№ 11
гр. Ловеч , 18.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20204300500453 по описа за 2020 година
съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.418,ал.4 от ГПК.
Подадена е частна жалба № 260080/11.08.20 г. от „Централна
Кооперативна Банка АД Клон Ловеч“, клон на „Централна Кооперативна
Банка“ АД, с ЕИК: ................, против Разпореждане № 1705 от 17.07.2020 г.,
постановено по ч.гр.д. № 1021 по описа на Районен съд – Ловеч, в частта, в
която съдът отхвърлил заявлението по отношение на претендираната такса за
управление на кредита в размер на 580 лева, просрочена месечна такса за
поддържане на банкова сметка в размер на 60 лева и 12.80 лева-разноски.
Заявява,че ЗКП не е приложим спрямо договора, от който произтичат
вземанията, тъй като същият е сключен на 15.09.2008 г., а ЗКП е обнародван
на 12.05.2010 г. Жалбоподателят посочва, че таксата за управление на кредита
е била описана подробно в подписаните от длъжника Общи условия към
договора и видно от приложените извлечения от счетоводните книги е
коректно начислена. Изтъква, че таксата за поддържане на банкова сметка е
дължима, доколкото същата е описана в Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, длъжникът се е запознал с тарифата и я е подписал и за
периода 31.07.2019 г. – 19.12.2019 г. е бил наложен запор върху
разплащателната му сметка. Моли съдебният акт да се отмени в обжалваната
част, като заявлението бъде уважено изцяло.
1
Съдът приема, че производството е допустимо, тъй като въпросът
за допустимостта на частна жалба №260080/11.08.20 г. е бил разрешен с
определение №330/10.12.2020 г. по в.ч.н.д. №326/2020 г. на ВТАС.
Настоящата инстанция намира, че обжалваният съдебен акт от
17.07.2020 г. на ЛРС е законосъобразен и правилен, тъй като обсъждането на
представените писмени доказателства и доводите на жалбоподателя не
променят изводите по казуса.
Съдът установи, че е постъпило е заявление №6655/16.07.2020
година на „Централна кооперативна банка”АД-София за издаване на заповед
за незабавно изпълнение на основание чл. 417,т.2 от ГПК против М. В. Й., с
ЕГН *******, гр. ******************** за сумата от 3614.04 лева- главница,
такса за управление на кредита в размер на 580 лева за периода от 28.02.2015
г. до 16.07.2020 г., просрочена месечна такса за поддържане на банкова
сметка в размер на 60 лева за периода от 31.07.2019 г. до 16.07.2020 г.
,договорна лихва в размер на 874.03 лева от 28.02.2018 г. до 16.07.2020
г.,наказателна лихва в размер на 463.27 лева за периода от 21.02.2018 г. до
16.07.2020 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането и разноски в размер на 112.29 лева по международна
кредитна карта MasterCard/VISA с кредитен лимит №55 от 05.09.2008
г.Заявителят твърди, че между страните е сключен договор от 05.09.2008 г. за
и издаване на международна кредитна карта MasterCard/VISA,която
„Централна кооперативна банка”АД-София е издала в полза на М. В. Й. –
картодържател с усвоен кредитен лимит в размер на 3000 лева, който лимит с
анекс от 26.06.2009 г. е увеличен на 5000 лева. Твърди се, че кредитния лимит
е усвоен изцяло , картата е преиздадена през 09.2010 г., 09.2012 г., 09.2014 г. и
09.2016 г.,като автоматично е било удължено действието на договора и
срокът на валидност на кредитната карта е бил до 30.09.2018 г. .Позовавайки
се на т.46 от Общите условия заявителя заявява, че на 30.11.2018 г. е бил
прекратен договора между страните и длъжникът е длъжен да погаси всички
задължения. Твърди се, че с писмо-покана №193421/19.12.2019 г. е уведомен
длъжника, че е следвало да погаси задълженията си и е даден седмодневен
срок за изплащане ,като връчването е било на 27.01.2020 г. Ловешки районен
съд се е произнесъл с разпореждане №1705/17.07.2020 г. по гр.д.ч.х.
№1021/20 г. на ЛРС,с което е отхвърлил искането относно претендираната
такса за управление на кредита в размер на 580 лева, просрочена месечна
такса за поддържане на банкова сметка в размер на 60 лева и 12.80 лева-
разноски и уважил заявлението в останалата част.
Настоящият състав на съда преценява, че такса за управление на
кредита в размер на 580 лева за периода от 28.02.2015 г. до 16.07.2020 г.и
просрочена месечна такса за поддържане на банкова сметка в размер на 60
лева за периода от 31.07.2019 г. до 16.07.2020 г.не се дължат от длъжника. В
2
императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че
събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на
кредита не е допустимо да се изисква. Сумите, както за управление на дълга
,така и за поддържане на банковата сметка са обусловен от забава на плащане
. Следователно тази сума не попадат в хипотезата на чл. 10а, ал.1 от ЗПК.
Още повече, че чл. 10а,ал.2 от ЗПК изрично предвижда, че не се дължи такса
за управление на кредита и тази императивна правна норма е нарушена.
Механизмът на формирането на претенцията обосновава извода на съда, че се
касае до заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП и на основание чл. 21,ал.1 от
ЗПК не следва да се зачете действието на договора в тези му части. В тази
насока има и утвърдена съдебна практика, която съдебния състав изцяло
споделя – решение №345/09.01.2019 г. по т.д. 1768/2018 г. на
ВКС.Заповедният съд анализира претенциите при действие на чл. 411,ал.2, т.2
от ГПК в рамките на обхвата на неговата дейност в заповедното производство
и счита, че исканията следва да бъдат отхвърлени.
Ловешки окръжен съд счита,че разпореждане №1705/17.07.2020
г. по гр.д.ч.х. №1021/20 г. на Ловешки районен съд,в атакуваната част е
законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Воден от изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно разпореждане №
№1705/17.07.2020 г. по гр.д.ч.х. №1021/20 г. на Ловешки районен съд, в
атакуваната част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3