Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 9 30 януари
2020 година Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публичното
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесетата година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ
ДАМЯНОВА
При секретаря Пламена Михайлова
В присъствието на прокурора Веселин Якимов
Като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 271 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1
от ЗОДОВ.
Ищецът Т. Й. Т. от град П. твърди, че е
претърпял имуществени вреди в размер на 500 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за адвокатска защита по АНД № 332/2019 г. по описа на
Районен съд- Разград, с решението по което е отменено като незаконосъобразно наказателно
постановление № 37-0000156/05.04.2019г.,
издадено от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“- Разград.
Първоначално искът е предявен срещу
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. След
дадени от съда указания искът е предявен срещу ИА „Автомобилна администрация“.
Ищецът моли съда да осъди ответника ИА „Автомобилна администрация“ да му
заплати 500 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху сумата от момента на предявяване на иска и направените по
настоящото дело разноски.
Ответникът
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- град София оспорва иска.
Претендира обезщетението да бъде намалено до
минимално определения размер на адвокатското възнаграждение.
Ответникът
Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията оспорва иска като недопустим спрямо тях.
Заявяват алтернативно становище за неоснователността му. Поради това процесуалният представител моли
съда да прекрати производството спрямо
тях поради недопустимост на иска или алтернативно да отхвърли иска като
неоснователен. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
дава заключение относно основателността на иска по отношение на ответника ИА
„Автомобилна администрация“.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С наказателно
постановление № 37-0000156/05.04.2019г., издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“- Разград към ИА „Автомобилна администрация, Т. Т. от град П. е
наказан с глоба от 1500 лева на
основание чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвтП във връзка с чл.36, §1, т.(iii) от Регламент (ЕС) № 165/2014.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Разградския районен съд, който го е отменил
с Решение № 407/26.09.2019 г. по АНД № 332/2019 г. Решението е влязло в сила на
22.10.2019г.
Съгласно
документите в съдебното досие по АНД № 332/2019 г. по описа на РС- Разград, в
развилото се съдебно производство по оспорване законосъобразността на наказателното постановление жалбоподателят Т.
е бил представляван от адв. Ш. от АК-Варна – приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л.10
от посоченото дело. Съобразно сключения договор
за правна защита и съдействие, ищецът и
процесуалният му представител са договорили възнаграждение от 500 лева. В
договора изрично е отбелязано, че сумата е платена в брой. По делото са
проведени две съдебни заседания, в които процесуалният представител на ищеца е
участвал.
Въз
основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен
е иск за обезщетение, който намира правното си основание в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съобразно правилото на чл.205, ал.1 от АПК искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая отмененото
наказателно постановление е издадено от
началника на областния отдел „Автомобилна администрация“- Разград към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е
създадена със Закона за автомобилните
превози. Дейността, структурата, организацията на работата и числеността
на персонала на Агенцията са определени с Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", приет с ПМС № 69 от 29.03.2002 г. Съобразно чл.2, ал.1 от
този правилник, Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка към
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията със
седалище София и с областни отдели във всички областни градове. Ето защо
юридическото лице, в чийто състав е органът, издал незаконосъобразния акт, е
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
Ето защо
искът срещу Министерството на транспорта, информационните технологии и
съобщенията се явява недопустим. Насочването на иска по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу юридическо лице, към което не се числят длъжностните
лица, извършили незаконосъобразните актове, действия или бездействия, от които
се претендират вредите, съгласно установената практика на ВАС се явява въпрос
на допустимост, а не на основателност на предявения иск. Доколкото Министерство
на транспорта не е юридическото лице, в чиято система бюджетно и организационно
е включен административният орган, пряк причинител на вредите, то се явява и ненадлежен
ответник по спора. Тъй като липсват
процесуални действия на ищеца относно оттегляне или отказ от предявения
иск, съдът дължи произнасяне по
него. Предвид извода за недопустимост на иска спрямо МТИТС,
производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
Искът
срещу ИА „Автомобилна администрация“ е предявен от процесуално легитимирана
страна срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, тъй като отмененото наказателно постановление е
издадено от началника на областния отдел
„Автомобилна администрация“- Разград към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
Съгласно чл. 1, ал.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност. Независимо,
че наказателното постановление, с което
се налага глоба по ЗАвтП, не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, то представлява властнически акт, който се издава от
административен орган. Въпреки че поражда наказателноправни последици, то е
правен резултат от административна
дейност.
В конкретния
случай се установява по категоричен начин, че издаденото наказателно постановление е отменено
с влязло в сила съдебно решение, поради което претенцията на ищеца се явява допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна.
Съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За възникване
на отговорността по ЗОДОВ следва да е налице отменен по надлежния ред акт и
реално причинени вреди, пряко произтичащи
от него.
В случая
ищецът се е възползвал от субективното си право да обжалва издаденото срещу
него наказателно постановление. В развилото се съдебно производство по
оспорването му ищецът е използвал правна защита, за която е изплатено
възнаграждение в размер на 500 лева. Безспорно същото представлява вреда, тъй
като с плащането му имуществото на ищеца
намалява.
Съдът
намира, че този разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното
постановление. Адвокатското възнаграждение е заплатено единствено и само поради
необходимостта от адекватна правна защита срещу него. Ето защо разходът е
направен именно в резултат на издаването на незаконосъобразното наказателно постановление
и е обусловен от него.
Липсата
на процесуална възможност да се упражни претенция за разноски в
администативнонаказателния процес от лицето, подложено на неоправдана
наказателна репресия (ТР 2/2009 на ВАС), обуславя извод, че направените от него
в хода на производството разходи, приключило с отмяна на акта, с който се
налага глоба, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи
обезщетение по чл.
4 ЗОДОВ.
Справедливостта
изисква компенсиране на всички настъпили вреди, които са в причинна връзка с
незаконосъобразния акт. След като липсва друг способ за обезщетяването им, общият
ред по ЗОДОВ се явява единствен за възстановяването на вредите, претърпени от
отмененото постановление.
С оглед
изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и доказан. Същият следва да бъде уважен в пълния размер от 500 лева, колкото е и заплатеното
адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника ИА „Автомобилна
администрация“ искане за присъждане на
обезщетение, което да се равнява на размера на минималното адвокатско
възнаграждение съдът намери за неоснователно.
По АНД 332/2019г. РРС е провел две съдебни заседания, в които адв.Ш. се
е явил и е представлявал своя доверител. Освен това спорът относно
законосъобразността на наказателно постановление представлява правна сложност,
тъй като е свързан с приложението и на право на Европейския съюз.
Следва да
се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, така, както е поискано- считано от датата на предявяване на иска- 19.11.2019г.
до окончателното й изплащане, съобразно разрешението, дадено в т.4 на ТР от 22.04.2005г. на ВКС.
Съгласно
чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца следва да се присъдят и направените в това
производство разноски- внесената държавна такса- 10 лева и възнаграждение за
един адвокат. Съдът намира, че доколкото настоящият случай не представлява
каквато и да било фактическа и правна сложност, възражението на ответника ИА
„АА“ за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение се явява
основателно. Поради това същото следва
да бъде намалено до предвидения в закона минимален размер, който съобразно
разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на 300 лева.
Претенцията на ответника МТИТС за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна. В производството по
ЗОДОВ до изменението му специалният закон не съдържа възможност за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за ответника. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и
3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение
на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и чл. 143, ал.4 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, както и
при прекратяване на производството поради оттегляне иска, означава, че такова
не се дължи. Доколкото специалната разпоредба на чл.10, ал.4 ЗОДОВ е приета след завеждане на исковата молба,
същата не следва да намери приложение съобразно §2 от ПЗР на ЗИД ЗОДОВ (ДВ,
бр.93/2019г.).
Претенцията на ищеца присъдените суми да бъдат
преведени по клиентска сметка съобразно
чл.39 от ЗА е недопустима в настоящия процес, тъй като касае изпълнението на
съдебното решение. Поради това тя не следва да се обсъжда.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“- град София да заплати на Т. Й. Т. от град П.,
обл. В., ул.“*******“ № **
обезщетение за претърпени от имуществени вреди в размер на 500 (петстотин)
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита по АНД № 332/2018
г. по описа на Разградския районен съд, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 19.11.2019г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“- град София да заплати на Т. Й. Т. от град П., обл. В., ул.“*******“ № **, 310 (триста и десет)
лева разноски по производството.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело № 271/219г. по описа на Административен
съд-Разград по отношение на иска за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 500
лева, предявен от Т. Й. Т. срещу Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията поради НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКА.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/