РЕШЕНИЕ
№ 6193
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20231100512492 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 13301 от 28.07.2023 г. по гр.д.№ 49946 по описа за 2022 г.
на СРС, 69 състав се: ОСЪЖДА И. А. И. да заплати на "Топлофикация
София" ЕАД, сумата от 1201, 06 лева - дължимата цена на доставена в
периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г. и незаплатена топлинна енергия до
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законна лихва за
периода от датата на депозиране на исковата молба в съда - 14.09.2022 г., до
изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата в размер от 153, 09 лева за периода от 15.09.2018 г. до
12.04.2021 г., както и цената на услугата "дялово разпределение" в размер на
20, 69 лв. за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва
за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда - 14.09.2022 г., до
изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
дялово разпределение в размер на 3, 63 лв. за периода от 31.05.2018 г. до
1
12.04.2021 г.; ОСЪЖДА О.Д.И.да заплати на "Топлофикация София" ЕАД,
сумата от 1201, 06лева - дължимата цена на доставена в периода от м. 05.2017
г. до м. 04.2020 г. и незаплатена топлинна енергия до имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******, ведно със законна лихва за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 14.09.2022 г., до изплащане на
вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата в размер от 153, 09 лева за периода от 15.09.2018 г. до 12.04.2021 г.,
както и цената на услугата "дялово разпределение" в размер на 20, 69 лв. за
периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 14.09.2022 г., до изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за дялово разпределение в
размер на 3, 63 лв. за периода от 31.05.2018 г. до 12.04.2021 г.
Постъпила е въззивна жалба от ответниците пред СРС- О. Д. И. и И.
А. И..
Решението се обжалва в частта, в която претенциите на ищеца по
чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД са били уважени.
Излагат се доводи, че присъдените сумите за периода от м.05.2017 г. до
м.04.2020 г. не се дължат, тъй като били заплатени- наложен бил запор върху
пенсията от страна на ЧСИ и сумите били събрани. След като сумите били
платени, не се дължали и лихви. Между страните било сключено
споразумение за периода от м.05.2020 г.- м.11.2021 г.
Иска се от съда да отмени решението в обжалваната му част и да
постанови друго, с което претенциите на ищеца да бъдат отхвърлени. Не се
претендират разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищеца пред СРС-
„Топлофикация София“ ЕАД, в който отговор се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното
решение в частта, в която претенциите са били уважени. Претендират се
разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД не
изразява становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
2
За обжалваното решение въззивниците са били уведомени на 05. 08.
2023 г., а въззивната жалба е подадена на 18. 08.2023 г./по пощата/,
следователно същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
Налице правен интерес от обжалване; въззивната жалба е допустима.
В частта, в която претенциите на ищеца са били отхвърлени
първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че обжалваното
решение е постановено в допустим процес и е валидно.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че предмет
на така предявените искове са сумите по съобщения по фактури, както следва:
№ ********** от 31.07.2018 г. за отчетен период от 01.05.2017 г.- 30.04.2018 г.,
№ ********** от 31.07.2019 г. за отчетен период от 01.05.2018 г.- 30.04.2019 г.
и № ********** от 31.08.2020 г. за отчетен период от 01.05.2019 г.- до
30.04.2020 г. С отговора по исковата молба било представено Споразумение
между ищеца и ответниците, но същото касаело задълженията им за периода
от м.05.2020 г.- м.09.2021 г. За последния период задължението възлизало на
стойност 991,95 лв. Ангажираните от ответниците доказателства за плащане
сочели за такова по Споразумението. Налице била разлика между фактурите
по които били сторени плащанията и тези предмет на спора по делото. При
това положение СРС е приел, че от страна на ответниците не е доказано
плащане на задълженията за потребена топлинна енергия за процесния период
м.05.2017 г. до м.04.2020 г. и затова е уважил иска по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.149 ЗЕ. Не било доказано и плащане на стойността на услугата „дялово
разпределение“. Тъй като ответниците били изпаднали в забава, то те дължали
и мораторна лихва върху главницата за стойност на потребената топлинна
енергия. /Относно забавеното издължаване на стойността на услугата за
дялово разпределение лихва не е присъдена поради недоказаност на
претенцията от страна на ищеца/.
3
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Единственото спорно по делото е обстоятелството погасени ли са
процесния задължения за периода м.05.2017 г. до м.04.2020 г. с представените
от страна на ответниците платежни документи, както и във връзка с приетото
от въззивната инстанция удостоверение от 28.09.2023 г., издадено от НОИ за
удръжки от пенсията на въззивника О. Д. И..
Действително, с отговора по исковата молба от страна на ответниците е
представено сключено от тях с ищеца Споразумение от 01.11.2021 г./л.45 от
делото пред СРС/. Същото, обаче, касае уреждане на отношенията между
страните във връзка със задължения на ответниците за периода от м.05.2020 г.-
м.09.2021 г., т.е. последващ период на процесния. Представените от
ответниците платежни документи касаят плащане именно по това
споразумение, както и е отразено в същите документи, виж л.46-48 по делото
пред СРС.
Представеното пред настоящата инстанция удостоверение от 28.09.2023
г. касае плащания по изп.дела, първото от които образувано през 2012 г. и с
взискател „Т.Ю.“ ЕАД /трето за спора лице/, второто изп.дело, действително,
е с посочен взискател „Топлофикация София“ ЕАД, но е образувано през 2014
г., т.е. няма как да касае задължения за процесния период м.05.2017 г.-
м.04.2020 г.; третото изп.дело също е с взискател „Топлофикация София“ ЕАД
и е образувано през 2020 г., но липсват данни какви задължения /за кой
период/ на стойност 397, 06 лв. са били заплатени чрез наложените запори на
пенсията на въззивника. Обстоятелството, че удръжките са прекратени на
01.09.2022 г. не означава, че са платени именно задълженията, предмет на
процесната искова молба, предявена на 14.09.2022 г.
Налага се извод, че първоинстанционното решение е правилно в
частта, в която претенциите на ищеца са били уважени и като такова ще бъде
потвърдено в тази му част.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора първоинстанционното решение е правилно и в
частта за разноските.
4
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивниците разноски не се следват, а и
такива не се претендират.
Въззиваемата страна претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение поради което се присъждат като съдът на основание
чл.78, ал.8 ГПК определя юриск.възнаграждение в размер на 100 лв. или в
тежест на всеки един от въззивниците по 50 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13301 от 28.07.2023 г. по гр.д.№ 49946 по описа
за 2022 г. на СРС, 69 състав в частта, в която се: ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН
**********, да заплати на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 1201, 06 лева - дължимата цена на доставена в периода от м. 05.2017
г. до м. 04.2020 г. и незаплатена топлинна енергия до имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******, ведно със законна лихва за периода от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 14.09.2022 г., до изплащане на
вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата в размер от 153, 09 лева за периода от 15.09.2018 г. до 12.04.2021 г.,
както и цената на услугата "дялово разпределение" в размер на 20, 69 лв. за
периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
датата на депозиране на исковата молба в съда - 14.09.2022 г., до изплащане на
вземането; ОСЪЖДА О.Д.И., ЕГН **********, да заплати на "Топлофикация
София" ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1201, 06лева - дължимата цена на
доставена в периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2020 г. и незаплатена топлинна
енергия до имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законна
лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба в съда -
14.09.2022 г., до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата в размер от 153, 09 лева за периода от
15.09.2018 г. до 12.04.2021 г., както и цената на услугата "дялово
разпределение" в размер на 20, 69 лв. за периода от м. 04.2018 г. до м. 04.2020
г., ведно със законна лихва за периода от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 14.09.2022 г., до изплащане на вземането, както и в частта за
5
разноските.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*******, да
заплати на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б ,сумата в размер на 50
лв.- разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА О.Д.И., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „*******, да
заплати на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23 Б, сумата в размер на 50
лв.- разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – „Бруната“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6