О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 19.10.2020 г.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИВАН КИРИМОВ
като разгледа докладваното от съдия Манолова в.н.ч.д. № 3713 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и втора на НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура - Варна, срещу определение от 10.08.2020 г. по н.о.х.д. № 10155/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-и състав, с което е оставен без разглеждане въззивният протест, подаден от прокурор Вълчева от РП Варна срещу присъдата, постановена по н.о.х.д. № 10155/2018г. по описа на СРС.
В протеста са изложени оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че не са налице основания за връщане на въззивния протест, тъй като е подаден от лице, което и ма право на това.
Протестът, въз основа на който е образувано настоящето производство е подаден в законоустановения за това срок и от лице, което има право на протест, поради което същият е допустим. Разгледан по същество е неоснователен.
Първоначално, съдебното производство по делото, н.о.х.д. № 1460/2017г., е било образувано пред Районен съд - Варна по внесен обвинителен акт, изготвен от Д. В., прокурор при Районна прокуратура - Варна, срещу подсъдимия И.З.К. за престъпление по по чл. 210, ал. 1, т. 3, предл. 2 и т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
С определение № 96/12.10.2017г. на трето наказателно отделение на ВКС, на основание чл. 43, т. 1 от НПК, делото е изпратено по компетентност на Софийски районен съд.
В производството по н.о.х.д. № 10155/2018 г. по описа на Софийски районен съд са участвали прокурорите Н., К. и Д. от Софийска районна прокуратура. По това дело не е участвала прокурор В., която е изготвила обвинителния акт, като за нея не е била налице хипотезата на чл. 147 от ЗСВ, а именно да е била командирована по съответния ред за участие в конкретно наказателно производство.
Производство пред Софийски районен съд е приключило с присъда от 13.11.2019 г. по н.о.х.д. № 10155/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-и състав, с която подсъдимият И.К. е оправдан по повдигнатото обвинение.
След постановяване на присъдата, в срока за обжалване, чрез Софийски районен съд, до Софийски градски съд, с копие до Окръжна прокуратура - Варна, е постъпил протест и допълнение към него, който е изготвен от прокурор В., съставител на обвинителния акт.
Въз основа на него е било образувано в.н.о.х.д. № 2548/2020г. по описа на СГС и на 20.07.2020г. е постановено определение, с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на СРС с изрични указания за изпълнение процедурата по чл.323, ал.1, т.3 от НПК, а именно СРС да върне протеста, тъй като е подаден от лице, което няма право на протест.
В изпълнение на указанията на СГС, съдията-докрадчик по н.о.х.д. №10155/2018г. и на основание чл.323, ал.1, т.3, вр. чл.318, ал.1 от НПК, с атакуваното в настоящето производство определение, е върнал въззивния протест, подаден от прокурор при РП Варна. Всъщност, съдията-докладчик, в диспозитива е посочил, че оставя без разглеждане въззивния протест, което правомощие той няма /това е правомощие на горната инстанция/. Доколкото обаче, в обстоятелствената част на протестираното определение е посочено, че същото е постановено в съответствие с указанията на СГС, дадени с определение от 20.07.2020г. по в.н.о.х.д. № 2548/2020г. и доколкото изрично е посочил, че определението е постановено на основание чл.323, ал.1, т.3, вр. чл.318, ал.1 от НПК, то настоящият съдебен състав намира, че некоректният диспозитив не променя постановения съдебен акт по своето естество, а именно връщане на протеста на основание чл.323, ал.1, т.3 от НПК. Некоректният диспозитив очевидно не е довел и до неяснота у протестиращата страна, тъй като от изложението в протеста е видно, че се протестира именно връщането на въззивния протест.
Както беше посочено по-горе, настоящият съдебен състав намира протеста за неоснователен, при следните съображения:
Настоящият съдебен състав напълно се солидаризира със становището на мнозинството от съдебния състав на СГС, постановил определението от 20.07.2020г. по в.н.о.х.д. № 2548/2020г., а именно в съдебното производство може да участва наблюдаващият прокурор от съответната на компетентния по правилата на местната и родова подсъдност първоинстанционен съд прокуратура или друг прокурор от същата прокуратура, определен да го замества от административния ръководител при условията на чл. 144, ал. 2 от ЗСВ. В случаите, когато наблюдаващият прокурор не е от съответната прокуратура и той е изготвил обвинителния акт по делото, той може да участва в съдебно заседание единствено при условията на чл. 147 от ЗСВ.
В конкретния случай, компетентен да подаде протест срещу присъда, постановена от Софийски районен съд е прокурор от Софийска районна прокуратура, така и прокурор от определената прокуратура /РП - Варна/, на която е възложено разследването и където е изготвен обвинителния акт, за когото е издадена командировъчна заповед за участие в конкретното дело. Протестът на прокурора при Районна прокуратура - Варна, който е изготвил обвинителния акт по делото срещу присъда на Софийски районен съд, без да е бил командирован, е подаден от лице, което няма право на протест, тъй като това право е извън правомощията на Районна прокуратура - Варна. Местната компетентност на последната е съответна на тази на Районен съд - Варна и не се отнася до дела, подсъдни на Софийски районен съд.
По настоящето наказателно производство ВКС е променил местната подсъдност и е изпратил делото, иначе подсъдно на Районен съд- Варна, на Софийски районен съд. Именно поради това, местно и функционално компетентен по смисъла на чл. 318 и сл. от НПК е съответният първоинстанционен съд, който се определя с оглед правилата на местната и родова подсъдност, а не съответстващият съд на прокуратурата, наблюдаваща досъдебното производство. По делото няма данни прокурор В. да е била командирована нито пред първата инстанция, нито пред въззивния съд. Поради това въззивният протест не може да инициира въззивно производство за проверка на първоинстанционната присъда, тъй като не отговаря на изискванията за допустимост.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да остави без уважение протеста срещу определението на СРС, като неоснователен.
С оглед изложеното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VI въззивен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ протест на прокурор при Районна прокуратура - Варна, срещу определение от 10.08.2020 г. по н.о.х.д. № 10155/2018 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 17-и състав.
Определението е окончателно.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.