Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 182
гр. Пловдив, 11.11.2019
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, 2–ри граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:СТЕЛА ДАНДАРОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
с участието на секретаря Анна Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Дандарова в.гр.д.
№488по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.25 ГПК.
Образувано е по жалба
на Д.Г.Г. против постановеното решение № 468/20.06.2019г. постановено по гр.д.№
68/2013г. по описа на Старозагорския окръжен съд в отхвърлителната му част над
присъдените 20 000 лв. до претендираните 26 000 лв. неимуществени
вреди за извършено спрямо него престъпление по чл. 129 ал.2 вр.с ал.1 НК.
Твърди се че съда не е отчел правилно последиците от причиненото счупване на
черепните кости и възможността от ексцеси.Иска се отмяна на решението в тази му
част и постановяване на ново с което иска да се уважи в пълния му предявен
размер.В съдебно заседание се претендират разноски по приложен списък.
Постъпила е и
въззивна жалба от Г.С.Т. против постановеното решение в осъдителната му
част.Излагат се съображения,че съдът не е обсъдил всички доказателства и
аргументите относно действителните причини за възникване на конфликта и приноса
на ищеца за възникването му.Последиците от удара са силно
надценени.Възстановяването от причинената средната телесна повреда е в обичайните
срокове.Моли да се приеме съпричиняване,тъй като в резултат на действията на
ищеца,ответника е получил по тежко нараняване имащо характер на тежка телесна
повреда.Иска се намаляване на присъденото обезщетение.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
С присъда №
108/06.08.12г. постановена по нохд № 75/2012г. по описа на Старозагорския
окръжен съд, потвърдена с решение № 261/13.12.2012г. по внохд№ 1308/12г. на
СтОС Г.С.Т. е признат за виновен в това,че на 20.05.2010г. в гр.К. е причинил
на Д.Г.Г. средна телесна повреда-отворено депресионно счупване на черепните
кости в лявата теменна
област,представляващо престъпление по чл.129 ал.2 във вр. ал.1 НК/средна
телесна повреда/.
От разпитаният
свидетел М. се установява,че компаниите на ищеца Д. и ответника Г. на
20.05.2010г.в първите часове на деня били в нощно заведение в гр. К.Част от
компанията на Д. замеряла с капачки компанията на Г. и хвърлила по тях празни
бутилки.Д. отишъл при Г. и започнали да се разправят на висок тон,като назрявал
конфликт.От показанията на свидетелката Д. Г.,която била в компанията на Д. се
установява,че в един момент непознат за нея мъж приближил в гръб ищеца и го
ударил с бутилка по главата.Той паднал и след това го извели навън да се
съвземе, след което се прибрали в къщи.Вечерта мислили,че само леко е ударен по
главата,но на сутринта получил главоболие, виене на свят,повръщане и се
съгласил да отидат на лекар.
Съгласно чл.30 ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за настоящия съд,относно това, дали деянието е извършено,неговата
противоправност и виновността на дееца. Механизма беше установен с гореописаните
свидетелски показания и заключението на СМЕ.
Съгласно неоспорената
от страните СМЕ изготвена от специалист
по неврохирургия д-р М. К. се установява,че ищеца е постъпил за преглед в ФСМП-К.
в 17.30 часа,и бил диагностициран с „Разкъсно-контузна рана на главата.Счупване
на теменната кост“Насочен е към НХО на МБАЛ-К. в гр. С. З.,където е постъпил.Имал
оплаквания от болки в контузените места,съобщил за изтръпване на дясната
ръка.Постъпил за оперативно лечение,което било извършено на 21.05.10г.Обективното
състояние било:глава- разкъсно контузна рана в лявата теменна област.Останалият
статус в норма.Неврологичен статус:в съзнание.Менинго-радикулерно дразнени
липсва.парези липсват Хипестезия по С6-7 дерматоми в дясно.Висши корови функции
в норма.Отстранени са костни фрагменти.Оперативната рана зараснала
първично.Проведена медикаментозна терапия с аналгитици,антибиотици.Неврологичния
статус в процес на обратно развитие.Изписан на 25.10.10г. с назначена терапия
за дома.Окончателната диагноза е била:Открито счупване на черепа в лява теменна
област с хлътване на костни фрагменти.Контузия на главата.Сътресение и контузия
на мозъка.Снимките от скенера показват счупване на лява теменна област с форма
на триъгълник с височина 2.3-3-1.5 см.Оформени костни фрагменти са хлътнали към
черепната кутия.Същите са отстранени.Раната е зараснала без усложнения.Конците
са свалени на 10-я ден. Останал постоянен костен дефект 5 на 5 см.Кожата под
нивото на костта,добре окосмена,зараснала добре оперативна рана,без придружаващи
оплаквания налагащи допълнително медикаментозно лечение,но налагащо пластично
затваряне оперативно.Няма промяна в състоянието от деня на завеждане на иска
27.05.13г. до датата на прегледа23.05.19г.
По повод оплакванията
от изтръпване на горен крайник са му направени два ЯМР.От ядрено магнитен
резонанс извършен на торако лумбалната област на гръбнака се е
установило“Ломбално остеохондроза.рецидив на дискова херния L4-5, а от ЯМР на на
шиен отдел на гръбнака се установили :спондилоартроза и остеохондроза.Стеноза
на коренчетата на С5-6 дясноДегенеративен тип.По лека стеноза на
С6-7.Спондилоза.
Относно интензитета
на болките и времето на оздравителния процес,вещото лице посочва:
Контузията на главата
е причинило болки и оздравява до 7 дни.
Разкъсно контузната
рана причинява болки и оздравява до 10 дни.
Импресионното
счупване на лявата теменна кост на черепа-открито е проникване в черепната
кухина и е с временна опасност за живота и оздравява до 2 месеца,при нормално
протичане на оздравителния процес.Същия е протекъл без усложнения.
Мозъчното сътресение
е временно разстройство неопасно за живота,причинило е болки и е оздравяло до
3-та седмица.
Мозъчната контузия с
продължителна ретроградна амнезия, е временно разстройство неопасно за живота и
е причинило страдание и е оздравяла до 2-я месец и не е преминала към
усложнения.
Болките са били
най-интензивни в острия период на страданието до 10-14 ден и в този период
терапията е била най-интензивна.След това са били с по-умерен характер и
обезболяващите средства са били редуцирани.
В съдебно заседание
вещото лице обяснява,че външния козметичен дефект се вижда. При преодоляване
здравината на костта има кинетична енергия,която се предава на мозъка и
предизвиква микроконтузия.Микроконтузиите предизвикват след време проблемите
след травма.Те могат да бъдат: главоболие,спонтанни епилептични припадъци от
дразнение на външна среда.При ищеца не са налични. Не е налице и синдром на
„Паркинсон“. Тези оплаквания може да се наблюдават по-късно,но не са настъпили
към момента при ищеца.
Към датата на
завеждане на иска-27.07.2013г. ищецът е бил клинично здрав по четири от
получените травматични увреждания:контузия на главата,контузно разкъсна рана на
главата,мозъчно сътресение,мозъчна контузия. При петото увреждане-импресионното
счупване на лявата теменна кост на черепа-открито е бил с костен дефект 5/5 см
в зоната на остеокластичната трепанация на черепа, без придружаващи оплаквания
налагащи допълнително медикаментозно лечение,но налагащо пластично
затваряне-оперативно/само при съгласие и желание на пациента/.Към деня на
прегледа на 23.05.19г. няма различие в състоянието на ищеца.
Относно вида на
преживяванията на ищеца са разпитани свидетели.
Свидетелката Д. Г.
към момента на деликта е била съпруга на ищеца,като от 4 години са разведени.Тя
установява,че лекарите предупредили ищеца да внимава да не падне,за да не
получи ново сътресение.Той обръщал внимание на физическата си подготовка,като
си правел тренировки, но след инцидента лекарите му забранили да спортува. Наложило
се да внимава в дейностите си и да се предпазва.Той изпаднал в
депресия,затворил се и се измъчвал,че не е пълноценен както пред.Възстановявал
се 7-8 месеца.Хората го питали защо носи превръзка и това го връщало към
случилото се.Всичко това се отразило на семейните им отношения.
Свидетелката П. А. живее с ищеца на семейни начала,като в близки
отношения били още от 2003г.Когато разбрала за инцидента му се обадила по
телефона в болницата още на другия ден.Успяла да го види след 15 дни когато го изписали.Изглеждал
ужасно,безпомощно и различно.Няколко месеца след инцидента заживели заедно.
Започнал да се чувства несигурен дали някой няма да му направи нещо.Имал
препоръки да се пази от натоварвания.И двамата имали притеснения дали няма да
има за последица психически проблеми.Често пътува със самолет и според
свидетелката това е опасно за него. Останалите описани от свидетелката
преживявания са свързани с наказателното производство водено срещу него и нямат
отношение към спора.
С оглед
гореизложеното съдът направи следните изводи:
От фактическа страна
е осъществен състава на чл. 45 ЗЗД.Налице е противоправно и виновно
поведение,вреда и причинна връзка между тях. Относно дееца, деянието неговата
противоправност и виновност има влязла в сила присъда.Относно причинната връзка
е изслушана СМЕ.
На обезвреда подлежат
всички неимуществени и имуществени вреди,като в случая се претендират
неимуществени такива. Ищецът е твърдял в исковата молба,че към датата на
завеждане на иска-27.05.2013г. в резултат на полученото увреждане е имал болки
в главата,които още не са отшумели, налагало се ежедневно да приема
обезболяващи. Понесъл е силни физически болки,както и душевни страдания,тревоги
и унижения.Изпаднал в тежък психологически шок. Бил нетрудоспособен и това породило
чувство за непълноценност.При спор или проблем с други хора,изпитвал панически
страх и се стараел да избяга от конфликтни ситуации.
За да определи
размера на дължимото обезщетение съдът съобрази вида и интензитета на
понесените физически и психически страдания,срока за който са понасяни,какво
отражение са дали върху личния и социален живот на пострадалия,като се вземат
предвид неговата възраст и каква е прогнозата.
Настоящата инстанция
приема,че ищецът е понесъл силни физически болки първите дни след
инцидента,като този остър период налагащ обезболяване е продължил около 10-14
дни,когато мозъчния оток предизвикващ главоболие е преодолян. След това болките
са намалявали и не е било необходимо ежедневно обезболяване.Не се доказаха
твърденията,че и към момента на подаване на исковата молба болките в главата не
са отшумели и че се налага ежедневно приемане на лекарства.Оздравителния
процес завършен за 2 месеца,като при
ищеца не се наблюдавали усложнения.Пластиката е желателна но е по желание на
пациента и до този момент ищеца не е направил такава. Ако в бъдеще я направи,
обезщетението за понесените страдания ще са предмет на друго производство.Към
момента при ищеца не са настъпили възможните усложнения,не е задължително да
настъпят и в този смисъл прогнозата е благоприятна.Ако настъпят това ще е
ексцес.
По отношение на
психическите страдания безспорно се доказа от свидетелските показания,че ищецът
е страдал от случилото се, изпитвал е тревоги за оздравителния процес и
евентуалните последици,неудобство от външния с вид и превръзките по
главата,неудовлетвореност,че трябва да се пази и внимава за дейностите ,които
извършва.Всички тези преживявания са нормални и поради възрастта на ищеца и
подкрепящата го семейна среда създадена от свидетелката Атанасова с която
заживял на съпружески начала след 3-4 месеца са преживени по леко и преодолени.
Не се доказаха
преживявания на унижение,тежък психологически шок,който медицинско понятие и се доказва със
съответната СМЕ.Не се доказа и чувство за непълноценност поради нетрудоспособност.Тъкмо
обратното ищецът продължава да се занимава със занятието си покупка на
автомобили от чужбина и продажбата им в страната,често пътува със самолет.Не се
доказа и твърдението,че при спор или проблем с други хора,изпитвал панически страх
и се стараел да избягва конфликтни ситуации. Избягването на конфликтни ситуации
е позитив.Според свидетелят М. в деня на деликта пострадалият не е проявил
подобно старание да избегне назрелия конфликт.
С оглед
изложеното,принципите за справедливост и установената съдебна практика
справедливото обезщетение,което да възмезди пострадалия за понесените неимуществени вреди е в размер
на 8 хиляди лева.Останалите възприети от съда негативни преживявания възприети
от първоинстанционния съд,не са твърдени в исковата молба,ищецът не се е
позовал на тях.
По отношение на
жалбата на ответникът Т. следва да с отбележи,че с отговора на исковата молба
не е претендирано съпричиняване и това неможе да става за първи път с
въззивната жалба.
С оглед всичко
изложено първоинстанционното решение следва да се потвърди до размер от 8000
лв. В частта за разликата между присъдената сума от 20 000 лв. и дължимата
от 8 000 лв. решението следва да се отмени и иска в тази част да се
отхвърли.Решението в отхвърлителната му част и в частта с която на
Старозагорския окръжен съд са присъдени 800 лв. разноски, следва да се потвърди.Дължимите
разноски на ищеца пред първата инстанция изчислени по съразмерност са в размер
на 601 лв.
Поради
неоснователност на жалбата на Д.Г. не му се следват направените разноски от 585 лв. адвокатско
възнаграждение за изготвяне на въззивната жалба и процесуално представителство
по нея.
Поради частичната
основателност на жалбата на ответника Т. на ищеца се дължат разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение и процесуално представителство по
въззивната жалба на ответника в размер на 678 лв.съобразно уважената част от
нея.
Воден от
гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №
467/20.06.2019г.постановено по гр.д.№68/2013г. по описа на Старозагорския
окръжен съд в частта с която Г.С.Т. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на
Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** обезщетение в размер на 8 000/осем хиляди/лева
за понесени неимуществени вреди в следствие причинената му на
20.05.2010г.вреда-отворено депресионно счупване на черепните кости в лявата
теменна област,което нараняване прониква в черепната кухина,представляващо
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 във вр. с ал. НК,за което Т.
е осъден с влязла в сила присъда по нохд № 75/2012г. по описа на районен съд
Казанлък, ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на
деликта-20.05.2010г. до окончателното и изплащане и сумата и разноски по
съразмерност от 601/шестстотин и един/ лева и ОТМЕНЯ решението в останалата
осъдителна част над дължимата сума от 8 000/осем хиляди лева/ до
присъдената сума от 20 000/двадесет хиляди/ лева,ведно със законната лихва
,считано от 20.05.2010г. и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Г.Г. против Г.С.Т. за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 12 000/дванадесет хиляди/ лева,представляващи разликата
между присъдената сума от 20 000 лв. и дължимата от 8 000 лева за
вреди в резултат на деликт от 20.05.10г.,за който Т. е осъден с ВСП по нохд №75/2012г.
по описа на районен съд Казанлък,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 20.05.2010г.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата част.
ОСЪЖДА Г.С.Т. с ЕГН **********
*** да заплати на Д.Г.Г. с ЕГН ********** *** разноски по съразмерност пред
въззивната инстанция в размер на 678/шестстотин седемдесет и осем/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: