№ 470
гр. Благоевград, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20221200500246 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 900026 от 24.01.2022 год., постановено по гр.д. №
318/2021 год., Районен съд - гр. С. е:
РАЗПРЕДЕЛИЛ ПОЛЗВАНЕТО на поземлен имот с идентификатор
65334.300.1748 по КК и КР на гр. С., одобрени със заповед № РД -18-80 /
11.11.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК и с номер по предходен
план 1748, квартал 88, парцел 6, при граници и съседи: имоти с
идентификатори: 65334.300.1749, 65334.300.3717, 65334.300.1747,
65334.300.1745 и 65334.300.1746 и с административен адрес: гр. С., ул.С.
между Т. Р. П. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул.“Район пътно
управление“ № 5, В. СТ. П. с ЕГН ********** и ЕМ. СТ. П. с ЕГН
********** и двамата от гр. С., ул.С.*, Бл.Г.* , съобразно вариант втори
от заключението на съдебно - техническата експертиза и скицата към него,
която е неразделна част от първоинстанционното решение, като:
Т. Р. П. с ЕГН ********** ще ползва 55,66 (петдесет и пет кв.м. и
шейсет и шест кв.см). от имота, защриховани със зелен цвят на скицата.
В. СТ. П. с ЕГН ********** и ЕМ. СТ. П. с ЕГН ********** ще ползват
общо 55,66 (петдесет и пет кв.м. и шейсет и шест кв.см). от имота,
защриховани с червен цвят на скицата.
А ЗА общо ползване на всички съсобственици остават 17, 75
(седемнадесет кв.м. и седемдесет и пет кв.м.см.) защриховани с черен цвят
1
на скицата.
С решението си, съдът е осъдил В. СТ. П. с ЕГН ********** от гр. С.,
ул.С.*, Бл.Г.* да заплати на Т. Р. П. с ЕГН ********** с адрес гр. С.,
ул.“Район пътно управление“ № 5 сумата от 228 (двеста двадесет и осем)
лева за направените разноски по делото за платена държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
С решението си, съдът е осъдил ЕМ. СТ. П. с ЕГН ********** от гр.
С., ул.С.*, Бл.Г.* да заплати на Т. Р. П. с ЕГН ********** с адрес гр. С.,
ул.“Район пътно управление“ № 5 сумата от 228 (двеста двадесет и осем)
лева за направените разноски по делото за платена държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Постъпила е въззивна жалба против това решение от адв.
О.С.,пълномощник на Е.П. и В.П..
Развити са доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди
се, че е нарушен материалния и процесуален закон, както и че съдебното
решение е необосновано. Твърди се, че в производството не са участвали
всички съсобственици. Твърди се и, че въззивниците са придобили
поземления имот по давност, което изключва разпределението на ползването
му с ищцата. Отправено е искане за отмяна на атакуваното решение като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и постановяване на друго, с
което въззивниците да бъдат признати за собственици на целия недвижим
имот. Отправено е искане за събиране на писмено доказателство на осн. чл.
266, ал.3 ГПК – писмо от 15.12.2020 г. от Община С., което неоснователно не
било прието от първоинстанционния съд.
Въззивният съд е намерил направеното доказателствено искане с
въззивната жалба за неоснователно и е отказал събирането му.
Не е постъпил писмен отговор от другата страна в срока по чл. 263
ГПК. Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител – адв. С. П. е
изразила писмено становище по въззивната жалба и съществото на спора.
Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 259 и сл. ГПК,
същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен
интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение, поради
което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията,
дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за
приложението на императивни правни норми.
БлОС намира, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността на атакуваното решение, съдът намира следното:
2
Въззивният съд приема, че е предявен и разгледан иск по чл.32,2 ЗС и
че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд
обективно. Съдът е обсъдил относимите по делото доказателства, въз основа
на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на
районния съд също са правилни и са базирани на установените по делото
факти. Настоящият въззивен състав споделя изложеното с мотивите на
обжалваното решение и доколкото пред настоящата инстанция не са
приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се
преповтарят изцяло в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК
препраща и към мотивите на първостепенния съд.
По развитите доводи и възражения с въззивната жалба:
По спора между страните относно материалноправната им легитимация
като съсобственици на процесните недвижими имоти и относно дяловото им
участие в съсобствеността, както и участието на всички съсобственици в
разпределението:
Установява се ,че със съдебна спогодба от 27.05.1987 год. по гр. дело №
135/ 1987 год. на Районен съд - С., И.П. П.а е получила в дял собствеността
на 1 / 2 ид. част от парцел VI в кв. 88 по регулационния план на гр. С. от 180
кв.м., при съседи: улица, С.С., Х. С. А. и наследниците на И. Х.в А., заедно с
първия жилищен етаж, източната половина и приземието, съставляваща
половината от приземието и половината от тавана на жилищната сграда,
построена в същия парцел.
От мотивите на решение № 183, постановено по гр.д. № 21/ 2003 год. по
описа на РС- С. се установява, че с нотариален акт № 186, том втори, рег. №
5623, дело № 349/ 2001 год. И.ка П. П.а е продала на М.П. П. 1 / 2 ид. част от
описания парцел VI в кв. 88, имот с пл. № 1746 по рег. план на гр. С., с
пространство от 220 кв.м. , ведно с първия жилищен етаж, находящ се над
магазинните помещения от триетажната жилищна сграда, 1 / 2 ид. част от
тавана и съответните идеални части от общите части на сградата.
Със същото съдебно решение, влязло в сила на 18.04.2011 год., описания
нотариален акт № 183/2003 в частта, с която И.ка П.а е продала на М. П.
първия жилищен етаж, находящ се над магазинните помещения от
жилищната сграда и бил отменен до размера на 1 / 2 ид. част от него със
съответните ид. ч. от общите части на сградата. С решението е било признато
за установено по отношение на М. П., Р.П., Т.П. и И.ка П.а, че П. И.ов П. е
собственик на основание дарение на 1 / 2 ид. част от първия жилищен етаж от
тази сграда, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата.
На 28.03.2002 год. с нотариален акт № 74, том първи, рег. № 1384, дело
№ 61/ 2002 год. по описа на Нотариус № 198, купувачката М. П. и съпругът й
Р.П. са продали на ищцата Т.П. 1 / 2 ид. част от УПИ VI, имот с пл. № 1746 в
кв. 88, с пространство на целия от 220 кв.м., ведно с първия жилищен етаж,
находящ се над магазинните помещения от триетажната жилищна сграда, 1 /
2 ид. част от тавана и съответните идеални части от общите части на
сградата.
По- рано, на 18.01.1988 год., с нотариален акт за собственост на
3
недвижим имот № 9, том първи, дело № 14/ 1988 год. на РС- С., ответниците
В. СТ. П. и ЕМ. СТ. П., били признати за собственици по наследство и
съдебна делба по гр. дело № 135/ 1987 год., при равни дялове на 1 / 2 ид. част
от парцел VI в кв. 88 по регулационния план на гр. С., състоящ се от 180
кв.м., заедно със западната половина (двете западни стаи) от приземието,
целият втори жилищен етаж, половината от тавана с половината от общите
части на жилищната сграда, построена в същия парцел.
От скица на поземлен имот № 15-837614-14.09.2020 г., издадена от
СГКК- Благоевград се установява, че парцел шести в кв. 88, пл. № 1748 е
нанесен в кадастралната карта на гр. С. като поземлен имот с идентификатор
65334.300.1748. и е с площ от 239 кв.м.
Изследвани са от експерта по назначената СТЕ възможните варианти за
ползване при претендираните дялове в съсобствеността.
Разпитани са допуснатите за страните свидетели. От свидетелските
показания са установява, че страните в това производство не живеят за
постоянно в имота и че имат основни жилища на друго място; че преди около
10 години ответниците облагородили целия двор, почистили го, подобрили
пътечката, като поставили плочки и камъчета, засадили цветя, смокиня и
круша, изградили барбекю и чешма, като свидетелката П.а, която е майка на
П. П., собственик на половината от първия жилищен етаж в сградата сочи, че
тези дейности са били съгласувани с тях, че те са били съгласни да се
извършат, тъй като са за всички.
Първостепенният съд не е взел предвид при изводите си - нотариален
акт за дарение № 170 и нотариален акт № 172 и двата от 1995 год. по описа на
РС- С., тъй като приел, че същите се отнасят за сделки с жилищата в
процесната жилищна сграда и не засягат парцела.
Изводът е законосъобразен. Цитираните решения на ВКС от
въззивниците не противоречат на този извод, тъй като съобразно събраните
доказателства, процесното дворно място не е било предмет на извършените
разпореждания към П. П. и не се включва във възникналата по отношение на
сградата в същото, етажна собственост, доколкото страните в това
производство доказват правата си на собственост върху него – ищцата при
права от ½ ид.ч. и ответниците – при равни права на другата ½ ид.част.
Установява се чрез свидетелските показания, че ответниците, които
притежават другата половина от имота ползват по- голям дял от него. В
случая с оглед притежаваните от страните дялове не може да се формира
решение на мнозинството за ползване на общия имот, поради което съдебната
намеса е допустима и искът се явява допустим. В тази връзка въззивният съд
намира възражението на ответниците по чл. 79, ал. 1 ЗС за придобИ.е на
имота по давност и изключване участието на ищцата в съсобствеността - за
неоснователно. Те не доказват в процеса, че са извършили действия, с които
са обективирали спрямо ищцата, намерението да владеят нейната идеална
част за себе си / като се съобрази Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012
год. по тълк. дело № 1/ 2012г. на ОСГК на ВКС /.
4
Въззивният състав намира извършеното разпределение за правилно и
законосъобразно, съответно на дяловете на страните в съсобствеността и по
най-целесъобразния начин с оглед достъпът до имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик може да
си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ - чл. 32,
ал. 1 ЗС. Когато съсобствениците не могат да вземат решение за начина на
разпределение на ползването на съсобствената вещ, тъй като не могат да
постигнат мнозинство или взетото решение на мнозинството е вредно за
общата вещ, начинът на разпределение на ползването се определя в
производството по предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС представлява спорна съдебна
администрация в отношенията между съсобствениците в случаите, когато не
могат да формират мнозинство, за да разпределят ползването на общата вещ
или взетото решение на мнозинството е вредно за вещта. С решението по чл.
32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото съгласие на съсобствениците относно
реалното ползване на съсобствената вещ съобразно правата на всеки
съсобственик. При преценката за това как да се извърши реалното
разпределение на ползването на съсобствения имот, следва да се отчитат
правата на всеки съсобственик в съсобствеността, да се осигури удобен начин
за достъп и ползване на имота.
Следва да се съобрази и принципът за съразмерност, като се осигури за
ползване на всеки от съсобствениците такава площ, включваща както
застроената, така и незастроената част, която да съответства на квотата в
съсобствеността. В производството по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС съдът дължи
произнасяне по отношение на притежаваните от страните квоти от
съсобствеността - така т. 2 от ТР № 13 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът достигна до идентични изводи, с направените от първостепенния
съд за притежаваните права в съсобствеността на поземлен имот с
идентификатор 65334.300.1748 по КК и КР на гр. С..
Правилно районният съд е приел, че най - подходящ вариант за
разпределение на ползването на процесния недвижим имот между
съсобствениците е предложеният втори вариант от вещото лице по
извършената по делото съдебно - техническа експертиза. Посоченият вариант
втори е най - удачен, защото същият съответства в достатъчна степен на
обема на съпритежаваните от страните права, съобразен е с характера му,
осигурява достъп до частите на отделните съсобственици. При него частите
са лесно достъпни за страните.
Не са налице нарушения на процесуалните правила от страна на
първоинстанционния съд.
В контекста на изложеното, съдът намира, че въззивната жалба е
5
неоснователна, а атакуваното решение, като валидно, допустимо и правилно,
следва да се потвърди.
По разноските:
Производствата за спорна съдебна администрация на граждански
правоотношения не са регламентирани в ГПК. Поради това, доколкото в
други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата
специфика на съответното производство не налага друго, по отношение на тях
се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. В този смисъл са
дадените указания в т.2 от ТР № 13/12 от 10.04.2013 г. по тълк.д. № 13/2012 г.
на ОСГК на ВКС. По въпроса за дължимостта на разноските в
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС в своята практика /решение № 275 от
30.10.2012 г. по гр. д. № 444/12 г. на II г. о./ ВКС приема, че заплатените от
страните възнаграждения за адвокат пред първата инстанция следва да
останат за всяка страна в така, както са направени.
При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите
правила на чл. 78, ал. 1 и 2 ГПК и се понася от страната, чиято жалба е
отхвърлена или срещу която жалбата е уважена. По този въпрос и
Определение №73/03.08.2020 по дело №1934/2019 на ВКС, ГК, I г.о.
Сторени са разноски от въззиваемата страна, доказани в размер на
500.00 лв. за адвокат и въззивниците следва да ги заплатят по равно – всеки
един по 250.00 лв..
Водим от горните съображения, Окръжен съд –Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900026 от 24.01.2022 год., постановено
по гр.д. № 318/2021 год. по описа на Районен съд - гр. С..
ОСЪЖДА В. СТ. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул.С.*, Бл.Г.* да
заплати на Т. Р. П. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул.“Район пътно
управление“ № 5 сумата от 250 (двеста и петдесет) лева - направените
разноски по делото за адвокат.
ОСЪЖДА ЕМ. СТ. П. с ЕГН ********** от гр. С., ул.С.*, Бл.Г.* да
заплати на Т. Р. П. с ЕГН ********** с адрес гр. С., ул.“Район пътно
управление“ № 5 сумата от 250 (двеста и петдесет) лева - направените
разноски по делото за адвокат.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7