№ 6247
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110160398 по описа за 2023 година
Страни в производството са ищецът Н. Н. Х. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. *** 208,
вх.Г, ет.7, ап.16, чрез адв. М., и ответникът „***“ АД с ЕИК ***, гр. ***, пл. Оборище №13Б,
чрез адв. Н..
Предявени са искове по чл.23 ЗПК, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за
прогласяване на нищожност на чл.27 от договор за паричен заем от 7.9.2021г., предвиждащ
заплащане на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума при
непредставяне на обезпечение, и иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на сумата 5лв.,
частично от 3904,44лв. – платена без основание неустойка за непредставяне на обезпечение
по договор за кредит от 7.9.2021г., ведно със законната лихва от 3.11.2023г. до плащането.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска, като излага
подробни доводи за действителност на договора и на клаузата, предвиждаща неустойка.
Твърди, че неустойката не е начислявана и събирана от заемодателя.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че исковата сума е получена от ответника
по договор за кредит от 7.9.2021г.
С приетия за окончателен доклад като безспорни са отделени следните релевантни факти:
Между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитодател, бил сключен
договор за кредит от 7.9.2021г. за сумата 2000лв. В договора било уговорено задължение за
кредитополучателя да предостави обезпечение, отговорящо на конкретни условия, както и
неустойка за неизпълнение на задължението в размер на 0,9 % от стойността на кредита за
всеки ден, през който не е предоставено договореното обезщетение, която се начислява
пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план към
1
договора.
Спори се относно действителността на чл.27 от договора, както и дали ищецът е платил
неустойката.
В първото по делото о.с.з. е допуснато увеличение в размера на претенциято по чл.55, ал.1
ЗЗД от 5лв. на 98лв.
Съгласно заключението към ССчЕ стойността на кредита е 2000лв. Кредитът е усвоен на
8.9.2021г. На 4.10.2021г. ищецът е платил на ответното дружество сумата 2152лв., с която се
погасени следните задължения: неустойка – 98лв., договорна лихва – 54лв., главница –
2000лв. Ищецът е погасил изцяло задълженията си по сключения договор. Действителният
размер на ГРП при включване в него на неустойката е 179,64%
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя /лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може
да надхвърля 50%.
В случая е уговорено допълнително плащане, което представлява разход по кредита и не
попада в изключенията по чл.19, ал.3 ЗПК, но въпреки това този разход не е включен в ГПР.
При отразяване на това допълнително плащане в ГПР ГПР значително надхвърля 50%.
Неотразяването му води до заобикаляне на забраната по чл.19, ал.4 ЗПК.
Също така невключването на това допълнително плащане в ГПР представлява нарушение
на чл.11, ал.1, т10 ЗПК, който императивно изисква в съдържанието на договора за
потребителски кредит да е посочен ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена
към момента на сключване на договора.
В случая договора за кредит е недействителен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и
на основание чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита. При това
положение платената сума от 98лв., представляваща неустойка, е платена на без основание и
следва да бъде върната.
Относно разноските: при този изход на спора разноски се дължат на ищеца –за държавна
такса и депозит в общ размер 430лв. Направено е искане от процесуалния му представител
за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗА. След преценка на
правната и фактическа сложност възнаграждението следва да се определи в размер на 360лв.
с ДДС.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН чл.27 от договор за паричен заем от 7.9.2021г.,
предвиждащ заплащане на неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума при
непредставяне на обезпечение, сключен между Н. Н. Х. с ЕГН **********, гр. София, ж.к.
*** 208, вх.Г, ет.7, ап.16, и „***“ АД с ЕИК ***, гр. ***, пл. Оборище №13Б.
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК ***, гр. ***, пл. Оборище №13Б да плати на Н. Н. Х. с
ЕГН **********, гр. София, ж.к. *** 208, вх.Г, ет.7, ап.16, сумата 98 лева – платена без
основание неустойка за непредставяне на обезпечение по договор за кредит от 7.9.2021г.,
ведно със законната лихва от 3.11.2023г. до плащането.
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК ***, гр. ***, пл. Оборище №13Б да плати на ЕАД „Д. М.“, с
БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. Д. М. М., гр. София, ж.к. *** бл.112, вх.А,
ет.2, оф.11, сумата 360лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА „***“ АД с ЕИК ***, гр. ***, пл. Оборище №13Б да плати на Н. Н. Х. с ЕГН
**********, гр. София, ж.к. *** 208, вх.Г, ет.7, ап.16, сумата 430 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3