Решение по дело №624/2021 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 523
Дата: 22 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20217170700624
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

  523

         Плевен, 22.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, седми състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври    две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Николаев  адм. дело № 624 по описа на Административен съд – Плевен за 2021 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл. 171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

Образувано е по жалба на К.И.М., ЕГН ********** ***, против Заповед № 21-0256-0000-76/22.06.2021 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) издадена от Л.К.Х.- полицейски инспектор към ОДМВР Плевен, РУ – Долна Митрополия, упълномощен със Заповед № 316з-27/03.01.2018 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „б“ му е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година, а именно за 365 дни“.

Жалбоподателят иска отмяна на заповедта, като неправилна и незаконосъобразна.  

В съдебно заседание  жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява.

Ответникът по делото Л.К.Х.- полицейски инспектор към ОДМВР – Плевен, РУ Долна Митрополия се явява лично в съдебно заседание. Моли жалбата  да се остави без уважение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законово установения срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед № 21-0256-0000-76/22.06.2021 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) на полицейски инспектор към ОДМВР Плевен, РУ – Долна Митрополия е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година, а именно за 365 дни“.

По делото е приет като доказателство АУАН GA 431104/20.06.2021 г. съставен на К.И.М. за това, че на 20.06.2021 г. около 16:45 часа в гр. Долна Митрополия на ул. ***срещу номер 61 с посока на движение към град Тръстеник, като водач управлява собствения си лек автомобил ***с регистрационен номер ***под въздействието на наркотични вещества или техни аналози установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръгтест 3000, който на 20.06.2021 г. в 16:50 е отчел положителен резултат за употреба на Метанфетамин (Met). На водача е издаден талон за изследване с номер 0036755 и осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А027695.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Плевен намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са  следните:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор към ОДМВР Плевен, РУ – Долна Митрополия, упълномощен със Заповед № 316з-27/03.01.2018 г.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането, на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

 Заповедта е издадена в писмена форма, съдържа както правни, така и фактически основания, кореспондиращи помежду си, които са достатъчни по обем, за да може да се извърши въз основа на тях преценка за материалната законосъобразност на обжалваният акт, като същите се допълват от изложеното  в АУАН, съставляващ част от административната преписка.

При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на административното производство да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В административното производство съдът възприема АУАН като официален документ, доказателственото значение на който следва да обсъжда при преценка материалната законосъобразност на оспорваната ЗППАМ. Компетентен да извърши проверка за това издаден ли е АУАН при съобразяване с нормите на ЗАНН и ЗДвП е единствено съда, пред който се обжалва наказателно постановление издадено въз основа на същия, доколкото съставянето му е част от административно-наказателното производство и респ. допуснатите нарушения биха могли да са основание за отмяна на издадения санкционен акт.

По отношение материалната законосъобразност на обжалваната заповед съдът намира следното:

Обжалваният акт е издаден на основание нормата на чл. 171, т. 2а, б."б" от ЗДвП, /в редакцията от ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./която предвижда:  „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство  с концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

 В  случая ПАМ, съгласно описаното в заповедта, е наложена, защото е установено, че жалбоподателят  управлява    собствения си лек автомобил ***с регистрационен номер ***под въздействието на наркотични вещества или техни аналози установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Дръгтест 3000, който на 20.06.2021 г. в 16:50 е отчел положителен резултат за употреба на Метанфетамин (Met)

 От приложените писмени доказателства към административната преписка се установява, че описаната в заповедта фактическа обстановка е правилно установена, на която съответства посочената правна норма на чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП.

Ето защо, при така установените факти, съдът приема, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд – Решение № 1600/6.02.2019 г., постановено по адм.дело № 7629/2018 г. и Решение № 4316/22.03.2019 г., постановено по адм.дело №15406/2018 г.

Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, тя няма характер на административно наказание. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на предвидения в закона срок, принудителната мярка следва да се счита за отпаднала.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед не страда от пороците, регламентирани с нормата на чл. 146 АПК, които да обосноват нейната отмяна.

 С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Плевен, седми  състав

 

                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на К.И.М., ЕГН ********** ***, против Заповед № 21-0256-0000-76/22.06.2021 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) издадена от Л.К.Х.- полицейски инспектор към ОДМВР Плевен, РУ – Долна Митрополия, упълномощен със Заповед № 316з-27/03.01.2018 г., с която на основание чл. 171, т. 2а, буква „б“ му е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1 година, а именно за 365 дни“.

 На основание  чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи на обжалване

 

 

                                                                              СЪДИЯ:/п/