№ 67062
гр. София, 23.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110123707 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Със Заявление, вх. № 89358/04.05.2022г. на СРС, заявителят [фирма] е поискал
издаването на заповед за изпълнение срещу Н. АНТ. Ф. за суми, сочени като дължими
във връзка с договор за поръчителство, сключен с [фирма], вземанията за които били
цедирани на заявителя. С разпореждане № 49601/06.06.2022г.. съдът е дал указания за
представяне на доказателства по чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР за дадено от потребителя
съгласие за сключване на договора. Разпореждането е връчено на заявителя на
06.07.2022г. С Молба, вх. № 145127/12.07.2022г. на СРС, заявителят подробно
обосновава наличие на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, както и
че липсва необходимост от представяне на указаните му от съда доказателства.
По аргумент от чл. 410, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът следи служебно за
наличие на сключен с потребител договор, въз основа на който се претендират сумите
по заповедното производство, тъй като, за да прецени наличието на неравноправни
клаузи, то следва преди това да е установено сключването на съдържащия ги договор.
Щом съдът може служебно да следи за действителността на отделни клаузи в договор,
то на същото основание няма пречка да се преценява наличието и действителността на
целия договор. В противен случай биха се обезмислили правилата за засилване на
служебното начало в заповедното производство с оглед защитата на потребителите.
По делото са предоставени неподписани от потребителя екземпляри от
договори. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът, в това число и неговият
правоприемник по договор за цесия или на друго основание, е този, който трябва да
докаже, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора.
Доказателства, че длъжникът е дал съгласието си за сключване на договора, т.е. че
въобще има договор, не са ангажирани. Твърденията на заявителя в тази насока
остават само твърдения на страна в производството в нейна полза, поради което нямат
доказателствена стойност. Договорът не е подписан с електронен подпис, като липсват
каквито и да било доказателства, установяващи дадено по някакъв начин съгласие от
страна на длъжника с него. В подкрепа на изложеното е практиката на Софийския
градски съд – Определение № 264457/17.11.2020г. по ч.гр.д. № 11102/2020г. на СГС,
ГК, Определение № 266301/06.04.2021г. по ч.гр.д.839/2021г. на СГС, І ГО,
Определение № 271897/16.07.2021г. по ч.гр.д. № 12552/2020г. на СГС, ГО,
Определение № 271718/07.07.2021г. по ч.гр.д.1987/2021г. на СГС-ІV, Определение №
3338/14.10.2021г. по ч.гр.д. № 11621/2021г. на СГС, ЧЖ-І-Г.
Поради тази причина и на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, вх. № 89358/04.05.2022г. на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от
съобщението.
Разпореждането да се съобщи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2