№ 571
гр. Плевен, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20244430201873 по описа за 2024 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 788921-F785977 от 19.09.2024г. на
В.А.И. - *** на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ГД
„Фискален контрол“ на „***“ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от Н. М. Г. с
ЕГН: ********** със седалище и адрес на управление *** на основание чл.53,
ал.2 във връзка с чл.83 от ЗАНН и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 6 000 лв. за нарушение на чл.7,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят „***“ ЕООД, редовно призован, явява се лично и с
адв.О. Б. от АК – Плевен с пълномощно по делото.
Административнонаказващият орган *** на Отдел „Оперативни
дейности“ – Велико Търново в ГД „Фискален контрол“, редовно призован,
представлява се от юрк.М.Ж. с пълномощно по делото, която моли съда да
остави жалбата без уважение и потвърди издаденото НП.
1
Актосъставителят Р. Н. А., редовно призован, се явява лично.
Свидетелят Г. С. Д., редовно призован, явява се лично.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
При извършена проверка на 21.08.2024 г. в търговски обект по смисъла
на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - ***, на адрес г***, стопанисвано и
експлоатиран от „***“ ЕООД с ЕИК: ***, е установено, че ЗЛ не е изпълнило
задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано
в НАП фискално устройство, чрез което да отчита реализираните приходи от
автоуслуги заплатени в брой.
В хода на проверката е установено, че на 31.07.2024г. е заплатена сумата
от 3133лв. за резервни части и положен труд видно от приемо-предавателен
протокол и издадена фактура №**********/31.07.2024г. с начин на плащане
„по банков път". Представен е отчет по сметка от Обединена българска банка
АД с ЕИК *** сметка №*** с титуляр „***“ ЕООД за период от 18.07.2024г. до
30.08.2024г. от който е видно, че на 05.08.2024г. е направена вноска на каса в
размер на 3133.00лв. с вносител Н. М. Г., основание Фактура №
00000001/31.07.2024. Приетите суми в брой са внесени на 05.08.2024г. в ОББ
по сметка на „***“ ЕООД от представляващия Н. М. Г.. От извършена справка
в информационните масиви на НАП е видно, че ЗЛ няма регистрирано
фискално устройство, с което е нарушил разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от
НАРЕДБА № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин/Наредба № Н-18/13.12.2006 г./
Установените факти и обстоятелства при проверката са документирани с
ПИП № 0106329/21.08.2024г. и протокол № 1880271/03.09.2024г., съставен на
основание чл.110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
АУАН cep. AN № F785977 / 03.09.2024 г. е редовно предявен и връчен на
Н. М. Г. с ЕГН: **********, в качеството му на управител/пълномощник на
нарушителя на 03.09.2024г.
Нарушението е за първи път.
На основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение,
заведено с вх. № ВхК-20786/10.09.2024г., което административнонаказващият
орган е счел за неоснователно.
За да се определи административното наказание са взети предвид
тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и
2
се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Така изложената в акта фактическа обстановка се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на
актосъставителя Р. Н. А. и на свидетеля Г. С. Д.. Безспорно не бе установена
различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази,
описана в АУАН.Установи се от разпита на актосъставителя Р. А., че при
извършена проверка на 21.08.2024г. в ***, находящ се в ***“ няма
регистрирано фискално устройство. Самият жалбоподател е обяснил на
актосъставителя по време на проверката как се извършва дейността на
фирмата му, а именно клиент оставя автомобил за ремонт, жалбоподателят
определя сумата за ремонт и издава проформа фактура и ако клиента се
съгласи се извършва ремонта. Жалбоподателят е декларирал, че работи само
по банков път и след като му се преведе сумата, същият издава на клиента
фактура. В процесния случай паричният превод е извършен лично от
жалбоподателя Г. 31.07. Установи се от разпита на актосъставителя и
причината за това действие от страна на жалбоподателя, а именно, че е имал
проблем с клиент, който не е искал да му заплати сумата за ремонт на
автомобил и се е наложило жалбоподателя К. да иска съдействие от страна на
органите на реда.
В тази насока са и показанията на Г. Д., който е свидетел при съставяне
на акта за нарушение.
В обясненията си дадени в хода на съдебното следствие жалбоподателят
Н. Г. обяснява подробно причината поради която се е стигнало до издаването
на процесното наказателно постановление. Същият заявява и че към
настоящия момент представляваното от него дружество разполага с фискално
устройство.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин „
Лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват
регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
3
обекта.“ Разпоредбата пък на чл.3 от същата Наредба гласи, че: „Всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на
платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла
на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез
пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен
вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и
8.“ Безспорно по делото се установи, че представляващият дружеството
„***“ЕООД осъществява своята дейност като не приема пари в брой, а всяка
дължима към него сума се превежда от клиентите му по банков път. Безспорно
по делото се установи също така, че причината да не бъде внесена сума от
клиент директно по банковата сметка на дружеството, представлявано от
жалбоподателя Г. е настъпилото извънредно обстоятелство и по-точно
възникнал конфликт между жалбоподателя и клиента, което наложило Г. сам
да внесе по банковата сметка на дружеството получената сума пари.
Видно от обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, съгласно
която: „Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“Алинея 1 на
чл.185 от ЗДДС пък гласи следното: „На лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв.“Безспорно според съда
приложимата алинея на чл.185 от ЗДДС следва да е алинея 1, а не тази, която е
приложил административнонаказващият орган – ал.2, поради следните
съображения:
4
На първо място, в хода на съдебното следствие бяха представени от
страна на повереника на жалбоподателя писмени доказателства – счетоводни
документи от които се установи, че след издаването на фактурата същата е
била отнесена в сметка 411“Клиенти“ като дължима за плащане/ л.72 по
делото/. След внасяне на парите по банковата сметка на дружеството, видно от
хронологичен опис за период от 01.01.2024г. до 31.10.2024г. / находящ се на
л.73 по делото/ е, че сумата от 3 133 лв. за ремонт на лек автомобил с рег.№
СВ0712ТВ е отнесена в сметка „703 – Приходи от продажба на услуги“.
Безспорно жалбоподателят е отчел като приход сумата, в размер на 3 133лв. в
счетоводството на фирмата си.
На следващо място, следва да се отбележи, че самият актосъставител Р.
А. при разпита си в хода на съдебното следствие заявява: „Ами след като е
издадена фактура и плащането е минало по банков път и той си ги е превел по
сметката, би трябвало да са отчетени“.
Съдът счита за неоснователно становището на повереника на
жалбоподателя, че неправилно и незаконосъобразнонаказващият орган е
наложил санкция по ал.2 на чл. 185 от ЗДДС. Безспорно се доказа не само, че
липсват доказателства в подкрепа на тезата на наказващият орган, но и са
налице доказателства в подкрепа на тезата на жалбоподателя – че получените
средства са отчетени като приход на дружеството и ще бъде заплатен данък
върху тази сума.
Поради гореизложеното, съдът счита, че деянието следва да се
санкционира не по чл.185, ал.2 от ЗДДС, а по чл.185, ал.1 от ЗДДС, а размерът
на наложеното наказание „имуществена санкция“ да се намали от 6 000лв. на 1
000 лв.
Съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като, с
изключение на преквалифицирането на санкционната норма и намаляването
на размера на наказанието, в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което и
обжалваното наказателно постановление следва да се измени, предвид
посочени по-горе основания.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 788921-F785977 от 19.09.2024г.,
издадено от В.А.И. - *** на Отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в
ГД „Фискален контрол“, като на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция от 6 000лв. на 1 000 лв.,
наложена на „***“ЕООД с ЕИК: ***, представлявано от Н. М. Г. с ЕГН:
********** със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.53, ал.2
във връзка с чл.83 от ЗАНН, за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6