РЕШЕНИЕ
Номер 52406.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико ТърновоXV състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР КРЪСТЕВ
Секретар:СТЕФКА С. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР КРЪСТЕВ Административно
наказателно дело № 20204110201411 по описа за 2020 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №2020-1739-02-0873/24.08.2020 г. на ВПД
Началник РУ В.Търново при ОД МВР В.Търново, с което на Г. Ф. А. , ЕГН:**********,
гр.В.Търново, ул..., на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи
/ЗБЛД/ и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лева. Твърди се, че НП е незаконосъобразно, тъй като не
са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не е посочено какви
документи за самоличност са поискани и не са представени, което ограничава правото на
защита. Алтернативно счита, че глобата следва да бъде определена към минимума по закон.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна се представлява от наказващия орган. Счита НП за
законосъобразно и правилно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в срок (от л. 5 – гръб, се установява, че НП е връчено на
03.09.2020 г., а жалбата е депозирана на 10.03.2020 г., което е видно от п.кл.), от лице имащо
право на жалба и против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, поради което е
допустима.
1
Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните
съображения:
На 10.08.2020г., около 21.35 часа, в гр.в.Търново, ул."Крайбрежна" , служителите
на МВР Л.Л. и Д.Х. при извършване на полицейска проверка на водач на лек автомобил
установили, че след спирането му и поискване на документ за самоличност, то същия не им
представил такъв. В автомобила имало друго лице, което се легитимирало по надлежния
ред. След извършена справка чрез дежурния по управление и по данни на водача е
установена неговата самоличност. Поради непредставянето на документ за самоличност
полицейските служители съставили АУАН за нарушение на чл. 6 от Закона за българските
документи за самоличност, тъй като лицето не предоставило документ за самоличност при
поискване от орган на реда. АУАН е подписан от нарушителя в момента на съставянето му,
като същият не вписал възражение в него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 80, т. 5 от ЗБЛД и чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД, на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели Л. и Х., както и въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло
показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по
делото писмени документи.
При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен орган, спазена е
формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. От
АУАН и от НП може еднозначно да се установи за какво именно е наказан нарушителят,
кога е извършено нарушението, къде и при какви обстоятелства. Съдът намира, че макар
описанието на нарушението да е лаконично, то същото е достатъчно ясно и точно, и
същевременно обхваща всички обективни признаци от състава. Ето защо, правото на защита
на наказания субект не е нарушено, поради което възражението в тази насока е
неоснователно.
Съгласно чл. 6 от ЗБЛД, гражданите са длъжни при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност. В случаите,
когато някой не представи документ за самоличност при поискване от компетентните
длъжностни лица, санкционната норма на чл. 80, т. 5 ЗБЛД предвижда наказание "глоба" в
размер от 50 до 300 лева.
С поведението си жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 6 ЗБЛД, тъй
като на процесните дата и място, при поискване от страна на полицай, не е представил
документ за самоличност.
2
Нарушението е установено безспорно от обективна страна от показанията на
двамата полицейски служители, които не се оборват от останалите събрани по делото
доказателства.
Действително в чл. 6 ЗБЛД не е посочено по какъв начин следва да стане
удостоверяването на самоличността, но от своя страна в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2
от ЗБЛД е посочено, че "документите за самоличност удостоверяват самоличността, а при
необходимост - и гражданството, чрез съдържащите се в тях данни", както и че
"самоличността на българските граждани може да се удостоверява със заместващи
документи или с други документи по реда и в случаите, определени със закон".
Систематичното тълкуване на цитираните разпоредби сочи, че законодателят е въвел
задължение за гражданите да удостоверяват своята самоличност пред компетентните
длъжностни лица чрез документи за самоличност, респ. чрез други документи- заместващи
или документи изрично посочени в закон за тази цел. В този смисъл в НП не е необходимо
да се изброява изчерпателно видовете документи, чрез които лицето може да установи
самоличността си.
Това дали и как в случая е била установена самоличността на жалбоподателя е
ирелевантно, тъй като от обективна страна деянието е съставомерно, когато лицето не
представи документ за самоличност пред компетентен орган, независимо дали е било
възможно или не установяване на самоличността на лицето по друг някакъв начин.
Обстоятелството че законът - разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ЗМВР дава възможност
на полицейските органи за установяване самоличността на гражданите по сведения на
граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за
събиране на достоверни данни, не води до отпадане на задължението на гражданите да
носят винаги със себе си и да представят при поискване на компетентните органи своите
документи за самоличност, чрез които да удостоверят самоличността си. Това, че в случая е
била установена самоличността на жалбоподателя по друг начин не води до отпадане на
неговата административно-наказателна отговорност, доколкото същата е предвидена не
само когато не може да бъде установена самоличността на лицето, а за всички случаи при
които лицето не може да удостовери пред компетентния орган своята самоличност чрез
документ за това.
За нарушаването на чл. 6 от ЗБЛД е предвидено да се налага наказание на
виновните лица по силата на чл. 80, т. 5 от ЗБЛД, който гласи, че "Наказва се с глоба от 50
до 300 лв. лице, което не представи български личен документ при поискване от
компетентните длъжностни лица".
В конкретния случай е наложено наказание в максимален размер. В НП е
посочено, че при определяне на наказанието е съобразен чл.27ал.2 от ЗАНН. Липсва обаче
всякаква конкретизация и посочване на обстоятелствата, които са довели до мотивиране на
3
наказващия орган да определи глоба в максимален размер. По същество липсва
индивидуализация на наказанието. Представено е в съдебно заседание друго НП №2020-
1739-02-0573/16.06.2020год., влязло в сила 29.06.2020год., срещу А. за подобно нарушение,
но същото не е приложено към преписката и не е коментирано в мотивната част на НП. В
чл.27 ал.2 от ЗАНН са определени принципните положения относно индивидуализацията на
наказанието. Това са тежестта на нарушението, подбудите, останалите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя. Самото нарушение
е извършено от нарушителя без конкретни подбуди, а е свързано с незачитане на въведените
от закона общи задължения на гражданите. Не е съобразено имотното състояние на
нарушителя и липсват данни за същото в административнонаказателната преписка. Не
следва да се поощрява налагане на санкции в максималния размер, предвиден в закона при
такива ситуации с оглед фискални съображения или други причини. Тежестта на доказване
обаче е в наказващия орган и предвид липсата на доказателства в тази насока, санкционните
разпоредби следва да се тълкуват в полза на дееца. Ето защо, съдът счита, че НП следва да
бъде изменено в частта за наложената санкция, като глобата бъде намалена и определена
такава в минимален размер от 50 лева.
Процесният случай не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с типичната обществена опасност за своя вид и с нищо
не може да се отличи като такова с по-ниска обществена опасност или вредни последици от
нарушенията от този вид.
При горните изводи, съдът намира, че наказателното постановление следва да
сеиземни досежно размера на глобата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление №2020-1739-02-0873/24.08.2020 г. на ВПД Началник РУ
В.Търново при ОД МВР В.Търново, с което на Г. Ф. А. , ЕГН:**********, гр.В.Търново,
ул..., на основание чл. 80, т. 5 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ и чл. 53 от
ЗАНН, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300/триста/ лева, като за същото нарушение и на същото основание налага глоба в
размер на 50 /петдесет// лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
В.Търново в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4