Решение по дело №30/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3827
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20191720100030
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1900

Гр. П., 13.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Биляна Миткова, като разгледа докладваното от съдията                     гр. дело № 00030/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу В.Й.И. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 784,72 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „***, с абонатен № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 93,36 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав е издадена Заповед № 5672 от 06.11.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на сумата от 784,72 лв. и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на сума в размер на 93,36 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът В.И. оспорва да е собственик, респ. размера на правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението, че не е изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия. Заявява, че не е установено към кой момент партидата на имота е открита на негово име, доколкото до този момент отговорността за задълженията за топлинна енергия се носи от предишния собственик. Намира процесните вземания за недължими и като погасени по давност. Твърди, че не е изпаднал в забава, доколкото не е бил уведомен от ищцовото дружество за размера на задълженията си. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по  чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

По същество:

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/               29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с декларация с                     вх. № 53992/15.03.1998 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот ответникът В.Й.И. *** правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. П.,                   ***с посочено придобивно основание – „покупка“ въз основа на договор от 10.06.1991 г., сключен с Общински народен съвет – гр. П.. В декларацията е отразено, че имотът е в режим на съсобственост между декларатора и лицето М.К.И.при равни дялове – по ½ идеална част.

Изяснява се, че по силата на покупко-продажба, обективирана в договор от               27.09.1991 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, сключен между Председателя на ИК на ОНС – гр. П. и ответникът В.Й.И. последният е закупил и придобил собствеността върху недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., кв. „***“ в жилищна сграда – ***.

От данните, съдържащи се в приложеното по делото препис – извлечение от акт за сключен граждански брак от 11.10.2019 г., издадено от Община П. следва, че лицата В.Й.И. /настоящият ответник/ и М.К.И.са сключили граждански брак на ***г., за което е съставен акт за граждански брак № ***

От така събраните доказателства следва изводът, че процесният имот е придобит в режим на бездялова съпружеска имуществена общност между ответника В.И. и съпругата му – третото за процеса лице М.И. въз основа на покупката от 27.09.1991 г. – арг. чл. 19, ал. 1 СК /обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., отм., бр. 47 от  23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г./.

В подкрепа на този извод е и изявлението на ответника, обективирано в представената и приета по делото декларация, която има характера на подписан /което не се оспорва/ от него частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно, че деклараторът – ответникът И. е собственик на жилището въз основа на покупката, обективирана в процесния договор, което изявление се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо с останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК.

По делото не се твърди и не се установява след придобиването на собствеността върху имота през 1991 г. ответникът и съпругата му да са се разпоредили с жилището в полза на трето лице. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК отговорността на съпрузите за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството, какъвто характер безспорно има задължението за заплащане цената на доставена топлинна енергия, е солидарна, при което исковата претенция на носителя на вземането може да бъде насочена срещу всеки от длъжниците за цялото вземане – арг. чл. 122, ал. 1 ЗЗД.

Ето защо, съдът приема, че през процесния период ответникът, като собственик на имота, е придобил качеството потребител на топлинна енергия и на страна по облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с нейната доставка, чието основно задължение е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

С оглед изричното становище, изразено от ответната страна, с протоколно определение от 23.05.2019 г. за безспорен и ненуждаещ се от доказване в процеса е отделен фактът на реално извършената доставка на топлоенергия до процесния имот от ищцовото дружество на твърдяната от него стойност, възлизаща на сумата от 784,72 лв.

По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

С протоколно определение от 23.05.2019 г., с оглед изричното становище от ответната страна, като безспорен между страните е определен размерът на обезщетението за забава за процесния период от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., възлиза на сумата от 93,36 лв., следваща и от данните, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка за абонатен № ***.

С отговора на исковата молба ответникът въвежда правопогасяващо възражение с твърдение за недължимост на сумите поради погасяването им по давност. Съдът, съобразявайки приложимият към вземанията тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, началният момент от периодите на главницата и лихвата и датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.11.2018 г., довело до прекъсване на давността на основание чл. 116 ЗЗД, намира, че никоя част от процесните притезания не е покрита по давност.

С оглед всичко изложено, предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват доказани по основание и размер и следва да бъдат изцяло уважени.

По отговорността за разноски:

Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение                            № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. С оглед изхода на спора право на разноски има единствено ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на дружеството следва да бъде присъдена сумата от 75 лв. – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и сумата от 145 лв. – разноски за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в настоящия процес. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка.                    

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация – П.“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу В.Й.И., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:*** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В.Й.И. *** АД сумата от 784,72 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „***, с абонатен                         № ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 93,36 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., за които суми по ч. гр. дело                             № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав е издадена Заповед                   № 5672 от 06.11.2018 г. за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК.

ОСЪЖДА В.Й.И., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата от 75 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав и сумата от 145 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П.,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ***г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: