РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Златоград, 22.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20215420100177 по описа за 2021 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от „А. за С. на В.“
ЕАД срещу АТ. СВ. Х.. Ищецът извежда съдебно предявеното субективно
право при твърденията, че на 31.07.2017 г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и А. С.
Х. (в качеството на кредитополучател) бил сключен Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS-15076055. Въз основа на цитирания договор,
размерът на предоставения кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ
размер на кредита“, а именно 6 000 лв. Начислена е и застрахователна премия
в размер на 2 016 лв. Ищецът сочи, че кредитополучателят се задължил да
заплати на кредитора погасителни вноски, съставляващи изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка покриваща разноските на кредитора
по подготовка и обслужване на кредита и определена надбавка съставляваща
печалбата на кредитора, с фиксиран лихвен процент за срока на договора. При
тези условия, общата стойност на плащанията по кредита била договорена в
размер на 12 987 лв., поради което договорната лихва по кредита била
договорена между страните в размер на 4 761 лв. Излагат се съображения, че
кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.07.2022 г., на 60 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които
от по 216,45 лв., при първа погасителна вноска на 20.08.2017 г., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, с посочен падежа на всяка
отделна погасителна вноска, а крайният срок за издължаване на задълженито
по кредита е 20.07.2022 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/. Сочи се още, че
кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на
1
погасителните вноски, поради което кредиторът обявил цялото задължение за
предсрочно изискуемо и уведомил длъжника с писмо, получено от последния
на 15.07.2019 г. Вземането на кредитора било прехвърлено в полза на ищеца
на 05.07.2019 г. по силата на Приложение №1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. Ищецът твърди, че е
изпратил до длъжника 2 бр. уведомления за извършената цесия – от
11.07.2019 г. и от 17.02.2021 г. с известие за доставяне чрез „Български
Пощи“ ЕАД, но и за двете писма се върнали в цялост, с отбелязване на
пратката „Непотърсена“, като на осн. чл. 9 от Условията по договора, ищецът
счита, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на задължението
му. В допълнение, прилага към исковата молба и моли да бъдат връчени на
ответника заедно с нея, копия от уведомленията за извършената цесия от
името на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД. При тези твърдения моли да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумите както следва: сумата от 5 182,24
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-
15076055 от 31.07.2017 г., сключен между между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и А. С.
Х. (в качеството на кредитополучател) за периода 20.09.2018 г. – 20.07.2022 г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 04.03.2021 г. (пред
СРС) до изплащане на вземането, договорна (възнаградителна) лихва в размер
на сумата от 2 881,91 лв., начислена за периода от 20.09.2018 г. до 15.07.2019
г. и сумата от 1 192,28 лв. – обезщетение за забава, в размер на законната
лихва за периода 21.09.2018 г. – 04.03.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 53 от 21.05.2021 г. по ч.гр.д. №
111/2021 г. по описа на РС-З. Претендира разноски за производството. В
условията на евентуалност, исковете са предявени в идентичен порядък като
осъдителни, при условията на чл. 235 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с който я оспорва като неоснователна по основание и размер, а
осъдителните искове, предявени в условията на евентуалност – като
недопустими. Твърди се, че предсрочната изискуемост на процесния кредит
не е обявена по надлежния ред, поради което ответникът би могъл да бъде
задължен единствено за падежиралите суми по кредита. Излагат се
съображения, че съдържанието на договора за кредит не отговаря на
императивни изисквания предвидени в ЗПК, поради което същият е
недействителен, а ответникът дължи само чистата стойност на кредита, т.е.
размера на главницата, след приспадане на заплатените до момента суми по
кредита, с които са погасявани недължимо платени лихви, разноски, такси и
др. Алтернативно, е въведено възражение за недължимост на т.нар.
„застрахователна премия“ и „такса ангажимент“, които не са включени в ГПР,
при несъблюдаване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поставяща
ограничение за размера на ГПР. Ответникът сочи още, че клаузата, с която е
уговорено заплащане на застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 2
016 лева, разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой
погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска, е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда
потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между негомите права и правата н доставчика.
Сочи се още недължимост на т.нар. „такса ангажимент“ в размер на сумата от
210 лв., както и на уговорената възнаградителна лихва (ГЛП) в размер на 27,
2
32%, поради противоречие с добрите нрави. Излагат се съображения, че т.нар.
„застрахователна премия“ и „такса ангажимент“ не са включени в ГПР, но по
своята същност представляват разход и следва да бъдат включени в него, като
според ответника договорът за кредит е нищожен, поради нееквивалентност
на престациите и накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1
ЗЗД. Сочи се, че претнедираната лихва в размер на 1 192,28 лева
(обезщетение за забава) за периода от 21.09.2018 г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК не се дължи, доколкото не е посочен размерът на
главница върху която е начислена и липсва основание за нейното
начисляване, тъй като предсрочна изискуемост на кредита не е обявена по
надлежния ред. Твърди се, че е налице частично дублиране в периода на
претендираните договорна лихва и обезщетение за забава - договорната лихва
се претендира за периода от 20.09.2018 г. до 15.07.2019 г., а обезщетението за
забава - от 21.09.2018 г. до подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК.
Заявено е възражение за съдебно прихващане между дължимата сума по
договора и заплатените до момента суми по него, в размер на 2 815, 70 лева.
По тези съображения ответникът счита предявения иск за неоснователен и
моли същият да бъде отхвърлен, като бъде уважено въведеното възражение за
прихващане. Претендира разноски за производството.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане на ищеца в размер на сумата от 5 182,24 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-
15076055 от 31.07.2017 г., сключен между между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и А. С.
Х. (в качеството на кредитополучател) за периода 20.09.2018 г. – 20.07.2022 г.,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 04.03.2021 г. (пред
СРС) до изплащане на вземането, договорна (възнаградителна) лихва в размер
на сумата от 2 881,91 лв., начислена за периода от 20.09.2018 г. до 15.07.2019
г. и сумата от 1 192,28 лв. – обезщетение за забава, в размер на законната
лихва за периода 21.09.2018 г. – 04.03.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 53 от 21.05.2021 г. по ч.гр.д. №
111/2021 г. по описа на РС-З.
По допустимостта.
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 111/2021 г. на
РС-З., се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 5 182,24 лв.
– главница за периода от 20.09.2018 г. до 20.07.2022 г. по Договор за
потребителски кредит № PLUS-15076055 от 31.07.2017 г., сключен с „БНП
П.П. Ф.“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2021 г. – датата на
подаване на заявлението за издаване на за заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК; сумата от 2 881,91 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода
20.09.2018 г. – 15.07.2019 г.; сумата от 1192,28 лв. – обезщетение за забава
върху главницата, начислено за периода 21.09.2020 г. – 03.03.2021 г. и
разноски за производството в размер на сумата от 235,13 лева. В
законоустановения едномесечен срок, длъжникът е депозирал възражение по
3
чл. 415 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и с оглед
указанията на съда, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът е предявил
настоящите установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, които са
процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността.
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че спорното право е възникнало в сочения обем, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между първоначалния кредитор (цедента) „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и
ответника, а именно - валидно правоотношение по Договор за потребителски
кредит № PLUS-15076055 от 31.07.2017 г., по което кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя посочената сума, а последният се е
задължил да я върне в претендирания размер и в посочения срок, ведно с
възнаградителна (договорна) лихва в сочения размер, съответно настъпване
на условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и достигане на
изявлението на банката до длъжника; както и обстоятелството, че вземанията
са прехвърлени в негова полза (на ищеца) въз основа на валидно сключен
договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен. В тежест на
ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
С изготвения по делото проект за доклад, обективиран в Определение
№ 191 от 23.12.2021 г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по
делото следните факти: 1. наличие на Договор за потребителски кредит №
PLUS-15076055 от 31.07.2017 г., сключен между „БНП П. П.Ф.“ ЕАД и АТ.
СВ. Х. и 2. Кредитополучателят е заплатила общо 13 бр. месечни погасителни
вноски, всяка на стойност от по 216,45 лв., дължими за периода 20.08.2017 г.
– 20.08.2018 г., съгласно погасителен план към Договор за потребителски
кредит № PLUS-15076055 от 31.07.2017 г., или общо сумата от 2 813,85 лв.
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК, като същият е сключен на 31.07.2017 г.,
поради което са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр. 18 от
05.03.2010 г., в редакцията от ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.). В разпоредбата на
чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити,
които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски. В настоящия случай видно от
съдържанието на сключения договор за потребителски паричен кредит между
„БНП П.П.Ф.“ ЕАД и длъжника А. С. Х., не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 7, 10, 11 ЗПК, по следните съображения:
В част "Параметри и условия" на ДПК е посочено, че размерът на
кредита за потребителски цели е 6 000 лв., а размерът на кредита за покупка
на застраховка „Защита на плащанията“ е 0,00 лв. Същевременно се сочи
4
стойност на застрахователна премия в размер на 2 016 лв., отново общ размер
на кредита 6 000 лв. и „такса ангажимент“ – 210 лв. При тези условия е
разписано, че кредитополучателят следва да заплати 60 бр. месечни
погасителни вноски, всяка на стойност от по 216,45 лв. или обща стойност на
плащанията в размер на сумата от 12 987 лв. Така описаното съдържание,
съдът намира за неясно, подвеждащо потребителя и дори въвеждащо го в
заблуждение. По никакъв начин не става ясно как е формиран общият размер
на дълга и какви са неговите компоненти. Кредитира ли се застраховка
„Защита на плащанията“ и включена ли е сумата цитирана като
„застрахователна премия“ в общия размер на дълга. Не е посочен общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението с главницата по кредита, за да е възможно да се провери
дали посоченият лихвен процент съответства на действително приложения от
кредитодателя, т.е. никъде в ДПК не е посочен размер на възнаградителната
лихва в лева, както и начинът на начисляването . На следващо място, в
разглеждания договор за потребителски паричен кредит е посочена
абсолютна стойност на лихвения процент – 27,32%, като не е посочено дали
същият представлява годишен лихвен процент или е за целия срок на
договора или за друг срок. Не е уточнена базата, върху която се начислява
лихвеният процент – дали върху общата стойност на плащанията (която както
се установява включва и застрахователната премия) или върху чистата
стойност на кредита.
Видно от съдържанието на договора, посочена е абсолютна стойност на
ГПР – 33,43%, без да е уточнено кои са компонентите включени в него и
каква е стойността им. Съгласно чл. 19, ал 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 ДР на ЗПК "общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В процесния случай сключването на застраховка
"защита на плащанията" е предвидено като задължително условие при
подписването на договора за потребителски кредит. В текста на процесния
договор е посочено единствено, че ГПР е 33,43%. Липсва, каквото и да е
уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент, като не
става ясно и дали в посочения ГПР е включена т. нар. застрахователна
премия. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере
какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов
продукт. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
5
дали да го сключи, а съдържанието на процесния договор за потребителски
кредит не отговаря на императивно установените законови изисквания (в
същия смисъл вж. напр. Решение № 72 от 6.04.2021 г. на ОС - С. по в. гр. д. №
46/2021 г.; Решение № 183 от 16.09.2021 г. на ОС - С.по в. гр. д. № 258/2021 г.
и др.).
На следващо място съдът намира, че погасителният план към процесния
ДПК не съответства на изискванията по чл. 11, т. 12 ЗПК, съгласно който:
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. В
случая липсва разбираема информация относно това, каква част от
погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението:
главница, лихва, застраховка, такси и др. Не е ясен размерът на главницата,
като основа за изчисляване на възнаградителната лихва, не е ясен и размерът
на лихвата, още повече, че в погасителните вноски е включена и стойността
на застрахователната премия.
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което и на осн. чл.
24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По отношение чистата стойност на кредита.
Видно от раздел „Условия по договора“ на ДПК, предоставената сума
възлиза на 6 000 лв., като от същата е „прихваната“ сумата от 120 лв.
представляваща „такса ангажимент“ съобразно предвиденото в чл. 2 от ДПК,
съгласно който размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в
поле "общ размер на кредита", където е посочена сумата от 6000 лева, като
кредитополучателят заплаща "такса ангажимент", срещу която кредиторът
фиксира лихвения процент по договора. Уговорено е, че таксата се заплаща
от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата, посочена в поле "такса ангажимент" от общия размер на кредита. Това
обстоятелство се установява и от представеното по делото платежно
нареждане от 01.08.2017 г., видно от което сумата преведена в полза на
ответницата възлиза на 5 790 лв. Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Определянето на лихвения процент е част
от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит – чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК, поради което заплащането на "такса ангажимент" в размер на
210 лева за фиксиране на лихвения процент по договора противоречи на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, и уговорката е недействителна. Следователно сумата от 210
лева е била неоснователно „прихваната“ от общия размер на предоставената
сума от 6 000 лева, като потребителят е получил сумата от 5 790 лева, която
именно представлява чистата стойност на кредита.
С изготвения по делото проект за доклад, обективиран в Определение
№ 191 от 23.12.2021 г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че кредитополучателят е заплатила общо 13 бр. месечни
6
погасителни вноски, всяка на стойност от по 216,45 лв., дължими за периода
20.08.2017 г. – 20.08.2018 г., съгласно погасителен план към Договор за
потребителски кредит № PLUS-15076055 от 31.07.2017 г., или общо сумата от
2813,85 лв. Същевременно съдът е допуснал изготвянето на ССчЕ, която е
приета по делото без възражения от страните. Видно от заключението на
вещото лице, след като са съобразени представените по делото писмени
доказателства е установено, че ответницата е погасила 17 бр. месечни
погасителни вноски – до 20.12.2018 г., всяка на стойност от по 216,45 лв., или
в полза на кредитодателя е заплатена сумата в общ размер на 3 679,65 лв.,
поради което и предвид изложените по-горе съображения, дължимата сума по
процесния ДПК възлиза на 2 110,35 лв., до който размер искът е основателен
и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
5 182,24 лв. – главница, следва да бъде отхвърлен. Съобразно изложените по-
горе съображения, исковата молба подлежи на отхвърляне и в частта за
претендираната договорна (възнаградителна) лихва в размер на сумата от 2
881,91 лв., начислена за периода от 20.09.2018 г. до 15.07.2019 г. и за сумата
от 1 192,28 лв. – обезщетение за забава, в размер на законната лихва за
периода 21.09.2018 г. – 04.03.2021 г. В тази връзка съдът съобрази и факта, че
с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея,
ответникът е уведомен за извършената на 05.07.2019 г. цесия, поради което
цесионерът – ищец в настоящото производство се легитимира като надлежен
кредитор за вземането по процесния договор за потребителски кредит в
посочените части.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част на исковете. В
настоящото исково производство, ищецът е направил разноски в общ размер
на сумата от 537,44 лв., от които 187,44 лв. – държавна такса, 200 лв. –
възнаграждение за вещо лице изготвило ССчЕ и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което
пропорционално на уважената част от исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 128,37 лв., от която:
44,77 лв. – д.т., 47,77 – възнаграждение за ССчЕ и 35,83 лв. – възнаграждение
за юрисконсулт. В производството по ч.гр.д. № 111/2021 г. по описа на РС-
Златоград, разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на ищеца за
както следва – 44,22 лв. – д.т. и 11,94 лв. – юрк. възнаграждение или общо –
сумата от 56,16 лв. Ответникът от своя страна претендира и доказва
направени разноски в размер на сумата от 800 лв. – адвокатско
възнаграждение, заплатено изцяло в брой, съобразно представен ДПЗС от
21.10.2021 г. Ищецът е обективирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатения адв. хонорар, което съдът намира за
неоснователно, тъй като в случая същият е определен в размер близък до
минимално предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая
възлиза на сумата от 792,72 лв. Пропорционално на отхвърлената част от
материалния интерес по делото, в тежест на ищеца, следва да бъде възложена
сумата от 608,93 лв.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК и на осн. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, че А. С. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. З., общ. З. обл. С., ул. „Р.“ № *, дължи на „А.за С. на В.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П.Д.“ № *,
офис сграда Л., ет. *, сумата от 2 110,35 лв. (две хиляди сто и десет лева и
тридесет и пет стотинки) – главница по Договор за потребителски кредит №
PLUS-15076055 от 31.07.2017 г., сключен между „БНП П. П.Ф.“ ЕАД и А. С.
Х., ведно със законната лихва, считано от 05.03.2021 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 111/2021 г. по описа на РС-Златоград,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 2 110,35 лв. до пълния
предявен размер от 5182,24 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за
присъждане на сумата от 2881,91 лв. - договорна (възнаградителна) лихва,
начислена за периода от 20.09.2018 г. до 15.07.2019 г. и за сумата от 1 192,28
лв. – обезщетение за забава, в размер на законната лихва за периода
21.09.2018 г. – 04.03.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. С. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. З., общ. З., обл. С., ул. „Р.“ № *, да заплати на „А.за С. на В.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П.Д.“ № *,
офис сграда Л., ет. *, сумата от 128,37 лв. (сто двадесет и осем лева и
тридесет и седем стотинки) – разноски за настоящото исково производство и
сумата 56,16 лв. (петдесет и шест лева и шестнадесет стотинки) – разноски за
производството по ч.гр.д. № 111/2021 г. по описа на РС-З.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „А. за С. на В.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № *, офис
сграда Л., ет. *, да заплати на А. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. З., общ.
З., обл. С., ул. „Р.“ № *, сумата от 608,93 лв. (шестстотин и осем лева и
деветдесет и три стотинки) – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – З.: ________В.Д._______________
8