Определение по дело №285/2024 на Административен съд - Габрово

Съдебното производство е по реда на чл. 179 и сл. от АПК.

Същото е образувано въз основа на жалба, подадена от Община Априлци, представлявана от Кмет срещу Заповед №РД- 127/11.06.2024г. на Директор на Дирекция „Национален парк- Централен Балкан“ с искане да бъде отменена. Алтернативно е заявено и искане за прогласяване на нищожност на оспорената Заповед.

В жалбата се твърди, че оспорената Заповед №РД-127/11.06.2024г. на Директор на Дирекция НПЦБ представлявала общ административен акт, а община Априлци не била участвала в процедурата по издаването му. Твърди се, че изложените в нея основания за издаването й били формулирани общо, без конкретика и без да били посочени конкретни фактически обстоятелства. Не били оповестявани публично и не били обсъждани никакви данни/резултати от евентуално провеждани изследвания и/или мониторинг преди издаването на заповедта. В същата било посочено, че се издава в условията на неотложност, без да били посочени конкретни фактически основания, които да обуславят/обосновават тази неотложност. Така посочените пороци обосновавали извод за допуснати съществени нарушения при издаване на процесната заповед, в т.ч. липса на мотиви.

Според жалбоподателя в Правилника за устройството и дейността на дирекциите на националните паркове, както и в План за управление на НП „Централен Балкан“ били предвидени забрани и ограничения, но не било предвидено спиране на движение, престоя и паркиране на МПС. В тази връзка факта, че Директор на ДНП “Централен балкан“ с оспорената заповед спира движението по процесната линейна инфраструктура не само бил в противоречие с действащата/приложима нормативна уредба, но свидетелствал и за невъзможността от страна на администрацията на парка да осигури спазването на правилата, въведени с Плана за управление на парка. В жалбата се излага също, че от процесната заповед не било възможно да се установи дали са спазени изискванията на чл. 66- чл. 73 от АПК. Липсвали основания за целесъобразност на обжалвания административен акт.

Заявено е искане за отмяна на обжалвания административен акт, като алтернативно се претендира прогласяване на нищожността му. Поискани са присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът, чрез надлежно упълномощен пр. представител по делото оспорва подадената жалба. Счита същата за неоснователна, като алтернативно твърди че е недопустима по изложени в същата и в Писмена защита съображения.

Посочената по- горе жалба е подадена в предвидения от закона срок. За да се произнесе по отношение допустимостта й ГАС следва да съобрази засягането на правата и интересите на правните субекти, вида на промяната, допусната с атакуваната заповед и специалните правни норми, съдържащи се в АПК, определящи кръга от заинтересувани лица, както и направените с жалбата искания.

На основание чл. 168, ал.1, във вр. с чл. 146 от АПК съдът извърши проверка за наличието на претендираните с жалбата основания за отмяна на Заповедта и провери служебно законосъобразността на обжалвания административен акт на всички останали основания, визирани в чл. 146 АПК.

Габровски Административен съд, след като установи редовността и допустимостта на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №РД-127/11.06.2024г. на Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ е спряно движението, престоя и паркирането на моторни превозни средства /вкл. АТV и UTV от всички класове/ по път : х-л Табите /х. Тъжа/- вр. Б. /паркинг на вр. Б./- част от път №33 и път №61 от Приложение №3.1.16 на Плана за управление на Национален парк „Централен Балкан“ и от Приложение №3.2.5 „Пътища с ограничен достъп и паркинги към тях в НП “Централен Балкан“ от ПУНПЦБ за периода 11.06.2024г.- 31.12.2024г., поземлен [имот номер], област Ловеч, община Априлци.

При преценка на приложените по делото писмени доказателства и изразените становища от страните, настоящия съдебен състав на АдС Габрово намира, че така представената жалба е процесуално недопустима, тъй като не се установява наличие на правен интерес от оспорване на процесния общ административен акт, какъвто се явява Заповед №РД-127/11.06.2024г. на Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“.

Обжалваната Заповед има характеристиките на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК, тъй като е с еднократно правно действие и засяга неопределен брой правни субекти.

Настоящият състав приема, че за Община Априлци, не е налице правен интерес от подаване на жалбата, по която е образувано съдебното производство, тъй като не е адресат на акта, нито е част от правоотношенията, уреждани са атакувания акт. Действително, тя има като орган на изпълнителната власт задължение за изпълнение на плановете за устойчиво развитие, в т.ч. представителство и защита правата на гражданите, живеещи в нея и на правен субект, който може самостоятелно да встъпва в правни отношения с други лица и да бъде носител на права и задължения, съответно - да притежава процесуална правоспособност за защита на тези права и задължения по съдебен ред, но за Общината, право на оспорване на административен акт ще е налице съобразно чл. 147, ал. 1 АПК само ако актът нарушава или застрашава нейни права, свободи или законни интереси, или ако поражда задължения за нея. В конкретния случай, регистрираните цели и дейности на Община Априлци, изключват възможността да се приеме, че актът пряко засяга нейни права, свободи и законни интереси, още по-малко, че поражда задължения за нея. В тази връзка следва да се отбележи, че в становището на Община Априлци е отбелязано изрично, че процесния участък от пътя, за който важи ограничителната Заповед е част от републиканската пътна мрежа, а не част от общинската. Освен този факт в изявлението си пр. представител на общината изрично заявява, че оспорената Заповед чрез въведена с нея забрана ограничава придвижването и посещаването на значими туристически обекти, като се възпрепятства туристопотока и се засягат интересите на собственици и ползватели на туристически обекти в района. Никъде не се споменава за засягане на личен и пряк интерес на община Априлци, а се описва засягане на права и интереси на трети лица. Според жалбоподателя, при обосновката си за наличие на правен интерес от оспорване на процесната Заповед се представят доказателства и се акцентува на възмущение на граждани и гости на общината, без да е налице конкретика при тези оплаквания. Твърдят се за затруднения в туристическия бранш в района, без същите да са обосновани и доказани, като те дори да са налице са в тежест и ограничаване на трети лица, но не и на жалбоподателя Община Априлци. АПК изключва процесуална субституция при оспорване на общи или индивидуални административни актове, като ограничава субектите, които могат да представляват засегнати лица по дела.

За да е налице възможност за обжалване на общ административен акт следва да са засегнали лични права, а не опосредени такива на други правни субекти, тъй като АПК посочва лимитативно възможността на представителство на лица, при оспорване на актове пред съд.

Предвид изтъкваната с жалбата, като обосноваваща извод за допустимостта на подадената жалба цел на Общината, а именно – "защита правата и интересите на живущите в нея граждани и осъществяваната в нея търговска дейност " следва да се отбележи, че целеното създаване на механизми и гаранции, само по себе си не означава, че чрез общината е създаден самостоятелен непредвиден от законодателя механизъм, позволяващ инициирането на съдебни производства против актове на изпълнителната власт, без установен пряк и непосредствен правен интерес за Община Априлци като жалбоподател.

Несъмнено, обжалваният административен акт не засяга и не може да засегне правната сфера на общината - жалбоподател в настоящото производство, поради което тя няма личен, пряк и непосредствен интерес от оспорването. Правният интерес е процесуалноправно понятие свързано с признатата от АПК възможност да се търси съдебна защита, като задължително следва да е пряк и личен. Извлича се от чл. 15, ал. 1 АПК и възниква при пряко засягане или застрашаване на законни интереси, субективни права или свободи. За да е налице пряк интерес е необходимо с отмяната на обжалвания административен акт непосредствено да се отстранява настъпилата или настъпваща от изпълнението му вреда, т. е. да е налице действително и незабавно удовлетворяване на съответното лице, а личен е интересът на физическо или юридическо лице да защити свои субективни права, свободи или законни интереси, а не такива на трети лица, какъвто е процесния случай.

Наред с горното, наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено чл. 120, ал. 2 КРБ и правен интерес за жалбоподателя всякога е необходим, за да е съобразено оспорването, като аспект на правото на защита на гражданите, с изискванията на закона и Конституцията в правовата държава. При липса на правен интерес за оспорващия, обжалването ще загуби функциите и целта, които чл. 120, ал. 2 КРБ му придава и ще се превърне от контрол за законосъобразност върху актовете на администрацията в надзор за законност от страна на гражданите /правомощие, предоставено с Конституцията единствено на прокуратурата/. По този въпрос е налице конституционна практика, като съдът посочва мотивите към Решение №5/17.04.2007г. по конституционно дело № 11/2006 г., съгласно които, във всички случаи на атакувани индивидуални, общи или нормативни административни актове, оспорващите трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересуваността следва да е правомерна лична и обоснована.

С разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България е въведен принципът на общата клауза на обжалване на всички административни актове пред съдилищата, с които се засягат права и интереси на гражданите и юридическите лица, освен изрично посочените със закон.

В тази разпоредба са съединени обективно две различни по характер конституционни норми – процесуалноправна, която определя кръга на активно легитимираните да търсят съдебна защита лица и материалноправна, която сочи конституционноправните критерии за съдебна обжалваемост на административните актове. Необходимо и задължително конституционно условие, за възникване на процесуален правен интерес от съдебно обжалване, е обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Решаващ е правният ефект от административния акт – дали засяга субективни права или законни интереси на граждани или юридически лица (в този смисъл вж. решение №21 от 26 октомври 1995г. на КС на РБ по КД №18/1995г.). Според цитираното решение съдържанието на „засягането“ по смисъла на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България трябва да се тълкува в неразривна връзка и с чл.56 от Конституцията - когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Следователно, недопустимо е обжалването на акта от лице/а, чиито права или законни интереси не са нарушени или застрашени пряко и лично, т.е. не може да се претендира правен интерес, когато се касае за чужди права.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество, за която съдът следи служебно при всяко положение на делото. Предвид липсата на личен, пряк и непосредствен правен интерес за Община Априлци от оспорване на атакувания общ административен акт, жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - да бъде прекратено при условията на чл. 159, т. 4 АПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че в този случай жалбоподателя Община Априлци не се явява заинтересована страна на нито едно от основанията, предвидени в АПК.

Даденият ход на делото по същество в о.с.з. на 03.10.2024г. следва бъде отменен, като жалбата бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството прекратено.

При този изход на делото, в полза на Директор на Дирекция Национален парк „Централен Балкан“ следва да бъде присъдено претендираното възнаграждение за адвокат в размер на 1200 лева, които следва да бъдат понесени от жалбоподателя Община Априлци.

По изложените относно липсата на правен интерес за жалбоподателите съображения, жалбата досежно Заповед №РД- 127/11.06.2024г. на Директор на Дирекция „Национален парк- Централен Балкан“ не следва да бъде разгледана по същество.

Воден от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК и по аргумент за обратното чл. 131, ал. 1 и ал. 2, т. 1 - т. 5 вкл. от ЗУТ, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Протоколно Определение от 03.10.2024г., с което даден ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Община Априлци, представлявана от Кмет против Заповед №РД- 127/11.06.2024г. на Директор на Дирекция „Национален парк- Централен Балкан“, като процесуално недопустима- подадена от лице без правен интерес.

ПРЕКРАТЯВА производството по Административно дело № 285/2024 год. по описа на Административен съд Габрово.

ОСЪЖДА Община Априлци, представлявана от Кмет да заплати сума в размер на 1200 лева на Директор на Дирекция „Национален парк- Централен Балкан“, с адрес град Габрово, представляваща разноски по делото- възнаграждение за адвокат.

Определението подлежи на оспорване в седмодневен срок от съобщаването му пред ВАС.