РЕШЕНИЕ
№1084
гр. Пловдив,13.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова,
като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 1554 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на П.Х.С. с
ЕГН ********** ***, против Решение № Ц2153-15-39 от 08.06.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ- Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на С. против
Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-229 от 26.03.2020 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, съдържащо отказ
от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 и
ал.2 от КСО.
Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в
съдебно заседание лично и чрез пълномощника адв.К., а така също и в представено
писмено становище, моли за отмяна на оспореното решение. Твърди се, че същото е
неправилно, необосновано, постановено в нарушение на административните правила
и материалните норми. Оспорва се като неправилно категоризирането на труда на
жалбоподателя за периода 15.06.1987 г. до 31.12.1999 г. като такъв от трета
категория, като се навеждат доводи за наличие на основания за категоризиране на
труда от първа категория, предвид неговия характер, мястото на полагане на
труда и наличието на вредни въздействия на работната среда. Твърди се
неправилно тълкуване от страна на административния орган на разпоредбата на т.53б
от ПКТП /отм./ в оспорваното решение, поради което на жалбоподателя е отказано
категоризиране на труда за посочения период и като такъв от втора категория.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на органа
със задължителни указания по приложението на закона. Претендира се присъждане
на деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.
в последното заседание, както и с подробно писмено становище, моли за
отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на юрисконсултко
възнаграждение. В становището се излагат подробни съображения относно липса на
основания за категоризиране труда на С., положен на длъжност „технолог“ в
„Авионамс“ АД Пловдив, като такъв от първа, или втора категория, като са
обсъдени длъжностите по т.6л, т.66б и т.53б от ПКТП /отм./ и е отчетено, че
трудът от 15.06.1987 г. до 31.12.1999 г., следва да бъде зачетен от трета категория,
защото не е обхванат от разпоредбите на т.6л и т.66б от ПКТП, а т.53б от ПКТП
се отнася само до гражданската, селскостопанската и специализираната авиация,
но не и до военната такава. Възразява се да бъдат кредитирани събраните гласни
доказателства и приетата по делото техническа експертиза.
Окръжна прокуратура - Пловдив,
надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила
представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.
Жалбата е подадена от лице, за
което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика потвърждава
постановен отказ за отпускане на пенсия по негово заявление и поради това с
правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок
с оглед датата на връчване на оспореното решение, видна от приложеното по
делото копие от известие за доставяне, както и срещу акт, който подлежи на
съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът
намира жалбата за основателна.
От фактическа страна от събраните
по делото доказателства се установява следното:
Със заявление № 2113-15-6076/26.11.2019
г., към което приложил копие от трудова книжка, удостоверение УП-2, трудов
договор, удостоверение от ДВИА, заповеди за усвояване на специализирана
продукция и др., жалбоподателят С. направил искане за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б от КСО. Към датата на подаване на заявлението С. имал
навършена възраст 58 години 01 месец и 19 дни. С уведомление от ТП на НОИ –
Пловдив от 11.12.2019 г. от жалбоподателя били изискани допълнителни документи,
включително и удостоверение от ДА „Архиви“, Дирекция „Военноисторически архив“,
относно неговия осигурителен стаж, положен във ВРЗ „г.Бенковски“ - Пловдив за
периода от 15.06.1987 г. до 31.12.1991 г. касателно данните в кои цехове е
положен трудът и каква е дейността в тях. В тази връзка било представено
удостоверение № 3891/06.01.2020 г., съгласно което относно положения труд в МРЗ
„г.Д.“*** /авиоремонтен завод/ в периода 1987 г. – 1991 г. е установено, че по
налични документи в ДВИА за периода са налице данни жалбоподателят да е
изпълнявал длъжността „технолог“ в цех А2 – ОПРС /обособено производство за
ремонт на самолети/, без конкретна информация за категорията на труда. Въз
основа на данните от събраните документи с Разпореждане с № ********** по
протокол № 2140-15-229 от 26.03.2020 г., на жалбоподателя било отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявлението му. Счетено
било, че същият няма осигурителен стаж от първа, нито от втора категория, като
бил зачетен стаж от трета категория 33г., 11м. и 22 дни, както и стаж, положен
в Русия от 05г., 05м. и 18 дни. Касателно трудът, положен във военния
авиоремонтен завод с променяли се наименования във времето МРЗ „г.Д.“, ВРЗ „г.Бенковски“,
„Терем“ ЕАД, „Авионамс“ АД, гр. Пловдив, било прието да е бил на длъжност „технолог“
от 15.06.1987 г. до 01.01.2000 г., както и от този момент до 26.04.2005 г. –
„технолог, нач. цех, организатор производство, директор производство“. За
периода от 15.06.1987 г. до 31.12.1991 г. в разпореждането било посочено, че в
документацията няма данни за категоризиране на труда, а за периода от
01.01.1992 г. до 01.01.2000 г., че от страна на осигурителя „Авионамс“ АД
осигурителният стаж за длъжността „Технолог“ е оформен в УП 3/19.12.2019 г.
като труд от трета категория, като за останалото време стажът е оформен в
трудовата книжка, без предложение за категоризиране на труда. В Разпореждането
била цитирана нормата на т.66 б от ПКТП /отм./, като такава, обхващаща труда на
работници по измиване на
авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване на
авиационна техника, монтьори по ремонт на
радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на
авиационна техника, монтьор по облитане на
авиационна техника, като
било прието, че данните за заеманата от жалбоподателя длъжност се потвърждавали
от приложените към заявлението за пенсия документи, но изрично било обърнато
внимание на факта, че вписаният в представения от жалбоподателя трудов договор
от 1987 г. шифър на длъжността отговарял на шифър на длъжност „Технолог на цех,
независимо от отрасъла, в който е положен труда“, а по отношение на длъжностите
„Монтьор“ и „Ел.Монтьор“ шифърът по ЕЩТ бил различен. Прието било, че
представените от жалбоподателя заповеди за назначаване на отговорни лица, дори
и касателно самия него, не могат да се приемат като доказателство за полаган
труд, различен от трета категория. При това положение и като били обсъдени
изискванията на чл.69б, ал.1 и на чл.69б, ал.2 от КСО за отпускане на пенсия,
както и било прието, че жалбоподателят не отговоря на тях, понеже няма
осигурителен стаж нито от първа, нито от втора категория, бил постановен и
посоченият отказ за отпускане на пенсия. Разпореждането за отказ било обжалвано
от страна на жалбоподателя по административен ред, като по повод на постъпилата
му жалба била възложена проверка на осигурителя „Авионамс“ АД, която приключила
с констативен протокол № КП – 5-15-00763637/03.06.2020 г. на контролен орган
при ТП на НОИ Пловдив. В същия залегнали констатациите на контролния орган
относно наличието на съхранявани разплащателни ведомости при осигурителя за периода
след 01.01.1992 г., доколкото ведомости и друга първична документация, свързана
с производствената дейност на дружеството до 31.12.1991 г. се съхраняват от Държавен военно-исторически архив. Било
посочено, че е проверено трудовото досие на жалбоподателя, като се установило,
че жалбоподателят фигурира в разплащателните ведомости за периода от м.01.1992 г.
до м.12.1999 г. в списъчния състав на Граф Игнатиево, ИТР, цех А2 на длъжност
„технолог“, група „Технологична група по ремонта на авиационно оборудване - ТГ
по ремонт АО“. В тази насока било посочено, че в някои месеци във
възнаграждението били включени суми „вредни“, а в други не били включени такива
суми. Цитирано било съдържанието на представено от осигурителя „Авионамс“ АД
удостоверение № Р290-470 от 03.06.2020 г., според което жалбоподателят С. работил
на длъжност „Технолог“ в ОПРС на територията на с. Граф Игнатиево, бригада
КИС-ЛИС, технологична група по авиационно и електрооборудване на авиационна
техника, а конкретното място на полагане на труда е цех А2, извършващ ремонт на
самолети в ремонтен участък авиационно оборудване на самолети. Посочено било и
че в ЛИС на ОПРС се извършват изпитания и проверка на авиационното оборудване
на самолета при подготовката му за полет преди издаването на изделието и
участието на технолога в производствения процес в цеха е непосредствено, като
там се намира и канцеларията му. Отразено било и удостовереното от осигурителя,
че по време на комплексното изпитание на авиационното и електрооборудването на
авиационна техника трудът е под въздействието на свръхвисоки честоти, висок
шум, ниски и високи температури, както и други вреди въздействия, като
ремонтните дела, в които е регистрирано участието на технолога са унищожени.
Въз основа на така направените констатации в посочения Констативен протокол и
приложените към него удостоверение от „Авионамс“ АД и копия от документи от трудовото
досие на жалбоподателя С., Директорът на ТП на НОИ се произнесъл по жалбата му
срещу разпореждането на ръководителя на ПО при ТП на НОИ за отказ от отпускане
на пенсия с обжалваното сега решение от 08.06.2020 г. В оспореното решение било
посочено подробно съдържанието на приложената документация за жалбоподателя,
включително и тази, събрана при извършената проверка при осигурителя. Било
отразено като установено, че в „Терем“ АД /МРЗ „Г.Д.“/“Авионамс“ АД/ се
извършва среден и капитален ремонт, модернизация на авиовъоръжението на
българските ВВС и производство на резервни части за тях. Заключено било, че в
тази връзка няма основание за зачитане на положения там труд на персонала,
пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства във
военната авиация, като втора категория, тъй като т.53б от ПКТП /отм./ се
прилага за инженерно-техническия състав от гражданската, селскостопанската и
специализираната авиация. Посочено било също, че длъжността технолог, заемана
от страна на жалбоподателя в периода от 15.06.1987 г. до 31.12.1999 г., не е
обхваната от разпоредбите нито на т.6л, нито на т.66б от ПКТП /отм/, като
шифрът на длъжността, посочен в трудовия договор на С. бил различен от този на
шифъра на длъжността механик по техническа експлоатация на самолетна и
самолетоводеща техника, съгласно класификацията на персонала, зает в народното
стопанство от 01.01.1986 г. Посочено било, че в представените допълнителни
споразумения било отразено, че длъжността е трета категория труд, а
осигурителният стаж в трудовата книжка от 01.01.2000 г. до 26.04.2005 г. бил
оформен без предложение за категоризиране на труда. В тази връзка бил потвърден
изводът в разпореждането за отказ от отпускане на пенсия, че липсва основание
за опускане на такава по чл.69, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като не е налице
удостоверен най-малко 10 години осигурителен стаж от първа и съответно
най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория труд за придобиване
право на пенсия по посочените разпоредби.
При така установеното от
фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган,
съгласно чл.117, ал.3, вр. с ал.1, т.2, б.“а“ от КСО и в предвидената в закона
форма, като съдържа правните и фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда
са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от
категорията на съществените, довели по същество и до постановяване на решението
в несъответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе предвид
съвкупността от всички доказателства, съдържащи се в административната
преписка, както и събраните такива в хода на съдебното дирене. Съдът кредитира
свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, от които се
установяват конкретни данни за точното място на полагане на труда от страна на
жалбоподателя на длъжността му „технолог“ и то конкретно касателно спорния
период от време от 1987 г. до 1999 г., за който е приложим отменения ПКТП,
както и спецификите на ежедневно извършваната работа на тази длъжност и
съответните специфични условия на работната среда, включително и източниците на
различни вредни въздействия. Действително, съгласно чл.104, ал.10 от КСО
категорията на труд не може да се доказва със свидетелски показания. С такива
обаче, могат да се доказват мястото, естеството на изпълняваната работа,
условията на полагане на труда и всякакви други обстоятелства, от които вече би
могъл да се направи правен извод относно категорията на полагания труд /в
подобен смисъл е трайната практика на ВАС по въпроса, обективирана напр. в
Решение № 7822/2007 г. по адм. дело № 1368/2007 г., Решение № 15517/2014 г. по
адм. дело № 8391/2014 г., Решение № 12526/2015 г. по адм. дело № 4754/2015 г. и
др./. В тази насока и съдът не приема като основателно възражението на
ответника относно недопустимост на свидетелски показания в конкретния случай. Освен
това, както е посочено и в цитираното Решение № 12526/2015 г. по адм. дело № 4754/2015
г. на ВАС, специфичните условия, при които лицето е извършвало трудова дейност
и които характеризират осигурителния му стаж като такъв от съответна категория,
не са част от съдържанието на документите, доказващи осигурителния стаж по чл.40,
ал.1 от НПОС и затова е допустимо те да се установят със свидетелски показания.
Кредитира се и
заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза, която е
изготвена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит и според съда
е компетентна и незаинтересована. Последната дава отговори на конкретни въпроси
относно спецификите и вредностите при извършване на трудовата дейност на
процесната длъжност, заемана от жалбоподателя, както и конкретните дейности,
включени в същата, задълженията и отговорностите на длъжността, които обстоятелства
също са пряко относими към извършване оценка относно категоризирането на
полагания труд.
Съгласно
разпоредбата на чл.69б, ал.1 и ал.2, вр. с ал.5 от КСО, както и чл.18б от НПОС,
през 2019 г. мъжете, които са навършили възраст 53 години и четири месеца и
имат придобит най-малко 10 години стаж от първа категория, съответно сбор от
осигурителен стаж и възраст не по-малко от 100 / по ал.1 на чл.69б/ и които са
навършили възраст 58 години и четири месеца и са работили 15 години при
условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия, при условие, че
сборът от осигурителен стаж и възраст е не по-малък от 100 и не са придобили
право на пенсия по чл.168 от КСО, или са променили осигуряването си по чл.4в от КСО /по ал.2, вр. с ал.5/. Следва да се има предвид, че основанията за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.2 от КСО са дадени кумулативно и поради това при липсата на което и да било от
посочените условия, на заявителят не следва да се отпуска пенсия.
В конкретния случай
няма спор между страните относно общия придобит осигурителен стаж от страна на
жалбоподателя С., който е установен с представените писмени доказателства. В
тази насока и категорично е установено от всички писмени доказателства, а това
се потвърждава и от събраните свидетелски показания, че жалбоподателят е
полагал труд на длъжност технолог в за времето от 15.06.1987 г. до 15.11.2001 г.
при осигурителя „Авионамс“ АД, а след това, до 2005 г. е бил на различни други
длъжности при същия осигурител с предходни наименования МРЗ „г.Димитро“, както
и „Терем-г.Бенковски“ ЕООД Пловдив. Спорният момент касае единствено
категоризирането на труда, положен на длъжността „Технолог“ при осигурителя
„Авионамс“ АД гр. Пловдив и по- конкретно този за периода от 15.06.1987 г. до
31.12.1999 г., за който период е
приложим ПКТП /отм./. Не е налице възведен спор между страните по
отношение на осигурителния стаж за периодите от 01.01.2000 г. до 26.04.2005 г.
на длъжността технолог, началник цех, организатор производство и директор
производство, който действително е оформен в трудовата книжка на жалбоподателя
без предложение за категоризиране на труда.
Периодът на положен осигурителен стаж от 15.06.1987 г. до 31.12.1999 г.,
обаче, административният орган е зачел като такъв от
трета категория, по което обстоятелство и жалбоподателят именно възразява.
Действително, както е посочил
административният орган в рамките на оспореното решение, постановено след
събиране на допълнителни доказателства при възложената проверка, осъществена от
контролен орган при осигурителя и приключила с констативен протокол, в част от
събраните при тази проверка доказателства, а именно в допълнителни споразумения
към основен трудов договор на жалбоподателя от 18.03.1992 г. и от 15.11.1993 г.
е посочено, че за длъжността му „технолог“ категорията на труд при пенсиониране
и осигуряване е трета. Също така, в представеното от „Авионамс“ АД
удостоверение обр. УП-3 от 19.12.1.2019 г. за периода от 01.01.1992 г. до
31.12.1999 г. осигурителят е удостоверил,че трудовият стаж е от трета
категория. Съгласно разпоредбата на
чл.40, ал.1 и ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/
осигурителният стаж се установява с данните по чл.5, ал.4 от КСО с трудови,
служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а
осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски -
с данните по чл.5, ал.4 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по
утвърден образец. Следва в тази насока да се има предвид и че Министерският
съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно с характера и
особените условия на труд, като в тази връзка категорията на положения труд до
31.12.1999 г. се преценява съобразно с разпоредбите на ПКТП, а след това,
според Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/.
Конкретната преценка обаче, за наличието или липсата на основание трудът да
бъде зачетен за една или друга категория, в административното производство се
прави от длъжностните лица при НОИ въз основа на относимите правни норми и при
съобразяване на представените от съответното лице оригинални документи за
осигурителен /трудов/ стаж, като осигурителят прави само предложение за категорията на труда, което не е обвързващо за
административния орган /в този см. са Решение № 7390/18 г. по адм. дело №
7941/17 г., Решение № 4567/2020 г. по адм. дело 1961/19 г. на ВАС и др./.
Посоченото произтича и от разпоредбата на т.70 от ПКТП /отм./, съобразно с която
осигурителите следва при издаването на документи /трудова книжка или удостоверения за трудов
стаж/, които се издават въз основа на първична отчетна документация, доказваща
работа при определени условия и на определени обекти, или работни места, да посочват съответната точка и буква от Правилника, по
която предлагат да се зачете трудът. Аналогична е и разпоредбата на чл. 3 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране. Ето защо и административният орган не следва задължително да се съобрази с
направеното предложение за категоризиране на труда от осигурителите, доколкото
преценката за това е предоставена в правомощията на съответните длъжностни лица
в ТП на НОИ, които следва да извършат и задължително проверка, освен дали
въпросният стаж е действителен, за което в случая не е формиран спор между
страните, така също и дали са налице доказателства трудът да е положен на точно
определена длъжност, какъв е характерът, спецификата и особените условия на
полагане на труда и в тази връзка дали направеното предложение от осигурителя
относно категоризирането на труда е съответно на приложимите нормативни актове.
В случая, настоящата съдебна инстанция намира, че
изводите на Директора на ТП на НОИ Пловдив, потвърждаващи тези на Ръководителя
на ПО при ТП на НОИ са само отчасти съобразени с действително установените
факти и приложимата нормативна уредба. В тази насока, на първо място, съдът
счита, че се явява правилен изводът на административния орган, че в конкретния
случай не е приложима нормата на т.53б от ПКТП /отм./, предвиждаща
категоризиране на труда като втора категория по отношение на посочените там
лица, длъжности и професии, включително и инженерно -технически състав от
гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участвуващ в
поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства. В тази насока
следва да се има предвид, че категорично, както от писмените доказателства,
така и от гласните такива, а това е потвърдено и от заключението на техническата
експертиза и впрочем, по него не се и спори между страните, осигурителят, при
който е положен осигурителният стаж, е предприятие, в което се осъществява
дейност по ремонт на летателни апарати, оборудване, ракети, прибори и други,
които са били на въоръжение във ВВС на Република България. В тази насока и в
самото обжалвано решение е прието, че при осигурителя се извършва капиталетн
ремонт, модернизация на авиовъоръжението на военно -въздушните сили на България
и производство на резервни части за тях. В посочената т.53б от ПКТП /отм./ изрично е отразено, че се отнася до труда на инженерно - техническия състав по ремонт на
въздухоплавателни средства, но от гражданската,
селскостопанската и специализираната авиация. Действително, в
заключението на приетата по делото СТЕ е посочено в отговор на поставения от
жалбоподателя въпрос, че военната авиация е специализирана и профилирана по
отношение на гражданската и съответно селскостопанската авиация, доколкото има
специално назначение и задача, а именно да осигурява въздушния суверенитет на
държавата, в която връзка и тя е профилирана по отношение на поставените към
нея задачи като изтребителна, разузнавателна, изтребително-бомбардировъчна. В
заключението е направена и принципната обща разлика между задачите и
назначенията на военната, гражданската и селскостопанската авиация, съответно и
изрично е посочено, че предприятията не правят паралелен ремонт на бойната и на
гражданската авиационна техника, именно предвид особените разлики при вида и
експлоатацията на използваната авиационна техника. В тази насока, независимо,
че съдът кредитира заключението на техническата експертиза, включително и в
тази ѝ част, то не намира, че посочената от вещото специализация на
военната спрямо другите два вида авиация, следва да се тълкува именно по
смисъла, вложен в нормата на т.53б от ПКТП, като се приеме, че военнната
авиация е т.нар. от посочената разпоредба „специализирана авиация“, доколкото
това не е така. Впрочем, вещото лице не е и посочило подобно нещо, а единствено
е отразило в заключението си, че военната авиация е различна от другите два
вида и действително е специализирана спрямо тях, но в смисъл на профилирана
такава, с конкретни коренно различни цели и задачи. Какво се включва в
понятието специализирана авиация, посочено в цитираната разпоредба обаче, може
да се прецени на базата на действалата към момента на действие на ПКТП, а и
действащата понастоящем нормативна база, която в тази насока не е претърпяла
съществено изменение и в която се съдържа конкретика относно съдържанието на
посоченото понятие. Специализирана авиация по смисъла на т.53б от ПКТП / отм./
е вид гражданска авиация, осъществяваща полети на авиацията с общо
предназначение, съгласно Закона за гражданското въздухоплаване, която обаче,
има по- специфично назначение от тази по превоз на пътници и товари. В тази
насока съдът взема предвид съдържанието например на Наредба № 24/2000 г. за
издаване на свидетелства на авиационните оператори, извършващи специализирани
авиационни работи /понастоящем отменена с последвалата я и действаща сега
Наредба № 37/2016 г. за авиационните оператори, издадена на основание ЗГВ/, в
която изрично са посочени специализираните авиационни работи и те включват
например борба с пожари, авиохимически работи /разпръскване на вещества от
въздуха/, полети за скокове с парашути, полети, свързани с контрол върху диви
животни, геофизични изследвания и картиране от въздуха и пр. специализирани
авиационни дейности, съставляващи предмет на работа именно на специализираната
авиация. В тази връзка е и сега действащата нормативна база, стъпила изцяло
върху ЗГВ, който е въвел и няколко европейски регламента, включително и
Регламент /ЕС/ № 965/2012 г. на Комисията касателно регулацията на различни
въздушни операции, даващ определение за „специализирана операция“
/осъществявана съответно от специализирана авиация/, а именно като всяка
операция, различна от търговски въздушен транспорт, при която
въздухоплавателното средство се ползва за специализирани дейности, като
строителство, фотография, картографиране, наблюдение и патрулиране и пр. и
изрично от регламентацията за т.нар. специализирана авиация са изключени военни, митнически или полицейски
дейности, за които се използва т.нар. „държавно въздухоплавателно средство“, което има и легална дефиниция по §3,
т.9 от ДР на Закона за гражданското въздухоплаване. Сиреч, от изложеното според
съда следва да се направи и категоричен извод, че военната авиация, като
такава, ползваща въздухоплавателни средства за военни цели /съставляващи държавни
въздухоплавателни средства по смисъла на ЗГВ/ е вид авиация, различна от тази,
ползвана за специализирани операции, пак по смисъла на посочения закон, или
различна от т.нар. специализирана авиация. В тази насока категорично аргумент
за това, че разпоредбата на т.53б от ПКТП /отм./ е неприложима по отношение на инженерно - технически състав по ремонт на
въздухоплавателни средства във военната авиация е и последното предложение на
разпоредбата, указващо, че конкретните професии се определят по
списък, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта, като не е
посочено Министерство на отбрана, в рамките на което е управлението на военната
авиация, както например по отношение на други дейности, свързани с военна
промишленост, същото е изрично посочено, например в т.6л, или т.39 от ПКТП /отм./. Ето защо и съдът намира, че правилно Директорът на ТП на
НОИ Пловдив е изключил приложението на т.53л от ПКТП по отношение на
категоризиране дейността на жалбоподателя като технолог в предприятие по ремонт
на военно-авиационна техника, доколкото дейността, свързана с военната авиация
не е изрично включена в посочената разпоредба от Правилника. В тази насока и
предвид изложените по-горе съображения за мястото и вида на военната авиация
като отделен клон на авиацията, но различен от т.нар. специализирана авиация
/последната като част от гражданското въздухоплаване - авиация с общо
предназначение/, съдът не възприема като основателни доводите на жалбоподателя
за приложимост на т.53б от ПКТП по отношение на осигурителния му стаж като
технолог във военноремонтния завод в гр.Пловдив, независимо от наличната иначе
в тази насока съдебна практика, обективирана напр. в Решение № 10925/21 г. по
адм. дело № 6003/2021 г., или Решение № 4591/2020 г. по адм. дело №14408/2019 г.
и двете на ВАС, която настоящата съдебна инстанция не споделя по отношение на
такъв извод, предвид изложените по-горе подробни съображения за вида и
характера на военната авиация като такава несъставляваща специализирана по
смисъла, вложен в т.53б от ПКТП.
Иначе, основателен
се явява доводът на жалбоподателя за неправилност на преценката на
административния орган по отношение съотнасянето на вида положен труд към този
от първа категория, визиран в разпоредбата на т.66б от ПКТП /отм./, а именно
трудът на работници по измиване на
авиационни детайли, монтьори по ремонт и
изпитване на авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със
свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на
авиационна техника, монтьор по облитане на
авиационна техника.
Посочената норма обхваща общо дейностите по ремонт на авиационна техника,
поради което и според съда е относима и към труда на работниците по ремонт,
изпитване и облитане на военна авиационна техника. Съгласно чл.16, ал.2, т.1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, от 1 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември
1999 г. при специфичните условия на т.66а - 66к по отменения с чл.1 от
Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се
счита за осигурителен стаж, както следва: 1. по т.
66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория. Касателно спорния период от 15.06.1987 г. до 31.12.1999 г., за който е
приложима посочената разпоредба, категорично се установява от всички събрани
доказателства, че трудът, полаган от страна на жалбоподателя е бил на длъжност
„технолог“ в т.нар. Обособено производство по ремонт на самолети /ОПРС/, като
жалбоподателят конкретно е полагал труд в цех А2 на територията на с.Граф
Игнатиево в бригада КИС - ЛИС /контролно-измервателна
станция-летателно-изпитателна станция/, в технологична група по авиационно и
електрооборудване на авиационна техника. Както от съдържанието на представеното
от осигурителя обяснение /удостоверение/ от 03.06.2020 г., така и от
свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, а също и от
заключението на ТЕ, се установява, че участието на технолога в производствения
процес на посочения цех е непосредствено. В тази насока свидетелят К. е посочил
в показанията си, че жалбоподателят С. е работил като технолог в КИС и ЛИС като
част от технологичната група по ремонт на електро и приборооборудване, като
освен да разработва съответната технологична документация за ремонт на
съответното изделие – самолет, жалбоподателят, в качеството му на технолог, е
участвал във всички дейности по усвояването на конкретно изделие, указано в
заповед на директора на завода, включващи дефектация, демонтаж на агрегати и
прибори, почистване и измиване на същите, извършване на конкретния ремонт,
които дейности технологът извършвал лично, обучавайки съответните работници,
като участвал и в дейностите по летателните изпитания на самолета. Свидетелят е
посочил, че всички тези дейности са били осъществявани при съответни
въздействия на шум, вибрации, изпарения на смазки и горива, свръхчестотни
излъчвания, високи налягания, изпарения на отровни вещества и пр. Свидетелят е
посочил също така и че т.нар. дейност по усвояване на изделието, приключва след
сдаването на третия самолет, като в тази дейност технологът участва пряко, а
след извършване на усвояването технологът участва и при извършването на
дейностите по гаранционната и следгаранционната поддръжка на самолетите. Свидетелят Х. от своя страна също е
потвърдил, че технологът участва пряко в ремонтно-монтажните работи, при
осъществяване на дефектацията, сглобяване, разглобяване на определени агрегати
от изделието, като обучава работниците по различните дейности, за които
отговаря, участва при изпитанията на летателното средство в КИС и ЛИС, като е
описал конкретните вредни условия на средата, свързани с повишено налягане,
свръхчестотно, инфрачервено лъчение, радиоактивно излъчване, силно активни
синтетични масла, токове с високо напрежение и пр. Свидетелят е потвърдил, че
жалбоподателят е участвал в работата по осем типа летателни апарати. Показанията
на свидетелите са напълно съответни и на установеното по ТЕ, която е извършила
и допълнителна проверка при осигурителя на документация, свързана с оценката на
условията на труд и вредните въздействия и според която, конкретната дейност на
технолога изисква пряко участие в дейностите по дефектация, демонтаж на
блокове, агрегати, прибори и оборудване, почистване, измиване, разглобяване на
агрегати, ремонт, монтаж, съгласуване „спрягане“ на системите, както и участие
при изпитания в КИС и ЛИС, включително по облитане на самолета, които дейности
подробно и в тяхната последователност са описани от вещото лице, като са
посочени и конкретните вредните въздействия при изпълнение на съответните
трудови задачи. В оспореното решение, административният орган се е позовал на
съдържанието на приложената по делото длъжностна характеристика за длъжността
технолог, като е акцентирал върху това, че технологът разработва маршрутните и
операционни технологии за усвояване на съответната продукция или нейни
елементи, като съставя технически задания, дава различни предложения, взема
участие в разкриване причините за бракувана продукция и пр. Следва да се има
предвид, че в длъжностната характеристика обаче, дейността на технолога е
разписана общо, а освен това, видно е, че не само разработката на технологии,
съставяне на технически задания и т.н. са посочени там като задължения, но
технологът е този, който е отговорен и да внедрява същите на практика. Видно е
от приложените по делото заповеди на Директора на военноремонтния завод, че при
усвояването на съответен ремонт на конкретно изделие са били възлагани и
конкретни задачи на технолозите общо, а в част от заповедите и жалбоподателят С.
е поименно определян за осъществяване, както на технологична подготовка на
демонтажа, така и на самата предварителна дефектация и ремонт на кабелажа на
самолета, ремонт на електрооборудването, монтаж и изпитание на самолета /виж
стр.38 от делото – Заповед от 1992 г./, разработка и внедряване по оборудване на вертолет по отношение на променливотокови
енерговъзли /стр.46 от делото – Заповед от 1993 г./,извършване ремонт на опитен
образец, както от производствения състав на ОПРС, така и от
инженерно-техническия му състав /стр.61, Заповед от 1997 г./. В тази насока следва да се има предвид, че и
от показанията на свидетелите, и от описанието на конкретните дейности,
направено в ТЕ, които следва последователно да осъществява технологът в ОПРС,
става ясно, че освен, че организира процеса, технологът участва в целия цикъл
от приемането и дефектацията на летателния апарат до сдаването му, като всички
разработени от него ремонтни процедури, освен на теория, се прилагат и на
практика от самия него в хода на обучението на работниците по ремонта, като
същият показва как се изпълняват съответните процеси по ремонта, следи за
изпълнението им от работниците, а най-сложните операции изпълнява и сам. В тази
връзка и вещото лице конкретно и подробно е посочило вредните въздействия, на
които е пряко подложен и технологът при изпълнение на задълженията му в цеха за
ОПРС, свързани и с факта на едновременната работа и на други технологични групи
по ремонта, включително и по ремонт на радиоелектронното оборудване на
летателния апарат, а именно въздействие на отровни химически вещества,
радиоактивност, облъчване със свръх високи честоти, рентгеново излъчване,
високо ниво на производствен шум, въздействие на електромагнитни полета,
вибрации, йонизиращи лъчения, работа на открито и т.н. Изводът, който следва да
се направи въз основа на събраните доказателства е, че е налице установено при
жалбоподателя за процесния период пряко изпълнение на трудови функции, свързани
със същата вредност, като тази, на която са подложени работниците –механици и
монтьорите, посочени в т.66б от ПКТП /отм./, независимо от това, че същият не е
бил назначен на длъжност „монтьор“, на което се е позовал административният
орган, обсъждайки съответните шифри на длъжността, посочени в трудовия договор
и допълнителните споразумения към него. Впрочем, посочените различни шифри за
длъжността в документацията, представена по делото, при сравнение с действалите
класификации през различните години, съответстват напълно на сочената длъжност
„технолог“, именно както такава от инженерно-технически състав на предприятие,
а не на длъжността механик, или монтьор, поради което и не е налице
противоречие между посочената длъжност и посочените в документите шифри.
Наличието на различни шифри, освен това не влияе върху извода относно
конкретиката на извършваната работа от жалбоподателя. В тази връзка и дори и
при изменение на наименованията на извършваната работа, ако не се промени
характера ѝ, работникът и служителят запазва категорията си /т.67 от
ПКТП/. Независимо от посоченото относно отбелязаните шифри за длъжността и
наименованието ѝ, то по аргумент от т.67, ал.2, вр. с ал.1 от ПКТП /отм./
следва трудът на жалбоподателя в цех А2 - ОПРС на посочената
инженерно-техническа длъжност, като ИТР, както С. фигурира в разплащателните
ведомости, да се причисли към труда на работниците, включително монтьорите по
ремонт на авиационна техника, защото е извършван на същото място и при същата
вредност на труда, като по съществото си е идентичен. В тази връзка и следва да
се има предвид, че административният орган е отчел факта, че в едно от
допълнителните споразумения към трудовия договор е било посочено, че
категорията на труда при пенсиониране е трета, което, както се каза, не го
обвързва при преценката му на това обстоятелство, но същевременно е пропуснал
да отчете и коментира факта, че в същото допълнително споразумение е уговорен
допълнителен платен годишен отпуск по чл.156 от КТ, съгласно КТД, за работа при
специфични условия и рискове за живота и
здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени,
независимо от предприетите мерки, което обстоятелство административният орган не е
изследвал изобщо.
С оглед на всичко гореизложено и съдът намира, че
неправилно Директорът на ТП на НОИ Пловдив е отказал категоризирането на труда
на жалбоподателя за периода от 15.06.1987 г. до 31.12.1999 г. на длъжността „Технолог“, като такъв от
първа категория, във вр. с чл.16, ал.2, т.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж и оттам е направил и неправилен извод относно правото на пенсия, предвид
това, че дейността на жалбоподателя е включвала трудова дейност, осъществявана
по специфичните условия на т.66б от ПКТП /отм./, предвидени за работници и
монтьори на авиационна техника. Че въпросният осигурителен стаж следва да се
зачете като такъв от първа категория и то именно по посочената т.66б от ПКТП, е
налице и практика на ВАС, обективирана напр. в Решение № 4347/2010 г. по адм.
дело № 15618/2009 г., както и Решение № 13575/2017 г. по адм. дело № 8048/2016 г.,
а също и Решение № 13122/2021 г. по адм. дело № 8183/2021 г.
С оглед на изложеното и като не е
изследвал задълбочено въпросите, които имат отношение към правилното и
законосъобразно решаване на случая, което е могъл да стори в рамките на
административното производство, административният орган е допуснал нарушение на
административнопроизводствените правила и основни принципи, което е довело до
неправилно приложение и на материалния закон. Касае се за нарушаване на
принципа на истинност, прогласен в чл.7 АПК,
според който административните актове се основават на действителните факти от
значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение
за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в
АПК.
Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният
орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от
заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за
законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството /чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК/.
Това от своя страна е довело до нарушаване и на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК,
които задължават административния орган да събере служебно доказателства и да
издаде индивидуалния административен акт,
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Вместо това, органът е бездействал, не е назначил необходима според съда
експертиза, като е посочил в решението си, че тя не му е била нужна, предвид
това, че в компетентността на административния орган е преценката за
категоризирането на труда въз основа на писмени документи и данни, изхождащи от
осигурителя. Вярно е, че преценката е на пенсионния орган, но същата винаги
следва да е обоснована. В тази насока в решението на Директора на ТП на НОИ,
изобщо не е обсъдено изхождащото именно от осигурителя обяснение от 03.06.2020 г.,
касателно посочените в него данни за непосредствено участие на технолога в
производствения процес и наличните вредни въздействия на труда. Това обяснение
само е цитирано в решението на Директора на ТП на НОИ като удостоверение от
03.06.2020 г., без изобщо да е дадена оценка на съдържащите се в него данни.
Без коментар са оставени и констатациите по констативния протокол от проверката,
че в някои от месеците по ведомостите, проверени от контролния орган, в
трудовото възнаграждение са включени и „вредни“, което също е ясна индиция
относно условията, при което е полагал труд жалбоподателят.
Предвид всичко изложено
и съдът намира, че следва да отмени оспореното решение и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне, съгласно изложеното в мотивите на
настоящото решение по приложението на закона.
При този изход на спора
и се следват разноски на жалбоподателя по производството, както и възнаграждение
за един адвокат, съгласно чл.143, ал.1 от АПК, каквито се установи да са били
направени за възнаграждение на вещото лице от 300 лева, както и за адвокатско
възнаграждение от 750 лева, съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Ц2153-15-39 от 08.06.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на П.Х.С. с ЕГН **********
против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-229 от 26.03.2020 г. на
ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, съдържащо отказ
от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б, ал.1 и
ал.2 от КСО.
ИЗПРАЩА
преписката
на длъжностното лице по чл.98, ал.1, т.1 от КСО при
ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст № 2113-15-6076/26.11.2019 г., по
описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от П.Х.С. с ЕГН **********, при
спазване на дадените с настоящото решение указания по
тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пловдив
да заплати на П.Х.С.
с ЕГН ********** *** сумата от 300 лв. /триста лева/, направени
деловодни разноски и сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет лева/,
съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: