Р Е Ш Е Н И Е
№ 260247/21.5.2021г. 21.05.2021 година град
Ямбол
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският
районен съд,
ХV-ти граждански състав
На 18.05.2021
година
В
публично заседание в състав
Председател: Марина Христова
при
секретаря Т.К.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско дело № 112/2021 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД с искане да бъде признато за установено по
отношение на ответницата М.И.Т., че дължи на ищеца ½ от сумите за които
е издадена ЗИ по чл. 410 ГПК по гр. дело №***/2020 год. на ЯРС.
В исковата молба се сочи, че ответницата е потребител
на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ***. Задълженията на ответницата произтичали от
разпоредбите на Закона за енергетиката и публично известните Общи условия на
топлопреносното предприятие, в които били регламентирани редът за отчитане на
месечните суми и сроковете за плащане. Задължението за заплащане на стойността
на доставената топлинна енергия било да заплаща дължимите суми по размер
посочен в ежемесечно издавани фактури, в 45 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача. Лихва за забава се
начислявала след изтичане на 45 дни от публикуване на общата фактура за
отоплителния сезон. Ответницата,
използвала доставяна от дружеството топлинна енергия за процесния период и не
погасила задължението си – аб. № ***. Сградата ЕТ , в която се намирал
топлоснабдения обект сключила договор за извършване на услугата „дялово
разпределение“ с фирма „***“. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни
сметки, начислени по действителен разход
на уредите инсталирани на
отоплителните тела в имота.
Претендира се
уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
В депозирания в законния срок отговор ответницата
оспорва да е собственик на имота, включително твърди и, че не ползвала същия.
Представя удостоверение, с което твърди, че се отказала от наследството на
покойния си син, като отказът й е вписан на 28.04.2010 год., много преди
претендирания от ищеца период. Прави възражение за погасяване на задължението
по давност Претендира отхвърляне на претенцията, включително разноски в
производството.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответницата,
редовно уведомена, не се явява.
Ямболският
районен съд, като взе предвид исковата молба,отговора и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, че по заявление на ищеца е образувано
ч.г.р.д. № ***/2020 год., по което съдът е издал заповед за изпълнение за
исковите суми срещу длъжниците Г. И.и М.Т., както и че предвид, че ответницата
е депозирала възражение в законоустановения срок, ищецът е предявил настоящия
установителен иск.
Приложен е НА № ***/11.06.204
год.,за покупко – продажба на недвижим имот, находящ се в гр. С., ***, с
купувачи Г. И.и П. И..
От Удостоверение изх. № ***/11.09.2014 год. се
установява, че сгради адреси на *** и № *** се отнасят за многофамилна жилищна
сграда с адрес ж.к. ***.
Прието е заявление – декларация от Г. Д. И.от
09.08.2004 год. , с което е посочила , че желае да й бъде открита партида съгласно ОУ на потребители за битови нужди ,
при посочен абонатен номер на досегашния потребител – ***, както и декларация
от 09.08.2004 год. от същото лице, че имотът се използва за жилищни нужди.
С НА №***/22.11.2007 год. върху имота е учредена
ипотека в полза на кредитора „ОББ“АД. С постановление за възлагане на недвижим
имот, влязло в сила на 26.09.2017 год., процесният имот е възложен на Е. Р. Ф.,
като последният е подал на 29.11.2017 год. заявление за партида за топлоснабден
имот с аб. № ***.
Приет е и договор №***/01.11202 год., сключен между
представители на ОС на собствениците и „***“ООД
за извършване на услугата топлинно счетоводство.
Ищецът е представил още копие от фактура № *** от
31.07.2017 год. за окончателно задължени
за периода 01.05.2016 – 30.04.2017 год., както и извлечение от сметка за аб. № ***
за периода 07.2017 – 09.2017 г.
На 08.07.2011 год. между ищеца и „***“ООД е бил
сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради етажна собственост в гр. С., при
посочени в договора права и задължения на страните.
По делото е прието и копие от ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ЕАД на клиенти в гр. С.
Към отговора на исковата молба е приложено копие от
Удостоверение от 28.04.2010 год., видно от което ответницата М.Т. се е отказала от наследството на покойния си син
П. И., като отказът й е вписан в специалната книга на съда.
Въз
основа на горното, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл.79
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, при условията на обективно кумулативно съединяване.
Така
предявените искове, съдът намира за допустими, а по съществото си за
неоснователни, предвид следното:
За установяване съществуването на
задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна
енергия, в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение
между него и ответницата, по силата на което е престирал и за последната е
възникнало задължението за плащане на уговорената цена, т.е. че ответницата е
ползвала топлинна енергия /БГВ/ в качеството си на собственик, респ. ползвател на процесния топлоснабден имот за
периода м.10.2016 – м.04.2017 год. Именно такива са изложените от ищеца в исковата
молба факти и обстоятелства.
Съдът
намира, че по делото не се установи
качеството потребител на ответницата за процесен период. В този смисъл съдът
съобразява разпоредбата на Параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ, съгласно която
потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане цената на доставена такава във връзка с чл.155 от ЗЕ, е собственик
или титуляр на вещно право на ползване върху имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
Качеството собственик и или вещен ползвател на лицето,
от което се претендира заплащане на ползваната топлинна енергия следва да се
докаже с документ са собственост, респективно за учредено вещно право на
ползване. Такива доказателства не са представени нито в исковото производство,
нито в производството за издаване за заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поради което това обстоятелство, своевременно
оспорено от ответницата с отговора на исковата молба остава недоказано по
делото.Напротив от представените по
делото доказателства се установи, че през процесния период и до възлагането му от съдия изпълнител на
трето лице – 26.09.2017 г., имотът е бил собственост на Г. И.и П. И.. С
отговора на исковата молба ответницата е представила доказателства, че се е
отказала от наследството на покойния си син П. И. още през 2010 год. Ищецът не
е оспорил така направения отказ, поради което и на самостоятелно основание
съдът приема, че ответницата не може да отговаря за задълженията на това лице.
Поради изложеното по-горе претенцията следва да бъде
изцяло отхвърлена.
Предвид пълното отхвърляне на
претенцията разноски в заповедното производство не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78,ал.3 от ГПК
ответницата има право на разноски пред настоящата инстанция. Същите се претендират
на осн. чл. 38,ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.
1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита,
има право на адвокатско възнаграждение, в размер определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право
е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, като не се нуждае от
доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. В процесния случай
такъв договор е представен с отговора на исковата молба. Искането за присъждане
на разноски е основателно и следва да бъде уважено, като в полза на адвоката
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 300 лв., съобразено с
цената на иска и ниската фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, Ямболският
районен съд
Р ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК, предявен от „Топлофикация София“ЕАД със седалище и
адрес на управление гр. София, ЕИК ********* против М.И.Т., ЕГН ********** относно установяване съществуването на
вземането на ищеца предмет на ч.гр.д №***/2020 г. за сумата от общо 129,02 лв.,
от които 97, 56 лв. – главница,неизплатена топлинна енергия за периода м.10.2016
– м.04.2017 г, 27, 90 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2017 – 23.07.2020
год., 4, 13 лв. – суми за дялово разпределение, 1, 24 лв. – лихва за периода
31.08.2017 – 23.07.2020 год., в едно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 03.09.2020 год. до изплащане на вземането, както и
направените в заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, ЕИК ********* да заплати на адвокат С. И. Р.от АК – С. сумата от 300 лв.
– адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: