Р Е Ш Е Н И Е
№ …. 10.11.2010 г. град
Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХІV наказателен състав
На девети ноември през
две хиляди и десета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател : Диана Ганева
Секретар: М.М.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Ганева НАХ дело № 3466 по описа за 2010
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.193, ал.1 от ЗДДС.
Образувано е по повод постъпила жалба от „****” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: ****, против наказателно постановление № 21524-О-0006791/05.10.2009 г. на директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас. С атакувания акт на дружеството ( което към момента на издаването на атакуваното постановление е било с наименование на фирмата „**” ЕООД –видно от доказателствата по делото и след направена служебна справка в търговския регистър ) е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че в акта датата и мястото на извършване на нарушението са пределно неиндивидуализирани. Изтъква се, че АУАН е съставен в противоречие с чл.40, ал.2 от ЗАНН, без да са налице предпоставките на този текст. Посочва, че дори и да е налице нарушение, то е маловажно и е следвало да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовани, представител не се явява.
Ответната страна по жалбата, ТД на НАП – Бургас, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално допустима.
Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното :
В резултат на извършена проверка на регистрираните по ЗДДС лица и подалите справка декларация от служителите на НАП е установено, че “****” ООД в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице не е подало справка-декларация по ЗДДС и информация на магнитен носител за данъчен период месец януари 2009г.
Въз основа на установената фактическа обстановка е съставен акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на жалбоподателя. В акта, като нарушена е посочена разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС. На 14.04.2009г. на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН производството е спряно, тъй като след щателно издирване не е открит представител на дружеството. По делото е представена обратна разписка, с която е изпратен акта за нарушение, върната с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя” и Протокол № 0162886/6.07.2009г.,, в който е констатирано, че на адреса посочен за кореспонденция ******Д, вх.2, ет.3, ап.268 не е намерено данъчно-задълженото лице.
На 04.09.2009г. производството е възобновено и на същата дата е връчен акта за нарушение на упълномощено лице, който го е подписал без възражение.
Въз основа на съставения акт на 5.10.2009г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС и с което на основание чл.181, ал.1 от ЗДДС, на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните показания на свидетелката Д. Стоянова П., както и от приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:
Бургаския районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици. Такива биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и съдържание на властническите актове до степен да не могат да породят правно действие или да накърняват правото на защита на дееца.
По съществото на спора, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 125, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157. Според чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят, а в ал. 6 на чл. 125 ЗДДС е предвидено, че отчетните регистри по ал. 3 се подават и на магнитен или оптичен носител.
Санкционната норма на чл. 181, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че регистрирано лице, което не подаде информация от отчетните регистри или подаде информация на магнитен или оптичен носител, различна от посочената в отчетните регистри, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.
Твърди се от жалбоподателя, че не е бил длъжен да подава справка –декларация, ведно с отчетните регистри, тъй като не е бил регистрирано по ЗДДС лице. След направена справка в регистъра на НАП за регистрация по ЗДДС е установено, че жалбоподателят е регистриран на 06.11.2008г. В този смисъл търговецът е бил регистрирано по ЗДДС лице и като такъв е бил задължен за всеки данъчен период да подава справка-декларация по ЗДДС, както и информация от отчетните регистри в законоустановения срок по чл. 125, ал. 5 ЗДДС. Съдът счита за безспорно установено по делото, че жалбоподателят не е подал до 14-то число на месеца следващ отчетния, както справка – декларация по ЗДДС за данъчен период месец януари 2009г., така и информация от отчетните регистри, с което не е изпълнил задълженията си към Държавата, визирани в чл.181, ал.1, вр. с чл.125 ал.5 от ЗДДС. С обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, жалбоподателят е санкциониран за неподаването в срок на информацията от отчетните регистри вкл. на магнитен носител за данъчен период месец януари 2009г. – на основание чл. 181, ал. 1 от ЗДДС.
След като безспорно лицето е било регистрирано по ЗДДС, то е било длъжно да подава както справките – декларации, така и информацията от отчетните регистри в сроковете по чл. 125, ал. 5 на ЗДДС, без значение дали е осъществявало фактическа дейност или не. Със своето бездействие дружеството-жалбоподател е извършило вмененото му административно нарушение, поради което напълно законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Наложената имуществена санкция по чл. 181, ал. 1 от ЗДДС е в минималния предвиден в закона размер за това нарушение. Съдът счита, че при определянето и наказващият орган е съобразил обществената опасност на деянието и тежестта на нарушението. Административното наказание е справедливо. Същото е достатъчно за постигане превантивните цели на наказанията по чл. 12 от ЗАНН.
В този смисъл обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл.
1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21524–О-0006791/ 05.10.2009 г. на директора на дирекция „Обслужване” при ТД на НАП – Бургас, с което на „ ООД, ЕИК**, със седалище и адрес на управление: гр. *** ( към момента на издаването на атакуваното постановление с наименование на фирмата „БГ” ЕООД ), представлявано от А Б, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
ММ