МОТИВИ
Към Присъда № 47/07.11.2019г.,
постановена по НОХД № 560 по описа за 2019 год. на Окръжен съд – Хасково
Окръжна
Прокуратура Хасково, е повдигнала обвинение против подсъдимия Т.Р., *****
гражданин за това, че:
На 27.09.2019г.
на ГКПП "Капитан Андреево", общ. Свиленград, обл. Хасково,
дал дар - парична сума в размер
20 евро с левова равностойност 39.11 лева /една банкнота с наминал от 20 евро със сериен номер ****/ на длъжностно лице - *****, а именно
на Н.Х.Б.- ***** в ГКПП "Капитан Андреево" от ****, със специфично
наименование на длъжността *****, за да
извърши действие по служба - да го пропусне да премине с лек автомобил
марка Пежо с *** рег. номер ***** от Р. България за Р. Турция, като водач на
същия, без валидно свидетелство за регистрация за автомобила - престъпление по чл. 304а вр. чл. 304 ал. 1 НК.
Производството
по делото протече по реда на глава XXVII, при условията
на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимия призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласие да не се събират
доказателства за проверка на същите. Съдът
намери, че самопризнанието му се покрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и с определение по чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване
на присъдата ще го ползва, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителя на
Окръжна прокуратура-Хасково, поддържа повдигнатото обвинение, което намира за
доказано и иска наказанието на подсъдимия да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, към минимума предвиден за престъплението,
като му се наложи наказание лишаване от свобода в размер на около 4 месеца след
редукцията, чието изпълнение се отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК и глоба
около 300 лв.
Защитникът
на подсъдимия се присъединява към изложеното от прокурора и иска наказанието му
да се определи в минимален размер и се приложи чл. 66 от НК.
Подсъдимия
в личната си защита, се придължа към изложеното от защитникът си, а в последната
си дума заявява съжаление.
Съдът като
прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със събраните доказателства
и при условията на чл.373 ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимия и св.А.Ч.,
отишли във *** от където първия закупил лек автомобил „Пежо“ с **** рег. № *****
и при покупката направена с договор, получил анулирано свидетелство за
регистрация на автомобила. Било му заявено и, че трябва бързо да напусне *** с
колата. На 25.09.2019 г. подсъдимия и св.Ч. тръгнали от *** за ****. Пресекли
границите на няколко държави, сутринта на 27.09.2019г. влезли от Румъния в
България, през ГКПП „Дунав мост“ и следобед същия ден с автомобила, пристигнали
на ГКПП „Капитан Андреево“ на трасе излизащи от България за Турция, леки
автомобили. В този момент там, служебните си задължения по граничен контрол
изпълнявали свидетелите Н.Х.Б.и Н.Г.Р.. Двамата били полицейски органи, като
втория бил **** в ГКПП “Капитан Андреевo”
от ***** и сред длъжностните му задължения, било *** на служителите на
ГПУ-Свиленград, които били на смяна. Първия – св. Н.Х.Б.бил ****** от *****. Специфичното
наименование на длъжността му било ****** и изпълнявал служебните си задължения
с униформа, с отличителните белези на „Гранична полиция“. Като служител в
структура при Главна Дирекция „Гранична полиция“ на МВР, правомощията на св.Б. били
регламентирани в ЗМВР, Наредбата за ГКПП приета с ПМС № 104/20.05.2002г.,
Инструкция № 8121з-813 / 09. 07.2015г. за реда и организацията за осъществяване
на граничните проверки на ГКПП, издадена от Министъра на вътрешните работи,
обн.ДВ бр. 55 / 21.07.2015г. и длъжностната му характеристика. Въз основа на горепосочените актове, св. Б.
имал правомощия да осъществява граничен паспортно -визов контрол на ГКПП
„Капитан Андреево“ на лица и транспортни средства преминаващи през границата, сред
основните му задачи били разкриване и предотвратяване на престъпления и
нарушения против сигурността на държавната граница и паспортно - визовия режим.
При осъществяване на граничния контрол бил оправомощен и да извършва
самостоятелни и/или съвместни гранични проверки на лица, превозни средства и
техните документи и да не допуска преминаването им през ГКПП, когато не
отговарят на условията за това. При
проверката на документите на лицата, като **** извършващ проверка на първа
линия, каквито функции св.Б. изпълнявал на 27.09.2019г. на автоматизирано
работно място /АРМ/ № 10 на трасе излизащи от страната за Р.Турция леки
автомобили, той имал право да изисква от водачите на преминаващи МПС, наред с
документите им за самоличност и документи за правоспособността да управляват
МПС, такива за регистрация на МПС, за неговата собственост, задължителна застраховка, превозвания товар и
в случай на несъответствия или
непредставяне на документ, следвало да отклони водача и МПС за допълнителна
/задълбочена/ проверка на втора линия и докладва случая на ***** - св. Р. В
правомощия на св.Б. влизали и действията, при изрядност на предоставените му
документи от водача, да въведе данните му в системата, да положи изходящ
граничен печат в документите му и да го пропусне да излезе от страната. Така,
на инкриминираната дата - 27.09.2019г. около 14:30часа при пристигането на ГКПП
„Капитан Андреево“, подсъдимия застанал
с автомобилът си „Пежо“ с **** рег. № ***** на трасе - изход от Р.България за
Р.Турция, на АРМ № 10 и подал на св.Б. своите и на св. Ч. лични документи – ****
задгранични паспорти, анулираното *** свидетелство за регистрация на автомобила
и договора за покупко - продажбата му на **** език. В изпълнение на служебните
си задължения и съгласно чл. 38 ал.1 т.1 от Инструкция № 8121з-813, св. Б.
поискал от подсъдимия да му представи и свидетелството си за управление на МПС,
което последния направил. При проверката, свидетеля видял, че свидетелството за
регистрация на автомобила е анулирано като през цялата му дължина с химикал по
диагонал, имало поставена черта и под нея пишело на **** "****". С писмо рег. № 3282р-30599 / 06.12.2018г. на ГДГП-МВР,
органите на гранична полиция били уведомени, че при продажба на автомобил във ****,
свидетелството за регистрацията му се анулирало и с такова (на което е написано
****) автомобилът могъл да се движи в рамките на 1 месец само на територията на
****, но нямал право да я напуска. В този срок, новият собственик трябвало да
регистрира на свое име автомобила и му се издаде свидетелство за регистрация, а
при износ на автомобила, следвало да си извади транзитен талон с транзитни
регистрационни табели. Така след като установил, че свидетелството за регистрация
на автомобила „Пежо“ е анулирано, св. Б. уведомил св. Р. и разпоредил на руски език на
подсъдимия да отбие автомобила и изчака. След няколко минути св.Р. пристигнал в
работното помещение на АРМ № 10 при св. Б., където на бюрото се намирали двата
броя ***** задгранични паспорти на подсъдимия и пътника, договора за покупко
продажба на ***** език за колата и свидетелството за регистрация. Св.Р. също проверил
документите, с паспортите всичко било наред, свидетелството за регистрация на
автомобила също било истинско, но анулирано и подсъдимия нямал право с него да
напуска страната, а съгласно чл. 38 ал.1 т.2 от Инструкция № 8121з-813 следвало
да се представи валидно свидетелство за регистрация на автомобила , което нямал
и не представил и при това положение, св. Б. не следвало да го пропусне с автомобила
да продължи за Р.Турция. По тази причина, св.Р.
разпоредил на св. Б. да не обработва автомобила на изход от Р.България,
а да върне собственика му – подсъдимия. След това св.Р. отишъл в дежурната стая
за да изготви телеграма за установеното и, че автомобила и собственика му и
водач – подсъдимия, няма да бъдат допуснати да напуснат страната и следва да
бъдат върнати обратно. През това време, виждайки суматохата на гише АРМ № 10 и
след като видял, че св. Р. излиза от там, подсъдимия и св.Ч. отишли до гишето и
попитали на руски език св. Б., какъв е проблема. Последния им обяснил, че с
анулираното свидетелство за регистрация, автомобила няма право да напуска и се управлява
извън **** и няма да го пропусне за Р. Турция, а за да стане това следва да се представи
редовен документ за регистрацията му, или се превози на платформа, не и на
собствен ход. При така заявеното от свидетеля, подсъдимия видимо се възмутил и
казал, че с анулираното свидетелство за регистрация пътувал с автомобила през
цяла Европа, влязъл на територията на България и никой не му направил проблем
за това и не го спрял, поради което и не разбирал защо сега имал проблеми. Св.Б.
отново започнал да му обяснява, че няма как да го пропусне с колата да излезе
от България с анулираното свидетелство за регистрация и трябва да се върне и си
оправи документите. Тогава подсъдимия решил да даде подкуп на св.Б. за да го пропусне
да премине с автомобилът си в Р.Турция, въпреки липсата на валидно свидетелство
за регистрацията му и в изпълнение на взетото решение, извадил банкнота с
номинал 20 евро със сериен номер ***** и през отворения прозорец я поставил на
бюрото на св.Б. под ***** свидетелство за правоуправление. Св. Б. видял
банкнотата и на **** език попитал подсъдимия защо дава тези пари, на което
последния отговорил, че ги дава за да бъде пропуснат да продължи с автомобила
за Турция и бил минал цяла Европа със същото свидетелство, а никъде не му
направили проблеми. *** Б. отказал да
приеме дадения му подкуп, разпоредил на подсъдимия да не мърда от мястото си и незабавно
уведомил за случая св. Р.. Последния също пристигнал и видял въпросната
банкнота като разпоредил на св. Б., да откара подсъдимия и св. Ч. в дежурната
сграда, след което докладвал случая на дежурния при ****** на ГПУ - Свиленград.
На место бил изпратен разследващ полицай, извършен оглед на местопроизшествието
и образувано досъдебното производство, а банкнотата иззета от 20 евро, иззета.
Подсъдимия и св. Ч. били задържани за 24 часа а впоследствие освободени. От
справката на БНБ за курса на български лев към еврото е установено, че
равностойността на 20 евро към 27.09.2019г. е 39,11 лева. Съгласно чл.39 ал.3 ЗМВР Главна дирекция "Гранична
полиция" /ГДГП/ осъществява дейностите по чл.6 ал.1 т.1, т.2, т.3, т.6,
т.7, т.8 и т.9 в граничната зона, в зоните на ГКПП, сред които се включват охранителна
и контролна, осъществявани и чрез наблюдение на държавната граница и др. Съгласно
чл.30 ал.1 т.2, т.3, т.5 и т.8 ЗМВР контролната дейност се осъществява от
органите на МВР чрез проверки на документи и на място; на техническата
изправност и регистрацията на МПС, изискване на информация и документи. Съгласно
чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР служителите на МВР са държавни служители - полицейски
органи. Съгласно чл.57 от ЗМВР, полицейски органи са органите на Главна
дирекция „Гранична полиция", които пряко осъществяват дейностите по чл.6
ал.1 от ЗМВР: охранителна - по т.2, контролна - по т.6. Към 27.09.2019г. св. Н.Х.Б.бил
назначен на служба в ******, които са структури на Главна Дирекция „Гранична
полиция" на МВР и като полицейски орган по смисъла на ЗМВР, изпълнявал охранителна и контролна дейност на
ГКПП „Капитан Андреево.
Описаната и
приета фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на подсъдимия,
подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства – показанията
на свидетелите Н. Х. Б., Н. Р. Г., А.Ч., прочетените и приобщени по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства и предявеното по реда на чл.284 от НПК
веществено доказателство, които съдът кредитира изцяло. Посочените
доказателства са конкретни, взаимносвързани и непротиворечиви, кореспондират по
между си и подкрепят изцяло направеното от подсъдимия самопризнание, поради
което съдът го кредитира и обяви, че при постановяване на присъдата ще го
ползва, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част
на обвинителният акт.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимия е осъществил от
обективна и субективна страна, състава на престъплението по чл. 304а вр. чл.304
ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
От обективна
страна безспорно се установи, че към момента на деянието св. Б. бил
назначен на служба в ******, които са структури на Главна Дирекция „Гранична
полиция“ на МВР. Същия е имал качеството на длъжностно лице по смисъла на
чл.93 т.1 б.„А“ от НК - изпълнявал е със заплата, постоянно, служба в държавно
учреждение, несъставляваща дейност само на материално изпълнение. Освен това е
държавен служител - полицейски орган по смисъла
чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР, изпълняващ охранителна и контролна дейност
на ГКПП „Капитан Андреево“ , сред които е и това, да пропуска преминаването
през границите на страната на МПС с валидни документи за регистрация - т.е е годен
обект на престъплението активен подкуп по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК. Именно защото подсъдимия не е притежавал
валидно свидетелство за регистрация на лекия автомобил „ Пежо“ с рег. № ******, се опитал да
даде както подкуп инкриминираната сума от 20 евро на св. Б., за да извърши последния
действие по служба като го пропусне да премине с лекия автомобил от страната ни
в Р. Турция, без валидно свидетелство за регистрация на автомобила, което
свидетеля не сторил и не приел сумата . За да бъде довършено престъплението
активен подкуп е необходимо освен да се даде дар на длъжностното лице, за да извърши
или не действие по служба, още и имотната облага да е приета от длъжностното
лице. В конкретния случай това не е сторено от св. Б. и деянието е останало във
фазата на опита поради което и престъплението не е довършено, но поради
независещи от дееца причини. В този
смисъл е задължителната практика на ВС, обективирана в т.2 от Постановление №
8/1981г. по н.д. №10/1981г., на Пленум на ВС.
От субективна
страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл като форма на вината
от подсъдимия, който е съзнавал бщественоопасния му характер и искал
настъпването на общественоопасните последици, което се установява от действията
му. Причина за извършване на престъплението е явното и грубо незачитане на
установеният в Р. България правов ред от страна на подсъдимия. Ето защо съдът го
призна за виновен в това, че: На 27.09.2019г. на
ГКПП „ Капитан Андреево“ общ. Свиленград обл. Хасково, направил опит да даде
дар – парична сума в размер на 20 евро с левова равностойност 39.11 лв. / една
банкнота с номинал от 20 евро и сериен № ******, на длъжностно лице -
полицейски орган, а именно на Н.Х.Б.– ****** със специфично наименование на
длъжността „******“, за да извърши действие по служба – да го пропусне да
премине с лек автомобил марка „Пежо“ с **** рег. № ***** от Република България
за Република Турция, като водач на същия, без валидно свидетелство за
регистрация на автомобила, като деянието е останало недовършено поради независещи
от дееца причини
– престъпление по чл. 304а
вр. с чл.304 ал.1
вр. с чл. 18 ал.1
от НК, а по първоначално предявеното му обвинение, за
довършено престъпление по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК, го призна за невинен и на осн. чл.304 от НПК
го оправда .
Подсъдимия Т.Р. е роден на ***г. в *****, *****,
***** гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, живущ в *****.
Няма данни да е с отрицателна характеристика. В личната си декларация е
посочил, че има съпруга и малолетно дете , месечното възнаграждение е в размер
на **** лв., ********
За
престъплението за което съдът призна подсъдимия за виновен, е предвидено
наказание „Лишаване от свобода“ до 10 години и „глоба“ до 15 000 лв., което е
приложимо и при опит, кйто в случая е наказуем.
При
определяне на наказанието, съдът взе предвид обществената опасност на деянието
и дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства. Посоченото деяние е с висока степен на обществена
опасност, но тази на самият деец не е такава. За отегчаващо вината обстоятелство
съдът отчете, че чрез деянието са засегнати значително обществените отношения
свързани с дейността на държавните органи. Като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало, изразеното съжаление,
невисоката стойност на предложената като подкуп сума, трудовата заетост,
добрите характеристични данни, но не намери да са налице многобройни или
изключителни, смекчаващи вината му обстоятелства по чл.55 от НК. Ето защо му
определи наказанието при условията на чл. 54 от НК, но при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, в размер на 9 месеца лишаване от свобода,
което редуцира с 1/3 по реда на чл. 58 а ал.1
от НК и му наложи наказание 6 месеца „лишаване от свобода“, чието
изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК отложи за срок от 3 години , доколкото са
налице условията за това и за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, не е
необходимо да търпи лишаването от свобода ефективно. Наред с това наказание, му
наложи и кумулативно предвиденото наказание „ Глоба“ в размер на 400 лв., което
също определи при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и съобрази с имущественото състояние на подсъдимия. На осн.
чл.307А от НК, съдът отне в полза на Държавата предметът на престъплението - банкнота с номинал 20 евро сериен № *****.
По отношение на разноските за преводач - на осн. чл.189 ал.2 от НПК тези от досъдебното
производство следва да останат за сметка на органа, а на съдебното, за сметка
на съда.
С така
постановената присъда съдът намира, че ще се постигнат целите на личната и генерална превенция, по смисъла на
чл.36 от НК.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Съдия: