Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 2
гр.Враца,03.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд търговско отделение в
публичното заседание на 17.12.2019г. в състав:
Председател:Радослава Симеонова
в присъствието на:
прокурора секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от съдията Радослава Симеонова
търговско дело N68 по описа за 2019 год.
за да се произнесе взе
предвид следното:
С искова молба вх.15571 от 05.02.2019 г.по
описа на СГС и вх.№3019 от 29.03.2019 г. по описа на ВрОС Р.Й.Л. ЕГН**********,***,като майка и законен представител на
малолетния Б.Р.Й. ЕГН**********,чрез
пълномощника й адвокат И.Ж., вписан в САК,е предявила против ЗК"ЛЕВ ИНС"ЕИК***,със
седалище и адрес на управление:гр.София,бул.***,иск за сумата 60000лв.
-главница представляваща застрахователно обезщетение за търпените от
малолетното дете болки и страдания от получени телесни увреждания в резултат на
ПТП на 01.01.2018г. в с.*** ведно със законната лихва върху сумата от
20.06.2018 г.-датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
доброволната претенция до окончателното заплащане на обезщетението.
Сезира съда с искане ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца посочената по горе сума,като при уважаване на
исковете претендира заплащане на деловодните разноски.
Като факти,обосноваващи основателността на
исковата му претенция,с предявяване на иска,ищецът твърди,че на 01.01.2018г.
около 13:00ч. в село ***, област Враца, бил с майка си Р.Л. на тротоара пред двора на дома им, на ул.***,където майката перяла,а детето си
играело около нея.
В един момент Б.,предприел пресичане на
пътното платно и когато достигнал около средата му,бил блъснат от л.а. „Опел
Зафира" с peг. № ВР **** ВТ, управляван от Г. ***.
Твърди се,че това е станало на прав участък
от улица „Г. Димитров" в село ***.Видимостта била добра,а асфалтовата
настилка била суха,като причината за процесното ПТП е движението на лекия
автомобил с несъобразена скорост,в
нарушение на правилата за безопасност,поради което водачът му не е успял своевременно да
възприеме като опасност пресичащият пътното платно Б.,нарушавайки разпоредбите
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП,според който водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.Поддържа се,че е бил длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.
Местопроизшествието било посетено от
служители на РУ - Козлодуй и бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица с рeг.№288р-2/01.01.2018г.,като произшествието е докладвано в
РП - Козлодуй и е образувано досъдебно производство № 1/2018г. по описа на РУП
- Козлодуй, пр.пр. № 1/2018 г. по описа на РП- Козлодуй,като досъдебното
производство е прекратено от РП-Козлодуй,с мотив за липса на извършено
престъпление.
Детето било транспортирано от екип на ЦСМП
- Козлодуй до СО в МБАЛ „Христо Ботев" АД гр. Враца, където е прието в
увредено общо състояние.
Твърди,че били установени следните травми:
1. Средна
телесна повреда, представляваща фрактура на лява бедрена кост, разстройство на
здравето, неопасно за живота, причинило му трайно затруднение на движенията на
долен ляв крайник;
2. Средна
телесна повреда, представляваща фрактура на лява подбедрица, разстройство на
здравето, неопасно за живота, причинило му трайно затруднение на движенията на
долен ляв крайник;
3. Охлузвания
и кръвонасядания по главата и тялото, довели до болки и страдания - временно
разстройство на здравето, неопасно за живота;
След извършения преглед било настанен за
лечение в "Ортопедо травматологично отделение" на МБАЛ „Христо
Ботев" АД гр. Враца.
За лечение на получените в резултат на ПТП
телесни увреждания на 04.01.2018г. Б. бил подложен на операция за съединяване
на костите в травмираните зони, посредством метални фиксиращи средства.
Като последица и в пряка причинна връзка,с
процесното ПТП,от уврежданията, които Б.
получил, изпитва постоянни болки в левия крак. Страхува се да използва
крака си, тъй като при движение и натоварване болките в травмираните зони се
усилват.Търпи затруднения, неудобства, неприятни усещания и болки в ежедневието,които
са неимуществени вреди и с оглед справедливостта, те следва да бъдат
репарирани.
Посочва, се че към датата на
пътнотранспортното произшествие - 01.01.2018 г. л.а. „Опел Зафира" с peг.
№ ВР ****ВТ е притежавал валидна застраховка „Гражданска Отговорност" на
автомобилистите № BG/22/117002262767 валидна до 16.08.2018 г., сключена със ЗК
„Лев Инс" АД.
Ищецът спазил изискването на закона и
предявил претенцията си към застрахователя.
Въз основа на искане с Вх. №
3784/20.03.2018 г. ответното дружество е образувало щета № 0000-1000-03-18-7232
за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди на Б.Р.Й. в
резултат на ПТП от 01.01.2018 г.
С уведомително писмо Изх. № L-842/23.03.2018
г.бил уведомен от ответното дружество, че следва да представи редица документи,
които към момента не са били налични поради факта, че образуваното досъдебно
производство към този момент е било в един начален етап на разследването,както
и че до представянето на исканите документи не е налице основание за уважаване
на предявената претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от Б.Р.Й.
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 01.01.2018 г.
Поддържа,че предвид настъпването на застрахователно
събитие-описаното по-горе ПТП,причинено от водача на автомобила,при което
ищецът е пострадал и преживените болки и страдания,за него е налице правен
интерес да предяви осъдителен иск за изплащане на обезщетение претърпените
неимуществени вреди срещу ответното застрахователно дружество.
Сезира съда с искане да постанови решение, с което да осъди ответника,да
заплати на Р.Й.Л., ЕГН **********, като майка и законен представител на
малолетния Б.Р.Й. с ЕГН ********** сумата от 60 000,00 (шестдесет хиляди лева)
лв. - главница, представляващ застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, търпени от уврежданията от ПТП от 01.01.2018 г., ведно с лихвата за
забава, считано от 20.06.2018 г. - три месеца от датата на предявяване на
застрахователната претенция до окончателното му изплащане.Претендира разноски.
В законоустановения и предоставен му за
това срок,ответното дружество се е възползвало от правото си на отговор,с
подаването на който въвежда спор относно основателността и размера на
предявения иск.Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие от 01.01.2018г.Оспорва твърдението за вина на
водача на лек автомобил „Опел Зафира“ с peг. № ВР **** ВТ- Г.Ц.Г., за
настъпване на пътнотранспортното произшествие на 01.01.2016г., съответно за
настъпване на претендирания вредоносен резултат.
В условията на евентуалност,в случай че
бъде установено виновно поведение на водача Г.Ц.Г., навежда довод за съпричиняване
на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат от пострадалия,който
е нарушил разпоредбите на:чл.108, чл.113, ал.1, т.1 и т.2, чл. 114, т.1 и т.2
от ЗДвП,като е навлязъл внезапно на платното за движение и е пресякъл платното
за движение при ограничена видимост.
Въвежда твърдение за причиняване на вредите
и поради неупражнен контрол над поведението му от родителите и конкретно от
виновното поведение и на майка му Р.Й.Л., която в нарушение на чл.8, ал.8 от
Закона за закрила на детето не е положила необходимите грижи за него и го е
оставила без надзор и грижа, като с това е създала опасност за неговото
физическо и психическо развитие, както и в нарушение на императивната
разпоредба на чл. 125, ал.3 от СК не е упражнила подходящ контрол над детето
си, навършило 2 г.,като е допуснала то само да пресича платното за движение.
Оспорва твърдението за наличие на
причинно-следствена връзка на претендираните вреди с поведението на водача Г.Ц.Г.
на пътя.
Оспорва твърдението, че в резултат на
пътнотранспортното произшествие от 01.01.2018г. са възникнали описаните в
исковата молба като вид и характер вреди за Б.Р.Й..
Счита размера на предявения иск за
неимуществени вреди за неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен
в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва началния момент,от който се
претендира заплащането на лихвата,върху претендираното обезщетение,като се
позовава на приложеното към исковата молба писмо с Изх. № L-842/23.03.2018г. и
сочи,че по преписката не са били представени допълнително изисканите от
застрахователя документи, поради което е отказано изплащане на застрахователно
обезщетение.
Позовава се на чл. 497, ал.1, т.2, хипотеза
2 и счита ,че лихва се дължи от датата
на подаване на исковата молба.
В законоустановения и предоставен му за
това срок,ищецът се е възползвал от правото си на допълнителна искова молба
Счита за неоснователни, голословни и
бланкетни възраженията на ответното дружество-твърденията в исковата молба са
подкрепени с доказателства,поради което твърди,че оспорването на предявения иск
е необосновано.Поддържа,че заявеният размер не е нито прекомерен, нито завишен,
респ. несправедлив,защото заявеният размер на претендираното обезщетение за
неимуществените вреди е справедлив, кореспондира напълно с получените от Б.Р.Й.
телесни увреждания , периода му на лечение и възстановяване, както и с
изживения стрес.Ангажирани са относими доказателства и твърденията изложени в
исковата молба ще бъдат доказани.
Счита за необосновано оспорването на твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на процесното
ПТП,излага съображения и поддържа,че с исковата молба са ангажирани
доказателства относими за изясняване на това обстоятелство.
С оглед факта, че в писмения си отговор
ответникът не е оспорил изрично наличието на валиден застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на
увреждащия л.а., сключена при дружеството, поддържа искането си в доклада по
делото да се отдели това обстоятелство като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване.
Оспорва възражението на процесуалния представител на
ответното дружество,касаещо претендираните лихви,като поддържа, че началната дата, от която е претендирана
законна лихва е съобразена изцяло с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В законоустановения и предоставен
му за това срок,ответното дружество се е възползвало от правото си на отговор.С
допълнителния отговор ответникът посочва,че поддържа изцяло подадения отговор
на исковата молбата,направените с него оспоравния,възражения и доказателствени
искания.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства,от които произтичат претендираните права,датата на застрахователния договор и формулирания петитум,дават основание на съда да приеме по правната квалификация на исковете,с които е сезиран,че са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове:1/.Иск за заплащане на застрахователно обезщетение с правно основание чл.432 КЗ вр.380 КЗ,във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и 2/Акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.409 КЗ.
Искът е допустимо предявен.Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и
процесуална легитимация на страните.Исковете са предявени от надлежна страна
против надлежна страна.Ищецът е
предявил пред застрахователя искане да й бъде заплатено обезщетение и е налице
отказ от страна на зстрахователя.
Предвид изложеното и доколкото не се установи липсата на някоя процесуална предпоставка за предявяване на заявените претенции,то същите се явяват допустими.
По делото се следва за безспорно установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на наличието на застраховка
"Гражданска отговорност по отношение на л.а. „Опел Зафира" с peг. №
ВР ****ВТ към датата на събитието - 01.01.2018г. -№ BG/22/117002262767 валидна
до 16.08.2018 г., сключена със ЗК „Лев Инс" АД,поради което ищецът по
см.на §1,ал.1,т.1 на КЗ е потребител на застрахователна услуга.
Страните спорят,относно:механизма
на ПТП,вината на водача на увреждащия автомобил, наличието на съпричиняване от
страна на пострадалото дете, размера и основателността на иска за присъждане на
обезщетение,датата от която се дължи лихва върху обезщетението.
С Постановление за прекратяване на
Досъдебно производство от 28.05.2018г. на Районна прокуратура-Козлодуй,на
основание чл.199,ал.1 и чл.243,ал.1,т.1вр. с чл.24,ал.1 от НПК,образувано досъдебно
производство № 1/2018г. по описа на РУП - Козлодуй, пр.пр. № 1/2018 г. по описа
на РП- Козлодуй е прекратено от РП-Козлодуй,с мотив за липса на извършено
престъпление/липса на елемент от обективна страна от състава на
престъплението/.В случая, се касае за
постановление за прекратяване на наказателно производство,по отношение на което
,нормата на чл.300 от ГПК не намира приложение.Същото не е задължително за
гражданския съд и не съставлява източник на доказателства и правни
изводи,относно авторството на деянието,противоправността му и вината на дееца.
В константната практика на ВКС последователно е застъпвано становището,че въпреки характера си на официални документи, актовете на досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него.
Постановлението отразява мнението на
разследващите органи и не обвързва
гражданския съд,разглеждащ иска на
пострадалия.
Следователно всички елементи на фактическия състав на деликта следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест,в тежест на ищеца е да проведе пълно и пряко доказване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане-виновно противоправно действие,извършено от водача на МПС,настъпили за ищеца неимуществени-психически страдания, причинно- следствена връзка между деликта и вредите,както и да обоснове размера на претендираните обезщетения.
Ответното застрахователно дружество носи тежестта да докаже твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,а именно,че последния е проявил поведение,което е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди,както и останалите си възражения.
На стр.6 от делото на СГС,като
доказателство е приложен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
рег.№288р-2 от 01.01.2018г.,в който е посочено,че на 01.01.2018г.,около 13:00ч.е
станало ПТП в с.***,ул.****,при което л.а. „Опел Зафира" с peг. № ВР ****ВТ,собственост
и управляван от Г.Ц.Г. ЕГН********** ***,с валидно СУМПС до 07.03.2016г.,без
употреба на алкохол, е блъснал Б.Р.Й. ЕГН**********,при което детето е получило
увреждане счупено бедро и подбедрица на ляв долен крайник.Причини за ПТП не са
посочени,отразено е образуването на ДП№1 от 01.01.2018г.
По делото са разпитани като свидетели П.П.-чичо
на пострадалото дете,Г.Г.-водачът на автомобила,блъснал детето,Б.Г.,очевидец
движил се след автомобила , който е ударил детето,като вещото лице по
назначената САТЕ изслуша техните показания,доколкото ПТП е било нарушено,за да
бъде оказана медицинска помощ на пострадалото лице и след това изготви заключението
си.
Свидетелите установяват,че времето е било
слънчево, произшествието е станало през светлата част на денонощието в с.***,на
ул."Г. Димитров"срещу дом №28.
На
01.01.2018г.,около 11.30ч.,водачът на т.а."ОПЕЛ ЗАФИРА" пътувал за
Козлодуй и в с.***, станало
произшествието на централен път в селото.Същият се е движел с около 50 км/ч. Пътят е с две ленти за
движение, по една лента за всяка посока. Имало разделителна линия по средата.
След него се движела кола. Пред дом.28 имало спряна кола, той подал ляв мигач, детето
изхвръкнало пред спряната кола и се ударило в неговата кола. Детето изскочило
точно до спряната кола. Имало килим, който се намирал зад спрялата кола, на
около 2 метра, по посока на неговото движение. Килимът бил голям и преметнат на
оградата, а шосето било мокро. Видял детето ,когато станал удара. Колата, която
била спряла на пътя, била изцяло на пътя, а не частично, и той при
надминаването й навлязъл изцяло в лявото платно, за да я надмине.От ляво имало
възрастен човек. Детето излязло от
дясната на водача,страна на пътя, и се ударило в задната врата на автомобил.
Когато спрял видял, че излезли хора от вратата на двора, т.е. те не били на
тротоара преди това. Детето плачело много и водачът го натоварил с бабата и
майката в колата,позвънили на тел.112 за станалото ПТП и от Колодзуй казали, че
ще изпратят линейка и пътна полиция, но ги срещнали,чак когато навлезли в Козлодуй.
Детето
било високо някъде около 70-80 см., било малко детенце.
Поради
спрелия автомобил,водачът подал ляв мигач, надминал го и детето се ударило в
задна дясна част на автомобила му.При
надминаването се преместил в лявата лента за движение,подал ляв мигач, за да
ориентира шофьорът, който се движел зад него.
След
водача причинил ПТП,пътувал водач на л.а., марка "Мицубиши",карал
след него. Пътят бил с две ленти за движение, за всяка посока по една.Пътна
маркировка към онзи момент нямало,сега направили пътна маркировка.Този водач
бил спрял при негови роднини и тръгнал след него на 20-30 метра, карал с около 40 км/ч.
Имало
една спряла кола на пътя, и той видял, че детето пребягало, като изтичало
отвътре от двора на къщата и дошло на
шосето. Хората си били вътре в двора, а детето самичко излязло на пътя, като не
се огледало,но било малко детенце.Имало спряла кола и детето излязло след тази
кола по посока на тяхното движение,като детето минало на два-три метра пред
спряната кола.Водачът пред него,бил минал в лявото платно, за да изпревари
спрения автомобил. ПТП-то станало на
два-три метра встрани от този автомобил.
Оградата на двора, откъдето излязло детето,
била от мрежа.
В заключението си,назначената по делото САТЕ установява следното:
Организацията на движението на ул."Г.
Димитров" в с.***,към момента на ПТП е била двупосочна,не е имало
поставена хоризонтална маркировка и пътни знаци.Участъкът от пътя е
прав,хоризонтален с насоченост Юг-Север/с.Хайредин-с.Бутан/ с видимост от двете
страни спрямо мястото на удара не по-малко от около 250 метра.
Товарният автомобил"Опел Зафира"
се е движел по ул."Г. Димитров" в посока от с.Хайредин към с.Бутан в
дясната половина на платното за движение със скорост от около 50км/ч.Водачът
му, наближавайки паркирани автомобили в дясно
по посоката му на движение пред дом №28 е предприел
маневра"заобикаляне",като от дясната половина се е придвижил в лявата
половина на платното за движение.В същото време,когато се е намирал на около 48
метра от вратата на дом №28 е излязло дете-пешеходец и тичайки е предприело
пресичане на платното за движение от дясно на ляво към стоящия в другия край на
улицата дядо.Видимостта на водача и детето пешеходец един към друг е била
ограничена частично от паркиран
автомобил.Водачът на т.а."Опел Зафира" е реагирал на опасността с
аварийно спиране,но при достигане на мястото на удара е блъснал с предна челна
част в областта на десен рог на предната броня,отляво в тялото на
детето-пешеходец,след което се установил изминавайки няколко метра.Направлението
на ударния импулс спрямо тялото на детето-удар под масовия център на тялото и
въртене на тялото на детето по
часовниковата стрелка спрямо надлъжната му ос и установяване на платното за
движение близо до задното колело на т.а."Опел Зафира".След удара
водачът е транспортирал пострадалото дете към спешна помощ,с което е нарушил
мястото на ПТП.
Вещото лице от техническа гледна точка
приема,че причината за настъпване на процесното ПТП са субективни действия на
водача с органите за управление,поради което не е намалил скоростта на движение
и не е спрял автомобила,поради което е блъснал детето пешеходец,което е излязло
от дом №28 и е предприело пресичане на пътното платно за движение от дясно
наляво в посока на движението му.
В зоната на станалото ПТП липсва обособено
място за пресичане на пешеходци/пешеходна пътека/.Детето пешеходец ,преди
настъпване на ПТП се е движило тичешком със скорост от около 5,8 км/ч. и като
отчита ниският му ръст вещото лице посочва,че видимостта на детето към
автомобила е била около 10-15 метра.Паркираният в ляво по посока на движението
на детето-пешеходец лек автомобил е ограничавал частично видимостта му,след
което е имало възможност да възприеме приближаващият се автомобил.Водачът на
т.а "Опел Зафира" е имал възможност от техническа гледна точка да
възприеме детето пешеходец в момента,в който се е показало на вратата на дом №28 и е предприело
пресичане на платното за движение.Паркираният в ляво по посока на движение на
детето -пешеходец лек автомобил е ограничавал видимостта му частично на
разстояние около 2 метра,когато детето е минавало покрай него.
Въз основа на показанията на разпитаните
свидетели,вещото лице заключава,че скоростта на движение на т.а"Опел
Зафира" преди и в момента на удара на детето е била около 50 км/ч.Опасната
зона за спиране на товарния автомобил е била около 30 метра.От техническа
гледна точка ударът за водача е бил
предотвратим,ако е бил внимателен при управлението на автомобила ,за да може да
възприеме детето -пешеходец,като опасност още,когато се е намирал на разстояние
48 метра от него,когато е трябвало да намали скоростта си и да спре,за да може
пешеходецът да пресече платното за движение.
Вещото лице е определило,че детето не е
попаднало в опасната зона за спиране на товарния автомобил и при движение със
скорост от 50 км.ч. е имал техническа възможност да предотврати настъпилото
ПТП,чрез аварийно спиране.
От приложената като доказателство епикриза
/л.23 от делото на СГС/се установява,че на 01.01.2018г.,Б.Р.,на 2г. е бил приет в МБАЛ"Христо
Ботев"АД-Враца с окончателна диагноза"Счупване на тялото/диафиза/ на
бедрената кост, закрито"Оперативни процедури с голям обем и сложност на
таза и долния крайник.Изписан е на 07.01.2018г.Не е имал придружаващи
заболявания.
По делото е назначена СМЕ,която след
преглед на детето на 18.10.2019г.,в заключение установява,че детето е получило
счупване на лява бедрена кост в средна трета дислокация на фрагментите и
счупване на големия пищял на лява подбедрица в долна трета,които увреждания в
съвкупност са му причинили трайно затруднение на движенията на долен ляв
крайник.По механизъм отговарят да са получени в условията на ПТП-блъскане на
пешеходец.Приложено му е оперативно-ортопедично и консервативно лечение.Към
момента на прегледа детето е напълно възстановено от получените увреждания и
прогнозата за развитие на здравословното му състояние е благоприятна.
За доказване на претърпените неимуществени
вреди от ищеца е разпитана свидетелката Д.К.,баба на детето .
След ПТП-то детето имало силни болки и
веднага с водача на т.а "Опел Зафира" тръгнали за болница,по пътя
срещнали линейката и прехвърлили
детето в нея,като в болницата в гр.Враца,казали,че детето не може повече да се
мести и трябва да бъде оперирано.Операцията продължила около 3-4 часа.След
операцията било отпаднало и молело за вода,плачело и се молело,но това не било
разрешено.Наложило се да му прелеят кръв
и свидетелката задено с майка му се грижели за него 17 дни.Детето се изнервило
от силните болки, пищяло. По цяла нощ
седяли от двете му страни и сестрите били постоянно там.Шест месеца
детето било в гипс, на третия месец получило рани, пищяло, не можели да го местят,
само с една тениска било, не можели да го изкъпят, просто нямало как да го местят,
било постоянно в страх и болка.Лекарят казал,че заради раните, трябва да се
свали гипса,а детето пищяло и викало: "къде ми е крачето", тъй като
си помислило,че му режат крачето.Започнали да лекуват раните на детето с личния
лекар и те се пооправили. Чак след 6 месеца детето ,поискало баба му да го
държи, за да постъпва малко напред, но крачето му било на една страна.
Като изминали 6 месеца, то започнало да
върви с крачето на една страна, но стъпвало,но не можело само,а все го придържали
чак до осмия месец.После вече започнало да си ходи само.
Отишли в болницата в Козлодуй, там
постоянно го упражнявали, правели му рехабилитация в Козлодуй и се минал близо
месец. След това детето се почувствало малко по-добре, но и сега казвало, че го
боли крачето и пие доста лекарства.
Вещото лице,ортопед в с.з поясни,че в
момента на прегледа 18.10.19г. пострадалият
е напълно възстановен от полученото увреждане, походката му е нормална.
При децата възстановяването е винаги пълно, тъй като при тях природата е тази,
която извършва своята дейност.
Въз основа на така проведения
доказателствен анализ,от фактическа страна съдът намира за безспорно
установено,че на 01.01.2018г.,при пътен инцидент с участие на застрахования,при
ответното дружество автомобил детето-ищец е претърпяло телесни повреди.Майка му
е перяла килим,то е играело около нея,но в един момент, детето побягнало,
като изтичало отвътре от двора, и излязло на шосето. Хората си били вътре в
двора, а детето самичко излязло на пътя,не се огледало.
От доказателствата,заключението на
изслушаната авто-техническа експертиза и материалите от приобщеното досъдебно
производство,се установява безспорно,че детето е излязло на пътя -тичешком и
внезапно с цел да го пресече на място,необзначено за преминаване на пешеходци,с
което е нарушило установените с чл.114 и
чл.113,ал.1,т.1 ЗДвП правила за пресичане.С това си поведение е провокирало и
станало причина за настъпилото в лентата за движение на т.а ПТП,от което търпи
и претендираните и претендираните вреди.Изложеното предпоставя основателността
на въведеното в срока за отговор възражение на ответника за съпричиняване на
противоправния резултат,както от малолетния пострадала,така и от неговите,оставили
го без надзор родители.
Основният спорен въпрос,повдигнат с
отговора на застрахователя се съсредоточава относно наличието на противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил, което да е в пряка причинна
връзка с причинените на пострадалия вреди.
При дължимата от него преценка,за
конкретната пътна обстановка на пътя,съдът намира,че презумираната по отношение
на водача вина за ПТП не се явява оборена с категоричност от доказателствата по
делото.
От техническа гледна точка ударът за
водача е бил предотвратим,ако е бил
внимателен при управлението на автомобила ,за да може да възприеме детето
-пешеходец,като опасност още,когато се е намирал на разстояние 48 метра от
него,когато е трябвало да намали скоростта си и да спре,за да може пешеходецът
да пресече платното за движение.
Вещото лице е определило,че детето не е
попаднало в опасната зона за спиране на товарния автомобил и при движение със
скорост от 50 км.ч. е имал техническа възможност да предотврати настъпилото
ПТП,чрез аварийно спиране.
С оглед приетото за установено и изложено
по-горе,съдът приема,че предявеният иск е доказан по правното си основание.
Съгласно действащата нормативна уредба,при
определяне размера на неимуществените вреди,съдът изхожда от критериите за
справедливост визирани в чл.52 ЗЗД.
При обезщетяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да се имат предвид и конкретните минимални застрахователни суми към момента на настъпване на
процесното ПТП.Същото е станало на 01.01.2018г.,към която дата действа
КЗ,обн.ДВ бр.102/29.12.2015г.,в сила от 01.01.2016г.Съгласно чл.492,т.1 от КЗ,минималната застрахователна сума/лимит на отговорност/по задължителната
застраховка "Г.О" на автомобилистите за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт за всяко събитие е
10420000лв.,независимо от броя на пострадалите лица.
По гореизложените съображения,съдът намира за справедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди за причиненото на ищеца телесно увреждане: счупване на
лява бедрена кост в средна трета дислокация на фрагментите и счупване на
големия пищял на лява подбедрица в долна трета,които увреждания в съвкупност/както
е посочено в заключението на вещото лице/ са му причинили трайно затруднение на
движенията на долен ляв крайник и свързаните с тези увреждания болки и
страдания и негативни емоции-срах и ужас,сума в размер на 30000лв.Като
фактори,предпоставящи размера на обезщетението до размера на 30 000 лв.,съдът
съобрази:характера на получените увреди,доказано негативно отразил се върху психиката на
детето страх и ужас от преживяното,протекъл без усложнения оздравителен процес ,ниската
възраст на пострадалия като фактор, обуславящ бързото му възстановяване и без
последици за физическото и психично развитие.
Деликтната отговорност,съгл.чл.51,ал.1 от ЗЗД,обхваща всички вреди-имуществени и неимуществени,които са настъпили в
правната сфера на увреденото лице,като пряка и непосредствена последица от
виновното и противоправно поведение на деликвента.Когато вредите се намират в
причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден,законът -чл.51,ал.2
от ЗЗД,предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение,съразмерно
на действията и бездействията,с които пострадалият е допринесъл за
увреждането.Принос по смисъла на чл.51,ал.2 он ЗЗД е налице винаги,когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,предизвиквайки
по този начин и самите вреди.
Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от ВС в ППВС№17/1963г.-т.7-съобразно конкретните обстоятелства
разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД се прилага и в случаите,при които малолетно
дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата,независимо от
неспособността на тези субекти да действат разумно.
В съответствие с изложеното,съдът приема
възражението на ответника за основателно,по следните съображения:установено
е,че произшествието е настъпило в момент,когато малолетният ищец,без контролно
и на необозначено за това място е пресичал уличното платно за движение на
превозни средства.Пресичането е предприето на място,където няма пешеходна
пътека или други обозначителни знаци,разрешаващи преминаването на пешеходци. Поведението
на пострадалия пешеходец съставлява нарушение на императивните норми на
чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.114,т.1 от ЗДвП,които задължават пешеходците да се
съобразяват с разстоянието на приближаващите превозни средства и с тяхната
скорост на движение,когато предприемат пресичане на пътното платно.
Поведението на пострадалия към момента на
ПТП несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия за него
неблагоприятен резултат.Независимо от допуснатите от виновния водач нарушения
на правилата за движение по чл.20,ал.2 от ЗДвП,ако детето не бе навлязло в
платното за движение на автомобила-действие забранено императивно с нормата на
чл.114,т.1 от ЗДвП.
Преценявайки обстоятелствата,при които е
настъпило произшествието,поведението на водача на превозното средство и това на
пострадалия пешеходец, и на задължението на родителите по чл.125,ал.3 СК да осигуряват постоянен
надзор по отношение на своето малолетно дете,вината на водача и завишената му
отговорност спрямо тази на пешеходците,съдът приема ,че степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия е в размер на 1/3,а
приносът на деликвента е 2/3.
Въз основа на изложените съображения се
налага изводът,че при приетото съотношение на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия и определеното
обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв., дълижмото обезщетение следва да бъде намалено с размера на приетото
съпричиняване,т.е с 1/3 или искът се явява основателен за сумата 20 000лв.До
първоначално заявеният му размер,искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид основателността на главните
претенции,като основателни следва да бъдат уважени и акцесорните искове за
присъждане на законна лихва върху дължимите обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди суми.
Съгласно
чл.432,ал.1 КЗ,отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
прекия причинител на увреждането.Разпоредбите на новия КЗ обаче предвиждат,че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по-късен момент.Съгласно изричната разпоредба на чл.497,ал.1 от КЗ,застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение,ако не го е определил и изплатил в срок
считано от по-ранната от двете дати: 1.изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106,ал.3 и 2.изтичането на срока по
чл.496,ал.1,освен в случаите,когато увреденото лице не е представило
доказателства,поискани от застрахователя по реда на чл.106,ал.3.
В случая по искане с Вх. №
3784/20.03.2018 г. ответното дружество е образувало щета № 0000-1000-03-18-7232
за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди на Б.Р.Й. в
резултат на ПТП от 01.01.2018 г.
С уведомително писмо Изх. № L-842/23.03.2018
г.бил уведомен от ответното дружество, че следва да представи следните
документи:заверен препис от влязла в сила присъда,заверен препис от
заключително постановление,заверен препис от автотехническа експертиза и
заверен препис от съдебно-медицинска експертиза.Нито един от тези документи,към
този момент не е съществувал видно от приобщените материали от досъдебното
производство.Образуваното досъдебно производство е било прекратено с
постановление от 28.05.2018г.
Ищецът е бил уведомен,че до представяне на исканите документи не е налице основание за
уважаване на предявената претенция,което е равнозначно на отказ.
Съдът приема,че лихвата върху сумата следва да се присъди от 20.06.2018
г.,когато е изтекъл срока,така както ищецът е поискал в исковата молба.
По
разноските:
При този изход на спора,на
основание чл.78,ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска.Ищецът е освободен от
внасяне на д.такса и от разноски при
условията на чл.83 ал.2,т.2 от ГПК и е защитаван безплатно от адвокат на
основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,поради което ответникът следва да бъде осъден да
заплати адвокатско възнаграждение на адвокат И.Ж.,вписан в САК,със съдебен адрес ***
определено по реда чл.7 ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на сумата- 1130лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд-гр.Враца държавна такса в размер на 800
лв.,както и сумата 550 лв. изплатена от бюджета на съда за вещи лица.
Ответникът също прави искане за
присъждане на разноски.Такива са направени в размер на 310 лв.,като същият е
защитаван от юрисконсулт и му се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 450 лв.Съобразно отхвърлената част от исковете такива следва да му бъдат
присъдени в размер на 506.66 лв.
Воден от гореизложените мотиви,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ
ИНС"ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.*** на осн.чл.432 КЗ,ДА ЗАПЛАТИ на Б.Р.Й.
ЕГН**********,чрез неговата майка и законен представител Р.Й.Л. ЕГН**********,***,за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания в резултат на настъпило на 01.01.2018г. ПТП,по
посочената по делото банкова сметка, ***.
/двадесет хиляди лева/,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от 20.06.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата чу част над сумата от 20000лв.до
заявеният размер от 60 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ
ИНС"ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.*** на основание чл.38, ал.2,вр. с
ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И.Ж. САК,със
съдебен адрес ***,сумата от общо 1130лв. , представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата,определено съобразно
уважения размер на предявените искове по реда на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Б.Р.Й.
ЕГН**********,чрез неговата майка и законен представител Р.Й.Л. ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК"ЛЕВ
ИНС"ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.София,бул.***
деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете му в размер на 506.66 лв.
ОСЪЖДА ЗК"ЛЕВ
ИНС"ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.*** ДА ЗАПЛАТИ вр. с чл.83 от ГПК,в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД-гр.Враца сумата в размер
на 800 лв.,представляваща държавна
такса от 4%съобразно уважената част от исковете и изплатените суми за
възнаграждения на вещи лица в размер на сумата 550 лв.изплатени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-гр.София
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: