№ 687
гр. Горна Оряховица, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Илина В. Джукова-Караиванова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско
дело № 20254120100227 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени е осъдителен иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ.
Ищецът П. С. С. твърди, че на 16.07.2021 г. е подала жалба до
Министъра на вътрешните работи за това, че е била разпитана като свидетел,
въз основа на която била образувана пр.пр. № 5395/2021. по описа на Районна
прокуратура – Велико Търново. С постановление от 12.11.2021 г. Районна
прокуратура – Велико Търново отказала да образува досъдебно производство
по преписката, тъй като извършеното престъпление – клевета, се преследвало
по тъжба на пострадалия. Твърди, че с постановление от 12.11.2022 г. на
Окръжна прокуратура – Велико Търново отменила постановлението, като на
07.03.2021 г. било образувано досъдебно производство № 196/2023 г. по описа
на РУ на МВР Горна Оряховица, водено за това, че на 10.07.2021 г. в гр.Горна
Оряховица пред надлежен орган на властта – чрез подаване на телефонен
сигнал до органите на МВР, ищцата била набедена в извършване на
престъпление по чл.167, ал.2 НК. Твърди, че била конституирана като
пострадала по досъдебното производство на 07.03.2023 г. На 06.10.2023 г.
производството било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК, което ищцата
обжалвала и жалбата й била уважена. На 12.02.2024 г. производството отново
било спряно на същото основание, като след като било обжалвано от ищцата,
било потвърдено. Твърди, че и към настоящия момент производството по
делото е спряно, като не са извършвани действия за установяване на
извършителя, с което се цели погасяване на наказателното преследване по
давност. Твърди, че за общото времетраене на разглеждане на преписката и
1
досъдебното производство – 3 години и 5 месеца, търпи морални и физически
страдания, притеснение, стрес, главозамайване и тревожност, загуба на вяра в
правосъдието. Моли за постановяване на решение, с което ответникът
Прокуратура на Република България да бъде осъден да й заплати сумата от 5
100 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
нарушение на правото на разглеждане на пр.пр. № 5395/2021. по описа на
Районна прокуратура – Велико Търново, в разумен срок.
Ответникът Прокуратура на Република България счита, че релевантният
за иска период е от образуване на досъдебното производство, като периодът, в
който делото е било спряно не следва да се отчита, доколкото оперативно-
издирвателните мероприятия се извършват от органите на полицията. Твърди,
че продължителността на досъдебното производство е около една година,
поради което и с оглед фактическата и правна сложност на делото, не е
необосновано дълга. Счита за недоказано претърпяването на неимуществени
вреди. Счита, че размерът на претендираното обезщетение не е съответен на
принципа за справедливост. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
съгласно чл.6, §1 КЗПЧОС. Предявяването на такъв иск, основан на
твърдения, че ищецът е пострадал от престъпление, за което се води
наказателно производство в досъдебна фаза, е допустимо, макар и срещу
ищеца да няма „наказателно обвинение“ по смисъла на чл.6, §1 КЗПЧОС. С
оглед автономното тълкуване на понятието „определяне на граждански права
и задължения”, гаранциите по чл.6, §1 КЗПЧОС са важими и относно всеки
гражданин, чийто права и задължения, се засягат пряко от досъдебното
производство, т.е. следва да се ползват и от лицето, пострадало от
престъпление (претърпяло имуществени и/или неимуществени вреди от
престъплението съгласно чл.76 НПК) – в същия смисъл Решение №
60265/20.12.2021 г. по гр.д. № 1701/2021 г., IV Г.О. на ВКС; Решение №
6/11.02.2022 г. по гр. д. № 1555/2021 г., IV Г.О. на ВКС; Решение №
72/01.06.2022 г. по гр. д. № 4037/2021 г., III Г.О. на ВКС; Решение №
50038/01.03.2023 г. по гр. д. № 2093/2022 г., IV Г.О. на ВКС и цитираната в
същите практика на Европейския съд по правата на човека. Решаващ критерий
за приложимостта на чл.6, §1 КЗПЧОС по отношение на наказателно дело в
гражданския му аспект е дали висящото наказателно производство обуславя
съдебна защита на гражданско право на пострадалия от престъплението с
оглед материалното му съдържание във вътрешното право – разпоредбите на
приложимия национален закон и тълкуването им от вътрешните съдилища,
като се имат предвид предметът и целта на Конвенцията. При извършване на
тази преценка в случая, следва да се има предвид, че както при клеветата във
2
формата приписване на престъпление, така и при набедяването, се засяга
авторитетът на набедения, от което би могло да се търпят неимуществени
вреди. Това, че чрез престъплението набедяване се засяга и дейността на
правораздавателните органи (откъдето и разликата в обекта и изпълнителното
деяние на двете престъпления), няма отражение върху гражданския аспект на
наказателното производство в обсъждания по-горе смисъл. Така с оглед
съдържанието на вътрешното материално право и разпоредбата на чл.300
ГПК, висящото наказателно производство за престъплението набедяване
обуславя съдебна защита на гражданско право на пострадалото лице, поради
което и то би могло да претендира заплащане на обезщетение за вредите,
причинени от неразумната продължителност на производството.
Основателността на предявения иск е предпоставена от установяване от
страна на ищцата, че в резултат на действия или бездействия от страна на
ответника при разглеждане на досъдебното производство, продължителността
му е надхвърлила обичайно необходимото и това е причинило твърдените
неимуществени вреди. Изрично следва да се подчертае, че в предмета на този
спор не попадат нито други нарушения на КЗПЧОС, извън разглеждането на
делото в разумен срок по смисъла на чл.6, §1 КЗПЧОС, нито правилността
или целесъобразността на действията по разследването. По тази причина не
подлежат на разглеждане в настоящото производство доводите на ищцата,
попадащи извън предмета му, в т.ч. относно това кое лице според нея е
извършило деянието; годен ли е за извършване на идентификация
звукозаписът на разговора; налице ли е ефективност, безпристрастност,
независимост, пълнота и изчерпателност на разследването; осигурен ли е
достъп на пострадалия до него и възможност за обществено наблюдение.
От материалите по досъдебно производство № 196/2023 г., пр.пр. №
5395/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново,
Териториално отделение – Горна Оряховица се установява, че на 16.07.2021 г.
ищцата подала до Министъра на вътрешните работи сигнал, че на 10.07.2021 г.
срещу нея бил подаден анонимен сигнал за „купуване на гласове“. Сигналът
на ищцата бил получена и разпределена за проверка в ОД на МВР – Велико
Търново на 26.07.2021 г. След снемане на сведения от ищцата, преписката
била изпратена на Районна прокуратура – Велико Търново. На 27.09.2021 г.
било възложено извършване на проверка по реда на чл.145, ал.3 ЗСВ на РУ на
МВР – Горна Оряховица, приключила на 08.10.2021 г. Материалите били
получени в Районна прокуратура – Велико Търново на 14.10.2021 г., като с
постановление от 12.11.2021 г. било отказано образуването на досъдебно
производство.
На 17.02.2021 г. ищцата подала нов сигнал в РУ на МВР – Горна
Оряховица за същото деяние, като в писменото съобщение посочвала, че е
запозната с постановлението от 12.11.2021 г. по пр.пр. № 5395/2021 г. по описа
на Районна прокуратура – Велико Търново и подава сигнала във връзка с
информация, станала й известна от него. Видно от протокол за доброволно
предаване от 17.02.2021 г. ищцата е разполагала и е предала ксерокопие от
3
постановлението. По образуваната преписка било отказано образуване на
досъдебно производство (постановление от 30.03.2022 г.).
По тъжба от ищцата срещу Й. Б. Й. с повдигнато частно обвинение за
клевета, за това, че срещу нея и още едно лице бил подаден анонимен
телефонен сигнал за купуване на гласове в с.Джулюница, на 11.05.2022 г. било
образувано НЧХД № 245/2022 г. по описа на съда. С Разпореждане №
520/22.07.2022 г. производството по това дело било прекратено, като
разпореждането било потвърдено с Решение № 125/29.11.2022 г. по ВЧНД №
492/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново, влязло в сила на 29.11.2022 г.
По жалба от ищцата, подадена пред Окръжна прокуратура – Велико
Търново, било отменено постановление от 12.11.2021 г. за отказ да се образува
досъдебно производство по пр.пр. № 5395/2021 г. по описа на Районна
прокуратура – Велико Търново и преписката била върната за допълнителна
проверка (постановление от 21.12.2022 г. по преписка № 3341/2022 г. на
Окръжна прокуратура – Велико Търново). На 03.01.2023 г. Районна
прокуратура – Велико Търново възложила извършване на допълнителна
проверка съобразно указанията в отменителното постановление. Указаните
действия били изпълнени до 09.02.2023 г., а с постановление от 07.03.2023 г.
въз основа на данните от преписката било образувано досъдебно производство
№ 196/2023 г. за това, че на 10.07.2021 г. пред надлежен орган на властта – чрез
подаване на телефонен сигнал до органите на МВР, ищцата била набедена в
извършване на престъпление по чл.167, ал.2 НК.
Неоснователно ответникът посочва, че началото на релевантния срок е
датата на образуването на досъдебното производство. Възлагането и
решаващата дейност по проверката по чл.145 ЗСВ е част от правомощията на
прокурора по силата на специални правила на закона. Т.нар. предварителна
проверка обслужва изключително изпълнението на законовите функции на
прокурора да започне наказателно преследване в случаите когато е налице
законен повод по смисъла на чл.208 НПК, но липсват достатъчно данни по
смисъла на чл.211 НПК за образуване на досъдебно производство. По тази
причина продължителността й не е изключена от преценката за разумен срок
по смисъла на чл.6, §1 КЗПЧОС, макар и да не е част от досъдебното
производство.
Установеното от фактическа страна не дава основание за извод, че
предварителната проверка е продължила необосновано дълго. Както
възложената на 27.09.2021 г., така и допълнителната проверка, възложена на
03.01.2023 г. са извършени в срока по чл.145, ал.2 ЗСВ, а и в двата случая
прокурорът се е произнасял в установения в същата норма срок. Тъй като
постановлението за отказ за образуване на досъдебното производство може да
бъде атакувано пред по-горестоящата прокуратура без определен срок (чл.213,
ал.1 НПК), периодът между отказа да бъде образувано досъдебно
производство и произнасянето на Окръжна прокуратура – Велико Търново, не
следва да се съобразява при преценка за основателността на иска. Без значение
4
е дали и кога ищцата е уведомена от Прокуратурата за постановлението от
12.11.2021 г., тъй като от материалите по досъдебното производство е видно,
че ищцата е разполагала с препис от постановлението най-рано на 17.02.2021
г. След посочената дата същата е имала възможност да атакува
постановлението пред Окръжна прокуратура – Велико Търново, но е сторила
това след приключване на производството по ВЧНД № 492/2022 г. на Окръжен
съд – Велико Търново. Действително, не е необходимо ищцата да проявява
каквато и да е активност за ускоряване на разследването, но в обсъждания
период – преди подаване на жалбата пред Окръжна прокуратура – Велико
Търново, действия по разследването изобщо не са подлежали на извършване.
По тази причина, дори формално досъдебното производство е образувано две
години след подаване на сигнала за извършено престъпление, в конкретния
случай това забавяне не е необосновано.
В периода от образуване на досъдебното производство (07.03.2023 г.) до
приключване на разследването на 07.09.2023 г. (с предявяване на
разследването на ищцата и мнение на разследващия полицай) са извършвани
множество следствени действия – разпит на свидетели, в т.ч. и чрез възлагане
на извършването им по делегация на III РПУ – Пловдив; изготвяне на
фоноскопна експериза и сравнително-идентификационна експертиза – и
двете, възложени на НИК – МВР, Център за експертни криминалистични
изследвания – София; събиране на данни чрез справки от трети лица. По-
голямата част от тези действия са възложени за извършване извън съдебния
район, а двете експертизи имат специфични задачи и предмет, изискващи
специални знания от тесен клон на криминалистичната наука – фоноскопия.
Тези обстоятелства обективно предпоставят по-дълга продължителност на
разследването, но независимо от това то е извършено в срок от шест месеца.
Ищцата също не навежда и нарочни доводи за неразумна продължителност на
досъдебното производство в този период.
С постановление от 06.10.2023 г. досъдебното производство било спряно
на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК (неразкриване на извършителя на
престъплението), като копие от същото било изпратено на ищцата на
18.10.2023 г. С Определение № 125/10.11.2023 г. по ЧНД № 596/2023 г. по
описа на Районен съд – Горна Оряховица, влязло в сила на 10.11.2023 г.,
постановлението било отменено по жалба на ищцата. При продължаване на
разследването били извършени действията, които обосновали извода на съда
за непълнота на фактическата обстановка – било възложено извършване на
разпит по делегация от III РПУ – Пловдив и приобщаване на материалите по
досъдебно производство № 84/2022 г. по описа на РУ на МВР – Горна
Оряховица. Тези действия били извършени до 09.01.2024 г., когато
разследващият полицай изпратил материалите на прокурора с мнение за
спиране. С постановление от 12.02.2024 г. досъдебното производство било
спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК. С Определение № 59/29.03.2024 г.
по ЧНД № 143/2024 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, влязло в
сила на 29.03.2024 г., постановлението било потвърдено. На 05.04.2024 г.
5
досъдебното производство било изпратено на РУ на МВР – Горна Оряховица
за продължаване на оперативно-издирвателните мероприятия.
Както вече бе посочено, в настоящото производство не следва да бъде
преценявана правилността на постановените в производството актове, поради
което и отмяната на постановлението за спиране на досъдебното производство
няма придаденото му от ищцата значение. И в двата случая прокурорът се е
произнесъл в срока по чл.242, ал.4 НПК, а разследването след отмяна на
постановлението за спиране е извършено в рамките на новия срок по чл.234
НПК. В изпълнение на чл.245, ал.1 НПК, прокурорът изпратил делото на РУ
на МВР – Горна Оряховица за продължаване на издирването. Посочената
норма постановява този орган да съобщи на прокурора за резултата от
проведеното издирване, а не прокурорът да дава указания за провеждането
му, както претендира ищцата. Този довод е и без значение, доколкото за
вредите от неразумно забавяне на производството всякога отговаря държавата,
независимо дали вредите са причинени от действия или бездействия на
различни нейни органи. На обезщетяване подлежат всички вреди, независимо
кой държавен орган е субституент на държавата, отговаряйки по иска
(Тълкувателно решение № 5/15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГК на
ВКС). Макар и срокът, през който делото е спряно да се включва в общата
продължителност на релевантния за спора период, противно на соченото от
ответника (Решение № 161/15.03.2021 г. по гр.д. № 105/2020 г. на III Г.О. на
ВКС), при отчитане на времетраенето му не може да бъде направен извод за
неразумно забавяне. Срокът от изпращане на делото по реда на чл.245, ал.1
НПК на съответния орган (05.04.2024 г.) до приключване на съдебното дирене
не може да бъде счетен за необосновано продължителен предвид всички
данни от действията по разследването относно извършителя, начинът на
извършване на престъплението и специфичните следи, които са оставени,
водещи в своята съвкупност до фактическа сложност на делото в
разглеждания аспект. Освен посоченото, следва да се има предвид, че
преценката по чл.2б ЗОДОВ се извършва въз основа на общата
продължителност на производството (в разглеждания случай – без период от
около една година от отказа за образуване на досъдебното производство до
подаване на жалба пред Окръжна прокуратура – Велико Търново). В тази
връзка практиката на ЕСПЧ приема, че липсва нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, когато са налице забавяния
в производството, които макар и необосновани, не са довели до прекомерност
на общата продължителност на производството – например делото „Pretto
срещу Италия“, по което са установени забавния от по няколко месеца преди
разглеждане на жалба и постановяване на решение, но „въпреки че вероятно е
съществувала възможност да бъдат избегнати, тези забавяния не са
достатъчно сериозни, за да обосноват заключението, че общата
продължителност на производството (от три години и шест месеца) е била
прекомерна“. Така дори и да бъде изцяло приета тезата на ищцата относно
периода на спиране, продължителността на срока не би могла да бъде счетена
6
за неразумна, съответно правото по чл.6, §1 от КЗПЧОС – нарушено. Макар и
това да прави безпредметно изследване на обстоятелството дали ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, следва да се отбележи, че тя твърди такива
да са причинени най-вече от самото престъпление, от неразкриване на
извършителя и от действия на лицето, което тя счита за извършител. Тези
категории вреди не подлежат на обезщетяване по реда на чл.2б ЗОДОВ, тъй
като релевантни са само вредите, които са пряка последица от неразумно
бавните действия на правозащитните органи (Решение № 320/27.12.2016 г. по
гр.д. № 2403/2016 г., IV Г.О. на ВКС, в което изрично се посочва, че в кръга от
подлежащите на обезщетяване вреди не се включват тези, причинени от
престъплението и от неразкриване на извършителя).
С оглед изложеното, не се установи правото на разглеждане и решаване
на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от КЗПЧОС да е било нарушено
при разглеждане на досъдебно производство № 196/2023 г., пр.пр. №
5395/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново,
Териториално отделение – Горна Оряховица. Искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Съгласно чл.10, ал.2 и ал.4 ЗОДОВ ищецът дължи
заплащане на съдебните и направените от ответника разноски, но в
производството не са сторени разноски, нито ответникът е бил представляван
от адвокат или юрисконсулт, поради което отговорност за разноски не следва
да се разпределя.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. С. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: с. *********, община ******, ул. **** № *** срещу ПРОКУРАТУРА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за заплащане на сумата от 5 100 лв. /пет
хиляди и сто лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на
досъдебно производство № 196/2023 г., пр.пр. № 5395/2021 г. по описа на
Районна прокуратура – Велико Търново, Териториално отделение – Горна
Оряховица в разумен срок, ведно със законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане на обезщетението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
7