РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Пловдив, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Магдалина Ст. Иванова
Елена Й. Захова
при участието на секретаря М. Апостолова
в присъствието на прокурора С. Лазаров
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20245000600592 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал
подсъдимия З. О. Р. за виновен в това, че на 04.12.2023 г. в гр.П. е отнел чужди
движими вещи - паричната сума в размер на 200 /двеста/ лв., от владението на
А.И.Ш. от гр.П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил заплашване, за да запази владението върху
откраднатите вещи и деянието е извършено при условията на опасен рецидив
и на основание чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29 ал.1, б. “а“
и чл. 54 от НК го осъдил на пет години лишаване от свобода, което наказание
на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален
„строг“ режим.
Съдът приспаднал предварителното задържане на подсъдимия и се
произнесъл по веществените доказателства.
Срещу присъдата е постъпил бланков протест от прокурора с искане за
увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание. В
1
допълнението към протеста прокурорът изложил съображения за неправилна
интерпретация на смекчаващите обстоятелства и неправилна преценка на
съдебното минало на подсъдимия, като предложил да му бъде наложено
наказание от седем години лишаване от свобода.
В срока за обжалване е постъпила бланкетна жалба от служебния
защитник на подсъдимия с искане присъдата да бъде отменена и постановена
нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан. В
допълнението към жалбата се сочи, че съдът е кредитирал показанията на
свидетелите А.Ш., Л. Х., Р.Х. и Р.Д. без да отчете, че първите трима са били
употребили наркотични вещества и това поражда съмнение в достоверността
на дадените от тях показания. Изразява се несъгласие с извода на съда, че
показанията на свидетелката Р.С. не могат да се свържат с процесните
събития и не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
С решение № 179/29.10.2024г. по внохд № 411/24г. на Апелативен съд
Пловдив присъдата била потвърдена.
Решението било обжалвано по касационен ред от служебния защитник и
с решение № 652/16.12.2024г. по к.д. № 1039/24г. на Второ н.о. на ВКС било
отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
В тези процесуални рамки се развива и настоящото производство.
В съдебно заседание прокурорът даде заключение, че не поддържа
подадения протест и счита същия за неоснователен. Счита, че жалбата на
подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, а обжалваната присъда да
бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си. Счита, че неправилно
първата инстанция е дала кредит на доверие на показанията на свидетели,
които са били употребили наркотични вещества и съществува съмнение в
годността им правилно да приемат фактите и да дават достоверни показания
за тях. Твърди, че превратно са преценени показанията на св. Р.С. и
необосновано не са свързани с обясненията на подсъдимия. Алтернативно се
предлага определеното наказание да не бъде увеличавано.
Подсъдимият иска да бъде намалено наказанието му.
Апелативният съд, като съобрази доводите на страните, провери
2
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 04.12.2023г. пострадалият А.Ш., посетил свои близки родственици в
гр.П., които живеели на ул. Д. №*. Около 20 ч. си тръгнал с намерението да
си повика такси.
Междувременно, движейки се по улица „Л.“, той отишъл до магазина,
стопанисван от свид. Р.С. и влязъл да си купи цигари. В себе си пострадалият
имал двеста лева, две банкноти с номинал от по сто лева всяка, както и
няколко лева на монети. С монетите закупилл цигари, а двете банкноти от по
100 лева прибрал обратно в джоба на панталона си.
В този момент пред входа на търговския обект се намирал подсъдимият
З. Р., който забелязъл, че Ш. прибира в джоба на панталона си двете банкноти
и решил да му ги вземе. Пострадалият излязъл от магазина и се насочил към
една от пресечките на улица „Л.“. Р. го последвал, успял да го настигне,
застанал пред него, бръкнал в джоба на панталона му и взел двете банкноти,
всяка с номинал от по 100 лева. Свидетелят Ш. хванал подсъдимия за якето и
поискал да му върне парите. Р., за да задържи за себе си отнетите вече
банкноти, извадил от якето си една отвертка с дължина около 18 см и
замахнал заплашително с нея към врата на пострадалия. Ш. се изплашил да не
бъде наранен и пуснал подсъдимия, който побягнал с парите, насочвайки се
към улица „Л.“.
Свидетели на инцидента станали Р.Х. и Р.Д., които били на улицата, след
като изпратили Ш. да си тръгва.
Непосредствено след нападението, пострадалият забелязъл преминаващ
по улицата полицейски автомобил и започнал да маха за помощ.
Полицейските служители И.Р. и Н.С. спрели автомобила и пред тях свид.
А.Ш. разказал за случилото се, описал нападателя си и посочил посоката, в
която бил избягал.
В това време подсъдимият З. Р. успял да скрие двете банкноти от по 100
лева, които взел от пострадалия под гумата на лек автомобил „О.“ с рег.№
********, който бил паркиран на ул.“Д.“ №**.
Веднага след разговора с Ш., полицейските служители извършили обход
3
в района, към който избягал подсъдимият. В една от пресечките на ул.“Л.“,
срещу пощата свидетелите забелязали мъж, който отговарял на описанието на
пострадалия и се държал подозрително. Полицаите го спрели за проверка и
установили, че това е подсъдимия З. Р.. Отвели го в Шесто РУ на МВР П.,
където Р. бил задържан по ЗМВР.
При извършения обиск при задържането на подсъдимия, у него била
намерена отвертката /с метално острие и синьо-черна дръжка/, която той
използвал за да заплаши Ш. и да запази владението си върху отнетите от
последния две 100-левови банкноти.
В хода на досъдебното производство, по отношение на подс. З. Р., било
извършено разпознаване по предвидения в НПК ред, при което пострадалият
го разпознал като извършителя на осъщественото спрямо него посегателство.
Междувременно подсъдимият доброволно завел служителите на
районното управление Е.Д. и Д.Б. до лекия автомобил марка „О.“, с рег.№
********, паркирана на ул.Д. №**, под чиято гума бил скрил двете банкноти
от по 100 лв. отнети от Ш.. Полицейските служители запазили
местопроизшествието и уведомили разследващия полицай, който извършил
оглед на местопроизшествие и двете банкноти били приобщени по делото. С
протокол за доброволно предаване процесната сума била върната на
пострадалия Ш..
Съдът е приел, че описаната по-горе и инкорпорирана в настоящите
мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен
начин отчасти от обясненията на подсъдимия, както и от показанията на
пострадалия А.Ш., както и на свидетелите И.Р., Н.С., Л. Х., Р.Х. и Р.Д., от
протоколите за извършеното разпознаване, за обиск на лице и за оглед на
местопроизшествие, както и от писмените и веществените доказателства по
делото.
Така приетата от първоинстанционният съд е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Р., първата инстанция е извършила всички необходими
процесуално - следствени действия, изясняващи значимите факти относно
инкриминираната му деятелност.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на полицейските служители
4
Р. и С.. Тези свидетели, макар и служители на МВР не са извършвали
процесуални действия или оперативни беседи с подсъдимия. От показанията
им се установява, че те са се отзовали на сигнала на пострадалия и съобразно с
даденото от него описание на извършителя са задържали и отвели в
полицейското управление подсъдимия Р.. При това положение правилно
първата инстанция е намерила, че техните показания не попадат в обхвата на
забраните по чл.118 ал.2 от НПК и основателно ги е кредитирала. Изложените
в тази връзка съображения са пространни, настоящият състав ги споделя
изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.
С основание е дадена вяра на показанията на пострадалия А.Ш.. В
разпита си по време на досъдебното производство той подробно, ясно и в
хронологична точност е пресъздал събитията станали вечерта на 04.12.2023г.
В тях свидетелят безпротиворечиво и точно е посочил, че тръгвайки си
вечерта от дома на леля си в кв. С. минал по ул. „Л.“, влязъл в един магазин, за
да си вземе цигари и забелязал, че отвън мъж видял как изважда от джоба си
две банкноти от по сто лева. Закупил цигарите с монети и прибрал банкнотите
в джоба си. Подробно е описал как след като напуснал търговския обект,
въпросният човек го настигнал, минал пред него и посегнал към джоба му,
изваждайки двете банкноти. В момента, в който пострадалият поискал
нападателя да му върне парите обратно, последният извадил отвертка и
замахнал към врата му. Свидетелят Ш. го пуснал, за да не бъде наранен, а
извършителят побягнал. В този момент по улицата минал патрулен
полицейски автомобил и той потърсил помощ от служителите на реда
расокомв и С.. Нещо повече, той изрично е споменал на полицаите, че
очевидците на инцидента на няколко пъти са посочили поименно познатият за
тях извършител с името „З***“. Тези показания на пострадалия изцяло
кореспондират с показанията на двамата полицейски служители, които
благодарение на информацията, дадена им от Ш. са установили и задържали
подсъдимия.
На внимателен анализ са били подложени показанията на свидетелите Л.
Х., Р.Х. и Р.Д.. Правилно първата инстанция е намерила, че с оглед
противоречията в показанията на тези свидетели, дадени в досъдебното
производство и тези депозирани в хода на съдебното следствие следва да бъде
дадена вяра на тези, дадени пред разследващия орган, защото тези показания
са дадени непосредствено след инкриминирания инцидент и споменът им е
5
бил все още ясен. Нещо повече, тези показания изцяло кореспондират с
показанията на пострадалия Ш. и полицейските служители. За да им даде вяра
съдът е отчел допълнително и роднинските връзки, в които са се намирали те,
както и психичното им състояние. С основание е намерил, че показанията им
дадени в хода на съдебното следствие са недостоверни и са породени от
стремежа да бъде се помогне на подсъдимия да избегне следващата му се
наказателна отговорност.
Преценени са били и показанията на св. Р.С.. Като е отчел изминалия
период от извършване на престъплението и невъзможността св. С. да
конкретизира времето и присъстващите пред магазинчето лица с основание
съдът е намерил, че нейните показания с нещо не допринасят за изясняване на
фактическата обстановка.
Сериозно внимание е обърнато и на обясненията на подсъдимия Р..
Първоинстанционният съд е кредитирал и включил в доказателствената
съвкупност част от тях след прецизен и обстоен анализ, при който не е
игнорирал както тези, които подкрепят обвинителната теза, така и
оправдателните такива. В останалата си част съдът е намерил обясненията на
подсъдимия като защитни, с които същият цели да избегне следващата му се
наказателна отговорност, отричайки да е отнел инкриминираните вещи като е
заплашвал пострадалия. Изложените за това в мотивите съображения са
пространни и доказателствено обезпечени и въззивната инстанция ги споделя
напълно.
Окръжният съд задълбочено е изследвал фактологията, релевантна за
обективните и субективните признаци на инкриминираното деяние. Правните
му изводи, обосноваващи престъпна съставомерност и сочещи на субекта на
инкриминираното поведение са направени след обстоен анализ на събраните
по делото доказателства. Въззивната инстанция намира същите за логически
обусловени, вследствие на детайлна и безпристрастна, съобразена с
изискванията на процесуалния закон, юридическа оценка на очертаната
доказателствена съвкупност и споделя изцяло предложената аргументация на
основния съд относно процесуалната стойност и тежест на визираните
доказателства.
Въз основа на установените при спазване изискванията на
процесуалния закон фактически положения и в съответствие с тях
6
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по
обвинението повдигнато му с обвинителния акт. След като безспорно е
установено, че подсъдимия Р. е отнел двете банкноти от по 100 лв. от
владението на пострадалия Ш. с намерение противозаконно да ги присвои,
след отнемането им е употребил заплашване за да запази владението си върху
тях и това си деяние е осъществил при условията на „опасен рецидив“, то за
първата инстанция не е оставала друга възможност освен да го признае за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.3,
вр. чл.29, ал.1, б. „а“ НК и като е сторила това правилно е приложила
материалния закон.
Възраженията, че съдът не е дал отговори на много въпроси и не е
изяснил противоречията, възникнали в хода на съдебното следствие, както и,
че не е изследвал психофизиологичното състояние на свидетелите са
неоснователни. Настоящият състав намира, че първата инстанция е направила
задълбочен и всестранен анализ на доказателствата по делото, преценявайки
ги поотделно и в тяхната взаимовръзка, съобразно действителното им
съдържание и при спазване на правилата на формалната логика. Много
прецизно са анализирани противоречията в гласните доказателствени
източници, като е внимателно и подробно е аргументирано кредитирането на
една част от свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, както и
недаването на вяра на друга част от показанията на свидетелите.
Обективираният доказателствен анализ дава възможност да се проследи
правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на
решаващия съд.
За да приеме, че подсъдимият е отнел инкриминираните вещи, като е
употребил заплаха към пострадалия Ш. първата инстанция е дала доверие не
само на показанията на самия него, но и на показанията на свидетелите Р.Х.,
Л. Х. и Р.Д. и това не е сторено произволно, а след прецизното им взаимно
съпоставяне, както и след преценка на тяхната достоверност и надеждност.
Показанията на тримата свидетели, имащи пряко впечатление от развитието
на инцидента аргументирано са били ценени като логични, последователни и
кореспондиращи помежду си по отношение на цялостното развитие на
конфликтната ситуация. Тези показания са били съпоставени и с показанията
на самия пострадал, с когото те са били заедно. Отделно от това са били
обсъдени и съпоставени и с показанията на полицейските служители, които
7
макар и да не са били преки очевидци, косвено са допринесли за изясняване на
фактическата обстановка. Чрез тези гласни доказателствени средства е било
проверено и заявеното от подсъдимия в обясненията му. Поради това,
оспорването на изводите на решаващия съд да бъдат кредитирани показанията
на тези свидетели е неоснователно.
Както беше отбелязано по – горе първата инстанция е подходила с
необходимата прецизност и при обсъждане на показанията на св. Р.С.. От тях
се установява, че на неустановена дата през 2023г., когато времето е било
студено в магазина, който стопанисвала е влязъл познатия на нея З. Р., с
прякор З. Подсъдимият взел една бутилка вода и в този момент в магазина
влязло младо момче. Двамата започнали да се разправят на висок тон, което
принудило св. С. да ги изгони навън. Малко след това до магазина спряла
патрулна кола с полицейски служители. Тези показания обосновано са били
преценени от първата инстанция като неотносими към инкриминирания
инцидент, поради липса на категорични данни кога се е случило описаното от
св. С. събитие, както и поради липса на каквато и да било конкретика относно
лицето, което е придружило подсъдимия вътре в магазина и изводът, че те не
допринасят с нищо за разкриване на обективната истина е обоснован и
законосъобразен.
Не може да бъде споделено и възражението за процесуален порок при
провеждане на разпитите на свидетелите Р. и Л. Х., поради съмнения в
годността да възприемат фактите и способността правилно да ги
възпроизведат, тъй като същите са наркозависими. Настоящият състав не
намира основания да се съмнява, че свидетелите Р. Х. и Л. Х. не са били в
състояние да дават достоверни показания поради злоупотребата с наркотични
вещества. На първо място, категорични данни въпросната вечер двамата
свидетели да са употребявали наркотици и да са били повлияни от тях липсва.
За такава употреба те не са съобщили и по време на разпитите им в хода на
досъдебното производство. За такъв факт не съобщава и св. Р. Д.. Подобни
твърдения не се съдържат и в показанията на свидетелите Р. и С., които са
имали пряк визуален и вербален контакт със двамата свидетели
непосредствено след инкриминирания инцидент. На следващо място,
показанията на свидетелите Л. и Р. Х., дадени в късните часове на нощта
веднага след инцидента пред разследващия полицай /л.15 и л.17 от ДП/ са
ясни, точни, смислово подредени, детайлни и непротиворечиви. Всичко това
8
категорично изключва каквото и да било съмнение в годността им правилно
да възприемат събитията, на които са станали преки очевидци и да дават
достоверни показания за тях.
Обобщено, при така установената и възприетата фактическа обстановка
първата инстанция правилно е приложила материалният закон и с основание е
отхвърлила искането на защитата на подсъдимия за признаването му за
невиновен и оправдаването му по повдигнатото с обвинителния акт
обвинение.
При определяне на размера на наказанието съдът е отчел всички
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства и обосновано е
намерил, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. От една страна,
многобройните осъждания и проявената упорита престъпна воля очертават
подсъдимия като личност със затвърдени престъпни навици, но от друга
страна отчетените от съда смекчаващи обстоятелства имат значителен
потенциал и приоритет пред отегчаващите и не налагат по - значителна
наказателна интервенция, чрез отделянето на подсъдимия от обществото за
един по – продължителен период от време. Ето защо определеното от първата
инстанция наказание в размер на пет години лишаване от свобода не може да
бъде определено като явно несправедливо. Това наказание изцяло покрива
критериите, заложени в разпоредбата на чл.35, ал.3 НК, като настоящата
инстанция споделя изцяло извода, че с този му размер целите по чл.36 НК ще
бъдат постигнати в максимална степен. Поради това претенциите в протеста
за неговото увеличаване, респ. в жалбата за намаляване на размера му не
могат да бъдат уважени.
При извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън
възраженията на страните, въззивната инстанция намира, че съобразно
изискванията на закона съдът е определил първоначалния режим за
изтърпяване на наказанието, приспаднал е предварителното задържане на
подсъдимия и съобразно закона се е разпоредил с веществените
доказателства.
При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
При така установената липса на основания, водещи до отмяна или
9
изменение на атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде
потвърдена.
Предвид горното и на основание чл. 334, т.6 и 338 от НПК,
Пловдивският апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 44/30.05.2024г. по нохд № 472/24 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10