Определение по дело №762/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1699
Дата: 13 октомври 2021 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20217150700762
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1699/13.10.2021г.

гр.Пазарджик

Административен съд – гр.Пазарджик, десети касационен състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав: 

Председател: Мариана Шотева                                                                                                   

                                                                   Членове:    Николай Ингилизов

                                                                           Красимир Лесенски

като разгледа докладваното от съдия Шотева частно касационно административнонаказателно дело № 762 по описа за 2021 год. на Административен съд Пазарджик и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.                  С Определение № 260086/26.03.2021г. по АНД № 624/2020г. Районен съд Пазарджик е изменил Решение № 260007/26.08.2020г. на Районен съд Пазарджик, постановено по АНД № 624/2020г., в частта за разноските, дължими на – ТД на НАП Пловдив, като е отхвърлил искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на разноски в полза на ЦУ на НАП – София за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу Определение № 260086/26.03.2021г. по АНД № 624/20г. на  Районен съд Пазарджик е постъпила частна жалба от Директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния му представител – началник отдел „Обжалване“ Габриела Гюрова. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е постановено при нарушение на закона и необоснованост. Иска се същото да бъде отменено като незаконосъобразно и касационната инстанция да постанови определение, с което да отхвърли искането по чл. 248 от ГПК на ЕТ „МАРИЕЛА - СТЕФКА АНДРЕЕВА“, с. Равногор за изменение на решение № 260007/26.08.2020г. по АНД № 624/20г. на Районен съд Пазарджик. Претендира се присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.            От страна на ответника по частната жалба - ЕТ „МАРИЕЛА – СТЕФКА АНДРЕЕВА“, с. Равногор, чрез адв. Т., е постъпил отговор, с който се иска оставяне в сила на обжалваното определение, като се счита, че правилно е изменено решение № 260007/26.08.2020г. по АНД № 624/20г. на Районен съд Пазарджик. Претендира се присъждане на разноски в настоящото производство.

Административен съд Пазарджик, като се запозна с изложените от страните доводи, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, участник в провелото се съдебно производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното определение № 260086/26.03.2021г., Районен съд Пазарджик е взел предвид, че в съдебно заседание АНО е бил представляван от представител с юридическо образование, който е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ЦУ на НАП. С оглед изхода на делото - изменение на обжалваното НП, с намаляване размера на наложената санкция, съдът е съобразил, че АНО има право на разноски, които следва да бъдат определени съразмерно на уважената претенция. Искане за разноски е направено своевременно - в хода на съдебното производство, от процесуалния представител на АНО. Това искане, според Районен съд Пазарджик, е следвало да бъде отхвърлено, тъй като по делото АНО не е представляван от юрисконсулт, предвид представеното по делото пълномощно (л.37), видно от което пълномощникът е правоспособен юрист - началник отдел „Обжалване“ при ТД на НАП - Пловдив, т.е. лице с юридическо образование, но не юрисконсулт.

Според Районен съд Пазарджик, несъмнено НАП - София е ЮЛ и има право на разноски след като издаденото НП е изменено, но само ако е представлявана от юрисконсулт. Съдът е приел, че в тази хипотеза на присъждане на разноски не попадат случаите, при които страната е представлявана от служители с юридическо образование по смисъла на чл. 32 т. 3 пр. 2 от ГП и при това положение неправилно съдът с решение № 260007/26.08.2020 г. е присъдил в полза на НАП - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Така мотивиран съдът, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 143 от АПК във вр. с чл. 63 ал. 3 от ЗАНН е изменил Решение № 260007/26.08.2020г. по АНД № 624/2020г. по описа на Районен съд Пазарджик, в частта за разноските, като е отхвърлил искането на процесуалния представител на наказващия орган за присъждане разноски в полза на ЦУ на НАП - София за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание пред Районен съд Пазарджик, АНО е бил представляван от процесуален представител с юридическо образование, който е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП. С оглед изхода на делото - изменение, а не отмяна на обжалваното НП, с намаляване размера на наложената санкция, принципно АНО има право на разноски в своя полза, които следва да бъдат определени съразмерно на уважената претенция. Искането за разноски е направено своевременно от процесуалния представител на АНО, упълномощен от изпълнителния директор на НАП, да представлява агенцията, като ЮЛ със самостоятелен бюджет, чието структурно звено е ТД на НАП – Пловдив  - органът издал НП.  

От представеното по делото пълномощно (л.37) се установява, че пълномощникът - Габриела Гюрова, е правоспособен юрист, началник отдел „Обжалване“ при ТД на НАП - Пловдив. Същата е упълномощена надлежно от Изпълнителния директор на НАП на основание чл. 32, т. 3 във връзка с чл. 33 от ГПК, чл. 17, ал. 3 от АПК и чл. 12, ал. 1 от ЗНАП.

Съобразно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

          С Решение № 260007/26.08.2020г. на Районен съд Пазарджик, постановено по АНД № 624/20г. е изменен размерът на наложената имуществена санкция, като е същевременно е оставено в сила НП за установеното нарушение. Касае се за изменен санкционен акт, тъй като е установено, че е законосъобразен, но не до размера на наложената санкция. Липсата на изрична регламентация в АПК за тази хипотеза обосновава извод за субсидиарно приложение на ГПК на основание чл.144 от АПК. Доколкото в случая с решението на съда размерът на наказанието е намален от 1235,47 лева на 200 лева, настоящата касационна инстанция счита, че при този изход на спора се дължат разноски по съразмерност в производството. Такива следва да се присъдят, в случая, независимо от качеството на лицето осъществило процесуално представителство на АНО в производството. Същото притежава юридическо образование и правоспособност, упълномощено е съгласно надлежно пълномощно и е взело участие в производството пред Районен съд Пазарджик като своевременно е заявило, че претендира възнаграждение за осъществената защита на АНО.

Въпросът за дължимостта на юрисконсултско възнаграждение е разрешен с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. Съгласно чл. 32, т. 3 от ГПК, юридическите лица и едноличният търговец могат да осъществят процесуалното си представителство по пълномощие чрез свой служител - лице, което е с тях в трудово/служебно правоотношение, при условие, че служителят има юридическо образование /правоспособност/, независимо от характера на заеманата от него длъжност – „юрисконсулт" или друга длъжност. Разликата в длъжностите се проявява в това, че задължителна предпоставка за заемане на самата длъжност „юрисконсулт" е наличието на юридическа правоспособност на лицето, каквото изискване може да не е налице по отношение на друга длъжност, изпълнявана от служител, притежаващ юридическо образование. За осъществяването на професионална защита на юридическите лица и едноличните търговци по делата е достатъчно наличието на юридическо образование на упълномощения от тях служител.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗНАП Националната агенция за приходите е  юридическо лице на бюджетна издръжка.

Според чл. 78, ал. 8 от ГПК, в хипотеза на благоприятен за тях изход на спора (в случая - изменение, а не отмяна на обжалваното НП), в полза на юридическите лица и еднолични търговци се присъждат разноски адвокатско възнаграждение, ако те са защитавани от юрисконсулт. Налице е въведена от законодателя фикция, че страната прави по повод на делото разноски в размер на минималното адвокатско възнаграждение, въпреки, че се представлява в процеса от свой служител, на който заплаща заплата, а не възнаграждение за осъщественото представителство по конкретното дело. Размерът на възнаграждението, което получава служителят, и реалното му заплащане касаят само вътрешното правоотношение между него и юридическото лице/едноличния търговец, и са ирелевантни за насрещната страна в процеса при определяне на отговорността за разноските.

Видно от гореизложеното, за процесуалното представителство по чл. 32, т. 3 от ГПК е ирелевантно каква е заеманата от упълномощения служител длъжност, стига същият да има юридическо образование. Ето защо, в настоящия случай, свързаната с представителството от юрисконсулт отговорност по чл. 78, ал. 8 от ГПК за разноските в размер на минималното адвокатско възнаграждение, следва да намери приложение по аналогия на закона /чл. 46, ал. 2 ЗНА/ и когато представителството е осъществено както от юрисконсулт, така и от друг служител с юридическо образование. В тази хипотеза също не се заплаща възнаграждение на пълномощника за конкретното дело, а заплащането от юридическото лице на дължимото по трудовото/служебно правоотношение възнаграждение е ирелевантно за отговорността за съдебноделоводните разноски.

По делото пред районния съд е доказано надлежното упълномощаване за процесуално представителство на НАП чрез служител с юридическо образование, поради което при посочения изход на спора се дължи присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение по посочените в предходното изложение аргументи.

С оглед на гореизложеното Определение № 260086/26.03.2021г. по АНД № 624/20г. на  Районен съд Пазарджик се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид установения изход на спора, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени, направените от него разноски в производството по частната жалба.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК,  Административен съд Пазарджик

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 260086/26.03.2021г. постановено по АНД № 624/20г. на Районен съд Пазарджик.

ОСЪЖДА ЕТ „МАРИЕЛА - СТЕФКА АНДРЕЕВА“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Равногор, ул. „Двадесет и седма“ № 6 да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 30 (тридесет) лева разноски.

          Определението е окончателно.

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:   1./П/

2./П/