Решение по дело №1063/2013 на Районен съд - Димитровград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                 08.04.2014г.            гр.Димитровград

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на десети март през две хиляди и четиринадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                             Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                            Членове:

                            Съдебни заседатели:

 

Секретар В.Г.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 1063 по описа за 2013г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.

 

ИЩЕЦЪТ – „ДАНИ ЕЛТРЕЙД” ЕООД гр.София, представляван от управителя Й.А.М., твърди в депозираната искова молба, че по ч.гр.д.№ 692/2013г. по описа на РС – Димитровград на ответника било вменено задължение за заплащане на сума в размер на 11 677.25 лева, дължимата лихва за забава, направените разноски и законна лихва. Дължимостта на сумите произтичала от извършени доставки от страна на ищцовото дружество на ответника на електроматериали по приложени описи, за което задължение били издадени фактури с № 281/11.10.2011г. и № 288/20.10.2011г. Срещу заповедта за изпълнение постъпило възражение от страна на длъжника, което обуславяло правния интерес за ищеца от предявяване на настоящия установителен иск. Считано от 18.06.2010г. ищцовото дружество било класирано за изпълнител на малка обществена поръчка за доставка на електроматериали на ответника. От този момент ищецът доставял периодично заявените електроматериали, като доставките били приети и заплатени от възложителя. Неразплатени за 2011г. останали задълженията по посочените фактури на стойност 11 677.25 лева. Материалите, предмет на доставката по посочените фактури, били приети по опис с приемо-предавателни протоколи от 20.10.2011г. и 11.10.2011г. С оглед на така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че дължи изпълнение на задължение за заплащане на сума в размер на 11 677.25 лева, лихва за забава в размер на 920.12 лева за периода от 12.10.2011г. до 29.04.2013г. и в размер на 926.69 лева за периода от 21.10.2011г. до 29.04.2013г., както и законната лихва, считано от 07.05.2013г. до окончателното изплащане на сумите, като ответникът бъде осъден да му заплати и направените в настоящото производство разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ – „В И К” ООД гр.Димитровград, представляван от управителя Т. И. Г., в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който заявява, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. На първо място, претенцията не можела да се основава на проведената през 2010г. процедура за възлагане на малка обществена поръчка, тъй като същата касаела само определен тип доставка, която била еднократна и изпълнена. На второ място, получената стока/електроматериали/, която била описана в представените протоколи и фактури, била с дата на производство отпреди 20г. и имала съществени недостатъци в качеството. На трето място, във връзка с констатираните съществени недостатъци на доставените електроматериали, които ги правели опасни за използване, ответникът поканил доставчика да ги получи обратно с покана, получена от ищеца на 09.07.2013г.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

     На 18.06.2010г. в ответното дружество – „ВИК” ООД гр.Димитровград бил съставен на основание чл.2 ал.2 т.2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки протокол за проведено заседание на комисия, разгледала представени оферти във връзка с доставка на електроматериали. На първо място и за изпълнител на поръчката е определено ищцовото дружество „Дани Елтрейд” ЕООД гр.София. В протокола е посочено, че сделките с електроматериали ще се доказват с първични платежни документи без сключване на писмен договор.

Във връзка с извършени между страните по делото търговски сделки ищцовото дружество издало на ответното, в качеството на получател, два броя данъчни фактури, както следва: Фактура № **********/11.10.2011г. на обща стойност 5 770.80 лева с ДДС и Фактура № **********/20.10.2011г. на обща стойност 5 906.45 лева с ДДС. И в двете фактури било отбелязано, че плащането следва да бъде извършено по банков път. Стоките, предмет на сделките, са посочени във фактурите като вид, марка, количество, единична цена без ДДС и включват контактори, щепсели, живачна лампа, парково тяло, включател, пакетни ключове и дросел.

Към доказателствения материал по делото са приобщени и два приемо-предавателни протокола от дати: 11.10.2011г. и 20.10.2011г. за предаване на материалите по горецитираните фактури на представител на ответното дружество – И.Р. – снабдител.

По делото е представено писмо, озаглавено „Покана” с изх.№ 411/05.07.2013г. от „ВИК” ООД гр.Димитровград до ищцовото дружество, в което се цитират четири фактури, сред които и гореописаните две с посочване, че с тези фактури са доставени ел.материали, без възложена обществена поръчка за доставянето им. Твърди се още, че материалите имат съществени недостатъци и на основание чл.193, чл.195 и чл.197 от ЗЗД ищецът е поканен да ги получи обратно. Видно от приложеното известие за доставяне същото е връчено на представител на ищцовото дружество на 09.07.2013г.

     С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение се посочва, че процесните две фактури са осчетоводени и в двете дружества – в „Дани Елетрейд” ЕООД по дебита на сметка 411/клиенти/ през м.октомври 2011г., като фигурират в Дневника за продажби и Справка-декларация по ЗДДС за м.10.2011г. Във „ВИК” ООД фактурите били осчетоводени през м.септември 2011г. и разнесени в кредита на сметка 401/доставчици/, като фигурирали и в Дневника за покупки и Справка декларация по ЗДДС. По процесните две фактури нямало извършено плащане. Същите били заприходени в склада на ответното дружество в 302 сметка/материали/. Една част от тези материали били изписани от склада с Искания за разход и били вложени в производството – касаело се за материали на стойност 1 026.74 лева без ДДС по Фактура № 281/11.10.2011г., като останалите материали на стойност 3 782.26 лева без ДДС били налични в склада. По Фактура № 288/20.10.2011г. били изписани материали от склада за производството на стойност 1 153.08 лева без ДДС, като останалите материали на стойност 3 768.96 лева без ДДС били налични в склада. По процесните две фактури нямало преоценена или бракувана стока, както и актове и протоколи за бракуване.

     По делото бе назначена и съдебно-техническа експертиза, която следваше да извърши оглед на процесните материали и да даде заключение относно качеството им, като посочи дали отговарят на необходимите технически изсквания и дали са придружени от изискуемите документи, както и да определи датата на производство и срока на годност на същите. В депозираното в тази връзка заключение се посочва, че към момента на огледа процесните материали били в неоригинални опаковки на пода на склада на ответното дружество. Видимо не били употребявани, но някои от тях били със замърсени или частично разлепени или нарушени етикети. По впечатление от визуалния оглед и представените от ищеца документи вещото лице посочва, че материалите по-скоро отговарят на необходимите изисквания. Били представени документи за произход и качество на материалите, от които обаче не можело да бъде точно установено дали се отнасят до процесните. Датата на производство и срокът на годност на същите не можел да бъде определен нито от визуалния оглед, нито от представените документи.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна, по същото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свид. И.Р.. В показанията си пред съда същият заяви, че работел като снабдител в ответното дружество до 29.11.2013г. Същият положил подписите на двете процесни фактури, както и на двата приемо-предавателни протокола. Свидетелят заявява, че не си спомня дали стоката е била в оригинални кашони. При приемането й той прегледал дали описаното отговаря на количеството – извършил проверка на наличността и вида на стоката. Оттам принципно стоката се изпращала в склада, където се проверявала от още две лица – склададжия и енергетик. Стоката ищецът доставил по заявка, направена от главния енергетик. Касаело се за специфична стока, която нямало как да се поръча без заявка. Принципно тази заявка се предавала на свидетеля, той я носел на главния счетоводител или главния инженер, които я одобрявали, след което заявката се връщала при свидетеля и се връчвала на фирмата.

Видно от длъжностната характеристика на длъжността „снабдител” в ответното предприятие е, че сред основните функции и задължения на същия е да организира, контролира и координира цялостното снабдяване на предприятието със суровини, материали, резервни части, машини, горива и др., както и да организира и контролира приемането и съхранението на съответните доставки. Същият следва да изготвя и необходимата отчетна документация, свързана със снабдяването на предприятието.

Въз основа на подадено заявление от „ДАНИ ЕЛТРЕЙД” ЕООД гр.София в РС – Димитровград било образувано ч.гр.дело № 692/2013г. по описа на съда. По същото на 09.05.2013г. била издадена Заповед № 460 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С тази заповед било разпоредено длъжникът „В И К” ООД гр.Димитровград да заплати на кредитора-заявител претендираните в заявлението суми, а именно: сумата от 11 677.25 лв. - незаплатени суми по фактури № 281/11.10.2011г. и № 288/20.10.2011г., сумата от 920.12 лв. - мораторна лихва за периода от 12.10.2011г. до 29.04.2013г., сумата от 926.69 лв. - мораторна лихва за периода от 21.10.2011г. до 29.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2013г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото: държавна такса – 236.96 лв. и адвокатско възнаграждение – 250 лв.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК срещу тази заповед било подадено писмено възражение от длъжника по нея. Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.

    

     Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

С оглед събраните по делото доказателства съдът намира предявеният иск за допустим, основателен и доказан. Същият е допустим, доколкото е предявен в законоустановения едномесечен срок. Разгледан по същество, същият е основателен, доколкото от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съпоставени с кредитираните от съда заключения на назначените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза безспорно бе установено следното: през м.октомври 2011г. между страните по делото са възникнали правоотношения по сключен между тях договор за търговска продажба, по силата на който са извършени две доставки на електроматериали. Съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ с договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а продавачът се задължава да предаде стоката. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е изпълнила задължението си точно. За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираната парична сума, ищецът следва да установи факта на сключване на договора за търговска продажба и предаването на стоката на ответника, а последният следва да установи факта на плащане на цената. В случая безспорно бе установено, че ищцовото дружество, като продавач, е доставило на ответното дружество уговорената по количество и качество стока - електроматериали на обща стойност 11 677.25 лв., като това се доказва от приетите като писмени доказателства по делото приемо-предавателни протоколи и фактури, както и от събраните гласни доказателства. В процесните две фактури и приемо-предавателни протоколи се съдържа подпис, положен за ответното дружество, чрез негов представител, като получател на отразените във фактурите материали. В тази връзка бе установено, че сред основните функции и задължения на заемащия длъжността „снабдител” в преприятието е именно ораганизацията и контрола по снабдяването със суровини, материали, резервни части и др., приемането и съхранението на съответните доставки, както и изготвянето на необходимата отчетна документация.

В този смисъл следва да се приеме за установено, че процесните стоки са доставени от ищеца - продавач на ответника - купувач и последният ги е получил без възражения относно тяхното количество, качество и продажна цена. Отразяването на фактурите в счетоводството на ответното дружество, включването им в дневника за покупки и декларациите по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по тях представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване, в който смисъл е и задължителната за съда практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК. Без отношение е фактът, дали тези доставки са извършени в изпълнение на възложената малка обществена поръчка от м.юни 2010г., предвид безспорно установения по делото факт на приемането на стоката и осчетоводяването на документите, свързани с нейното получаване.

Съгласно нормата на чл.327 ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е договорено друго. В конкретния случай безспорно е, че ответникът не е изпълнил задължението си да изплати договорената продажна цена на стоката. Възражението на ответника за наличие на недостатъци на  доставените материали съдът приема за неоснователно и недоказано. Съгласно разпоредбата на чл.324 от ТЗ, купувачът следва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако не стори това, стоката се смята одобрена, освен ако се касае за скрити недостатъци. В случая съдът намира, че купувачът е изгубил правото да се позовава на лошо качество на стоката. Очевидно е, че в разумния срок, който започва да тече от момента, в който е трябвало да бъдат открити недостатъците/чрез оглед или извършване на проба/, продавачът не е бил уведомен за недостатъците на стоката, на които сега се позовава ответникът. Единственото доказателство за уведомяване за недостатъци е писмото от 05.07.2013г. – изпратено едва два месеца след издаване на заповедта за изпълнение, почти две години след момента, в който са могли да бъдат открити недостатъците - няколко дни или седмици след доставките според преценката на съда. Следва да се отбележи, че през този период не е известно при какви условия са били съхранявани материалите, което поражда съмнение дали не се е стигнало до влошаване на тяхното качество. Още повече, че видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза една част от материалите реално са били вложени в производството. В този смисъл съдът счита, че не бяха ангажирани безспорни доказателства, сочещи, че доставените електроматериали не са отговаряли на изискванията за качество. Още повече, че дори и да се приеме, че част от същите са били некачествени, купувачът не е изпълнил задължението си по чл.324 от ТЗ своевременно да уведоми продавача за констатираните недостатъци.

Императивни правила за реализиране отговорността на продавача при недостатъци на вещта, предмет на договора, се съдържат и в ЗЗД и същите влизат в действие в случаите, когато продавачът не изпълни задължението си да предаде вещ съобразно уговореното, обичайното или нормативно установеното изискване. Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.1 от ЗЗД, продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Но и в случая, за да възникне отговорността за недостатъци на продавача, е необходимо купувачът да изпълни изискванията на т.нар.“рекламационно производство”, тоест незабавно да уведоми продавача за откритите недостатъци.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да постанови решение, с което да признае за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 11 677.25 лв. - незаплатени суми по фактури № 281/11.10.2011г. и № 288/20.10.2011г., сумата от 920.12 лв. - мораторна лихва за периода от 12.10.2011г. до 29.04.2013г., сумата от 926.69 лв. - мораторна лихва за периода от 21.10.2011г. до 29.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2013г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото: държавна такса – 236.96 лв. и адвокатско възнаграждение – 250 лв., за които суми е издадена Заповед № 460/09.05.2013г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 692/2013г. по описа на РС – Димитровград.

     При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски в размер на 236.96 лева – държавна такса, 680 лева – адвокатско възнаграждение и 120 лева – възнаграждение за вещо лице.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        

     Мотивиран от горното, съдът

 

Р      Е      Ш      И   :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ВИК” ООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.Димитровград 6400, ул.”Захари Зограф” № 36, представлявано от управителя Т. И. Г., че дължи на „ДАНИ ЕЛТРЕЙД” ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.София район Искър, ж.к.Дружба 2, бл.282, вх.А, ет.4, ап.4, представляван от Й.А.М., сумата от 11 677.25 лв./единадесет хиляди шестстотин седемдесет и седем лева и 25 ст./ - незаплатени суми по фактури № 281/11.10.2011г. и № 288/20.10.2011г., сумата от 920.12 лв./деветстотин и двадесет лева и 12 ст./ - мораторна лихва за периода от 12.10.2011г. до 29.04.2013г., сумата от 926.69 лв./деветстотин двадесет и шест лева и 29 ст./ - мораторна лихва за периода от 21.10.2011г. до 29.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.05.2013г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото: държавна такса – 236.96 лв./двеста тридесет и шест лева и 96 ст./ и адвокатско възнаграждение – 250 лв./двеста и петдесет лева/, за които суми е издадена Заповед № 460/09.05.2013г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 692/2013г. по описа на РС – Димитровград.

 

ОСЪЖДА „„ВИК” ООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.Димитровград 6400, ул.”Захари Зограф” № 36, представлявано от управителя Т. И. Г., да заплати на „ДАНИ ЕЛТРЕЙД” ЕООД, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: гр.София район Искър, ж.к.Дружба 2, бл.282, вх.А, ет.4, ап.4, представляван от Й.А.М., сумата в размер на 1 036.96 лв./хиляда тридесет и шест лева и 96 ст./ - разноски по делото.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: