Р Е Ш Е Н И Е
570/10.8.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На петнадесети юли през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1087 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три обективно съединени иска, от
които един с правна квалификация чл.108 от ЗС и два иска с правно основание
чл.109 от ЗС.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от С.Х.Х., с ЕГН**********,*** и Б.Н.Х., с ЕГН**********, с
постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.В.К. от ШАК срещу С.А.С., с
ЕГН**********,*** и С. А. Х., с ЕГН**********,***. Ищците
твърдят, че са собственици на следния недвижим имот: дворно место – поземлен
имот с идентификатор 83510.660.183 в урбанизираната територия на гр.Шумен, на
ул.“***“ №48 с площ съгласно скица №15-244398/29.05.2017 год. на СГКК-Шумен от
220 кв.метра, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на
трайно ползване-ниско застрояване, при съседи: 83510.660.621, 83510.660.184 и
83510.660.126, както и че са придобили
собствеността върху посочения имот на 30.05.2017 год. по време на брака си и в
режим на СИО, съгласно Нотариален акт №12, том III, рег. №4005, дело №312 от 2017 год. на Нотариус
Светлозар Стоилов, с район на действие – Районен съд – Шумен, рег.№024 от
регистъра на Нотариалната камара. Твърдят, че с договор за прехвърляне на
собственост на 11.04.2018 год. Община Шумен е прехвърлила на първата ищца също
по време на брака й с втория ищец на основание §8, ал.2, т.1 и ал.3 от ПР на
ЗУТ, във вр. с чл.15, ал.5 от ЗУТ поземлен имот – частна общинска собственост с
проектен идентификатор 83510.660.676 с площ от 1 /един/ кв.метър, при съседи:
имоти с идентификатори 83510.660.621; 83510.660.677; 83510.660.126 и
83510.660.675, като след прехвърлянето имотът бил включен с собствения на
ищците имот със стар идентификатор 83510.660.183 по кадастралната карта на
гр.Шумен, като след сделката поземленият имот на ищците получил идентификатор
83510.660.678, като същия бил с площ 221 кв.метра. По повод изготвяне на
архитектурен проект за сграда в имота през месец юни 2017 год. установили, че
част от имота им с площ от 18.8 кв.метра по регулационния план, респективно
20.2 кв.метра съгласно КККР била завладяна от ответниците, които били
собственици при равни квоти на поземлен имот с идентификатор 83510.660.621.
Твърдят, че ответниците упражняват фактическа власт върху посочената част от
имота им, без да имат правно основание за това, като са поставили оградна мрежа
в завладяната югоизточна част от имота,
като възпрепятствали достъпа на ищците до собствената част от имота им и
им пречели са упражняват правото си на собственост в пълен обем. В същото време
в завладяната част от имота ответниците били изградили паянтова стопанска
постройка, която им служела за отглеждане на домашни птици.
В исковата
молба излагат, че според тях констатираната разлика в площта на завладяната
част по регулационния план, съответно по кадастралната карта, се дължи на
грешка в одобрената кадастрална карта, поради което молят съдът инцидентно да
се произнесе относно констатираната грешка в кадастралния план на гр.Шумен,
като същият да съответства на регулационния план на гр.Шумен по отношение
границата на поземлен имот с идентификатор 83510.660.678 и поземлен имот с
идентификатор 83510.660.621 в частта между точки, обозначени с номера 1 до 4 в
зелен цвят на представена от ищцовата страна комбинирана скица.
Молят съда да се произнесе с решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
поземлен имот с идентификатор 83510.660.678 в урбанизираната територия на
гр.Шумен, ул.“***“ №48 с площ, съгласно скица от СГКК-Шумен от 221 кв.метра,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване - ниско застрояване, при
съседи: 83510.660.621; 83510.660.184 и 83510.660.126 и да бъдат осъдени
ответниците да им предадат владението върху част от имота с площ 18.8 кв.метра
по регулационния план, находяща се в югоизточната част на имота; да осъди
ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на ищците,
като собственици на имот с идентификатор 83510.660.678, като премахнат
поставената в имота на ищците ограда и я преместят по регулационната граница
между имот с идентификатор 83510.660.678 и имот с идентификатор 83510.660.621,
както и да разрушат/съборят паянтова постройка, изградена в имота на ищците
между точки 2 и 3 на комбинирана скица от геодезическо заснемане, приложена към
исковата молба.
В съдебно заседание първата ищца се явяват лично и
с упълномощен представител – адв.В.К. от ШАК. Вторият ищец не се явява лично.
За него се явява упълномощен представител – адв.В.К. от ШАК. Поддържат иска
изцяло, като излагат конкретни мотиви в тази насока.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения
едномесечен срок от тяхна страна е депозиран писмен отговор, към които са
приложени писмени доказателства. В отговора ответниците оспорват предявените
срещу тях обективно съединени искове, като заявяват, че считат същите за
неоснователни. Не оспорват факта, че в качеството си на наследници на лицето А.Х.М.
/преди с имена А. Х. М./ са съсобственици на посочения в исковата молба
недвижим имот с идентификатор 83510.660.621, както и че на северозапад имотът
им граничи с имота на ищците, който е с идентификатор 83510.660.678. Доколкото
техния баща като собственик на ПИ XVII-1314 в кв.89 по прана на гр.Шумен в периода от 1998
год. до 2018 год. не е бил обезщетен за частта от имота му, придадена към ПИ XIV-1315 считат, че
отчуждителното действие на РП от 1998 год. е отпаднало. В същото време оспорват факта, че владеят без
основание част от имота на ищците, като твърдят, че имотът, закупен от техния
баща е бил с площ от 250 кв.метра и е бил в границите, в които го владеели и
към настоящия момент. Считат, че праводателите на ищците по договора за
покупко-продажба от 30.05.2017 год. не са станали собственици на процесната
ивица земя, поради което и ищците не са могли да придобият собствеността от
несобственици. В този смисъл считат, че владеят посочената част от имота в
качеството си на собственици и молят предявените искове да бъдат отхвърлени
изцяло.
В съдебно заседание ответниците не се явяват
лично. За тях се явява упълномощен представител
- адв.Е.Х. от ШАК, който поддържа отговора на исковата молба и моли иска
да бъде отхвърлен изцяло. В съдебно
заседание излага конкретни мотиви в подкрепа на искането си.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищците С.Х.Х. и Б.Н.Х. на 30.05.2017 год. по
силата на Нотариален акт №12, том III, рег. №4005, дело №312 от 2017 год. на Нотариус
Светлозар Стоилов, с район на действие – Районен съд – Шумен, рег.№024 от
регистъра на Нотариалната камара са придобили в режим на СИО следния недвижим
имот: дворно место – поземлен имот с идентификатор 83510.660.183 в
урбанизираната територия на гр.Шумен, на ул.“***“ №48 с площ съгласно скица
№15-244398/29.05.2017 год. на СГКК-Шумен от 220 кв.метра, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско
застрояване до 10 метра, при съседи: имоти с идентификатори 83510.660.621,
83510.660.184 и 83510.660.126, както и
че са придобили собствеността върху посочения имот по време на брака си и в
режим на СИО, съгласно
В същото време с договор за прехвърляне на
собственост на 11.04.2018 год. Община Шумен е прехвърлила на първата ищца също
по време на брака й с втория ищец на основание §8, ал.2, т.1 и ал.3 от ПР на
ЗУТ, във вр. с чл.15, ал.5 от ЗУТ поземлен имот – частна общинска собственост с
проектен идентификатор 83510.660.676 с площ от 1 /един/ кв.метър, при съседи:
имоти с идентификатори 83510.660.621; 83510.660.677; 83510.660.126 и
83510.660.675. След прехвърляне на имота същият бил обединен с първия имот на
ищците и в кадастралната карта на
гр.Шумен същият бил отразен под нов идентификатор 83510.660.678 и с обща площ от
221 кв.метра.
Ответниците С.А.С. и С. А. Х. са наследници на
лицето А.Х.М. /с предишни имена А. Х. М./. Последният по силата на Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, извършена чрез ОбНС №15, том II, дело 407/1988 год.
закупил следния недвижим имот: Паянтова жилищна сграда, заедно със застроено и
незастроено дворно място от 250 /двеста и петдесет/ кв.метра в гр.Шумен, който
имот представлява дворище пл.№1314 в кв.89 по плана на гр.Шумен при граници:
улица; дв.пл.№1319; дв.пл.№1312 и дв.пл.№1313. Впоследствие по силата на
Договор за ликвидиране на съсобственост от 06.10.2006 год. закупил от Община
Шумен 5/255 идеални части от УПИ-ХVII-1314 в
кв.89, целият с площ от 255 кв.метра, като тази част с площ 5 кв.метра
представлявала частта на Община Шумен, отразена по кадастралната карта като
поземлен имот с идентификатор 83510.660.590, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 83510.660.182 и 83510.660.126.
Съгласно КККР имотът на ответниците е с
идентификатор 83510.660.621, като на северозапад същият граничи с имота на
ищците, който е с идентификатор 83510.660.678.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и
по-конкретно от: разпита в съдебно заседание на свидетелите Д. С. А., от приетите като писмени
доказателства по делото: Скица на поземлен имот №15-30981/17.01.2019 год., Комбинирана
скица на обект с идентификатор 83510.660.678,
Скица №2215/07.10.1998 год., Решение от 04.01.2000 год. по в.адм.дело
№469/1999 год. по описа на ШОС, Обяснителна записка, Комбинирана скица – 3 бр.,
Удостоверение за данъчна оценка, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, извършена чрез ОбНС №15, том II, дело 407/1988 год., нотариален акт за
покупко-продажба №12, том III, рег. №4005, дело №312 от 2017 год., Договор за
прехвърляне на собственост от 11.04.2018 год., Документ за заплатена държава
такса, Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно,
заповед №РД-25-40804.05.1999 год., Договор за правна защита и съдействие, ведно
с адвокатско пълномощно, Удостоверение за наследници изх.№1595/23.05.2019 год.,
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. №95-А-877/08.10.2015
год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №188, том X, дело 4609/95, Договор
за ликвидиране на съсобственост от 06.10.2006 год., Заповед № РД-25-199/28.03.1996 г., заверено копие на 2 бр. скици по плана
на кв. 89.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвените в хода на съдебното производство съдебно-техническа и повторна
съдебно-техническа експертиза, по които вещите лица дават заключение, че първи
по време е дворищно регулационният план от 1923 год. за кв.115, втори е
регулационния план на гр.Шумен от 1958 год., одобрен със Заповед
№3726/24.06.1958 год., трети е регулационния план за кв.Гривица от 1973 год.,
одобрен със заповед №1253/27.06.1973 год., който е бил неприложен и съгласно
който дворища пл.№1314, 1315 и съседните им 1319, 1305, 1312 и други са били
включени в един УПИ I „За детски комбинат“, като последен и действащ в момента е Регулационния
план от 1996 год., одобрен със заповед РД-25-199/28.03.1996 год.; че
Кадастралната основа на регулационния план от 1973 год.и Регулационния план от
1996 год. е една и съща; че при
изготвяне на кадастралния план /кадастралната основа/ е била констатирана
грешка, която е била поправена със Заповед №РД-25-408/04.05.1999 год.; че между
кадастралния план от 1958 год. и кадастралната карта, актуална към 2019 год.
границата между имот №1315, кв.89 и имот №1314, кв.89 съответства на границата
между имот 83510.660.678 и 83510.660.621 по КККР; между кадастралния план от 1998
год., поправен със Заповед №РД-25-408/04.05.1999 год. и кадастралната карта,
актуална към 2019 год. границата между имот 1315, кв.89 и имот №1314, кв.89
съответства на границата между имот 83510.660.678 и 83510.660.621 по КККР; че
съществуващата на место югоизточна граница, установена с технически измервания,
се различава значително от границата между поземлен имот с идентификатор
83510.660.678 и 83510.660.621 по КККР; че по действащия регулационен план
границата между процесните имоти съвпада с имотната граница и няма придаваеми
имоти, че при покупка на имот 1314 в
кв.89 с Нотариален акт №15/1988 год. от лицето А. Х. М. площта е
определена по действащия към тази дата кадастрален план от 1958 год. и същата е
238 кв.метра измерен графично, като площта е същата и по КККР и същата е била
определена неточно при извършване на сделката; както и че от извършеното
измерване от вещото лице, изготвило
повторната съдебно-техническа експертиза – заснемане на съществуващата на място
материализирана ограда и стопанската постройка, отразена в Приложение №4 към
експертизата, се установява, че площ от 18.61 кв.метра от ПИ 660.678 се владее
от собствениците на ПИ 660.621.
По отношение на събраните в хода на производството
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. С. А. съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото свидетелят е собственик на имот,
съседен на имотите на ищците и ответниците и показанията му свидетелстват на
негови преки наблюдения на промяната в границите на имотите и извършените от
ответниците действия по изграждане на част от спортните постройки. В същото
време показанията на свидетеля кореспондират и с останалия събран по делото
доказателствен материал.
По отношение на изготвените експертизи съдът
намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото вещите лица са
отговорили пълно и ясно на поставените
им въпроси. По отношение на точната площ на частта от построената от
ответниците ограда и стопанска постройка попада в имота на ищците съдът напълно
кредитира заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, доколкото
към първата експертиза такава задача не е била поставяна, а вещото лице,
изготвило повторната съдебно-техническа експертиза е отговорила на поставения
въпрос изследвайки както материалите по делото, така също и чрез съпоставяне на
хронологично действащите регулационни планове на имотите, предмет на правния
спор и извършване на оглед и измерване на место на имотите, собственост на
ищците и ответниците.
В този смисъл и двете експертизи кореспондират
както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен
материал и подкрепят изцяло установената и изложена от съда фактическа
обстановка.
По отношение направеното с отговора на исковата молба възражение за
недопустимост на искането, направено с исковата молба съдът да се произнесе
инцидентно относно наличие на констатирана грешка в кадастралния план на
гр.Шумен в посочения от ищците смисъл,
настоящия състав намира за неоснователно, поради следните правни
съображения:
Ответната страна излага твърдения, че е
недопустимо разглеждане на посоченото искане в настоящото съдебно производство,
поради факта, че констатирана грешка в кадастралния план на гр.Шумен може да се
разглежда и решава само по административен ред.
При
преценка на възражението съдът съобрази Тълкувателно решение №8 от 23.02.2016
год. на ВКС по тълк.дело №8/2004 год. на
ОСГК, съгласно което допустимостта на иска по чл.53,
ал.2, изр.2 от ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.54,
ал.2 от ЗКИР, не е обусловена от предварително провеждане на
административна процедура по чл.53,
ал.1 от ЗКИР /първоначална редакция/ по констатиране на непълноти или
грешки в кадастралната карта, като иск за собственост на реална част от
поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в
кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като
самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната
процедура по чл.53,
ал.1, т.1 от ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и
грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл.53,
ал.2, изр.2 от ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл.54,
ал.2 от ЗКИР, както и че в производството по иска за собственост съдът
изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
В
тази връзка при преценка на искането съдът, като съобрази матиралите по делото
намира, че кадастралната основа на регулационния план от 1973 год. и
Регулационния план от 1996 год. е една и
съща и при изготвяне на кадастралния план /кадастралната основа/ е била
констатирана грешка, която обаче е била поправена със Заповед
№РД-25-408/04.05.1999 год. В същото време между кадастралния план от 1958 год.
и кадастралната карта, актуална към 2019 год. границата между имот №1315, кв.89
и имот №1314, кв.89 съответства на границата между имот 83510.660.678 и
83510.660.621 по КККР, а между кадастралния план от 1998 год., поправен със
Заповед №РД-25-408/04.05.1999 год. и кадастралната карта, актуална към 2019
год. границата между имот 1315, кв.89 и имот №1314, кв.89 съответства на
границата между имот 83510.660.678 и 83510.660.621 по КККР, като по действащия
регулационен план границата между процесните имоти съвпада с имотната граница и
няма придаваеми имоти.
Следователно не се
установява твърдяната от страна на ищците грешка в кадастралната карта на
гр.Шумен по отношение на границите между имоти 83510.660.678 и 83510.660.621. В същата
насока са и заключенията на изготвените в хода на съдебното производство
съдебно-техническа и повторна съдебно-техническа експертизи.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на иска с правно основание
чл.108 от ЗС съдът приема от правна страна следното:
Обект на доказване в настоящото производство по
отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС са три кумулативно дадени
предпоставки, а именно: че ищците са собственици на вещта, обект на спорното
материално право, че вещта се намира във владение или държание на ответниците и
че ответниците владеят или държат вещта
без основание.
Не се спори между страните
по делото, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор
83510.660.678 по КККР, а ответниците на съседния имот с идентификатор
83510.660.621 по КККР. Спорен е въпроса за точната площ на притежавания от
ищците имот и дали ответниците владеят реална част от него, пречейки на ищците
да реализират в пълен обем правото си на собственост.
От събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства, а именно Нотариален акт №12, том III, рег. №4005, дело №312
от 2017 год. на Нотариус Светлозар Стоилов, с район на действие – Районен съд –
Шумен, рег.№024 от регистъра на Нотариалната камара, Договор за прехвърляне на собственост от
11.04.2018 год. Община Шумен и Скица на поземлен имот №15-30981-17.01.2019 год.
се установява, че първоначално ищците са придобили в режим на СИО недвижим
имот: дворно место – поземлен имот с идентификатор 83510.660.183 в
урбанизираната територия на гр.Шумен, на ул.“***“ №48 с площ съгласно скица
№15-244398/29.05.2017 год. на СГКК-Шумен от 220 кв.метра, с трайно предназначение
на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване до
10 метра, при съседи: имоти с идентификатори 83510.660.621, 83510.660.184 и
83510.660.126, а впоследствие са закупили от Община Шумен на основание §8,
ал.2, т.1 и ал.3 от ПР на ЗУТ, във вр. с чл.15, ал.5 от ЗУТ поземлен имот –
частна общинска собственост с проектен идентификатор 83510.660.676 с площ от 1
/един/ кв.метър, при съседи: имоти с идентификатори 83510.660.621;
83510.660.677; 83510.660.126 и 83510.660.675. След прехвърляне на имота същият
бил обединен с първия имот на ищците и в
кадастралната карта на гр.Шумен същият е отразен под нов идентификатор
83510.660.678 и с обща площ от 221 кв.метра. Следователно към настоящия момент
имотът на ищците е с идентификатор 83510.660.678 и е с площ от 221 кв.метра.
В същото време от материалите по делото и
по-конкретно от изготвените съдебно-техническа и повторна съдебно-техническа
експертиза се установява по безспорен начин, че съществуващата на место
югоизточна граница на имота на ищците, установена с технически измервания се
различава значително от границата между поземлен имот с идентификатор
83510.660.678 и поземлен имот с идентификатор 83510.660.621 по КККР, като от
заснемането на место на материализираната
ограда и стопанска постройка, се установява, че същите частично са изградени в югоизточната
част от имота на ищците и че същите заемат площ от 18.61 кв.метра от имота на
ищците с идентификатор 83510.660.678.
В тази връзка съдът намира за ирелевантно към
настоящия правен спор обстоятелството каква е действителната площ на имота на
ответниците с идентификатор 83510.660.621. Доколкото настоящият правен спор
касае единствено правото на собственост на ищците и обстоятелството дали
ответниците владеят реална част от него е ирелевантно по какви причини площта
на имота на ответниците, съгласно КККР – 238 кв.метра се различава от площта,
посочена в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, извършена чрез
ОбНС - 250 кв.метра.
Съдът не кредитира и твърденията на ответниците,
че поради обстоятелството, че поради неприложена регулация от 1998 год. част от
техния имот не е бил предаден към имота на ищците и владяната от тях част от последния е тяхна собственост. В тази
връзка както бе посочено и по-горе съдът съобрази заключението на изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза, която проследявайки хронологията на
действащите регулационни планове дава заключение, че между кадастралния план от
1958 год. и кадастралната карта, актуална към 2019 год. границата между имот
№1315, кв.89 и имот №1314, кв.89 съответства на границата между имот
83510.660.678 и 83510.660.621 по КККР, а между кадастралния план от 1998 год.,
поправен със Заповед №РД-25-408/04.05.1999 год. и кадастралната карта, актуална
към 2019 год. границата между имот 1315, кв.89 и имот №1314, кв.89 съответства
на границата между имот 83510.660.678 и 83510.660.621 по КККР, като по
действащия регулационен план границата между процесните имоти съвпада с
имотната граница и няма придаваеми имоти.
Следователно с оглед на изложеното се налага
извода, че ищците са собственици на имот с идентификатор 83510.660.678 с площ
от 221 кв.метра, както и че ответниците владеят реална част от него с площ
18.61 кв.метра, намираща се в югоизточната част от имота. Поради което първият
обективно съединен иск с правно основание чл.108 от ЗС се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено в
отношенията между страните, че С.Х.Х., с ЕГН**********,*** и Б.Н.Х., с ЕГН**********,
с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.В.К. от ШАК са собственици
на недвижим имот, представляващ дворно место – поземлен имот с идентификатор
83510.660.678 в урбанизираната територия на гр.Шумен, на ул.“***“ №48 с площ от
221 кв.метра /двеста двадесет и един квадратни метра/, с трайно предназначение
на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване до
10 метра, при съседи: имоти с идентификатори 83510.660.621, 83510.660.184 и
83510.660.126, като бъдат осъдени ответниците С.А.С., с ЕГН**********,*** и С. А.
Х., с ЕГН**********,*** да им предадат владението върху реална част от имота с
площ 18.61 кв.метра /осемнадесет квадратни метра и шестдесет и един квадратни
дециметра/, в югоизточната част от имота, която владеят без правно
основание.
При така
установената фактическа обстановка по отношение на първия предявен обективно
съединени иск с правно основание чл.109 от ЗС съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС,
собственикът на имот може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право. Искът по чл.109 от ЗС е вещен иск, предоставен на
собственика за защита на притежаваните от него вещни права и техния обект от
неоснователни действия, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното
ползване на имота. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика
на вещта срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
ограничава, смущава и му пречи да упражнява своето право според
предназначението на имота или в съответния обем на правото. Правният интерес от
този иск е обусловен от това ищецът да е носител на правото на собственост за
имота, защита на което се търси. За успешно провеждане на исковата си защита,
ищецът по негаторния иск, следва да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, следните кумулативно изискуеми предпоставки: че е собственик на
засегнатия имот и че ответникът, е извършил или извършва действия или създава
състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху
имота в пълен обем.
В настоящия случай по изложените вече правни
съображения във връзка с разглеждане на иска по чл.108 от ЗС съдът прие за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на имот с
идентификатор 83510.660.678 с площ от 221 кв.метра, както и че ответниците
владеят реална част от него с площ 18.61 кв.метра.
В същото време не се спори и че част от
изградената от страна на ответниците ограда попада в имота на ищците, като
същата не съвпада с регулационната граница между двата имота. В тази връзка
съдът съобрази твърденията на ищцовата страна, че наличието на посоченото
разминаване в границите, поради навлизането на оградата в техния имот, им е попречило
да изготвят архитектурен проект за застрояване на имота, доколкото същата заемат реална част от имота
на ищците, върху който предстои изграждане на строеж. Изложеното безспорно затруднява
пълноценното ползване на имота, собственост на ищците.
С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия
случай са налице изискуемите кумулативно дадени в разпоредбата на чл.109 от ЗС
предпоставки, с оглед на което първия предявен иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като бъдат осъдени ответниците да премахнат
изградената от тях ограда в имота на ищците, като я преместят по регулационната
граница между имоти с идентификатор 83510.660.678 и 83510.660.621.
По
отношение на третия обективно съединен иск с правна квалификация чл.109 от ЗС
съдът намира от правна страна следното:
По изложените вече съображения, които не следва да
бъдат преповтаряни, съдът прие за установено, че ищците са собственици на имот с идентификатор
83510.660.678 с площ от 221 кв.метра, както и че ответниците владеят реална
част от него с площ 18.61 кв.метра. В същото време не се
спори и че върху посочената част от имота на ищците ответниците са построили
селскостопанска постройка, която ползват за лични нужди. По изложените вече
съображения безспорно се установява, че посочената постройка затруднява
възможността ищците да използват в пълен обем правото си на собственост и в
частност да изготвят архитектурен проект и да го застроят по желания от тях
начин. Доколкото не се спори между
страните по делото, че същата е била изградена именно от ответниците или
техните наследодатели, то именно тяхно е и задължението да преустановяват
действията, с които пречат на ищците да упражнят в пълен обем правото си на
собственост, като премахнат постройката. В този смисъл е и константната съдебна
практика и по-конкретно Тълкувателно решение
№ 31/84 г. от 6.II.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК.
С оглед на изложеното се налага извода, че в
настоящия случай са налице изискуемите кумулативно дадени в разпоредбата на
чл.109 от ЗС предпоставки, с оглед на което и този иск се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като бъдат осъдени ответниците да премахнат
изградената от тях селскостопанска постройка в имота на ищците.
В тази връзка съдът намира, че доколкото ответната
страна, нито в отговора на исковата молба, нито впоследствие в съдебно
заседание е направило изрично позоваване на изтекла в нейна полза придобивна
давност, въпреки наведените в устните състезания по делото от страна на
процесуалният им представител доводи в
тази насока, същите не следва да бъдат обсъждани. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че изтичането на срока на придобивната давност не води
автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца на
недвижимия имот, тъй като не се прилага служебно, а е необходимо изрично
позоваване от него на изтичането й. Изложените в отговора на исковата молба
твърдения, че ответниците са придобили имота на основание на посочените от
тяхна страна документи и че владеят спортната част от имота без прекъсване, не
може да се възприеме като формулирано искане да бъдат признати за собственици
на посочената реална част от имота въз основа на давностно владение. В този
смисъл е Тълкувателно решение №4 от 07.12.2012 год. на ВКС по тълк. дело
№4/2012 год., ОСГК, Решение №404 т 16.06.1995 год. по тр.дело №1904/94 год., ІV
г.о. и др.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и
с оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците
направените от тях разноски в настоящото производство.
В тази връзка при преценка на
направеното от страна на процесуалният представител на ответниците възражение
за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение съдът намира
същото за основателно. При преценка на възражението съдът съобрази
обстоятелството, че видно от представените от ищцовата страна писмени
доказателства във връзка с предявените искове е било заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева. Имайки предвид естеството на иска и
правилата за определяне на съответното минимално възнаграждение по него,
визирани в разпоредбата на чл.7, ал.1, т.4 и чл.7, ал.5 от Наредба №1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в размера, посочен в
разпоредбите на чл.7 от същата наредба, в сила от 15.05.2020 год., /доколкото
размерът на възнаграждението по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения преди изменението е
значително по-висок/. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че не са
налице условията за намаляване на така определеното възнаграждение, дължимо на
страната. Същото не е прекомерно, поради което и възражението за неговото
намаляване на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не следва да бъде уважено. С оглед на изложеното
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 1360 лева, представляваща направените от
тяхна страна разноски, включващи заплатени държавни такси, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на С.А.С., с ЕГН**********,*** и С. А. Х., с ЕГН**********,***,
че С.Х.Х., с ЕГН**********,*** и Б.Н.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***,
съдебен адрес:***, чрез адв.В.К. от ШАК са собственици на недвижим имот,
представляващ дворно место – поземлен имот с идентификатор 83510.660.678 в
урбанизираната територия на гр.Шумен, на ул.“***“ №48 с площ от 221 кв.метра
/двеста двадесет и един квадратни метра/, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана и начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10
метра, при съседи: имоти с идентификатори 83510.660.621, 83510.660.184 и
83510.660.126.,
ОСЪЖДА С.А.С.,
с ЕГН**********,*** и С. А. Х., с ЕГН**********,*** ДА ПРЕДАДАТ на С.Х.Х., с ЕГН**********,*** и Б.Н.Х., с ЕГН**********,
с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.В.К. от ШАК владението
върху реална част от посочения по-горе недвижим имот с 83510.660.678, а именно 18.61 кв.метра
/осемнадесет квадратни метра и шестдесет и един квадратни дециметра/ от него,
намираща се в югоизточната част от имота, върху която са изградили ограда и
стопански постройки и която владеят без правно основание.
ОСЪЖДА С.А.С., с ЕГН**********,*** и С. А. Х., с ЕГН**********,*** да преустановят действията си, с които
пречат на С.Х.Х., с ЕГН**********,*** и Б.Н.Х., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.В.К. от ШАК да упражняват в пълен обем
правата си на собственици на недвижим имот представляващ дворно место –
поземлен имот с идентификатор 83510.660.678 в урбанизираната територия на
гр.Шумен, на ул.“***“ №48 с площ от 221 кв.метра /двеста двадесет и един
квадратни метра/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин
на трайно ползване-ниско застрояване до 10 метра, при съседи: имоти с
идентификатори 83510.660.621, 83510.660.184 и 83510.660.126, като премахнат изградената от тях
ограда в имота на ищците, като я преместят по регулационната граница между
имоти с идентификатор 83510.660.678 и 83510.660.621.
ОСЪЖДА С.А.С., с ЕГН**********,*** и С. А. Х., с ЕГН**********,*** да преустановят действията си, с които
пречат на С.Х.Х., с ЕГН**********,*** и Б.Н.Х., с ЕГН**********, с постоянен
адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.В.К. от ШАК да упражняват в пълен обем
правата си на собственици на недвижим имот представляващ дворно место –
поземлен имот с идентификатор 83510.660.678 в урбанизираната територия на
гр.Шумен, на ул.“***“ №48 с площ от 221 кв.метра /двеста двадесет и един
квадратни метра/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин
на трайно ползване-ниско застрояване до 10 метра, при съседи: имоти с
идентификатори 83510.660.621, 83510.660.184 и 83510.660.126, като премахнат изградената от тях
селскостопанска постройка в югоизточната част от имота на ищците.
ОСЪЖДА С.А.С., с ЕГН**********,*** и С. А. Х., с ЕГН**********,***
да заплатят на С.Х.Х., с ЕГН**********,***
и Б.Н.Х., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв.В.К.
от ШАК сумата от 1360 лева /хиляда
триста и шестдесет лева/, представляваща направените от тяхна страна разноски,
включващи заплатени държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение
за вещо лице, съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: