№ 19169
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110126311 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
“ЗАСТАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД срещу Столична община
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 259,60
лева – главница, представляваща заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 249,60 лева по застраховка „Каско на МПС“ по щета
№ 0000-1261-17-271706 и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева,
във връзка с реализирано на 04.05.2017 г. в гр. София, на бул. „Илиянци“
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК –
15.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 04.05.2017 г., около 15:15 часа, в гр.София, на
бул. Илиянци“ е реализирано ПТП, при което на лек автомобил марка
„Мазда“, модел „6”, с рег. № =============, управляван от Х. Т. Ц., са
причинени имуществени вреди в резултат на попадането му в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно. Местопроизшествието било
посетено от полицейски служители и бил съставен протокол за ПТП №
1657518 от 04.05.2017 г. Поддържа се, че гореописаният лек автомобил е
застрахован при ищцовото дружество по автомобилна застраховка „Каско“,
обективирана в полица № 93001610068996, със срок на действие от
25.08.2016 г. до 24.08.2017 г. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца
1
била образувана щета № 0000-1261-17-271706, по която въз основа на опис и
оценка на щетите на 20.06.2017 г. на Х. Т. Ц. била заплатена сумата от 249,60
лева, а ликвидационните разноски били определени в размер на 10,00 лева.
Сочи се, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето
действие или бездействие и има право на регресен иск. Твърди се, че за
горепосочените суми дружеството подало заявление по чл. 410 от ГПК, въз
основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№ 44417/2020 г. по описа на СРС, 24 –ти състав, но тъй като
длъжникът подал възражение, ищецът обуславя правния си интерес от
предявяване на настоящата искова претенция. Направено е искане за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор, в който
оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение, тъй като приложената към
исковата молба полица не е подписана, като освен това не са заплатени
оставащите вноски по застрахователния договор. Сочи се, че застрахованият
не е приел общите условия на застрахователя. Изразява се и становище, че
вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобила, който не е съобразил
поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, във връзка с което
въвежда възражение за съпричиняване. Вследствие предходното се твърди, че
претендираното в настоящото производство обезщетение е платено от
застрахователя без основание и в разрез със собствените му Общи условия.
Оспорва констатациите в приложения към исковата молба протокол за ПТП и
размера на обезщетението. Оспорва се твърдението в исковата молба, че
именно необезопасена дупка на пътното платно е станала причина за
настъпване на ПТП, като твърди, че такава изобщо не съществува на
посоченото от ищеца място и се възразява, че ищецът не е индивидуализирал
къде е настъпило процесното ПТП. По изложените съображения се иска
отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност - намаляване размера на
претендираното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на
водача на процесното МПС.
Ответникът е направил искане за привличане на трето лице-помагач –
„ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕАД, и е предявил обратен иск срещу него за
2
сумата от 259,69 лева, представляваща изплатеното застрахователно
обезщетение и включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
и съдебните разноски по настоящото дело.
В срока по чл. 131 от ГПК третото лице – помагач и ответник по
обратния иск - „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕАД, не е подало писмен
отговор. След този срок е депозиран документ, назован „отговор”, който
съдът ще счита като становище по същество на спора. В него третото лице –
помагач е възразило срещу основателността на исковата претенция. Посочило
е, че обратният иск е неоснователен и предявен при липсва на правен интерес
от ответника, доколкото по делото са представени доказателства, че нямало
основание за ангажиране на договорната отговорност на дружеството – в
случая не било налице неизпълнение на договора за поддръжка на процесния
пътен участък, тъй като било налице извънсъдебно удостоверяване от
представители на общината, че задълженията по договора били изпълнени.
Твърди се липсата на причинно-следствена връзка между вредоносния
резултат и поведението на ответника. Оспорва се наличието на
застрахователно правоотношение и размера на обезщетението като завишен,
като се релевира и възражение за съпричиняване. Направено е искане за
отхвърляне на исковете.
В открито съдебно заседание, на което е даден ход на устните
състезания, страните, редовно призовани, са били представлявани от свои
пълномощници, които накратко са изложили вече направени доводи по спора
и са повторили исканията си към съда, като пълномощникът на третото лице
– помагач е възразил допълнително, че по делото се доказало, че ПТП-то е
настъпило не на бул. „Илиянци”, а на пътния участък, водещ до надлез
„Надежда”, който не бил включен в параметрите на отговорности за
поддръжка от дружеството.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 9005600/15.09.2020 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
сумата в размер на 259,00 лева, ведно със законната лихва. В срок е постъпило
3
възражение от длъжника. На 23.04.2021 г. заявителят е получил указания за
подаване на искова молба и в едномесечния срок е била депозирана
процесната искова молба.
От представените към исковата молба писмени доказателства –
протокол за ПТП, уведомление за настъпило застрахователно събитие и
събраните гласни доказателства се установява, че на 04.05.2017 г. в гр. София,
по бул. „Илиянци”, и в района към подхода за надлез „Надежда”, лек
автомобил с рег. № ============= преминава през необезопасена и
несигнализирана дупка на платното за движение, вследствие на което са
увредени десните гуми и джанти на автомобила. По време на инцидента
водачът на автомобила Х. Т. Ц. е управлявал същия с бавна скорост поради
затруднена видимост заради лоши метеорологични условия. С оглед
разказаното от свидетеля и при липсата на доказателства в противния смисъл
съдът счита, че водачът е управлявал със съобразена скорост. Представеният
по делото протокол за настъпилото ПТП доказва, че материализираното в
него изявление е станало и че това изявление изхожда от лицето, подписало
протокола - следователно документът се ползва с формална доказателствена
сила. Протоколът, като свидетелствуващ документ, материализира
удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се
състои неговото доказателствено значение. Протоколът отразява лично
възприетите и удостоверени от съставителя факти относно настъпване на
ПТП, самоличността на водачите и индивидуализацията на МПС-тата. Според
практиката на върховната инстанция протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ (в този
смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение №
15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т.о, ТК).
За да приеме посочения начин на реализиране на механизма на
произшествието, съдът кредитира показания на разпитания водач на
автомобила, възприел инцидента непосредствено, предвид
последователността, логичността и подробността в показанията му. Съдът
4
констатира противоречие в показанията на свидетеля и писмените
доказателства относно обстоятелството от коя страна са били повредите по
процесния автомобил, но предвид изминалия период от време от инцидента
съдът счита, че посоченото не е основание за дискредитиране на показанията
на свидетеля в останалата част.
Видно от приложената застрахователна полица, справка-извлечение за
заплащане на застраховани премии, и уведомлението за застрахователно
събитие към процесната дата увреденият автомобил е бил застрахован при
дружеството-ищец. Видно от акт за унищожаване на неценни документи от
21.12.2020 г. полиците по застраховки „Каско” с година на издаване 2016 г. са
били унищожени. В посочената година е била издадена и процесната полица,
предвид което съдът счита, че същата също е била впоследствие унищожена.
От показанията на свидетеля, уведомлението за настъпило
застрахователно събитие, експертиза по щета № 000-1261-17-271706 и
доклада по щета № 000-1261-17-271706/1, се установява след попадане на
автомобила в неравността на пътя са настъпили увреждания по него, за което
е била заведена щета при ищцовото дружество.
Съдът изцяло кредитира заключението по назначената съдебно
автотехническа експертиза, като изготвена от вещо лице – експерт в
съответната област със специални знания и след запознаване с данните по
делото. Вещото лице е посочило, че щетите по моторното превозно средство
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие
и че необходимата стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни
цени възлиза на 275,50 лева.
По делото е представен платежен документ за изплащане на сумата в
размер на 249,60 лева на Х. Т. Ц. по процесната щета на 20.06.2017 г.
По делото е представен сключен между ответника и третото лице –
помагач Договор № С015-РД-55-241/27.04.2015 г. с предмет извършване на
дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения в райони Оборище, Сердика, Подуене и Нови Искър. Представен
е и Констативен протокол от 28.04.2017 г. към него, предвид което съдът
счита, че посоченият договор и уговорките в него касаят и участъка, в който е
настъпило произшествието. В протокола не са констатирани дупки и
пропадания или пукнатини. Прави впечатление обаче, че проверката е била
5
извършена на 28.04.2017 г. – т.е. около седмица преди процесния инцидент.
Предвид относително продължителния период от време между двете събития
и обстоятелството, че от гласните доказателства по делото се установява, че
процесната неравност се е получила от валежи, съдът счита, че посоченият
протокол и отразеното в него не показва релевантното състояние на пътната
настилка в процесния участък към процесната дата.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Съдът е бил сезиран с главен иск с правна квалификация по чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и обратен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД. Главният иск е бил предявен за сумата
в размер на 259,60 лева, а заповедта за изпълнение е издадена за сумата в
размер на 259,00 лева. Доколкото производството се развива по реда на чл.
422, вр. чл. 415 от ГПК съдът счита, че следва да върне исковата молба за
сумата над 259,00 лева до пълния предявения размер от 259,60 лева, т.е. за
сумата в размер на 0,60 лева, за която не е била издадена заповед за
изпълнение, и да прекрати производството в тази част. Следва още да се
отбележи, че макар в доклада по делото квалификацията, която е била дадена,
да е била по чл. 411 от КЗ и да се различава от горепосочената, съдът не
счита, че е ограничил правата на страните, доколкото и двете разпоредби
визират суброгацията на платилия застраховател и настоящата се явява
просто по-точна, но фактическият състав, който следва да бъде доказан за
уважаване на претенцията, е сходен.
Пред първоинстанционния съд ищцовото дружество успешно е доказало
наличието на всички предпоставки за основателност на претенцията си по
заплащане на регресно вземане, а именно: 1. наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество (ищец); 2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна
на дружеството-ищец; 3. предпоставките по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД; 4.
плащане от страна на ищеца. Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователният договор е формален, като писмената форма е
6
предвидена в разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от КЗ, като условие за неговата
действителност. В случая, завереният препис от застрахователна полица по
застраховка "Каско" не съдържа подпис на застрахования по
застрахователното правоотношение. Съдът намира обаче, че предвид
характера на договора за имуществена застраховка "Каско" на търговска
сделка приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 293, ал. 3 от
ТЗ и чл. 301 от ТЗ. С оглед данните по делото за извършени действия по
изпълнение на процесния договор за застраховка, а именно – плащане на
застрахователни премии съгласно справка – извлечение на л. 5,
уведомлението за настъпило застрахователно събитие до застрахователя и
плащането от застрахователя на застрахователно обезщетение, следва да се
приеме, че договорът по имуществената застраховка е потвърден от
застрахования по него. Потвърждаващото действие на договора за
застраховка „Каско” се разпростира и по отношение на третите лица (в този
смисъл Решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о., Решение
№ 50/25.04.2012 г. по т. д. № 95/11 г. на ВКС, II т. о. и Решение №
115/23.07.2013 г. по т. д. № 348/12 г. на ВКС, I т. о.).
По делото се установява, че ПТП е настъпило в района на бул.
„Илиянци” към подхода за Надлез „Надежда. Неоснователни са
възраженията, че не било неустановено мястото на произшествието – същите
се установяват от писмените доказателства по делото и показанията на
разпитания свидетел. Съдът не може да се съгласи с възраженията, че ПТП е
било реализирано в самия надлез, доколкото същото не е доказано.
Посоченият път е общински по смисъла на чл. 3, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП,
поради което и с оглед разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП,
следва да се приеме, че задължен да осъществява дейностите по
поддържането и ремонта му е именно ответникът Столична община. Същата
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по изграждането, ремонта и
поддържането на процесния път е довело и до неизпълнение на задължението
по чл. 31 от ЗП, поради което ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители.
В контекста на изложеното съдът счита, че застрахователят е встъпил в
7
правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за
причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение
следва да се отчете стойността на вредите по средната им пазарна стойност
към момента на настъпването им, а това обстоятелство е доказано с цененото
от съда заключение по съдебната автотехническа експертиза. От
заключението по експертиза се установява, че стойността на ремонта на
увредения автомобил възлиза в размер на 275,50 лева, а съгласно чл. 410, ал.
1 от КЗ се дължи и обичайният разход за ликвидация на щета. Следователно
главният иск за сумата в размер на 269,00 лева се явява изцяло основателен и
следва да се уважи. Като последица от предявяването и уважаването му
следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане.
Неоснователни са възраженията на ответника касателно механизма на
инцидента и неустановеността на обстоятелствата във връзка със същия. От
свидетелските показания и писмените материали по делото успешно се
установява кога, къде и как е настъпило произшествието, като точните
размери на дупката, в която е попаднал процесният автомобил, са
ирелевантни, доколкото по делото с необходимата доказателствена стойност
се извежда при условията на пълно и главно доказване твърденията на ищеца,
че посочената неравност може да е причина за настъпилите увреждания.
Съдът счита за неоснователно възражението за съпричиняване. По
делото не са били ангажирани доказателства, че водачът на автомобила е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил
поведението си с пътната обстановка. По делото не се установява
субективната или обективната възможност на водача да възприеме дупката
преди попадането в нея, още повече че по делото се събраха гласни
доказателства за лоша метеорологична обстановка, възпрепятствала
видимостта по време на движение, което допълнително може да ограничи
възприятията на водача за състоянието на настилката, върху която управлява
автомобила.
От представените писмени доказателства не се доказва Столична
8
община или нейните подизпълнители да са положили всички усилия и да са
изпълнили задълженията си за стопанисване на процесния участък. Както
вече беше отбелязано, от представените доказателства по делото се
установява, че Общината е отговаряла за стопанисване на участъка, че същата
е възложила дейността на третото лице – помагач, но от представените
документи за извършена проверка и отдалечеността във времето на
отразеното състояние на пътя в тези документи спрямо датата на пътния
инцидент не може да се приеме, че Общината е изпълнила задълженията си.
Подписването на протокол между Столична община и фирмата- изпълнител, а
именно – третото лице – помагач по делото, с отразяване, че обектът е приет
без забележки и неравности не са констатирани, не води до различен от
горния извод на съда, доколкото с официален документ – протокол за ПТП, и
събраните гласни доказателства, се установява досежно процесния пътен
участък „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕАД да не е изпълнило договорното
си задължение за текущо и превантивно поддържане на процесния пътен
участък в срока на договора - чл. 6, ал. 2, т. 1 от договора.
Неоснователно е възражението, че ответникът по обратния иск не
следва да отговаря с оглед мястото на настъпване на произшествието. Следва
да се отбележи, че към представения договор от 2015 г. между ответника и
„ПЪТИЩА И СЪОРАЖЕНИЯ” АД не са представени приложенията, в които
по ясен начин да става ясно кои улици и какви граници попадат в територията
на Столична община – IV зона съгласно чл. 1.1 от него, но видно от
представения от самото трето лице – помагач констативен протокол от
28.04.2017 г. бул. „Илиянци” попада в предмета му, предвид което съдът
приема, че в обхвата следва да се причисли и района му. Ответникът по
обратния иск, чиято е тежестта на доказване, не е установил да е изпълнил
задължението си да следи за текущото състояние на пътната настилка на
процесния пътен участък и да информира в установените в договора срокове
за необходимостта от извършване на ремонт на този пътен участък, станал
причина за реализиране на процесния инцидент. В разпоредбите на чл. 9, ал.
2, чл. 12, ал. 1, т. 15 и чл. 20, ал. 3 от договора страните са постигнали
съгласие изпълнителят да информира възложителя за необходимостта от
извършване на ремонти в целия район, попадащ в териториалния обхват на
договора.
Предвид гореизложеното и с оглед предвидената в чл. 18, ал. 3 от
9
договора изрична отговорност на изпълнителя в случаи на причиняване на
ПТП и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено
изпълнение на задълженията му, включени в предмета на договора, съдът
счита, че обратният иск е доказан по основание и до размера от 259,00 лева,
като за размера над този до пълния предявен от 259,69 лева следва да бъде
отхвърлен. По своята правна характеристика предявяването на обратен иск по
реда на чл. 219, ал. 3 ГПК представлява последващо обективно съединяване
на искове при условията на положителна евентуалност. С оглед фактическия
състав на иска по чл. чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД заплатените от
ответника Столична община обезщетение и обичайни разноски за
определянето му по настоящото дело ще съставляват претърпяна загуба за
него, в резултат неизпълнението на сключения между него и ответника по
обратния иск договор, поради което последният следва да бъде осъден в
условията на евентуалност да заплати на Столична община сумите, които
общината е осъдена да заплати на ищеца- застраховател като главница. Не
следва да се присъждат в полза на Столична община по иска против
ответника по обратния иск разноските, за които общината е осъдена да
заплати на застрахователя, тъй като отговорността за разноски е обективна и
разноски се дължат от общината по повод на уважаването на иска против нея.
Освен това разноските не са пряка последица от сключения договор за
поддръжка на пътя, а са в резултат на отказа на главния ответник да заплати
обезщетението, който отказ е дал повод за завеждане на делото. Ето защо в
тази си част обратната претенция трябва да се отхвърли.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищцовата страна се дължат разноски съобразно уважената искова претенция.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, на ищеца следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00
лева. Ищецът е претендирал още съгласно списък по чл. 80 от ГПК държавна
такса в размер на 25,00 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 215,00 лева и за разпит на свидетел в размер на 30,00 лева. С оглед
уважената част от исковата претенция съдът счита, че следва да се възложат
разноски в размер на 369,14 лева.
На основание чл. 78, ал. 10 от ГПК третото лице – помагач няма право
на разноски по главните искове. Когато е предявен и разгледан обаче обратен
иск, по спора само между насрещните страни по него, отговорността за
10
разноските се разпределя според качеството им по обратния иск, предвид
резултата по него. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК с оглед
уважената част от разгледания обратен иск и съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК ответникът по обратния иск следва да заплати на Столична
община направените от него разноски в размер на 214,50 лева за
юрисконсултско възнаграждение и за депозит за експертиза.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски в размер на 0,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 2664/12.05.2021 г., подадена от
„ЗАСТАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ==========,
срещу Столична община, с Код по Булстат ===========, в частта за сумата
над 259,00 лева до пълния предявен размер от 259,60 лева и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 26311 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав, в
тази част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНВЕНО по предявения от „ЗАСТАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ==========, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, срещу Столична
община, с Код по Булстат ===========, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Московска” № 33, иск по чл. 422 от ГПК, вр. 410,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД, че Столична община, с Код по Булстат
===========, дължи на „ЗАСТАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС”
АД, ЕИК ==========, сумата в размер на 259,00 лева, представляваща сбор
от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ по щета № 0000-1261-17-271706 и ликвидационни разноски, във връзка
с реализирано на 04.05.2017 г. в гр. София, на бул. „Илиянци“ ПТП, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 15.09.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение от 26.10.2020 г. по ч.гр.д. № 44417 по описа за 2020 г. на СРС, I
ГО, 24 състав.
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ" ЕАД, ЕИК =========== със
11
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Евлия
Челеби“ № 58, да заплати на Столична община, с Код по Булстат
===========, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска” № 33, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2,
вр. чл. 82 от ЗЗД сумата в размер на 259,00 лева, представляваща обезщетение
за вреди, произтичащи от неизпълнение на задължения на „ПЪТИЩА И
СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕАД по Договор № С015-РД-55-241/27.04.2015 г.,
изразяващи се в изплатените по иск по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 от КЗ,
вр. чл. 49 от ЗЗД на “ЗАСТАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК ==========, застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски
в размер на 259,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
15.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, ПРИ УСЛОВИЕ, че
Столична община, с Код по Булстат ===========, заплати на
„ЗАСТАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ==========,
сумата в размер на 259,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, по
уважения с настоящото решение иск чл. 422 от ГПК, вр. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ,
вр. чл. 49 от ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 219, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 от ЗЗД за размера над присъдената сума до пълния
предявен размер от 259,69 лева и за разноските, за заплащането на които
Столична община в осъдена да заплати на „ЗАСТАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД в настоящото производство.
ОСЪЖДА Столична община, с Код по Булстат ===========, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 33, да заплати
на “ЗАСТАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ==========,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе” №
67А, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 369,14 лева (триста
шестдесет и девет лева и четиринадесет стотинки), представляваща сторени в
първоинстанционното исково и заповедно производство разноски за
държавна такса, депозит за експертиза и разпит на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважаваната част от иска.
ОСЪЖДА “ЗАСТАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК
==========, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67А, да заплати на Столична община, с Код по
Булстат ===========, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
12
„Московска” № 33, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК сумата в размер на 0,50
лева (петдесет стотинки), представляваща сторени в първоинстанционното
производство разноски за депозит за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно прекратената част от производството.
ОСЪЖДА „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ” ЕАД, ЕИК =========== със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Евлия
Челеби“ № 58, да заплати на “ЗАСТАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ
ИНС” АД, ЕИК ==========, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Симеоновско шосе” № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 и 10 от ГПК
сумата в размер на 214,50 лева (двеста и четиринадесет лева и петдесет
стотинки), представляваща сторени в първоинстанционното производство
разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза,
съобразно уважената част от обратния иск.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
„ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ” ЕАД.
Решението в частта, с която исковата молба е частично върната и
производството е частично прекратено, има характера на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от решението на страните. В
останалата част решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13