РЕШЕНИЕ
№ 3593
гр. Варна, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20253110110049 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие, образувано по
молба подадена от К. П. Ц. срещу Д. С. Х., с искане за налагане на мерки за защита от
домашно насилие спрямо него.
Молителката твърди, че с ответника са живели на съпружески начала в жилището на
майка й около 20 години и имат родени две деца. Излага, че преди около две години се
разделили, като малко след това ответникът бил задържан за изтърпяване на наказание
„лишаване от свобода“. След освобождаването му ответникът искал да се вижда с децата си,
което молителката не възпрепятствала, но не искала това да става в дома й. Въпреки това
ответникът настоявал да влиза в жилището, като на 11.08.2025 г. счупил патрона на
ключалката, което принудило молителката да спи при родителите си. Споделя, че на
12.08.2025 г., около 8,30 ч. отишла да се оплаче в полицията, като след това се прибрала у
дома и отворила входната врата, но около 11,00 ч. ответникът дошъл пред вратата и
започнал да блъска, за да му отворят. Казал, че иска да си прибере дрехите, но след като
молителката му отворила той започнал да я обижда с думите „курва“, след което я ударил с
юмрук в областта на лявата гръдна половина и натиснал с палци двете й очни орбити, като
заплашил, че ще я пребие. Молителката успяла да се отскубне и се обадила по телефона на
приятел, като ответникът се уплашил, събрал си багажа и си тръгнал, но когато излизал
заплашил молителката от сега нататък да се оглежда, когато излиза. Твърди, че след случката
посетила МБАЛ „Света Анна“ за да си изкара медицинско удостоверение за уврежданията й.
Разказва още, че на 18.08.2025 г., около 1,30 ч. се прибрала у дома и заварила дъщеря си и
ответника, когото попитала какво търси в жилището й. Ответникът скочил срещу нея и й
казал „Ей сега ще видиш какво търся, курво!“. Дъщеря им скочила и застанала помежду им,
като молителката незабавно се обидила на тел. 112, но ответникът се уплашил и напуснал.
Полицията пристигнала след няколко минути и й казала да заключи вратата, да не отваря на
никого и да им се обади ако ответникът се върне. Молителката се страхува от поведението
на ответника, като се чувства заплашена и притеснена. Моли съда да издаде заповед за
незабавна защита.
1
В съдебно заседание молителката се явява лично, и чрез процесуалния си
представител, и поддържа молбата.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва твърденията в молбата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Депозирана е от молителката декларация /л. 5/, в която декларира, че ответникът е
упражнил спрямо нея психическо и физическо насилие и е изложила твърдения, идентични
на тези в сезиралата съда молба.
Представено е медицинско удостоверение от 12.08.2025 г. /л. 6/, от което се
установява, че при прегледа на молителката се установява травматичен оток в лявата лицева
половина. Описаното травматично увреждане може да е в резултат на действието на тъп
предмет и може да бъде получено по указаните време и начин – удар с юмрук в лявата
гръдна половина и натискане с палци в областта на двете очни орбити. Увреждането е
обусловило чувство на болка и страдание.
Представени са удостоверения за раждане на децата на страните /л. 8-9/
От справка в деловодната система на ВРС /л. 20/ се установява, че спрямо ответника
във ВРС няма друго образувано дело за защита от домашно насилие.
От представената Справка за съдимост /л. 23-25/ се установява, че ответникът е
осъждан множество пъти, като последната присъда е от 2025 г.
От представения отговор на УМБАЛ „Света Марина“ /л. 27/ се установява, че в
болничната информационна система няма данни ответникът да е настаняван за лечение в
психиатричните клиники на болницата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Молбата изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 2 и чл. 8, т. 1
ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗЗДН. Молбата е редовна и подадена в срок, съобразно чл. 9 и
чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо,
емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на
домашно насилие.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест молителката е следвало
да докаже, че на посочените дати ответникът е извършил спрямо нея твърдените актове на
домашно насилие.
В подкрепа на твърденията си молителката е представила декларация и медицинско
удостоверение.
Ответникът не е ангажирал доказателства за оборването на твърденията на
молителката. В съдебно заседание твърди не оспорва, че действително се е опитал да
отключи вратата на жилището на 12.08.2025 г., но му се счупил ключа вътре и не е счупил
патрона. Оспорва, че е ударил молителката. Карал се е с нея и може да я е обиждал. Може и
да е вярно твърдението, че е натиснал очите й. Не оспорва, че на 18.08.2025 г. е бил в
жилището. Заявява, че няма да притеснява молителката повече.
Следва да приеме за достоверно изложеното в представената от молителката
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, във връзка с осъщественото от ответника действие по
осъществяване на физическо и психическо домашно насилие. Установяват се с голяма
достоверност извършените актове на домашно насилие от 12.08.2025 г. – удар с юмрук в
областта на лявата гръдна половина, натиск с палци на двете очни орбити на молителката,
обиди и заплахи. Както и осъществените обиди на 18.08.2025 г. Описаното в декларацията
се подкрепя и от издаденото медицинско удостоверение и признатото от самия ответник в
2
съдебно заседание.
В подкрепа на нуждата от издаване на заповед за защита следва да се вземе предвид и
това, че в миналото ответникът е осъждан за различни предстъпления, което води до извод
за системно девиантно поведение, което продължава и към настоящия момент, предвид
последната присъда от 2025 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответникът е осъществил актове на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН и подадената молба е основателна, поради което
следва да бъде уважена и да се издаде заповед за защита в полза на молителката К. П. Ц..
По отношение на мерките, поискани с молбата, съдът намира, че с оглед на
формирания извод за осъществено домашно насилие, мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 и 4
ЗЗДН са необходими и подходящи и следва да бъдат наложени за срок от 10 месеца, при
приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита,
съобразно изискването на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН. Съдът намира, че този срок е достатъчен и
съобразен с интензитета на осъщественото домашно насилие.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Варненски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на
25 лв.
Молителката не е претендирала разноски.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, на пострадалото лице следва да бъде издадена
заповед за защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Д. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. *, да се въздържа от
извършване на актове на домашно насилие спрямо К. П. Ц., ЕГН **********, на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Д. С. Х., ЕГН **********, да доближава молителката К. П. Ц., ЕГН
**********, на разстояние по-малко от 100 м., както и адреса й - гр. * и местоработата й –
гр. *(магазин за хранителни стоки), на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗДН, за срок от 10
месеца от влизане в сила на решението, при приспадане на срока на действие на мерките
при издадената на 20.08.2025 г. заповед за незабавна защита.
ЗАБРАНЯВА на Д. С. Х., ЕГН **********, да осъществява контакт с К. П. Ц., ЕГН
**********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН, за срок от 10 месеца от влизане в сила на решението, при
приспадане на срока на действие на мерките при издадената на 20.08.2025 г. заповед за
незабавна защита.
ОСЪЖДА Д. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер
на 25 лв. /двадесет и пет лева/. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита съобразно решението.
ЗАПОВЕДТА И ПРЕПИС ОТ РЕШЕНИЕТО на съда да се връчат на страните и да
се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и пострадалото
лице, на основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. С. Х., ЕГН **********, че при неизпълнение на съдебната
заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно
уведомява органите на прокуратурата, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
3
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в 7-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4