Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.С.,
….….. 2016 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на девети август две
хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател: Зорница Гладилова
При
секретаря Е.Г. като разгледа гр.д. № 3611
по описа за 2015
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.68 от ЗБН.
С възражение от 12.02.2016 г. В.Б.И.
възразява срещу Решение № ЗБН 66-423 от 20.01.2016 г. на постоянните синдици на
„К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, с което е оставено без уважение
възражението му по чл. 66, ал. 1 от ЗБН за приемане по основание, размер,
привилегии и обезпечения и включването в списъка на приетите вземания по чл. 64
от ЗБН на негово вземане в размер на 207 187.49 лв.
В.И. твърди, че на 28.12.2012 г.
сключил с „К.т.б.“ АД Рамков договор за платежни услуги за потребители, който
уреждал бъдещото изпълнение на отделни или поредица от платежни операции,
разрешени от потребител, както и задълженията и условията за водене от „К.т.б.“
АД на платежни сметки, открити по искане на В.Б.И.. Съгласно чл.3 Рамковият договор произвеждал действие от
датата на подписването му и бил безсрочен. На 28.12.2012 г. към Рамковия
договор бил сключен Анекс № 92127, по силата на който на името на В.Б.И. била
открита банкова сметка ***, при условията на Безсрочен депозит „Плюс“.
Откритата сметка била с международен номер на банкова сметка *** ***. На
името на В.Б.И. била открита още една банкова сметка ***ка IB AN ************. Към 23.03.2015 г.
разполагаемостта по посочените по-горе банкови сметки, чийто титуляр е В.Б.И.
била: 1./ По сметка с международен номер на
банкова сметка *** ***.49 лв. и 2./ По
сметка с международен номер на банкова сметка *** ***.09
лв.
На 24.10.2014 г. в гр.С., между В.Б.И., в
качеството му на Цедент и „Т.“ АД, ЕИК *********, в качеството му на Цесионер
бил сключен Договор за прехвърляне на вземания с нотариална заверка на
подписите, по силата на който Цедентът възмездно прехвърля на Цесионера
вземането си към „К.т.б.“ АД по сметка с международен номер на банкова сметка *** ***00
лв. Към договора за прехвърляне на вземане било сключено и допълнително
споразумение от 24.10.2014 г. в което между страните подробно били уговорени
прекратителните условия по договора за прехвърляне на вземания. Страните се
съгласили, че в случай, че някое от изброените прекратителни условия се сбъдне
договорът за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. се прекратявал с обратна
сила, автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните за това.
Съгласно чл.1, ал.1, т.5, договорът за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г.
се прекратявал с обратна сила, автоматично, без да е необходимо изявление на
някоя от страните за това, в случай, че до 31.01.2015 г. „К.т.б.“ АД не е
издала на Цесионера писмено потвърждение, удостоверение, извлечение от сметки
или друг документ, че смята за погасени задълженията на Цесионера към Б.та по
договорите за кредит. „К.т.б.“ АД била уведомена за Договора за прехвърляне на
вземане със съобщение по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, входящ № 11443/07.11.2014 г.
Твърденията на синдиците на КТБ били,
че „Т.“ АД е отправило волеизявление за прихващане с вх. № 11477/10.11.2014 г.,
с което искало да се прихване сумата, прехвърлена му с Договора за прехвърляне
на вземане с дължими от него суми към Б.та.
Уведомлението за Договора за прехвърляне на
вземане до КТБ и искането за прихващане били депозирани 1 и респективно 4 дни
след датата, на която бил отнет лиценза на КТБ - 06.11.2014 г. и месеци след
20.06.2014 г. - началната дата на неплатежоспособността на КТБ. На 13.03.2015 г. на сайта на Б.та било
публикувано официално изявление на квесторите на „К.т.б.“ АД Е.К. и С.Л., с
което потвърждават, че към датата на изявлението не са разглеждани цесии на
вземания срещу Б.та, постъпили в деловодството на Б.та след 06.11.2014 г. (деня
на отнемане на банковата лицензия на КТБ и начална дата на
неплатежоспособността съгласно Решение № 664 от 22.04.2015 г. по търговско дело
№ 7549/2014 г. по описа на СГС, Т.О., VI - 4 състав), както и не са извършвани
погашения на кредити чрез прихващания, постъпили в деловодството на Б.та след
законодателните изменения на чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ
- бр. 98 от 28.11.2014г., в сила от 28.11.2014 г.). Изявлението на квесторите е
публикувано в редица национални електронни и печатни медии. Във връзка с това В.И.
с писмо с вх. № 1693/02.04.2015 г. уведомил „К.т.б.“ АД, че прекратителното
условие по чл.1, ал.1, т.5 от Допълнителното споразумение към Договора за
прехвърляне на вземане се е сбъднало и договорът се считал за автоматично
прекратен с обратна сила, с произтичащите от това правни последици, а именно -
връщане на вземането по банкова сметка ***: ***00
лева в патримониума на В.Б.И.. В уведомлението било посочено, че с оглед
изложеното и автоматичното прекратяване на Договор за прехвърляне на вземане от
24.10.2014 г., титуляр на цялото вземане по банкова сметка ***: BG32 KORP 9220
4002 0662 02 бил В.Б.И.. Към този момент вземането на В.Б.И. следвало да бъде общо в размер на 207 491.58 лв.
На 22.04.2015 г. било извършено осчетоводяване на цесия с вx. № 11443/07.11.2014 г., в изпълнение на заповед № 3-539/20.04.2015 г.,
съгласно Решение № 109. На 18.06.2015 г. в
деловодството на КТБ от името на В.Б.И. била подадена молба с вх. № 2790/18.06.2015
г. с искане да бъде сторнирана цитираната операция и да бъдат възстановени
средствата по банковата сметка. На
18.06.2015 г. в деловодството на КТБ от името на В.Б.И. била подадена молба с
вх. № ЗБН63-949/18.06.2015 г. за предявяване на вземанията на основание чл. 63
от ЗБН. На 21.08.2015 г. по партидата на
КТБ бил публикуван списъкът на приетите от синдиците на Б.та вземания на
кредитори към нея. В публикувания списък В.Б.И. фигурирал единствено като
вложител в КТБ под номер 1678, клиент № 20662 на стр. 31 от списъка с вземане в
размер на 304.09 лв.
Ищецът твърди, че притежава към КТБ вземане в размер на 207 187.49 лв. по
сметка с международен номер на банкова сметка *** ***, което
независимо, че е следвало да бъде служебно включено в списъка на приети
вземания по силата на чл.63, ал.3 от ЗБН,
било предявено и с изрична молба по чл. 63, ал. 1 от ЗБН с вх. №
ЗБН63-949/18.06.2015 г., в която били подробно описани основанието, размера и
привилегиите на вземането и към която били приложени всички относими към
вземането документи.
На 4.09.2015 г. в деловодството на КТБ от
името на В.Б.И. било подадено възражение с вх. № ЗБН66-423/04.09.2015 г. на
основание чл. 66, ал.1 и сл. от ЗБН, с което бил оспорен публикувания списък на
приетите вземания с искането вземането в размер на 207 187.49 лв. по сметка с международен номер на
банкова сметка *** ***т синдиците на КТБ, и
включено в списъка на приетите вземания, като бъде определен и редът му на
удовлетворяване по чл.94, ал.1 от ЗБН.
С Решение № ЗБН 66-423 от 20.01.2015 г.
постоянните синдици на КТБ оставили без уважение възражението на ищеца с
основен мотив, че за Б.та като длъжник нямало значение, че правното основание
(цесията между В.Б.И. и „Т.“ АД), даващо правна възможност за извършване на
прихващането от страна на Б.та било отпаднало преди това.
Ищецът твърди, че прихващането е
нищожно - лишено от основание, противоречащо на закона, на правната логика и на
морала. Двадесет дни след като в деловодството на Б.та било заведено Уведомление с вх. №
1693/02.04.2015 г., с което КТБ била ясно и недвусмислено уведомена за
прекратяването на цесията с обратна сила, било извършено описаното
„осчетоводяване“ на цесия с вх. № 11443/7.11.2014 г. В Уведомление с вх. № 1693/02.04.2015 г. било
заявено, че за титуляр на цялото вземане по
банкова сметка ***:
BG32KORP92204002066202 следвало да се
счита лицето В.Б.И..
Съгласно Закона и
съдебната практика за да имало валидно прихващане,
трябвало да има насрещни, действителни, изискуеми и ликвидни парични вземания
или такива за еднородни и заместими вещи.Към датата на извършеното от Б.та
действие Договорът за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. не бил в сила,
неговото действие било прекратено с обратна сила, предвид взаимната воля и
съгласие на Цедента и Цесионера, инкорпорирано в Допълнително споразумение от
24.10.2015 г. към договора. На 31.01.2015 г. отпаднало, считано от 24.10.2014
г., правното основание въз основа на което „Т.“ АД депозирало в КТБ „искането“ за извършване на
прихващане, т.е. не е имало валидно изискуемо и ликвидно вземане към Б.та
срещу което Т.“ АД да прихване
своето задължение към кредитната институция.
Без основание била извършената на
22.04.2015 г. от КТБ операция „осчетоводяване на
цесията“, тъй като Б.та вече била уведомена за сбъдването
на прекратителното условие и отпадналото с обратна сила действие на Договора за
прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г.
като въпреки това Б.та без основание и неправомерно задължила банковата
сметка на В.И. със сумата от 206 382.75 лв.
За да настъпи ефектът на прихващането
било необходимо доказване на наличие на валидно възникнало, ликвидно и
изискуемо насрещно вземане, с което да се прихване. Такова вземане срещу КТБ „Т.“
АД нямало в своя патримониум.
„К.т.б.“ АД задължила банкова сметка ***: ***
В.Б.И.
за сумата от 206 382,75 лв. на основание „осчетоводяване на цесия“, а в същото време не
потвърдила писмено, че смята за погасени задълженията на Цедента. След като
нямало погасяване на задълженията на „Т.“ АД към КТБ в качеството му на цедент,
не било реализирано прихващане. Липсата на прихващане означавала, че банковата
сметка на ищеца била задължена без правно основание за такава счетоводна
операция. Изявлението на синдиците било опосредено признание от една страна, че
прихващане няма, защото няма правно основание за това и от друга страна, че
банковата операция по т.нар. „осчетоводяване на цесията“ е грешка.
Ищецът моли съда на
основание чл.68, ал.1 и ал.2 от да приеме за установено по основание, размер,
привилегии и обезпечения и да включи в списъка на приетите вземания по чл. 67,
ал. 2 от ЗБН вземането на В.Б.И. по сметка с международен номер на банкова
сметка *** ***87.49 лв. (двеста и седем хиляди сто
осемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки), открита при „К.т.б.“ АД
- в несъстоятелност, ЕИК *********. Претендира разноските
Ответникът по делото – синдиците на „К.т.б.”
АД - в несъстоятелност оспорват иска. Твърдят, че прекратяването на договора за
цесия не го обвързва. Условията на договора за цесия обвързвали единствено и
само страните по него.
Съдът като обсъди представените по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С Решение № 73/20.06.2014 г.
Управителният съвет на Б.Н.Б. поставил „К.т.б.”
АД под специален надзор за срок от три месеца и спрял за срок от три месеца
изпълнението на всички задължения на „КТБ” АД.
С Решение № 114/16.09.2014 г. на
Управителния съвет на БНБ удължил до 20.11.2014 г. срокът, за който „К.т.б.” АД
е поставена под специален надзор и до същата дата е удължено прилагането на
мерките по т. 2-7 от Решение № 73/20.06.2014 г. включително и относно спиране
на изпълнението на задълженията на „КТБ” АД.
С Решение № 138/6.11.2014 г.
Управителния съвет на БНБ е отнет лицензът, предоставен от БНБ за извършване на
банкова дейност на „К.т.б.” АД.
С Решение № 664/22.04.2015 г. по
търговско дело № 7549/2014 г. на Софийски градски съд, VI-4 състав,
постановено на основание чл.13, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност,
Софийски градски съд обявява неплатежоспособността на „К.т.б.” АД; открива
производство по несъстоятелност срещу Б.та и тя е обявена в несъстоятелност.
Представен е Рамков договор за
платежни услуги за потребители (физически лица) от 28.12.2012 г., сключен между
„К.Т.Б.“ АД и В.Б.И. в качеството му на
потребител, с който страните са уредили
бъдещото изпълнение на отделни или поредица от платежни операции,
разрешени от потребител, както и задълженията и условията за водене от „К.т.б.“
АД на платежни сметки, открити по искане на В.Б.И.. Съгласно чл.3 Рамковият договор произвежда действие от
датата на подписването му и е безсрочен.
С Анекс № 92127/28.12.2012 г. към
Рамковия договор от 28.12.2012 г. на името на В.Б.И. е открита банкова сметка ***,
при условията на Безсрочен депозит „Плюс“. Откритата сметка е с международен
номер на банкова сметка *** ***.
С Договор за прехвърляне на вземане от
24.10.2014 г. В.Б.И., в качеството му на цедент прехвърля на „Т.“ АД, в
качеството му на цесионер вземането си към „К.т.б.“ АД по сметка с международен
номер на банкова сметка *** ***00 лв. Договорът е с
нотариална заверка на подписите на страните.
С допълнително споразумение към
договор за прехвърляне на вземане, сключено на 24.10.2014 г., но без нотариална
заверка на подписите на страните са уговорени прекратителните условия по
договора за прехвърляне на вземания. Страните се съгласили, че в случай на
сбъдване на някое от прекратителните условия, договорът за прехвърляне на
вземане от 24.10.2014 г. се прекратява с обратна сила, автоматично, без да е
необходимо изявление на някоя от страните за това. Съгласно чл.1, ал.1, т.5,
договорът за прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. се прекратява с обратна
сила, автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните за това, ако
до 31.01.2015 г. „К.т.б.“ АД не е издала на Цесионера писмено потвърждение,
удостоверение, извлечение от сметки или друг документ, че смята за погасени
задълженията на Цесионера към Б.та по договорите за кредит.
Със Съобщение вх. № 11443/7.11.2014 г.
В.Б.И. е уведомил „К.т.б.“ АД за Договора
за прехвърляне на вземане по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Представена е Разпечатка от интернет
страницата на „К.т.б.“ АД, съдържаща изявление на квесторите от 13.03.2015 г. на
„К.т.б.“ АД Е.К. и С.Л., с което потвърждават, че към датата на изявлението не
са разглеждани цесии на вземания срещу Б.та, постъпили в деловодството на Б.та
след 6.11.2014 г., когато е отнета банковата лицензия на КТБ и начална дата на
неплатежоспособността съгласно Решение № 664 от 22.04.2015 г. по търговско дело
№ 7549/2014 г. по описа на СГС, Т.О., VI - 4 състав, както и не са извършвани
погашения на кредити чрез прихващания, постъпили в деловодството на Б.та след
законодателните изменения на чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност (ДВ
- бр. 98 от 28.11.2014г., в сила от 28.11.2014 г.).
С Уведомление с вх. № 1693/02.04.2015
г. В.Б.И. е уведомил „К.Т.Б.“ АД - в
несъстоятелност чрез временните синдици, че поради сбъдване на прекратителното
условия по чл.1/1/, т.5 от Допълнителното споразумение, Договорът за
прехвърляне на вземане от 24.10.2014 г. се счита за автоматично прекратен и
правната последица от това било връщане на вземането по банкова сметка *** ***00
лв.
Представено е Банково удостоверение с
изх. № 2823/5.06.2015 г., с което „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност е
удостоверила, че В.Б.И. е титуляр по следните банкови сметки: банкова сметка *** ***.04.2015
г. 0.00 лева и банкова сметка *** ***.04.2015 г. в размер 304.09
лв.
Представено е извлечение от сметка с IBAN: ***.11.2014
г. до 22.04.2015 г., видно от което до 7.11.2014 г. по салдото по сметката е
било 206 382.75 лв.
С Молба по чл. 63, ал. 1 от ЗБН с вх.
№ ЗБН63-949/18.06.2015 г. В.Б.И. е предявил вземане в размер 207 187.49
лв. по банкова сметка *** ***. № 2790/18.06.2015
г. В.Б.И. е поискал от синдиците на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност да
сторнират операцията, с която на 22.04.2015 г. е осчетоводена цесия с вх.№
11443/7.11.2014 г.
Представено е Възражение по чл. 66,
ал. 1 сл. от ЗБН, вх. № ЗБН66-423/04.09.2015 г., подадено от В.Б.И..
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Видно от представените доказателства ищецът към 24.10.2014 г. е бил вложител в „К.Т.Б.“ АД и
е прехвърлил вземането си по банкова сметка *** *** лв. на „Т.“ АД. Със сключването на договора за цесия
вземането е преминало в патримониума на третото лице.
Тъй като
длъжникът „К.Т.Б.“ АД не е страна по договора за цесия, за
да се прояви действието на договора спрямо него, същият следва да му бъде
съобщен съобразно правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Това е станало с
получаването на депозираното от ищеца писмо
на 7.11.2014 г., от която дата договорът, с който ищецът е прехвърлил
вземането си е породил действие и за Б.та. От тази дата кредитор на вземането
по банкова сметка *** *** лева за „К.Т.Б.“ АД е станало „Т.“ АД.
С
договора
за цесия се осъществява промяна в облигационната връзка. Съобщението
до длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав, който
поражда действие на договора за цесия между страните по него. Цедираното
вземане преминава върху цесионера със сключване на договора, като самото
уведомяване е регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от
договора и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. За
преминаване на вземането върху цесионера е достатъчно единствено постигането
на съгласие между него и цедента, с което е осъществен и предмета на сделката.
Законът не поставя ограничения за възможността страните по договора за цесия да предвидят в него
прекратително условие, което съгласно чл.25, ал.2 от ЗЗД има обратно
действие. В процесния случай страните са уговорили такова условия – уговорено
е, че договорът се прекратява с обратна сила,
автоматично, без да е необходимо изявление на някоя от страните за това, ако до
31.01.2015 г. „К.т.б.“ АД не е издала на цесионера писмено потвърждение,
удостоверение, извлечение от сметки или друг документ, че смята за погасени
задълженията на Цесионера към Б.та по договорите за кредит. По делото няма
спор, че Б.та не е издала такова потвърждение. Прекратяването на цесионния договор, поради настъпването на предвидено в
него прекратително условие е настъпило единствено за страните по договора, но
не и по отношение на длъжника. В случая, при който към датата на настъпването
на прекратителното условие цесията не е била съобщена, прекратяването на
договора за прехвърляне на вземането не би рефлектирало в правната сфера на
длъжника. При условие обаче, че цесията е вече съобщена, сбъдването на
уговорено прекратително условие не поражда никакви правни последици спрямо
длъжника, тъй като същият не е страна по договора и неговите клаузи не го
обвързват /съгласно чл. 21, ал.1 ЗЗД договорът поражда действие
спрямо трети лица в предвидените от закона случаи/. Обстоятелството, че на
длъжника е съобщено настъпването на прекратителното условие по договора за
цесия няма правни последици, тъй като законът не му придава такива.
По
делото е установено, че след прехвърлянето на вземането, на 10.11.2014 г.
цесионерът е отправил волеизявление към длъжника „К.Т.Б.“ АД за
прихващане на придобитото по договора за цесия вземане към Б.та със свои
задължения към нея. Прихващането е способ за погасяване /прекратяване/ на две
насрещни задължения до размера на по-малкото чрез едностранно изявление на една
от страните. Легалната дефиниция е в разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД, съгласно която, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението
си. Със
самото достигане на това волеизявление ефектът на прихващането настъпва.
Следователно към датата на достигането на волеизявлението на „Т.“ АД за
прихващане в „К.Т.Б.“ АД цедираното от
ищеца вземане е било погасено.
Погасяването на
прехвърленото с договора за цесия вземане е настъпило преди да настъпи прекратителното
условие по този договор.
Възражението на В.Б.И.
срещу Решение № ЗБН 66-423 от 20.01.2016 г. на постоянните синдици на „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност, ЕИК ********* е неоснователно, тъй като по делото не е
установено да е налице негово вземане към Б.та.
Претенцията на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство, е неоснователна, тъй като синдиците
като физически лица няма как да бъдат представлявани от юрисконсулти, намиращи
се в трудово правоотношение с несъстоятелната Б.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подаденото от В.Б.И., ЕГН **********, с адрес: ***№ 815/12.02.2016
г. срещу Решение № ЗБН 66-423 от 20.01.2016 г. на постоянните синдици на „К.Т.Б.“
АД - в несъстоятелност, ЕИК *********, с което е оставено без уважение
възражението му по чл. 66, ал. 1 от ЗБН за приемане по основание, размер, привилегии
и обезпечения и включването в списъка на приетите вземания по чл. 64 от ЗБН на
негово вземане в размер на 207 187.49 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: