така и в гр. П. .
От страна
на частния дъжител се изтъква , че многобройните
откази на подсъдимата да му осигури контакт с детето са били с претекст , че Й.
боледува, което според него е опит да се спекулира със здравословното му съС. ие. Това негово твърдение се
оборва от представените от подсъдимата и нейния повереник
писмени докаезателства – направления за медицинско
изследване, амбулаторни листи, епикризи от Клиника по
детска хирургия УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД – Пловдив, Клиника по педиатрия УМБАЛ
„Св.Георги“ ЕАД – Пловдив, Детско отделение УМБАЛ „Пълмед“
– Пловдив /три броя/, всичките издадени на името на Й. А. В.. Действително
същите касаят времеви отрязък, предхождащ инкриминирания период, но се явяват в
подкрепа на твърденията на подсъдимата, че причините за нееднократните провали
при осъществяване режима на свиждане се дължат единствено на здравословните
проблеми на детето.
Горната фактическа
обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от свидетелските
показания на С. В., И.Б. и В. Ц., както и от всички останали писмени
доказателства, находящи се между кориците на делото.Настоящият Съд дава вяра на
показанията на тези свидетели, тъй като всички те са логични последователни ,
вътрешно непротиворечиви и кореспондират с очертаната фактическа обстановка във
висока степен. От страна на частния тъжител от друга страна не се представиха убедителни доказателства
за твърденията му , залегнали в тъжбата.
Настоящата съдебна
инстанция намира, че след проведеното съдебно следствие не се установи по
безспорен и категоричен начин осъществяването от страна на подсъдимата Г.Ц. на
вмененото й във вина престъпление, тъй като безспорно се доказа , че от нейна
страна не са били извършвани умишлени действия, целящи ограничаване правото на
частния тъжител на личен контакт с детето Й. .
Предвид изложеното по- горе
подсъдимата Г.С.Ц. – следва да бъде призната за
невиновна в това за периода
16.08.2019 г. до 18.01.2020
г. в качеството си на родител и настойник
на детето Й. А. В., с ЕГН: **********
системно да не е изпълнявала или да е осиуетявала
изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителските права, както и да е възпрепятствала личните контакти между детето и частния тъжител А.С.В. с ЕГН: **********. Подсъдимата следва да бъде
оправдана по повдигнатото й с частната тъжба обвинение за извършено
престъпление по чл.182, ал. 2 от НК.
Що се касае до предявения от частния тъжител А.С.В. граждански иск за причинени неимуществени
вреди от престъплението по чл.182, ал. 2 от НК в размер
на 3000 лева /три хиляди лева/,
ведно със законната лихва считана от 18.01.2020 г. до окончателното й изплащане, като недоказан както по
основание, така и по размер.
Придвид постановената по отношение на подс. Ц. оправдателна присъда, на основание чл.190, ал.1 от НПК частния тъжител А.С.В. следва да бъде осъден да заплати направените от нея по делото разноски
в размер на 600 лева /шестстотин лева/ по упълномощаване
на защитник.
По тези
свои съображения, Съдът постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ВК