Р
Е Ш Е Н И Е № 260083
гр. Пловдив, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и
трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря Тодорка Мавродиева, като
разгледа докладваното от съдията т.д.№ 1032 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от деликт.
Ищецът К.Т.Н., ЕГН **********,***, ***,
ул. *** № ***, със съд. адрес: ***, чрез адв. Ц.В., е предявил срещу ЗД „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, обективно кумулативно съединени искове
за заплащане на сумата 35 000 лв. - обезщетение за немищуствените вреди –
болки и страдания, претърпени вследствие ПТП на ***г.; сумата 30 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото ПТП, представляващи
разходи за медицински прегледи и освидетелстване от съдебен лекар, ведно със
законна лихва, считано от датата на завеждане на иска – ***г. до окончателното
плащане.
Твърди, че на ***г. около *** ч. в гр. ***, на
бул. ***, водачът В.Б.Б. при управление на товарен автомобил „Фолксваген“,
модел „Кади“, с рег.№ ***, е причинил виновно ПТП, като е извършил
неподсигурена маневра „завой наляво“, без да прояви необходимото внимание към
останалите участници в движението и да сигнализира своевременно за намерението
си за промяна посоката на движение, при което е отнел предимството на попътно
движещия се мотоциклет „Ямаха“, модел „Роудстар“, с рег.№ ***, управляван от
ищеца К.Н..
В резултат на ПТП ищеца били причинени сериозни телесни
увреждания - фрактура малеоли тибиалис декстра /закрито счупване в областта на
дясна глезенна става/; множество охлузвания в областта на лява колянна става и
предмишница на дясната ръка; повърхностна травма на корема, долната част на
гърба и таза; повърхностна травма на гръдния кош, като счупването в областта на дясната глезенна става е довело
до трайно затруднение на движенията на долния десен крайник на ищеца за период
по-дълъг от 30 дни.
На ищеца бил поставен гипсов ботуш на дясната
глезенна става, а охлузните рани били обработени първично. Ищецът бил изписан
от болничното заведение, в което бил откаран по спешност, като му било
предписано домашно лечение при спазване на
постелен режим за период от поне 48 дни с оглед обездвижването с
гипсовия ботуш, като трябвало да провежда периодични консултации и физикална
рехабилитация.
Настъпилото ПТП оказало изключително негативен
ефект върху ищеца, тъй като поради наложеното обездвижване същият не можел да
удовлетворява ежедневните си хигиенни и битови нужди самостоятелно, а се е
нуждаел от чужда помощ повече от три месеца. Всичко това довело до формиране на
чувство на непълноценност и зависимост от околните, а поради изпитания страх и
уплаха при настъпване на ПТП, започнал да изпитва страх от движението на МПС по
пътищата и с неохота да напуска сигурността на дома си. Започнал да страда от
безсъние, да се буди посред нощ от болки и кошмарни сънища, свързани с
произшествия. |Затворил се в себе си, чувствал се притеснен, отпаднал, ставал
сприхав и напрегнат при споменаване на темата на ПТП. Ищецът продължава и до
сега да търпи болки при натоварване в резултат на получената фрактура, както и
при климатични промени, като са налице остатъчни последици, изразяващи се в
ограничен обем на движенията в областта на травмата.
Ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за медицински прегледи и освидетелстване от съдебен лекар в размер
на 30 лв.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № ***/***г. и е образувано ДП № ЗМ-61/2019 г.
по описа на Сектор РПТ при ОД на МВР – ***.
За управлявания от виновния водач В.Б.Б. товарен автомобил „Фолксваген Кади“, рег.№ ***,
е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на ПТП.
С молба по чл. 380 от КЗ на 14.06.2019 г. ищецът
предявил пред застрахователното дружество претенция за изплащане на обезщетение
за претърпените имуществени и неимуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие, като след проведена кореспонденция ответникът отказал да изплати
претендираните обезщетения с писмо изх.№ 0-92-14488/08.10.2019 г., поради което
ищецът счита, че има правен интерес да предяви претенциите си пред съда.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответното застрахователно дружество да му заплати обезщетение в
размер на 35 000 лв. за претърпените неимуществени вреди, както и 30 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба.
Подробни съображения в тези насоки излага в
исковата молба и по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира
писмени и гласни доказателства и експертизи.
Ответникът ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - София,
бул. Витоша 89Б, ЕИК *********, със съд. адрес: ***, чрез адв. М. М., е подал отговор,
в който оспорва изцяло предявените
искове като неоснователни.
Твърди, че вината за настъпване на процесното
ПТП не е на водача на товарен автомобил „Фолксваген Кади“, рег.№ *** – В.Б., а изключителна
вина за настъпване на ПТП има ищецът, тъй като водачът на товарния автомобил се
е движил в рамките на допустимата от закона скорост от около 30-40 км/ч,
сигнализирал е за намерението си да направи ляв завой, като го е осъществил на
разрешено за това място – участък, където надлъжната пътна маркировка е с
прекъсната осова линия, позволяваща да се извърши ляв завой.
Ищецът като мотоциклетист е нарушил редица
законови разпоредби - чл. 42, ал. 1, т. 1;
чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП; чл. 63, ал. 2, т. 2 от
ППЗДвП; чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от ЗДвП,
и с противоправното си поведение сам е станал причина за настъпване на ПТП,
като не е осигурил достатъчно странично разстояние
и е предприел изпреварване в участък, който забранява тази маневра – наличие на
двойна непрекъсната линия.
Евентуално възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, което е основание за намаляване на размера на обезщетението, съгласно
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Оспорва претенцията и по размер като изключително
завишена и неотговаряща на принципа на справедливостта, както и на действително
претърпените болки и страдания от ищеца. Оспорва твърденията, че и към
настоящия момент ищецът продължава да търпи болки и страдания, че страда от
безсъние и безпокойство, че се е затворил в себе си и не напуска дома си, както
и че евентуални такива страдания се дължат на настъпилото ПТП. Оспорва наличието
на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите вреди, описани в исковата
молба.
Съображения в тези насоки излага в отговора си и в писмена защита по
съществото на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни
доказателства и експертиза.
Ищецът К.Т.Н. е подал допълнителна искова молба, в която заявява, че поддържа изцяло исковите си претенции и оспорва
възраженията на ответника относно вината – изключителна или частична за
настъпването на ПТП. Счита за изцяло неоснователни твърденията за нарушаване на
цитираните разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, а предявения размер на обезщетението –
за справедлив и кореспондиращ с действителните болки и страдания, претърпени от
него.
Ответникът ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД –
София не е подал допълнителен отговор.
Съдът, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на предявените искове, събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди доводите на
страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа
страна:
От писмените доказателства - част от
материалите по ДП № ЗМ-61/2019 г. на Сектор
РПТ при ОД на МВР – *** (Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***/***г.,
Протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата и фотоалбум), както и от
приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице
инж. С.К.М., която съдът възприема като компетентна, безпристрастна и
неоспорена от страните, както и от обясненията, дадени от вещото лице в
съдебното заседание на 23.07.2020 г., се установявя, че на ***г. около *** ч. в
гр. *** товарен автомобил „Фолксваген Кади“, управляван от водача В.Б.Б., се е
движил по северната лента на платното за движение на бул. *** в посока от изток
на запад. През това време водачът К.Т.Н. е управлявал мотоциклет „Ямаха
Роудстар“ също в северната лента и в същата посока, т.е. зад товарния автомобил,
като и двете МПС са се движили с около 20 км./час. В един момент водачът на
мотоциклета е предприел маневра „изпреварване“ на товарния автомобил и в един
следващ момент, когато мотоциклета „Ямаха Роудстар“ е бил в близост до задната
лява част на товарния автомобил „Фолксваген Кади“, водачът на последния е предприел
маневра „завой на ляво“. Така след 0,9 сек. е настъпил неизбежен удар между
тях. След удара товарният автомобил се е установил на мястото и в положението,
отразени в протокола за оглед, а мотоциклетът е продължил да се движи известно
време на колелата си, напуснал е пътното платно от ляво и е паднал на мястото и
в положението, отразени в протокола за оглед и видно от фотоалбума.
ПТП е настъпило на хоризонтален, равен и прав
участък от пътя при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина и
върху суха асфалтова настилка. Ударът между двете МПС е настъпил в предната
лява страна на товарния автомобил и в дясната страна на мотоциклета.
В протокола за оглед не е посочена каква е
хоризонталната маркировка, но видно от фотоалбума, там където автомобила е
спрял, разделителната линия е непрекъсната, като преди това е прекъсната, без
да може да се определи на каква дължина.
Основна причина за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка е, че водачът на товарния автомобил – В.Б., е предприел
маневра „завой наляво“, когато това не е било безопасно, т.е. без да се
съобрази с движещия се зад него мотоциклет, който в този момент е извършвал
маневра „изпреварване“. Водачът на товарния автомобил е имал техническа
възможност да избегне произшествието, ако бе отложил маневрата „завой наляво“,
за да пропусне мотоциклета, но водачът на мотоциклета е нямал техническа
възможност да го установи преди мястото на удара и за избегне произшествието
чрез безопасно екстремно спиране. Такава възможност би била налице, ако
мотоциклетът се е движил със скорост по-малка от 11 км./час.
Към началото на маневрата „завой
наляво“ на товарния автомобил страничното разстояние между него и мотоциклета е
било около 0,50 м. Ако страничното разстояние между мотоциклета и лявата част
на товарния автомобил е било 1,15 м или повече, то тогава не би настъпил удар
между двете МПС. Маневрата на мотоциклетиста „изпреварване“ е предхождала
маневрата „завой наляво“ на товарния автомобил, но няма данни за това, къде по
ширина на платно се е движил изначално мотоциклетиста.
Образуваното по случая ДП № 61/2019 г.
на ОД на МВР – ***, пр.пр.№ 4703/2019 г., РП – ***, за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б.„б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК е прекратено с Постановление от
09.01.2020 г. на РП – Пловдив на основание чл. 343, ал. 2 от НК – по искане на
пострадалия К.Т.Н..
По делото е приета съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.С.П. – ***-*** в *** – ***, която съдът
възприема като компетентна, безпристрастна и неоспорена от страните. От нея и
от обясненията, дадени от вещото лице в съдебното заседание на 23.07.2020 г., както
и от представената от ищеца мед. документация (л. 25 – 37), се установява, че
при процесното ПТП на ***г. ищецът К.Н. е получил травми – счупване на десен
тибиален малеол, охлузване на дясно коляно и на лява предмишница, които са в
резултат на удари с/или върху тъп предмет и отговарят по време и начин да се
причинени от това ПТП, т.е. получените травми са в пряка причинно-следствена
връзка с произшествието.
Лечението на ищеца е било с гипсов ботуш за 45
дни, като през това време не е трябвало да стъпва на десния си крак и е ходил с
патерици. След това е необходима рехабилитация за още 2 месеца. Счупването на
десния малеол представлява трайно затруднение в движението на десен долен
крайник за срок по-голям от 35 дни.
Лечението на охлузванията на дясно коляно и на
лява предмишница е продължило по-малко от 30 дни. От понесените травми ищецът е
изпитвал от умерени до силни болки и страдания, бил е затруднен в придвижване,
тоалетна и обслужване, като се е нуждаел от грижи и гледане в дома си. Приемал
е продължително време аналгетици, като към момента на прегледа от вещото лице
съобщава за непостоянни болки в глезена, който е без оток и с възстановена
подвижност. Възможна е поява на болка в глезена при промяна на времето и при
претоварване на крака за още 2 – 3 години.
Видно от приложената фактура № ***/*** г.,
издадена от *** – ***, ищецът е заплатил сумата от 30 лв. за мед.
освидетелстване, за което е издадено Съдебномедицинско удостоверение № ***/***
г. от д-р Й.Ш.
Няма спор също, че за управлявания от виновния водач В.Б.Б. товарен автомобил „Фолксваген Кади“, рег.№
***, е налице валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на ПТП.
Ищецът е отправил на 13.06.2019 г. чрез куриер искане до ответника „ДЗИ –
Общо застраховане“ АД за обезщетяване на причинените му при процесното ПТП
вреди, като е образувана застрахователна преписка № ***. След разменена
кореспонденция с писмо изх.№ 0-92-14488/08.10.2019 г. застрахователното
дружество е отказало на ищеца изплащане на обезщетение, тъй като е счело, че не
са налице достатъчно доказателства за установяване на всички обстоятелства
около процесното ПТП и вината на водача, управлявал застрахования товарен
автомобил.
По делото са разпитани свидетелите М.Р.Г.
и В.Б.Б. – водач на товарния автомобил, показанията на които съдът кредитира
като логични, последователни и непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на последния, предвид възможната му заинтересованост от изхода
на спора.
От показанията на свидетеля М.Г., който се видял с ищеца на следващия ден
след ПТП в дома му в с. ***, се установява, че ищецът не се чувствал добре – „беше стреснат, десния му крак беше гипсиран,
имаше охлузвания по левия крак, по ребрата, по гърба, от лявата страна на
тялото. …той ми показа под дрехите какви наранявания има. Кракът му беше
гипсиран малко над коляното до долу. Не можеше да стъпва на гипсирания крак и
доста време беше с патерици. Виждах го в този период сравнително често, на 2 –
3 дни ходех да му помагам, защото той не можеше да се обгрижва сам. Ходех да му
купя нещо, да му сготвя нещо на бързо, да му занеса от каквото има нужда. К.
имаше нужда от постоянни грижи, но през този период приятелката му беше в *** и
ние с нея и с брат му се редувахме, не сме го оставяли сам през цялото време.
Между 2 и 3 месеца К. се нуждаеше от нашите грижи и ние ходихме непрекъснато да
му помагаме. След това също имаше нужда от помощ, но не толкова много, можеше
понякога и сам да се справя.
Към настоящия момент К. вече е
добре, но чувства болки в крака. Беше започнал работа в една фирма за
алуминиева дограма, но изкара няколко дни, защото го боли крака и му пречи да
работи. Сега в момента не работи. Когато се вози в кола сега К. е някак си
по-мнителен, притеснява се, свива се особено на завои, не се чувства комфортно.
От произшествието не се е качвал на мотор и престана да го кара. Той преди
инцидента беше много жив, буден, активен. Караше често мотора.“
От показанията на другия участник в процесното ПТП – свидетеля В.Б., който
е управлявал товарния автомобил „Фолксваген Кади“, се установява, че в деня на ПТП се
намирал „на бул. ***, към
края на ***, в посока гр. ***. Трябваше да предприема ляв завой, но
пропуснах отбивката и реших да направя обртен завой след отбивката. Трябваше да
посетя автосервиз, който се намираше вляво на една от отбивките на ***, но тъй
като пропуснах отбивката реших да направя обратен завой след нея. В този
участък лентата между пътните платна на някои места е прекъсната, на някои
места е непрекъсната. Там където е
прекъсната, може да се направи обратен завой. Знаех, че зад мен се движи
моторист. В лявото странично огледало видях, че зад мен се движи моторист, но
нямам спомен дали в момента, в който предприех маневрата обратен завой,
погледнах в огледалото, за да видя отзад какво се случва.
Подадох светлинен сигнал, че
ще правя завой наляво и тогава с периферията го видях. И двамата се движехме
много бавно, може би с около 20 км./час. В момента, в който започнах маневрата
завой наляво и обратен завой, с периферното си зрение видях, че мотористът се
удари в лявото странично огледало на колата ми. Веднага спрях, изтичах до
момчето да го видя как е.
…Срещу мен нямаше други
участници в момента в движението, затова реших да предприема тази мавневра.
Намалих скоростта и предприех маневрата завой на ляво, респективно обратен
завой, без да спирам преди това. Колата ми беше частично в другата лента за
насрещно движение. Предната част, в която всъщност настъпи удара с
мотоциклетиста, се намираше в лентата за насрещното движение. На моя автомобил
от удара беше счупено страничното огледало, предната броня беше извадена от
щипките и по левия преден калник имаше драскотини вероятно от мотора. След
удара мотоциклетистът падна отляво в локалното платно, което беше пред портала
на една фирма и аз дотичах до него, за
да видя как е. Със сигурност си спомням че мотоциклетистът имаше екипировка,
беше с каска и имаше ботуши, за панталона и за якето нямам ясен спомен, но със сигурност беше с ботуши и каска.
…Преди мястото на удара има дълъг участък, който е с
прекъсната лента, която позволява изпреварване и позволява ляв завой, а към
края, там където стана произшествието, се редуваха прекъсната и непрекъсната
лента. Бързо след като подадох светлинен сигнал предприех маневрата завой на
ляво, подадох сигнала и сред това веднага завих. Не мога да си спомня дали се
движех все още в права линия с подаден светлинен сигнал преди да завия. Когато
видях мотоциклетиста мисля, че той беше на 3-4 м зад мене. Това го видях в
лявото странично огледало. Той си караше зад мен дълго време, движехме се в
колона. Знаех, че зад мен се движи моторист. Инцидента стана на около *** м
преди входа на *** на ***, който е на ***. … Усетих слабо удара, чух шум
най-вече, нямаше разтърсване на купето. Първо видях мотоциклетиста и след това
чух шума от удара, но всичко това стана в рамките на няколко секунди. …Видях
как се удари в лявото ми огледало и след това погледа ми беше насочен към него.
С периферното си зрение видях части от мотора секунди преди да се ударим. След
удара тялото на мотоциклетиста беше разположено на 1 м след входа на фирмата,
главата му гледаше навътре към входа, краката към пътя, а мотора беше паднал
странично до него. Нямам спомен и не мога да кажа дали мотоциклетиста беше
подал светлинен сигнал преди удара“.
При така установените фактически обстоятелства,
съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е процесуално допустим, като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния водач и на *** г. е изтекъл
3-месечния рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.
380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията.
Разгледан по същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Макар изложените в Постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.01.2020
г. по пр.пр.№ 4703/2019 г., РП – ***, ДП № ЗМ-61/2019 г. на Сектор РПТ при ОД на МВР – ***, водено за престъпление по чл. 343, ал.
1, б.„б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и прекратено на основание чл. 343, ал. 2 от НК, фактически обстоятелства да не се ползват с доказателствена сила в
гражданското производство, каквато по аргумент от разпоредбите на чл. 300 от ГПК, респ. чл. 413 от НПК имат само влязлата в сила присъда на наказателния съд
или решението по чл. 78-а от НПК, от събраните по делото
писмени доказателства – Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № ***/***г., Протокол за оглед на местопроизшествие от същата
дата и фотоалбум, които са официални
свидетелстващи документи, както и от кредитираните свидетелски
показания, и от САТЕ и СМЕ се установява, че по повод на процесното ПТП на ***г. в гр. *** е налице фактическият
състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
В
резултат на противоправното поведение на прекия причинител на
деликта - водача на товарния
автомобил „Фолксваген Кади“ с рег.№ *** - В.Б.Б., който на ***г. в гр. ***, на бул. *** е
предприел маневра „завой наляво“ без да пропусне водача на мотоциклет „Ямаха Роудстар“ с рег.№ *** – ищеца К.Н., който в
този момент е предприел маневра „изпреварване“ на товарния автомобил, между
двете МПС е настъпил неизбежен удар, като с поведението си Б. е нарушил правилата
за движение по чл. 20, ал. 2 и по
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, и е причинил на ищеца Н. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него умерено силни психически болки и
страдания в резултат на получените при ПТП травми – счупване на десен тибиален малеол, охлузване на
дясно коляно и на лява предмишница, като законовата презумпция
за виновността на дееца по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е опровергана при условията
на пълно и главно доказване от страна на ответника.
Според СМЕ е налице пряка причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и претендираните от ищеца неимуществени вреди –
психически и физически болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреди.
Не се установиха твърденията на ответника, че процесното ПТП е причинено по
вина на пострадалия ищец К.Н., поради което което съдът намира възражението по
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат за недоказано и
неоснователно.
Тъй като
за управлявания от виновния водач В.Б.Б. товарен автомобил „Фолксваген Кади“, рег.№
***, е налице валидно сключена с ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ АД застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна
полица № ***, валидна към датата на ПТП, е
налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съгласно която увреденото лице
/ищеца/, спрямо
което застрахованият причинител на вредата е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално
обусловена и произтича от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането, като увреденото лице има право
да избере срещу кого от тях да насочи
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която
предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач – изтичането на
3-месечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380
от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.
498, ал. 3 от КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите
при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на
виновния водач, каквато в случая е налице, а след изтичане на 3-месечния рекламационен
срок в полза на ищеца като увредено лице е възникнало правото му на пряк иск
срещу застрахователя на виновния водач.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера и интензитета на понесените от ищеца К.Н. умерено силни психически и физически болки и страдания в продължение на 2-3
месеца в резултат на понесените травматични увреждания – счупване на десен тибиален малеол, охлузване на
дясно коляно и на лява предмишница, причинени при процесното ПТП на ***г.,
и
съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира,
че сумата от общо 15 000 лв. би
репарирала претърпените от него неимуществени вреди, от
които 12 000 лв. за счупване на десен тибиален
малеол, и по 1 500 лв. за двете охлузванея на дясно коляно и на лява предмишница, като до пълния предявен размер от общо 35 000 лв. искът се явява прекомерно
завишен и неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
обстоятелствата, че на пострадалия ищец е било причинено затрудняване движението на десен долен
крайник за период от около 2 – 3 месеца, който е обичаен, и през който той е
изпитвал значителни болки и се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си; провежданото
лечение в случая е било покой на засегнатия крайник и последваща рехабилитация,
както и прием на болкоуспокояващи; ищецът е напълно възстановен от причинените
при ПТП травми, с изключение на оплакванията му от болки в десния крак при
физическо натоварване, което също е обичайно за известен период от време,
съгласно СМЕ.
Във връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер
на 30 лв. – такса за мед. освидетелстване непосредствено след ПТТ, които също
следва да бъдат възмездени.
Тъй като главният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ
за обезщетяване на неимуществени вреди се явява основателен и
доказан, макар и частично, то и акцесорната претенция
за лихви се явява основателна и следва да се уважи, като се присъди
обезщетение за забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в размер на
законната лихва върху присъдената главница, претендирано от завеждане на иска – ***г. до окончателното
плащане.
Няма данни за направени от ищеца разноски по съдебното производство, тъй
като с Определение № 2495/29.11.2019 г. същият е освободен от заплащане на ДТ и
съдебни разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради липса на достатъчно
средства за това.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ответникът следва да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“ адвокатско
възнаграждение в размер на 1 180 лв. с ДДС, съразмерно с уважената част от
иска.
Ищцата следва да заплати на ответника
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от него разноски по съдебното
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска или общо 1 063 лв., съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответникът следва да заплати в полза на ОС – Пловдив общо сумата 920 лв., от
която 600 лв. – ДТ за уважената част от иска и 320 лв. - за САТЕ и СМЕ.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД - София, бул. Витоша 89Б, ЕИК *********, със съд. Адрес: ***, чрез адв. М. М.,
да заплати на К.Т.Н., ЕГН **********,***, ***, ул. *** № ***,
със съд. адрес:***, чрез адв. Ц.В., на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД общо сумата 15 000 лв. (петнадесет
хиляди лв.), от които 12 000 лв. за счупване на десен тибиален малеол, и по 1 500 лв. за
двете охлузванея на дясно коляно и
на лява предмишница, която сума представлява обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в умерено силни психически и физически болки и страдания, причинени при ПТП на ***г. в гр. *** от водача на товарен автомобил „Фолксваген Кади“
с рег.№ *** - В.Б.Б., който на същата
дата в гр. ***, на бул. *** е предприел маневра „завой наляво“ без да пропусне мотоциклет „Ямаха Роудстар“ с рег.№ ***,
управляван от К.Т.Н., който в този момент е предприел маневра „изпреварване“ на
товарния автомобил, като с поведението си Б. е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2 и по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП; както и сумата
30 лв. (тридесет лв.) – обезщетение за имуществени вреди от същото деяние,
представляваща заплатени разноски за медицинско освидетелстване, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска на ***г. до
окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 35 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетяване на неимуществени вреди като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД - София, бул. Витоша 89Б, ЕИК *********, със съд. Адрес: ***, чрез адв. М. М.,
да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“, ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата
1 180 лв. (хиляда сто и осемдесет лв.) – адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА К.Т.Н., ЕГН **********,***, ***, ул. *** № ***, със съд. адрес:***, офис
5, чрез адв. Ц.В., да заплати на ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - София, бул.
Витоша 89Б, ЕИК *********, със съд. Адрес: ***, чрез адв. М. М., на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 80 от ГПК сумата 1 063 лв. (хиляда шестдесет и три лв.) – разноски по делото,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД - София, бул. Витоша 89Б, ЕИК *********, със съд. Адрес: ***, чрез адв. М. М.,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на
ОС – Пловдив общо сумата 920 лв. (деветстотин и двадесет лв.) – такси и
разноски по съдебното производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/