М О
Т И В И
към решение № 9/30.01.2020 год., постановено по НАХД №
17/20 г. по описа на ВрОС
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на глава
ХХVІІІ, чл.375 и сл.от НПК, във вр.чл.78а НК.
Инициирано е с постановление на Окръжна прокуратура –
гр.Враца за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание на В.П. ***.
Обвинението е за това, че за времето от 30.05.2018 г. до 11.07.2018 г. в
гр.Враца, при условията на продължавано престъпление, като лице, изпълняващо
работа като лекар образна диагностика в ДКЦ - I - Враца ЕООД, гр.Враца с ЕИК
*********, е получавал от пациенти на дружеството за извършена от него работа
имотна облага, която не му се следва, сумата от общо сто лева, като извършеното
не представлява по-тежко престъпление, с което е осъществил състава на
престъпление по чл. 225б, ал. 1, вр.чл.
26, ал. 1 от НК.
Обвиняемият редовно призован не се явява. Вместо него
се явява защитника му - адв. Христов, който не оспорва фактическите
обстоятелства, изложени в постановлението на ОП Враца. Заявява, че доверителят
му признава вината си и съжалява за извършеното. Потвърждава, че сумите са
възстановени на дружеството и на св. Д..
Прокурора поддържа представеното предложение.
От извършеният анализ на събраните писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени с оглед разпоредбата на чл.
378, ал. 2 НПК поотделно и тяхната съвкупност, Врачанският окръжен съд приема
за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемия В.П.П. е роден на ***г*** и има постоянен и
настоящ адрес ***. Притежава висше образование по медицина, специалност
„образна диагностика“ и работи на длъжност „лекар - образна диагностика“, в
структурното звено „Кабинети за рентгенова диагностика“ на пълно работно време
по безсрочен трудов договор, сключен с ДКЦ-1 Враца ЕООД.
Съгласно Допълнително споразумение от 02.01.2018г. към
трудовият му договор № 7/15.03.2011 г., основното месечно трудово възнаграждение
на П. било в размер на 530 лв. и допълнително трудово възнаграждение ДТВ ТСПО
15.00% или 79.50 лв., като плащането се извършвало до 30 число на следващия
месец.
ДКЦ-1 Враца ЕООД с ЕИК ********* осъществява
лечебно-медицинска дейност в кабинети, в сградите на Първа и Втора поликлиники
в гр.Враца, както и на други адреси в гр.Враца, гр.Криводол и гр.Берковица и
представлява лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ, учредено
в съответствие с изискванията на Търговския закон и Закона за лечебните
заведения, чийто управител е св.О.А.Т..
Съгласно т.7, раздел II от действащия през 2018г. "Правилник
за устройството, дейността и вътрешния ред на ДКЦ - 1 Враца ЕООД",
утвърден от управителя на същото, „Здравно неосигурените лица получават
специализирана медицинска помощ срещу заплащане по ценоразпис, обявен на видно
място в ДКЦ“, а съгласно т.6 от "Правилника за финансово отчетна дейност
на ДКЦ - 1 - Враца ЕООД", “При извършване на платени услуги и заплащане на
потребителска такса, на пациента се издава фискален бон от касовия апарат на
ДКЦ“.
Постъпващите и разходваните парични средства се
оформяли документално в приходен касов ордер и разходен касов ордер, които се
регистрират в касовата книга на лечебното заведение. Приходния касов ордер се
подписвал от главния счетоводител.
При посещение в ДКЦ, пациентът следвало да отиде на
регистратурата и да представи документ - направление за преглед при специалист,
изследвания, рентгенова снимка, или най-общо документ за медицинската дейност,
която желае да му се извърши. След това, следвало да заплати потребителска
такса за преглед, съгласно нормативните документи, която била различна за
пенсионери и работещи. След получаване на касовия бон и със съответния
медицински документ, пациентът следвало да отиде за преглед или изследване.
Ако пациентът не носел документ от личен лекар за
преглед или изследване, той следвало да заплати на регистратурата сума по
утвърден ценоразпис за съответния преглед и с получения касов бон да отиде на
преглед или изследване. По този начин се извършвал платен преглед, който се заплащал само и единствено на регистратурата,
като това изискване важало и за извършване на ехографско изследване.
На 30.05.2018г. в ехографския кабинет на ДКЦ - 1
Враца, обвиняемия П. извършил медицински преглед на св.Ц.В. от гр.Враца, който
бил без медицинско направление за преглед, за което обяснил предварително, че
не разполага. Обвиняемият му отговорил, че няма проблем и ще му заплати на
него. Според свидетеля прегледа му бил извършен много компетентно от П., който
установил уголемяване на простатната жлеза и му издал документ за извършеното
ехографско изследване с диагноза "ехографска находка". След това
поискал от него тридесет лева за прегледа, които свидетелят веднага дал на
лекаря, като очаквал, че обвиняемият ще му издаде някакъв документ за тази сума
- приходен касов ордер или квитанция от касов апарат. Такъв документ обаче не
му бил издаден, а П. взел парите за себе си. Именно и поради това, свидетелят
подал жалба пред управителя на ДКЦ - св.О.Т., в която описал случилото се.
На 06.06.2018г. св. Р.Х.Г. също отишла при обвиняемия
в ДКЦ - 1 - Враца ЕООД за провеждане на ехографско изследване. Била без
направление от личен лекар, тъй като бързала да замине за Гърция, където
работела.
Влязла в кабинета на обвиняемия, където й било
извършено съответното изследване. След прегледа, П. оформил документ за
извършеното и го дал на свидетелката. Последната му казала, че е без
направление и очаквала да бъде отпратена за плащане на съответната такса на
регистратурата, но обвиняемият й казал, че трябва да му плати на него сумата от
тридесет лева. Г. му дала две банкноти с номинал от десет и двайсет лева, които
той прибрал в джоба си. Свидетелката изчакала да й бъде издаден документ за
плащането, но от обвиняемия не последвала никаква реакция. На въпроса й дали
това е всичко, П. й отвърнал, че това е всичко. Х. решила, че действията на
обвиняемия не са правилни и затова отишла в кабинета на управителя на ДКЦ, на
когото разказала, че е заплатила на ръка поисканите й от д-р П. тридесет лева,
без да и бъде издаден касов бон. Управителят й обяснил, че следва да подаде по
случая писмена жалба до него, което тя сторила и в жалбата си описала случая.
На 11.07.2018г., свид. С. Д. отишла с направление от
личен лекар за ехографско изследване в ДКЦ при доктор В.П.. Влязла в кабинета
му, като обвиняемият бил сам. Свидетелката му дала направлението, след което
той я прегледал и написал документ за извършения преглед. Казал й „ти само с
това направление ли ще минеш“ и „такива направления в София ги изхвърлят в
кошчето за боклук“. Казал също, че за прегледа тя му дължи сумата от четиридесет
лева. По това време, Д. работела като портиер в ДКЦ -1 - Враца по програма на
Бюрото по труда, като същата изказала пред обвиняемия възмущението си от това,
че й иска допълнително пари, но притеснена от арогантното му поведение, му дала
две банкноти от по двадесет лева, които той сложил в джоба си. Свидетелката
излязла разстроена от кабинета на д-р П. и отишла в кабинета на свид. П.Д.,
който работел като главен счетоводител в ДКЦ - 1 - Враца и му разказала за
случилото се. След това Д. отишла и в кабинета на управителя О.Т., който й
обяснил, че ако желае може да напише жалба за случилото се, което тя сторила и
в жалбата си описала случая.
Безспорно, по делото е установено, че на посочените
три дати, обвиняемият бил на работа в ДКЦ - 1 - Враца. Последното е видно от
приложения График за отработеното време и допълнителните плащания. Извършените
прегледи на свидетелите Ц.В., С. Д. и Р. Х. представлявали "ултразвуково
изследване на коремни органи", като определената по ценоразписа съгласно
т.7 от "Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на ДКЦ - 1 -
Враца" цена на такова изследване била 30.00 лева при липса на медицинско
направление за преглед. При наличие на такова се дължало само потребителска
такса в размер на 2.90 лв. Тези суми, според изискването на т.6 от "Правилника
за финансово отчетната дейност", следвало да се платят на регистратурата и
след издаване на касов бон от касов апарат на ДКЦ, което безспорно не било
сторено.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства – обясненията на обвиняемия, показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели - Ц.В. /л. 11, т. 1 и л. 46, т. 2/; С. Д. /л.13 т. 1
и л. 42, т.2/; Р. Х. /л.16 т. 1 и л. 44, т.2/; Силвия Николова /л. 76, т. 1/; П.Д.
/л. 78, т. 1/ и О.Т. /л. 83, т. 1/; приобщените по реда на чл.283 НПК
писмени доказателства и доказателствени средства – Писма от ДКЦ 1; Докладна
записка /л. 27, допълн. към т. 1/; длъжностна характеристика, копие от трудов
договор на обвиняемия, копие от "Правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на ДКЦ - 1 - Враца" /л. 21 - 75, т. 1/; копие от фактура и
разписка за възстановени суми /л. 52- 53, т. 2/, справка за съдимост.
Безспорно е, че обясненията на обвиняемия наред
с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени
средства, представляват и негово основно средство за защита, още повече, че той
в най-голяма степен е заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. Съдът намира, че макар да не е дал обяснения по обвинението,
с факта, че П. е възстановил сумите по сметка на дружеството, то той индиректно
е признал вината си. Такова становище изрази и неговият защитник.
От друга страна, съдът
кредитира изцяло и показанията на свидетелите – Ц.В., С. Д., Р. Х. и О.Т., тъй
като същите са основани на техни преки възприятия за извършените прегледи и
поведението на обвиняемия след това. Установените от тях факти са пряко
доказателство в подкрепа на обвинението, както и доказателствено средство за
установяване на съставомерните признаци в подкрепа на обвинителната теза, а
именно, че обвиняемия е получавал от
пациенти на дружеството за извършена от него работа имотна облага, която не му
се следва.
Показанията на
разпитаните свидетели и писменият доказателствен материал, приобщени по
предвидения в НПК ред, са взаимно допълващи се, кореспондиращи помежду си и в
своята съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства
доказващи съставомерността на деянието по наказателния закон, по
който е депозирано прокурорското постановление.
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
По безспорен начин е
доказано, че с деянието си обвиняемия е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл.225б, ал.1,
вр.чл. 26, ал. 1 НК, тъй като за времето от 30.05.2018г. до 11.07.2018г. в
гр.Враца, при условията на продължавано престъпление, като лице, изпълняващо
работа като лекар образна диагностика в ДКЦ - I - Враца ЕООД гр.Враца с ЕИК
*********, е получавал за извършена работа, имотна облага от пациенти на
дружеството, която не му се следва, а именно за преглед на пациентите на
30.05.2018г. е получил от Ц.В. сумата от 30 лева, на 06.06.2018г. е получил от Р.
Х. сумата от 30 лева, а на 11.07.2018г. е получил от С. Д. сумата от 40 лева
или общо сто лева, като извършеното не представлява по-тежко престъпление.
Налице са елементите
от обективна страна на посочения
по-горе престъпен състав. Безспорно установено е, че за извършената от П.
работа - ултразвуково изследване на коремни органи на трима пациенти е получил
общо сумата от сто лева, която не му се следва и която е възстановил в хода на
досъдебното производство. Налице са няколко отделни, повтаряеми през
непродължителен период от време активни действия на обвиняемия по търсене и
получаване на неследващи се парични суми от пациенти, които действия съгласно
чл.26 ал.1 от НК представляват едно продължавано престъпление.
Налице е и субективна съставомерност на
престъпното деяние, тъй като П. е действал виновно, с пряк умисъл, като е
съзнавал, че трудовото му възнаграждение за извършената от него работа в ДКЦ се
оформя съгласно клаузите на трудовият му договор и анексите към него - с
установен размер на работната заплата и процент върху нея, чрез реализираните
от ДКЦ фискално осчетоводени и регистрирани в касовата книга приходи на
лечебното заведение съгласно чл.8 от "Правилника за финансова отчетната
дейност на ДКЦ", и не следва да
получава от пациентите на ДКЦ за извършените им от него прегледи имотна
облага под формата на дадени му от тях пари на ръка.
Налице са условията
на разпоредбата на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание. За да приложи този
институт съдът обсъди, че за престъплението по чл. 225б, ал. 1 НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години и глоба от 100 до 300 лв.
Обвиняемият е с чисто съдебно минало, не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, а причинени от
престъплението имуществени вреди са възстановени и не са налице отрицателните
условия по чл. 78а, ал. 7 НК, изключващи приложението на този институт.
При определянето на
размера на наказанието глоба, което следва да бъде наложено на обвиняемия за
извършеното от него престъпление и с оглед на освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, съдът съобрази смекчаващите вината му обстоятелства, а именно - направените
признания, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на
невъзстановени имуществени вреди. Като отегчаващо вината обстоятелство сравнително
високата степента на обществена опасност на деянието.
При това положение,
настоящият съд прецени, че на обвиняемия следва да бъде наложено наказание глоба
под средния размер, а именно 2000,00 лева, което е съответно на степента на
обществена опасност на дееца и извършеното от него, както и на целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
По изложените
съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: