Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260133 28.07.2021 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и седми юли 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Живка
Манолова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 782 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с материалноправно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Топлофикация - София“ ЕАД срещу С.Е.К., с
която се предявяват искове с материалноправно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
ответникът в качеството си на собственик на имот в гр. София, ЖК Света Троица,
бл. 383, вх. Б, ет. 6, ап. 53, е клиент на топлинна енергия съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и е длъжен да монтира средства за дяловото разпределение съгласно чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ. Твърди, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия се осъществява по публично известни общи условия. Твърди, че
ответникът дължи плащане на сумата по издадената фактура в срок от 45 дни от
нейното обявяване на интернет страницата на дружеството съгласно чл. 31, ал. 1
от общите условия. Твърди, че след изтичане на този срок длъжникът е изпаднал в
забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че ответникът е използвал доставяна
от ищеца топлинна енергия в периода от месец
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил отговор ответника С.Е.К., чрез особения представител адв.
Д., в който твърди, че не оспорва обстоятелството, че е консумирана топлинната
енергия за процесния период и в процесния размер и задължението за дялово
разпределение, както и наличието на задължение за мораторно обезщетение. Счита
исковете за основателни и прави признание на исковете, за което волеизявление
иска одобрение от съда на основание чл. 29, ал. 5 ГПК. Прави искане да не се
допускат експертизи, тъй като се признава иска и да не се утежнява с разноски
ответникът.
Процесуалният
представител на ищеца в докладвана молба в съдебно заседание на 27.07.2021 г. е
направил искане за произнасяне с решение при признание на иска на основание чл.
237 ГПК с оглед направеното от особения представител на ответника признание на
иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК
предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и
да поиска постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото
е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай
са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. В отговора на исковата молба ответникът С.Е.К., чрез особения представител адв. Д., е
направил изрично изявление за
признание на иска, а ищецът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт ***, изрично е поискал в писмена молба, докладвана в откритото съдебно заседание, съдът
да се произнесе с решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, което съдът е одобрил на основание чл. 29, ал. 5 ГПК във вр. чл. 34, ал. 3 ГПК с протоколно определение от 27.07.2021 г., съдът намира, че следва претенцията на ищеца да се уважи в цялост.
Ето защо, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК не е необходимо да излага
мотиви за това.
По разноските:
И при постановяване на
решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК, съдът на общо
основание се произнася по разноските.
Тъй като исковете се
уважиха изцяло, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски в производството. Такива са доказани за платена държавна такса в
размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение за производството в размер на 100
лв. съгласно чл.78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, както и сумата от 300
лв. възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 237, ал. 1 от
ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪДЖА С.Е.К., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, да заплати на „Топлофикация-София” ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД:
- сумата
от 723,76 лв. (седемстотин двадесет и три лева и 76 ст.), представляваща
стойност на консумирана топлинна енергия, доставена за периода от месец ноември
-
сумата от 118,65 лв. (сто и осемнадесет лева и 65 ст.) – представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 723,76 лв. за периода от 15.09.2018 г. до 22.10.2020
г.;
- сумата от 27,61 лв. (двадесет и седем лева и 61 ст.),
представляваща стойност на дялово разпределение за периода от месец септември
- сумата от 6,01 лв. (шест лева и 01 ст.) –
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 27,61 лв. за периода
от 31.10.2018 г. до 22.10.2020 г.;
- основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 500 лв. (петстотин
лева), представляваща разноски за производството за платена държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: