Р Е Ш Е Н И Е
Номер 11.03.2021 г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На пети февруари Година 2021
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
Секретар: Диана Б.
като
разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 13534 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът О.Й.Д. поддържа в исковата
молба, че е претърпял подробно описани в исковата молба неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия на органи и длъжностни лица на КПКОНПИ /Комисията/, извършени при
изпълнение на правомощията им по отменения ЗОПДИППД. Същите се изразявали в
образуване на производство за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност, в рамките на което били наложени обезпечителни мерки по отношение на
негово имущество, а впоследствие било взето решение за прекратяване на
образуваното производство. През това време ищецът бил ограничен във
възможността да се разпорежда с имуществото си, управляваното от него търговско
дружество „А.“ ООД прекратило дейността си, ищецът останал без средства, като
всичко това довело до здравословни проблеми и психически срив, предвид
паралелно воденото срещу него и наказателно преследване. Претенцията за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес,
потиснатост, страх от загубата на прехрана, се оценява на сума в размер на 50
000 лв. Претендира и законна лихва върху посочените суми, считано от
07.06.2016г. – датата, на която е влязло в сила определението на Окръжен съд –
Ловеч, с което били отменени допуснатите по искане на Комисията обезпечителни мерки.
В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът - Комисията, подава писмен
отговор, в който оспорва иска по допустимост, основание и размер. Счита, че
Държавата вече е осигурила пълна обезвреда на ищеца по предявените срещу
Прокуратурата искове във връзка с водено срещу него наказателно преследване и
предявяването на отделен иск срещу Комисията в качеството й също на процесуален
субституент на държавата, е недопустимо. Поддържа също така, че нормата на
чл.2а от ЗОДОВ няма обратно действие, поради което не е допустимо да се търси
отговорност на Комисията за действия, извършени преди влизането й в сила.
Оспорва основателността на предявения иск с твърдението, че не са налице
незаконосъобразни действия от страна на Комисията, която е действала изцяло в
съответствие с разпоредбите на закона. Евентуално, счита претенцията за
прекомерна по размер.
Прокурорът, участващ в производството на осн. чл.10,
ал.1 от ЗОДОВ, взема становище за неоснователност на иска.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:
С постановление от 30.03.2010 г. на старши разследващ
полицай при РУ на МВР – гр. Ловеч ищецът е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.235, ал.3, т.3 вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
С писмо от 19.04.2010г. на прокурор при Районна
прокуратура – гр. Ловеч Комисията /КУИППД по действащия към онзи момент
ЗОПДИППД и КПКОНПИ по действащия сега ЗПКОНПИ/ е уведомена за образуваното
срещу ищеца досъдебно производство, пр.пр. №1709/2008г. по описа на РП – Ловеч.
С решение № 190 от 04.05.2010 г. на Комисията на
основание чл. 13, ал.
1, т. 1 ЗОПДИППД срещу ищеца е образувано производство за
установяване на имущество, придобито от престъпна дейност.
С решение № 192 от 04.05.2010 г. на Комисията е
пристъпено към образуването на производството по чл. 22, ал. 1 ЗОПДИППД, във
връзка с чл. 390, ал.
1 ГПК срещу ищеца, Миглена, Росиан и Ю.Д., като е взето
решение за внасяне на мотивирано искане в Ловешки окръжен съд за допускане на
обезпечение на бъдещи искове.
На 05.05.2010 г. в Ловешкия окръжен съд е внесено
мотивирано искане от Комисията за допускане на
обезпечителни мерки на бъдещи искове с цена 528 925 лв. срещу ищеца, посочените
по-горе членове на неговото семейство и две свързани юридически лица – ЕТ „Д.- О.Д.“
и “А.“ ООД. Поискано е налагането на обезпечителни мерки – възбрани на
недвижими имоти, запори на автомобили, дялове от капитала на търговски
дружества, вземания по банкови сметки. В искането се поддържа, че за периода от
01.05.1985 г. до 01.05.2010 г. ищцът и неговата съпруга са получили приходи в
размер на 684 минимални работни заплати /МРЗ/, извършили разходи с общ размер 1
835 МРЗ, като разликата между получените приходи и направените разходи показва
недостиг на средства в размер на 1 151 МРЗ. За същия период „А.“ ООД, е
извършило разходи за придобиване на имущество, което се равнява на 1 841 МРЗ.
Анализът на данъчната информация към момента не показва данни за законен
източник на средствата за придобиване на така посоченото имущество от О.Д. в
качеството му на физическо лице и като съдружник в търговско дружество.
Съвкупността от придобитото лично от него имущество, придобитото от съпругата
му и от контролираното „А.“ ООД, възлиза
на стойност от 2 374 МРЗ, която е значителна по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на
ЗОПДИППД, поради което е налице презумпцията, че имуществото е придобито от
престъпна дейност.
С
определение № 313 от 05.05.2010 г., по гр. д. № 207/2010 г. Ловешки окръжен съд
е допуснал обезпечение на бъдещ иск в полза на Комисията, чрез налагане на
възбрани и запори, както следва:
- ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -
Земеделска земя, в землището на с. Кирчево, ЕКАТТЕ 36943, общ. Угърчин, обл.
Ловеч, местността „МЛАКАТА”, с площ от 2.00дка, начин на трайно ползване -
СТОПАНСКИ ДВОР, категория V (пета), съставляващ имот №018010(сто осемдесет
хиляди и десет) по картата на землището на с. Кирчево, заедно с построената
върху него СТОПАНСКА СГРАДА - КРАВАРНИК, с площ от 566 (петстотин шестдесет и
шест) кв.м, при граници и съседи на поземления имот: имот №018024 - ливада на
наел. на В.К.М., имот №018036 - ливада на наел. на Н.Р.В., имот № 018011 -
стопански двор на И.М.Й., имот №020053 - пътна мрежа,собственост на О.Й.Д. и М.Ю.Д..
-
ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ Земеделска земя - НИВА в землището
на с. Славщица, общ. Угърчин, обл. Ловеч, ЕКАТТЕ 67057 в местността „ПЕНОВОТО”
с площ от 7.551 дка (седем декара петстотин петдесет и един кв.м), IV
(четвърта) категория, имот №045004 по плана за земеразделяне на с. Славщица,
общ Угърчин, обл. Ловеч, при граници и съседи: имот №500029 - местен път, имот
№045005 - нива на наел. на В.В.В., имот №194001 - залесена територия на МЗГ ДЛ
Лесидрен, имот №045003 - нива на О. И.Д., собственост на О.Й.Д. и М.Ю.Д..
-
ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - Земеделска земя, находящ се в
землището на с. Кирчево с ЕКАТТЕ 36943,общ. Угърчин, обл. Ловеч, в местността
„МЛАКАТА”, с площ от 1.563дка, начин на трайно ползване: ЛИВАДА, У(пета)
категория, съставляващ имот №018043 по картата на възстановената собственост на
землището на с. Кирчево, при граници и съседи: имот №018021 - ливада общинска
собственост, имот №020054 - пътна мрежа общинска собственост, имот №020053 -
пътна мрежа общинска собственост, собственост на О.Й.Д. и М.Ю.Д..
- ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - АПАРТАМЕНТ №16,
находящ се на V (петия) етаж, вход „В” от ЖСК”Пролет” - гр. Ловеч, със
застроена площ 79.32 кв.м състоящ се от: дневна, спалня, кухня, баня, тоалетна,
тераси и антре, заедно с избено помещение №16, със светла площ 9.12кв.м,
таванско помещение №16 със светла площ 4.87кв.м и припадащите се 1.74799% ид.ч
от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавен парцел
в квартал 158 по регулационния план на гр. Ловеч- собственост на ЕТ Д.-О.Д.”.
- ВЪЗБРАНА
ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, находяща се в землището
на с. Кирчево, с ЕКАТТЕ 36943, община Угърчин, област Ловеч, в местността
„Млаката”, с площ от 7,276 дка /седем декара двеста седемдесет и шест квадратни
метра/, начин на трайно ползване: ЛИВАДА, V категория, съставляващ имот №018024
по картата на възстановената собственост на землището на с. Кирчево, при
граници и съседи: имот №020053 - път IV кл. Общинска собственост, имот №018010
- стопански двар на О.Й.Д., имот № 018036 - ливада на наследници на Н.Р.В.,
имот №008002 - нива общинска собственост, имот №008011 - индивидуално застроен
на О.Й.Д., имот №008012 - индивидуално застроена общинска собственост, имот
№020012 - пътна мрежа общинска собственост. Върху имота има следните
ограничения: 11 Електропровод 20 kV. На 10м от двете страни до крайните
проводници или на 11м от оста на електропровода не могат да се строят сгради и
съоръжения и засажда високостеблена растителност- собственост на „А.” ООД.
- ВЪЗБРАНА
ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - СГРАДА - ФУРНА, със застроена площ от 93кв.м. /деветдесет
и три квадратни метра/, съгласно договор за покупко- продажба, а съгласно скица
на имота - с площ 97кв.м. и СГРАДА - ПРОИЗВОДСТВЕНО ПОМЕЩЕНИЕ и СКЛАД, с обща
застроена площ 111кв.м., съгласно договора за покупко-продажба, а съгласно
скица на имота - с площ 114кв.м., построени върху поземлен имот, находящ се в
землището на с. Кирчево, ЕКАТТЕ 36943, община Угърчин, област Ловеч, местността
„Млаката”, с площ от 1,547 дка /един декар петстотин четиридесет и седем
квадратни метра/, начин на трайно ползване: ИНДИВИДУАЛНО ЗАСТРОЯВАНЕ, VI
категория, съставляващ имот №008012 по картата на възстановената собственост на
землището на с.Кирчево, общ.Угърчин, област Ловеч, при граници и съседи: имот
№008011 - индивидуално застрояване на О.Й.Д., имот №020012 - пътна мрежа
общинска собственост, имот №018024 - ливада на „А.” ООД, който имот е образуван
от имот №008001- собственост на „А.” ООД.
- ВЪЗБРАНА
ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с. Кирчево, с
ЕКАТТЕ 36943, община Угърчин, област Ловеч, в местността „Млаката”, с площ от
1,547 дка /петстотин четиридесет и седем квадратни метра/, начин на трайно
ползване: ИНДИВИДУАЛНО ЗАСТРОЯВАНЕ, VI категория, съставляващ имот №008012 по
картата на възстановената собственост на землището на с. Кирчево, при граници и
съседи: имот №008011 - индивидуално застроен на О.Й.Д., №020012 - пътна мрежа
общинска собственост, имот №018024 - ливада на „А.” ООД, който имот е образуван
от имот №008001- собственост на „А.” ООД.
- ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -
ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ, находящ се в землището на с. Кирчево, с ЕКАТТЕ 36943, община
Угърчин, област Ловеч, в местността „Пчелина”, с площ от 1,809 дка /един декар
осемстотин и девет квадратни метра/, начин на трайно ползване: ЛИВАДА, V
категория, съставляващ имот №005042 по картата на възстановената собственост на
землището на с. Кирчево, при граници и съседи: имот №005043 - ливада на
стопанството от Общината, образуван от имот №005041- собственост на „А.” ООД.
-
ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ПРОИЗВОДСТВЕН ОБЕКТ - ЦЕХ ЗА ДЪРВООБРАБОТКА, със
застроена площ от 275кв.м. /двеста седемдесет и пет квадратни метра/, построен
върху поземлен имот, находящ се в землището на с. Кирчево, с ЕКАТТЕ 36943,
община Угърчин, област Ловеч, в местността „Млаката”, с площ от 2,243 дка /два
декара и двеста четиридесет и три квадратни метра/, начин на трайно ползване:
ИНДИВИДУАЛНО ЗАСТРОЯВАНЕ, VI категория, съставляващ имот №008011 по картата на
възстановената собственост на землището на с. Кирчево, собственост на О.Й.Д.
при граници и съседи: имот №008012 — индивидуално застрояване на „А.” ООД, имот
№018024 - ливада на „Адцекс” ООД, имот №008002 - нива общинска собственост -
Община Угърчин, имот №020012 - пътна мрежа общинска собственост, който имот е
образуван от "имот №008001- собственост на „А.” ООД.
-
ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в землището на с.
Кирчево, с ЕКАТТЕ 36943, община Угърчин, област Ловеч, в местността „Млаката”,
с площ от 2,243 дка /два декара и двеста четиридесет и три квадратни метра/,
начин на трайно ползване: ИНДИВИДУАЛНО ЗАСТРОЯВАНЕ, VI категория, съставляващ
имот №008011 по картата на възстановената собственост на землището на с.
Кирчево,при граници и съседи: имот №008012 - индивидуално застрояване на „А.”
ООД, имот №018024 - ливада на „А.” ООД, имот №008002 - нива общинска
собственост - Община Угърчин, имот №008002 - нива общинска собственост - Община
Угърчин, имот №008010 - индивидуално застроена общинска собственост - Община
Угърчин, имот №020012 - пътна мрежа общинска собственост. Имотът е образуван от
имот №008001- собственост на „А.” ООД.
-
ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, №43829.231.155, съгласно
кадастралната карта на с. Лисец, община Ловеч, област Ловеч, одобрена със
Заповед №РД-18-42/18.03.2008г. на Изп.директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър гр. София, находящ се в с.Лисец, община Ловеч, област
Ловеч,, адрес: „ИМАНСКОТО”, с площ 6 046кв.м. /шестхиляди четиридесет и шест
квадратни метра/, трайно предназначение: Горска, начин на трайно ползване: Друг
вид дървопроизводителна гора, стар идентификатор: №231155, при граници и
съседи: имот №43829.231.154 - друг вид дървопроизводителна гора, имот
№43829.231.53 - друг вид дървопроизводителна гора, имот №43829.231.118 - друг
вид дървопроизводителна гора, имот №43829.231.119 - друг вид дървопроизводителна гора, имот
№43829.231.149 - друг вид дървопроизводителна гора,незастроен- собственост на „А.”
ООД.
- ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -
ШИРОКОЛИСТНА ГОРА от 13 дка /тринадесет декара/, находящ се в землището на с.
Кирчево, с ЕКАТТЕ 36943, община Угърчин, област Ловеч, отдел/подотдел25/в -
3,446 дка /три декара четиристотин четиридесет и шест квадратни метра/ -
широколистни гора 25/г - 9,552 дка /девет декара петстотин петдесет и два
квадратни метра/ - широколистни гора, 27/п 0,003 дка /три квадратни метра/ -
иглолистна гора, в местността „ТЪНКИЯ РЪТЛАК”, имот №041007 по картата на
възстановената собственостна землището, при граници и съседи №041011 -
широколистни гора на наследници на В.К.И., №041016 - широколистна гора на
Кметство с. Кирчево, №041010 - иглолистна гора наследници на Н.К.В., №041006 -
широколистна гора наследници на Н.П.К., №016033 - кариера-седимент на „С.п.”
АД- собственост на „А.” ООД.
-ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ГОРА В ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ
с площ 81.177 дка /осемдесет и един декара сто седемдесет и седем квадратни
метра/ находящи се в землището на гр. Априлци, община Априлци, област Ловеч,
квартал „Зла река”, ЕКАТТЕ 99076, съставляващ имот №212023 по картата на
землището, попадащ в отдел 71, подотдел „1”, с площ 4,431 дка /четири декара
четиристотин тридесет и един квадратни метра/ - поляна, в отдел 71, подотдел
„г” с площ 49,250 дка /четиридесет и девет декара двеста и петдесет квадратни
метра/ - иглолистна гора, в отдел 71, подотдел „д” с площ 27,497 дка /двадесет
и седем декара четиристотин деветдесет и седем квадратни метра/ - иглолистна
гора, в местността „И.Дол- собственост на „А.” ООД.
-
ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ с площ 6.667 дка /шест декара шестотин шестдесет и седем
квадратни метра/ находящи се в землището на гр. Априлци, община Априлци, област
Ловеч, квартал „Зла река”, ЕКАТТЕ 99076, съставляващ имот №293019 по картата на
землището, попадащ в отдел 83, подотдел „с” - широколистна гора в местността
„Равен път”- собственост на „А.” ООД.
-
ВЪЗБРАНА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ - ЗАЛЕСЕНА ТЕРИТОРИЯ с площ 6.667 дка /шест декара шестотин шестдесет и седем
квадратни метра/ находящи се в землището на гр. Априлци, община Априлци, област
Ловеч, квартал „Зла река”, ЕКАТТЕ 99076, съставляващ имот №293018 по картата на
землището, попадащ в отдел 83, подотдел „с” - широколистна гора в местността
„Равен път” - собственост на „А.” ООД.
- ЗАПОР НА ЛЕК АВТОМОБИЛ марка и модел “Мицубиши
Колт”, с рег.№ *****, рама № 1300JMBA155AFCU102138, двиг.№ 4G1111BP7226, първоначална
регистрация 25.08.1982 г., дата на промяна 12.12.1997г- собственост на О.Й.Д. и
М.Ю.Д..
- ЗАПОР
НА ЛЕК АВТОМОБИЛ марка и модел „САНГ ЙОНГ МУ СО 661”, с рег.№ *****, рама
№KPTE0B1CSXP154212, двигател №66192010004925, първоначална регистрация -
18.10.2000г., дата на промяна - 29.11.2007г. - собственост на „А.ЮОД.
- ЗАПОР
НА РЕМАРКЕ ЗА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „771”, с рег.№ *****, рама НЯМА
НОМЕР, първоначална регистрация - 02.05.1997г., дата на промяна - 22.03.2007г.
- собственост на „А.ЮОД.
- ЗАПОР
НА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „ВАЗ 21214”, с рег.№ *****, рама
№ХТА21214061798876, двигател №7999717, първоначална регистрация - 06.12.2005г.,
дата на промяна - 22.03,2007г. - собственост на „А.ЮОД.
- ЗАПОР
НА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „КАМАЗ 53212”, с рег.№ *****, рама №
532120060483, двигател №585189, първоначална регистрация - 26.03.1990г., дата
на промяна - 22.03.2007г. - собственост на „А.ЮОД.
- ЗАПОР
НА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „КАМАЗ 5320”, с рег.№ *****, рама №
ХТС532000К0329016, двигател №399240, първоначална регистрация — 25.08.1989г.,
дата на промяна - 27.03.2007г. - собственост на „А.ЮОД.
- ЗАПОР
НА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „УАЗ 452”, с рег.№ *****, рама № 254447,
двигател 1140524, първоначална регистрация - 01.01.1978г., дата на промяна -
27.03.2007г. - собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР
НА РЕМАРКЕ ЗА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „РЕМАРКЕ”, с рег.№ *****, рама
X1W835710P0014630, първоначална регистрация - 07.09.1993г., дата на промяна -
27.03.2007г. - собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР
НА ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка и модел „ШКОДА ФЕЛИЦИЯ”, с рег.№ *****АХ, рама
№TMBEHH654V0585167, двигател №AEF008779, първоначална регистрация -
29.07.1997г., дата на промяна - 01.10.2007г. - собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР
НА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „КАМАЗ 53212”, с рег.№ *****АХ, рама
№XTC532120S1082373, двигател №046728, първоначална регистрация - 30.11.1995г.,
дата на промяна - 28.03.2008г. - собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР
НА ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка и модел „ФОРД ЕСКОРТ”, с рег.№ *****, рама
№WF0NXXGCANPM26316, двигател №РМ26316, първоначална регистрация - 25.05.1993г.,
дата на промяна - 06.06.2008г. - собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР
НА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „БМВ X 6 5.0 И”, с рег.№ ЕН 6911 ВМ, рама
№WBAFG81000L281537, двигател №21744362, първоначална регистрация -
13.01.2009г., дата на промяна - 13.01.2009г. -собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР НА 25 дяла по 100 лв. всеки един от тях, на
обща стойност 2 500 лева, притежавани от О.Й.Д. в капитала на „А.” ООД с ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, общ. Ловеч, П.К. 5500, ул. “*****,
с капитал 5 000 лв., представлявано от О.Й.Д..
- ЗАПОР НА 24
дяла по 1000 неденомйнирани лв. всеки един от тях, на обща стойност 24 000
неденоминирани лева, притежавани от О.Й.Д. в капитала на „ЙОД-5” ООД с ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: с.Кирчево, обл. Ловеч, общ. Угърчин, П.К.
5728, с капитал 50 000 (неденоминирани) лв., представлявано от О.Й.Д. и Й.И.Й..
- ЗАПОР НА
ВСИЧКИ БАНКОВИ СМЕТКИ с титуляри: О.Й.Д. с ЕГН:**********, М.Ю.Д. с ЕГН:**********,
Р.О.Д. с ЕГН:**********, Ю.О.Д. с ЕГН:**********, ЕТ Д.-О.Д.” с ЕИК: *****и „А.”ООД
с ЕИК: ***** във всички търговски банки на територията на Република България;
- ЗАПОР НА ЛЕК АВТОМОБИЛ марка и модел “Мицубиши
Колт”, с рег.№ *****, рама № 1300JMBA155AFCU102138, двиг.№
4G1111BP7226, първоначална регистрация 25.08.1982 г.,
дата на промяна 12.12.1997г- собственост на О.Й.Д. и М.Ю.Д..
- ЗАПОР НА ЛЕК
АВТОМОБИЛ марка и модел „САНГ ЙОНГ МУ СО 661”, с рег.№ *****, рама
№KPTE0B1CSXP154212, двигател №66192010004925, първоначална регистрация -
18.10.2000г., дата на промяна - 29.11.2007г. - собственост на „А.”ООД
- ЗАПОР НА
РЕМАРКЕ ЗА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „771”, с рег.№ *****, рама НЯМА НОМЕР,
първоначална регистрация - 02.05.1997г., дата на промяна - 22.03.2007г. -
собственост на „А.”ООД.
ЗАПОР НА
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „ВАЗ 21214”, с рег.№ *****, рама
№ХТА21214061798876, двигател №7999717, първоначална регистрация - 06.12.2005г.,
дата на промяна - 22.03.2007г. - собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР НА
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „КАМАЗ 53212”, с рег.№ *****, рама №
532120060483, двигател №585189, първоначална регистрация - 26.03.1990г., дата
на промяна - 22.03.2007г. - собственост на ,гА.”ООД.
- ЗАПОР НА
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „КАМАЗ 5320”, с рег.№ *****, рама №
ХТС532000К0329016, двигател №399240, първоначална регистрация — 25.08.1989г.,
дата на промяна - 27.03.2007г. - собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР НА
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „УАЗ 452”, с рег.№ *****, рама № 254447,
двигател 1140524, първоначална регистрация - 01.01.1978г., дата на промяна -
27.03.2007г. - собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР НА РЕМАРКЕ ЗА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел
„РЕМАРКЕ”, с рег.№ *****, рама X1W835710P0014630, първоначална регистрация -
07.09.1993г., дата на промяна - 27.03.2007г. - собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР НА ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка и модел „ШКОДА
ФЕЛИЦИЯ”, с рег.№ *****АХ, рама №TMBEHH654V0585167, двигател №AEF008779,
първоначална регистрация - 29.07.1997г., дата на промяна - 01.10.2007г. -
собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР НА ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „ЬСАМАЗ
53212”, с рег.№ *****АХ, рама №XTC532120S1082373, двигател №046728,
първоначална регистрация - 30.11.1995г., дата на промяна - 28.03.2008г. -
собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР НА ЛЕК АВТОМОБИЛ, марка и модел „ФОРД ЕСКОРТ”,
с рег.№ *****, рама №WF0NXXGCANPM26316, двигател №РМ26316, първоначална
регистрация - 25.05.1993г., дата на промяна - 06.06.2008г. - собственост на „А.”ООД.
- ЗАПОР НА
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, марка и модел „БМВ X 6 5.0 И”, с рег.№ ЕН 6911 ВМ, рама
№WBAFG81000L281537, двигател №21744362, първоначална регистрация -
13.01.2009г., дата на промяна - 13.01.2009г. -собственост на „А.”ООД.
Въз основа на определението са издадени 5 броя
обезпечителни заповеди.
Установява се от представеното по делото Решение № 189
от 12.05.16г., че Комисията е прекратила производството за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност срещу ищеца на основание следното -
през периода по време и след осъществяване на престъпната дейност, а именно от
03.04.2007 г. до 29.07.2010 г., придобитото имущество е в размер на 8 826 лв.,
което не е на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от
ДР на ЗОПДИППД (отм.) и за придобиването на същото
проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства. Съгласно ТР №7/2013г. на
ВКС следва да е налице връзка – пряка или косвена, между престъпната дейност и
придобитото имущество, за каквато в конкретния случай не може да се направи основателно
предположение.
Въз основа на решението, на 17.05.2016 г. е внесена
молба за отмяна на наложените по ч.гр. д. № 207/2010 г.
обезпечителни мерки.
С Определение № 276 от 18.05.2016 г. Ловешкият окръжен
съд е отменил допуснатото обезпечение на основание чл. 402 ГПК
и обезсилил издадените обезпечителни заповеди. Върху акта липсва изрично
отбелязване, но между страните не е спорно, че определението е влязло е сила на
07.06.2016 г.
Установява се от представеното Уведомление за
възлагане на недвижим имот до О.Д. като длъжник по изп. дело №20168790401435 на
ЧСИ В. П., че апартамент №16, находящ се на ет.5, вх.В от ЖСК „Пролет“, гр.
Ловеч, ул. „*****е бил обект на проведена публична продан, като е изготвено и
постановление за възлагане.
По делото е изготвена и справка от НБД „Население“,
съгласно която постоянният адрес на ищеца до 2001г. е бил в с. Кирчево, след 2001
до 2017г. - в гр. Ловеч, ул. „*****,
ап.16, а след 2017г. - в гр. София.
Считано от 2018г. и настоящият адрес на ищеца е в гр. София.
Представени са съдебни решения както следва – на
Ловешки РС по гр. д. № 2285/2013г., на Габровски окръжен съд по в.гр.д.
№92/2015г. и на ВКС по гр. д. №4546/2015г., от които се установява, а не е и
спорно между страните, че по иск на О.Д. Прокуратурата на РБ е осъдена да му изплати
обезщетение от 8 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, произтичащи
от незаконно обвинение в престъпление от общ характер, за което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда.
Представени са съобщения до КПКОНПИ, от които се
установява, че срещу ответника са образувани дела, висящи пред СГС и Окръжен
съд – Ловеч от Ю.и М.Д., както и от юридическото лице „А.“ ООД. Наличието на
претенции от страна на тези лица към ответника е ирелевантно за настоящия спор,
предмет на който е иск за обезщетяване на вредите, претърпени именно от ищеца,
а не от свързаните с него членове на неговото семейство и контролираните от
същия юридически лица.
Представени са и годишни данъчни декларации на ищеца в
качеството му на физическо лице, едноличен търговец, както и на свързаното с
него търговско дружество „ А.“ ООД, от които са видни декларираните пред НАП
обстоятелства за нуждите на данъчното облагане от тези лица за съответните
данъчни години. Съдът не намира от тези доказателства да се установяват
релевантни за спора по делото факти, поради което не ги обсъжда подробно.
Представени са договор № 37 от 12.12.2006 г за
ипотечен кредит, сключен между "Инвестбанк"АД и ищеца за сумата 50
000 лв, договори за банкови кредити № 195 от 4.02.2008 г. и № 303 от 18.06.2008
г. сключени между "Уникредит Булбанк" АД и ищеца за ипотечни кредити
в размер съответно на на 52 000 лв. и 70 000 лв., анекс №1 към Договор за
банков кредит овърдрафт, сключен между „А.“ ООД и ОББ, по силата на което
страните са се съгласили, че сумата на непогасения остатък от главницата по кредита
е в размер на 80 000 лв. и са договорили погасителен план. От доказателства се
установява, че посочените лица са били страна по така описаните договори за
кредит и са имали съответните задължения по тях към датата на налагане на
обезпечителните мерки.
Установява се от представената справка от Служба по
вписванията – Ловеч вписването на възбрана по партидата на ищеца по искане на
ТД на НАП – Велико Търново през 2012г., а впоследствие и на Уникредит Лизинг,
ОББ и „Уникредит Булбанк“ АД.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди по делото са разпитани свидетели и е изслушано заключението на
съдебно-психологична експертиза.
При разпита в съдебно заседание,свидетелят Ю.Д., син
на ищеца, заявява, че през март 2010г. баща му бил задържан в следствения арест
в Ловеч, във връзка с водено срещу него наказателно преследване. Малко след
това семейството научило, че има наложена възбрана на недвижимото им имущество
и запор на движимото. В началото се опитали да не казват на баща си, защото той
се чувствал много зле от престоя си в ареста. След известно време се бил
успокоил и им казвал - „Спокойно, имаме имущество, гори, земи, ще продадете
нещо, за да се издържате.“. Свидетелят заявява, че не знае от къде баща му е
разбрал, че всичко е запорирано, но реагирал доста тежко, дори не искал
семейството му да го посещава в ареста. Изглеждал депресиран, гледал в точка,
бил пребледнял и отслабнал, не спял и се притеснявал от наложените обезпечителни
мерки. Преди случилото се, бащата бил много грижовен родител и ситуацията, в
която били поставени всички, го сринала психически и физически. След като
излязъл от ареста, обезпечителните мерки останали още дълго време, дори към
момента някои от тях не били все още вдигнати. Свидетелят сочи, че преди ареста
баща му бил весел, бодър, оптимист, сериозен бизнесмен с много приятели. След
освобождаването му настъпила коренна промяна. В началото бил под домашен арест,
но не искал никого да вижда. Бизнесът му бил напълно съсипан от наложените
запори и възбрани. Занимавали се с дърводобив, купували гори и земи. При
наложените възбрани върху горите, не можели да добиват дървесина от тях и да я
продават. Не можел и да продаде активите си. Нямал никакви приходи. Свидетелят
по това време бил студент, а брат му – ученик. Ищецът решил да опита да си
намери работа в София, но не успял и след известно време се прибрал на село,
където живее и в момента. Въпреки подкрепата на семейството му, което му
повтаряло, че най-важното е да е жив и здрав, той бил сринат от това, че от
човек с добър бизнес и сериозно име в обществото, бил изкаран най-големия
престъпник.
Свидетелката Б.Д.сочи, че е съпруга на брата на ищеца.
Много често общува с него и семейството му, познава го от много години и живеят
наблизо. Знае за ограниченията, наложени от КОНПИ, случило се около месец след
като О. бил задържан през март 2010г. Той по това време бил в ареста, което в
началото му се отразило много тежко, но виждал светлина в тунела, като казвал
на семейството си, че поне има какво да продава, има пари, ще води дела
известно време, но после всичко ще заработят пак и отново ще бъде нормално.
Наложените запори му дошли като шок. Изгубил всякаква надежда, уплашил се, че
семейството му остава без средства. Цялата им дейност спряла, като блокирали
техника, трактори. Наложило се семейството да взема заеми от близки и познати,
защото нямали дори с какво да си платят тока и храната. Ищецът се уплашил дали
няма да се наложи синът му да прекъсне следването си, а малкият по това време
ходел на психолог. След освобождаването си от ареста се чувствал като ненужен.
Не знаел накъде да поеме, с какво да се занимава. Подготовката, цеховете,
техниката и всичко, което имал, било вложено в тази дейност и изведнъж всичко
било блокирано. Опитал се да търси някаква работа в София, но той не само, че
психически не бил добре, а и по принцип нямал подготовка за друг вид работа.
Видимо отслабнал, прежълтял, изпадал в състояния да се кара и крещи, а след това
продължително да мълчи. На фона на предишната му жизнерадостност и увереност,
промяната била голяма. Към момента вече имал известно подобрение, но не бил
като преди. Нямал тази увереност и самочувствие, все още бил без работа,
настроението му било променливо. Жилището им било конфискувано от банката и
продадено, вече не било тяхно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, досежно преживяванията и състоянието на ищеца, доколкото същите са логични и последователни, отразяващи непосредствени възприятия относно правно-релевантни за спора обстоятелства, независимо от възможната им заинтересованост от изхода на спора.
Съдът не кредитира показанията на
св. Д. относно това, че и към момента върху имуществото на ищеца има наложени
по искане на Комисията обезпечителни мерки, поради противоречието им с
установения по делото факт, че същите са били отменени със съдебно определение
още през 2016г.
От
заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява, че при ищеца е
налице изразена тревожност, най-вероятно в резултат на предприетите срещу него
действия, продължили във времето. При разпита в съдебно заседание, вещото лице
пояснява, че не е възможно да бъде разграничено дали същата е в резултат конкретно
от действия на Прокуратурата, Комисията
или други органи, но е установено действие на негативните фактори с натрупване,
което е довело при ищеца до изразено напрежение. Личността е била
възпрепятствана да упражнява своя бизнес, следователно подложена и на финансови
лишения, които засилват чувството за малоценност и безпомощност. Когато
личността продължително време е изложена на праживяване от негативен характер,
това рефлектира психически и физически. Безспорно трудовата дейност е важен
фактор за личността, за личностната самооценка и удовлетвореност. Макар ищецът
да се оценява като силен по дух, той не е успял да се справи и преработи на
емоционално ниво случилите се събития. Търпял е емоционален дискомфорт с
изразена симптоматика като емоционална лабилност, безсъние, главоболие,
тревожност, страхови опасения. Вещото лице поддържа и че когато човек е изложен
продължително време на стрес и негативни емоции, това може да доведе до
отключване на невроза – състояние, което се характеризира с безпокойство,
безсъние, раздразнителност и др.
Заключението е
компетентно изготвено и неоспорено от страните, без противоречие с останалите
събрани по делото доказателства, поради което съдът го кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на производството:
Възраженията на
Комисията за недопустимост на производството по делото съдът намира за
необосновани.
На първо място,
исковете за присъждане на обезщетение за вреди от незаконно повдигане и
поддържане на обвинение, за което лицето е оправдано с влязла в сила присъда –
от една страна, и за вреди, причинени на гражданите от актове на органите при
приложението на законите за гражданска конфискация / ЗОПДИППД /отм/, ЗОПДНПИ /
отм./ сега действащия ЗПКОНПИ/ – от друга, почиват на различни основания и
уважаването с влязло в сила решение на претенция за обезщетение, заявена на
едно от тези основания, не лишава лицето от правото да търси обезщетение на
другото основание. Не може да бъде споделено становището на Комисията, че
реализацията на отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ срещу процесуалния
й субституент Прокуратурата, за незаконно воденото срещу ищеца наказателно
преследване, покрива и включва в себе си и отговорността й за наложените и
впоследствие отменени обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД, доколкото съдът
намира, че става въпрос за различни искове, заявени на самостоятелни фактически
основания.
На следващо
място, не отговаря на закона и на установеното в съдебната практика твърдението
на Комисията, че няма предвиден ред по ЗОДОВ, по който тя да отговаря за вреди,
причинени при действието на отменения ЗОПДИППД /отм./. Съгласно разпоредбата на
чл. 32 от същия, за вреди, причинени от
незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата
носи отговорност при условията и по реда на ЗОДОВ.
Нормата осигурява прилагането на основния конституционен принцип на чл. 7 от Конституцията, съгласно
който държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия
на нейни органи и длъжностни лица. Тази отговорност се реализира съгласно
разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ чрез предявяване на искове срещу съответните органи, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Еднозначно се приема в правната доктрина и съдебната практика, че тези органи
участват в производствата като процесуални субституенти на държавата, която е
длъжник по материалното правоотношение.
Към момента на извършване на действията, от които се твърди да е
настъпило увреждането по настоящото дело, в ЗОДОВ не
е съществувала норма, която да урежда конкретно отговорността на Комисията, но
е съществувала общата норма на чл. 1 от ЗОДОВ. Налице е константна съдебна практика, /вж. определение №
305/29.04.2014 г. по ч.гр. д. № 2099/14 г., ВКС, ІІІ ГО, определение №
423/09.07.2014 г. по ч.гр. д. № 3914/14 г., ВКС, І ГО,
постановени по реда на чл. 274, ал.
3 от ГПК/ , съгласно която държавата чрез Комисията като
специализиран държавен орган отговаря по реда на ЗОДОВ и
при действието на ЗОПДИППД(отм.) по
силата на изричното препращане от този закон. Част от дейността на Комисията е
с белезите на правозащитна - юрисдикционното производство протича между
равнопоставени страни и решаващият орган стои извън тях и материалното
правоотношение, от което произтича спорът. Такива са действията по
обезпечаване, предявяване и разглеждане на иска и за вредите от неправомерното
им извършване отговаря Комисията по чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 32 от
ЗОПДИППД (отм.), като компетентен да разгледа иска е гражданският
съд. Отговорността за крайната правозащитна дейност включва и тази за
подготвящата я административна дейност на същия орган. С изменението на ЗОДОВ към
ДВ, бр. 38/12 г., в сила от 19.11.2012 г.
отговорността на Комисията е изведена изрично, което не означава,
че до приемане на нормата на чл.2а Комисията е освободена от
отговорност за действията си. Както съдът отбеляза по-горе, до този момент
отговорността се е реализирала на основание чл. 32 от
ЗОПДИППД(отм.), впоследствие чл. 91 от
ЗОПДНПИ(отм.) вр. с чл.1, ал.1, която отговорност има същия характер и съдържание с установената с
изричната правна норма на чл.2а от ЗОДОВ.
По съществото
на спора, съдът намира следното:
Основателността
на иска с правно основание чл. 2а от ЗОДОВ
предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо
ищеца да е било образувано производство за установяване на имущество, придобито
от престъпна дейност; 2/ в рамките на същото срещу него са били
предприети/постановени незаконни действия/бездействия или актове на органи и
длъжностни лица при ответника; 3/ да са настъпили твърдените неимуществени
вреди и 4/ тези вреди да са в причинно –
следствена връзка с незаконните действия на въпросните органи и длъжностни
лица.
Посочените
елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1 от ГПК.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
По първата и
втората предпоставка съдът намира следното:
Проверката на Комисията и
внасянето на мотивирано искане в съда за налагане на обезпечителни мерки са
действия по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ,
защото са осъществени от Комисията в изпълнение на правомощия по 1
и 2 и чл. 22
ЗОПДИППД (отм.) Въпреки това, действията на комисията се явяват
незаконни, доколкото самата тя впоследствие е взела решение за прекратяване на
производството срещу ищеца, приемайки, че липсва една от предпоставките
по чл. 3 от
ЗОПДИППД (отм.) за образуване на производство по същия закон, а
именно през проверявания период лицето да е придобило имущество на значителна
стойност по смисъла на § 1 т. 2 от
ЗОПДИППД (отм.), за което да може да се направи основателно
предположение, че е придобито от престъпна дейност. Видно е от мотивите на
решението, че не става въпрос за нови или новооткрити факти, които да налагат
извод, различен от първоначално възприетия. Посочено е, че в периода по време и
след осъществяване на престъпната дейност, а именно от 3.04.2007 г. до 29.07.2010
г., придобитото имущество е в размер на 8 826 лв., което не е на значителна
стойност по смисъла на § 1 т. 2 от
ДР на ЗОПДИППД(отм.) и за придобиването на същото,
проверяваното лице е разполагало с достатъчно средства. Направен е изводът, че
през проверявания период ищецът е придобил имущество на значителна стойност по
смисъла на § 1 т. 2 от
ЗОПДИППД (отм.), за което обаче не може да се направи основателно
предположение, че е придобито от престъпна дейност. Става ясно, че преоценката
на вече установените по-рано, по време на извършената проверка, факти, е
продиктувана от постановеното вече към този момент тълкувателно решение № 7/13
г. от 30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което необходимо е да има връзка
(пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и
придобиването на имуществото, като е достатъчно връзката да може обосновано да
се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е
установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето
по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Именно въз основа на така възприетото
разрешение на поставения правен въпрос, Комисията е преизчислила стойността на
придобитото имущество, като е съобразила периода, през който се твърди да е
извършена престъпната дейност и последващия период, обхванат от проверката, и е
установила, че въпросното имущество не е на значителна стойност по смисъла на
закона и лицето е разполагало със средства за придобиването му. Оттук е
изведено и заключението, че през проверявания период ищецът е придобил
имущество на значителна стойност по смисъла на § 1 т. 2 от
ЗОПДИППД (отм.), за което обаче не може да се направи основателно
предположение, че е придобито от престъпна дейност. Този извод на самата Комисия, наложил и
вземането на решението за прекратяване на образуваното производство, лишава
предприетите по рано мерки по обезпечаване на бъдещите искове от тяхната материална
и процесуална законосъобразност и отрича с категоричност необходимостта от
тяхното налагане.
Неоснователно е
възражението на ответника за правомерност на действията му, доколкото към момента на внасяне на искането за
налагане на обезпечителните мерки преобладаващата съдебна практика не изисквала
пряка или косвена връзка между придобитото имущество и извършеното
престъпление. С тълкувателното решение не се придава нов смисъл на
съществуващата правна норма, а се изяснява действителния й смисъл и съдържание,
като се дава отговор на въпросите по нейното правилно приложение – такова, каквото
е следвало да бъде още към момента на влизането й в сила. Ето защо, нормата в
посочения смисъл е следвало да бъде приложена
още към 2010г. и като не е направила това, комисията чрез съответните
длъжностни лица е допуснала извършването на незаконосъобразно действие, довело
в крайна сметка и до налагането на незаконни обезпечителни мерки.
Обстоятелството, че Комисията е действала в изпълнение на вменените й със закон
задължения, не я освобождава от отговорност за настъпилите от това вредоносни
последици.
По третата и
четвъртата предпоставки:
Съвкупния
анализ на събраните гласни доказателства и заключението на СПЕ, налагат извода,
че ищецът действително е имал негативни емоционални изживявания, отразили се на
психичното състояние на неговата личност -
емоционална лабилност, безсъние, тревожност, страхови опасения,
депресивност, потиснатост. Очевидно, както посочва и вещото лице – психолог, не
може да се проведе до край разграничение между негативните емоции, свързани с
воденото срещу ищеца в същия период наказателно преследване и тези, причинени
от допуснатите обезпечителни мерки. Не може обаче да се сподели виждането на
ответника, че допуснатите обезпечителни мерки не са оказали каквото и да било
въздействие върху психиката на ищеца, доколкото от свидетелските показания се
установява, че същите са довели до влошаване състоянието на ищеца, който се е
успокоил след първоначалния шок от задържането му под стража и е бил
оптимистично настроен. И двамата свидетели твърдят, че след узнаването за налагането на обезпечителните мерки ищецът се
е сринал психически и е изпаднал в дълбоко безпокойство относно битието на
своето семейство и двете си деца, лишени от финансови средства. Следва да се
възприеме тезата на вещото лице, че цялостно предприетите срещу ищеца действия от
страна на държавните органи са предизвикали драстичната промяна в психическото
му състояние, като конкретно наложените обезпечителни мерки по искане на
ответника са задълбочили изживяванията на стрес и тревожност. Следователно,
налице е причинната връзка между извършените действия и настъпилите
неблагоприятни последици, предвид което и следва да бъде прието, че са налице
неимуществени вреди, подлежащи на обезвреда.
Размерът на
дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда
на чл. 52 от ЗЗД,
като съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието
справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Релевантни за определяне на настоящото
обезщетение, претендирано по реда на ЗОДОВ,
са обстоятелства, свързани с периода на налагане на обезпечителни мерки,
личността на увредения, вкл. притежавания от него авторитет в личната му и
обществена среда, негативното отражение върху душевното състояние на лицето,
засегнати чест и достойнство, ограничения в личния, обществения и
професионалния живот. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна
степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера
на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ, следва да се съобразят освен релевантните за
всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на
проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен
начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото,
съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на
производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на
взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и
всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на
производство по ЗОПДИППД (отм.) Производството по ЗОПДИППД (отм.) засяга с
по-голям интензитет и в по-голям обем правото на труд и правото на частна
собственост, които пряко засягат свободата на личността. Доколкото започва с
налагане на обезпечителни мерки - възбрани и запори върху цялото имущество на
проверяваното лице, по време на висящността му, проверяваното лице за
продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от притежаваните
средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките
си нужди. В тази връзка - релевантно при определяне на размера на дължимото
обезщетение е и обстоятелството как воденото производство се е отразило /е
променило/ начина на живот на проверяваното лице. /вж. Определение № 860 от
09.12.2020 г. по гр. д. № 2221/2020 г., ІІІ Г. О. на ВКС/.
Обезпечителните
мерки са наложени за период от около 6 години, като в крайна сметка не се е
стигнало до внасяне в съда на искане за отнемане на имуществото, предмет на
наложените обезпечителни мерки. Продължителността и интензитета на установените
психични страдания е бил висок, но съпоставен с тези, свързани с наказателното
производство, оставащите такива и свързани с действията на Комисията са били с
по-малък интензитет. Докато са били наложени обезпечителните мерки обаче ищецът
е изживявал страх от неоснователното отнемане на цялото му имущество, както и е
изпитвал негативни опасения във връзка с издръжката на своето семейство и
особено на двете си деца. Следва да се отчете и обстоятелството, че увреденият
е притежавал авторитет на „сериозен бизнесмен“ и добро име в личната си и
обществена среда, който е бил накърнен от това, че против него е образувано
производство за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, като по
делото се установява и стремеж на ищеца към социална изолация и усамотяване. От
друга страна, не се установяват настъпили промени в семейните му отношения,
нито широко разгласяване на производството в медиите, при което последното да е
станало достояние на неограничен кръг лица. Не са установени и конкретни
последици за физическото здраве на ищеца. Вредите са концентрирани основано в
психо-емоционалната сфера. Установени са и конкретните последици от налагането
на мерките върху начина на живот на ищеца, свързани с невъзможността му да
продължи осъществяването на предприемаческата си дейност.
Ето защо, като
взе предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че справедливото
обезщетяване на моралните вреди следва да бъде определено на 10 000
лева. До пълния предявен размер претенцията е неоснователна и следва да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, които съгласно доказателствата по делото възлизат на 10 лв. за платена държавна такса и 2 500 адвокатски хонорар. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски за държавна такса в цялост, а за адвокатско възнаграждение – съразмерно с уважената част от иска. Ето защо, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца разноски за един адвокат в размер на 500 лв.
На осн. чл. 10,
ал.3 от ЗОДОВ Комисията следва да заплати по сметка на СГС и разноските в
производството, а именно - 300 лв. за
изготвяне на СПЕ.
На осн. чл. 10, ал.4 от ЗОДОВ ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение,
чийто размер не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С оглед конкретната фактическа и правна
сложност на делото, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лв. Съобразно отхвърлената част от иска, на Комисията следва да се присъдят
разноски в размер на 160 лв.
С оглед
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.П.К.О.Н.П.И., БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София, пл. „*******да заплати на О.Й.Д., ЕГН ********** с адрес *** следните
суми:
-
10 000 лева по иск с пр.осн. чл. 2а от ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер от 10 000
лева до пълния предявен размер от 50 000 лева;
- 510
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА К.П.К.О.Н.П.И., БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София, пл. „*******да заплати по сметка на СГС сумата 300 лв. –
разноски за експертиза.
ОСЪЖДА О.Й.Д., ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на К.П.К.О.Н.П.И., БУЛСТАТ *******, с адрес гр. София, пл. „*******сумата от 160
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: