№ 198
гр. София, 05.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110150635 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Г. В.
срещу „Профи Кредит България“ ЕООД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявените искове са процесуално допустими,
изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1
ГПК, вр. чл.146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между страните по делото е сключен договор за
потребителски кредит „П. К. С. № *********** от 14.05.2019 г., съгласно
които кредитодателят „П. Кредит България“ ЕООД се задължава да
предостави сума в заем на кредитополучателя в размер на 5 000 лв., при
договорена годишна възнаградителна лихва от 38,30%, при ГПР от 45,02%,
срещу задължението на кредитополучателя С. В. да върне предоставената в
заем сума, заедно с договорна лихва, като на падежната дата заплати сумата
от 7 105,59 лв. Твърди се, че в договора е уговорено ответника да предостави
1
допълнителни услуги „Е.“, включваща „1. Приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит. 2. Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; 4. Възможност за смяна на датата на падежа; 5. Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.“, като срещу
предоставянето на допълнителните услуги по пакета кредитополучателя се е
задължил да заплати сумата от 4830 лв. Посочва, че по този начин общото
задължение по кредита е станало в размер на 11 935,59 лв. твърди, че в
погашение на задълженията по договора е заплатил следните суми на каса на
„И.“: на 28.05.2019 г. – 500 лв., на 28.10.2019 г. – 1650 лв. – платени на кеш-
терминал към „И. Г.“ АД и на 21.11.2019 г. – 5500 лв. – платени чрез банков
превод от „У. Б.“ АД. Твърди, че посоченият договор за кредит №
***********/14.05.2019 г. е нищожен, тъй като предоставените допълнителни
услуги имат обща стойност в размер на 90% от размера на съответния кредит,
но без в договора за кредит да е посочено за каква услуга се заплаща
допълнителната цена, без потребителят кредитополучател да има
икономическа полза , еквивалентна на уговорената цена на услугата и без
реално предоставена насрещна престация от страна на кредитора. Излага
подробни съображения, че таксата за посочените допълнителни услуги е
следвало да се включи при изчисляване на ГПР по кредита, но в процесния
случай това не е направено, поради което в договора е посочен ГПР, който не
отговаря на действително приложения по договора, което представлява само
по себе си заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и 2
ЗЗП, което съгласно съдебната практика на СЕС следва да се приравни на
липса на посочен ГПР. Посочва, че реалният ГПР по процесния договор за
кредит е в размер на 154%, предвид на което и доколкото надвишава
императивния максимален размер на ГПР, установен в чл.19, ал.4 ЗПК,
договорът за кредит е нищожен. Поддържа, че договорената по договора за
кредит възнаградителна лихва в размер на 38,30% е прекомерна и
противоречи на добрите нрави, тъй като е налице явна нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената за това цена и по този начин се
нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните
отношения и икономически по-слаби участници в оборота са третирани
неравноправно като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Посочва, че таксата за допълнителни
2
услуги по кредита, които са за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, с което от една страна се нарушава забраната на чл. 10а, ал.2 ЗПК за
начисляване и заплащане на такива такси, а от друга страна с въвеждането
едностранно от кредитора на посочените такси за допълнителни услуги по
договора се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост при
предоставянето на заем, тъй като потребителят се задължава да заплати на
кредитора-търговец за нещо, което не е ползвал и размерът на таксите е
близък до размер на отпуснатия кредит, с което кредиторът се
облагодетелства за сметка на потребителя. Поддържа също така, че
посочените такси за допълнителни услуги противоречат на императивни
разпоредби от закона, а именно на разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК,
предвиждаща, че кредитора по договор за потребителски кредит не може да
събира такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. На
следващо място, посочва, че таксите за допълнителни услуги са неясно
формулирани, защото в общите условия не е посочен срока за предоставяне на
заемната сума, поради което не е ясно какво означава приоритетно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит. Позовава се на разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, според която при обявяване на договора за потребителски
кредит за нищожен кредитополучателят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
предвид което и доколкото твърди, че договорът за кредит е нищожен и че е
заплатил сумата от 7700 лв., а предоставената в заем сума е 5000 лв., твърди,
че е заплатил 2700 лв. без валидно основание и посочената сума подлежи на
възстановяване от ответника като получена без основание. Въз основа на
посоченото моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено между страните, че договор за потребителски кредит „П. К. С. №
*********** от 14.05.2019 г., е нищожен поради противоречие на закона,
заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави, както и иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 700 лв.,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски
кредит „П. К. С. № *********** от 14.05.2019 г., ведно със законна лихва от
дата на предявяване на исковата молба – 27.8.2024 г. до окончателно
заплащане на сумата.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
3
недоказани. Признава, че на 14.05.2019 г. между страните е сключен
процесния договор за потребителски кредит № *********** за предоставяне
на сумата от 5000 лв. за срок от 24 месеца, при годишен лихвен процент от
38,30% и ГПР от 45,02%, като посочват, че общия размер на дължимата от
кредитополучателя сума е 7105,59 лв. Признава, че ищецът е погасил кредита
на 3 вноски: на 28.05.2019 г. е заплатил 500 лв., на 28.10.2019 г. – 1648,80 лв. и
на 22.11.2019 г. – 5550 лв. Твърди, че на 27.11.2019 г. е възстановил на ищеца
сумата от 15,90 лв. като надвнесена. Твърди, че част от предоставената с
договора за кредит сума е използвана за рефинансиране на стари задължения
по предходен договор за кредит, а останалата част е преведена по банкова
сметка на кредитополучателя, съгласно договорените условия по договора за
потребителски кредит. Посочва, че договорът отговаря на условията за
действителност на такъв вид договори, не противоречи на императивни
законови норми и не съдържа неравноправни клаузи. Поддържа, че в договора
е посочено ясно и недвусмислено какво представлява договорното
възнаграждение, как е формирано, как е изчислен ГПР и са посочени
допусканията, които са послужили за определяне на посочения в договора
размер на ГПР. Твърди, че допълнителната услуга за приоритетно разглеждане
на заявката за отпускане на потребителски кредит е предоставена на
кредитополучателя към момента на сключване на договора, като самата
услуга се изразява в извършване на всички необходими действия на
представители на кредитодателя за проучване на кредитната способност на
ищеца, подготвили са нужните документи, уведомили са кредитополучателя и
са сключили договора в максимално кратки срокове – в рамките на един
работен ден след отправяне на заявка – кредитът е заявен на 14.05.2019 г., а
договорът е сключен на 15.05.2019 г. Излага подробни съображения, че
стойността на допълнителните услуги не следва да се включва при
изчисляване на ГПР, тъй като допълнителните услуги не са задължително
условие за предоставяне на кредита, а са предоставени отделно и независимо
от самия кредит. Предвид посоченото моли съдът да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца на осн. чл. 78, ал.5 ГПК. Моли съдът
да задължи процесуалния представител на ищеца, в случай че претендира
лично заплащане на разноски, да посочи банкова сметка, по която да му бъдат
4
заплатени евентуално присъдени разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове:
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3 ЗЗД,
вр. с чл. 22 и вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК за установяване спрямо ответника
„Профи Кредит България“ ЕООД, че договор за потребителски кредит
„П. К. С. № *********** от 14.05.2019 г. е нищожен поради
противоречие на закона, заобикаляне на закона и противоречие с добрите
нрави, съединен с
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2700 лв., представляваща недължимо платени суми по
договор за потребителски кредит „П. К. С. № *********** от 14.05.2019
г., ведно със законна лихва от дата на предявяване на исковата молба –
27.08.2024 г. до окончателно заплащане на сумата.
III. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По предявения иск за нищожност на договора за кредит:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: сключване на договор между страните, както и посочените
основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора,
който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния
размер, определен в чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на закона и
противоречие на добрите нрави.
Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на
действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.
По предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
пълно и главно: предаване на сума на ответника в размер на поне 2700 лв., без
да е имало основание за извършване на престацията, респективно – че сумата
е заплатена по нищожен договор.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т.
5
4 ГПК, съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: на
14.05.2019 г. между страните е сключен процесния договор за
потребителски кредит № *********** за предоставяне на ищеца като
кредитополучател на сумата от 5000 лв. за срок от 24 месеца, при
годишен лихвен процент от 38,30% и ГПР от 45,02%, срещу задължението
на кредитополучателя да заплати сума в общ размер от 7105,59 лв., в
която са включени допълнителни услуги за експресно разглеждане и за
намаляване и отсрочване на определен брой вноски, като
кредитополучателят е погасил кредита на 3 вноски: на 28.05.2019 г. е
заплатил 500 лв., на 28.10.2019 г. – 1648,80 лв. (до посочения размер сумата
е безспорна) и на 22.11.2019 г. – 5550 лв.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в срок до първото
съдебно заседание да представи С.ен европейски формуляр по договор за
потребителски кредит № *********** и извлечение за получените суми по
процесния договор за кредит.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 400 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение, като при неизпълнение в посочения срок, съдът ще отмени
определението си в тази част.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. Д.а П..
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания по чл. 190 ГПК, като
ненеобходими, предвид признанието на факти от ответника и представените
документи към исковата молба.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
6
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото (на посочените от тях съдебни адреси), като те могат да
вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в
първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.02.2025 г., от 14,00 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи.
Вещото лице да се уведоми, след представяне на доказателства за
внесен депзоит.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7