Мотиви към
присъда №31/21.03.2018 г. по НОХД №1431/2017 г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Срещу
подсъдимия В.Т. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по чл.116,
ал.1, т.6, пр.1, вр. с чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК - за това, че на 30.09.2016
г., в землището на град Садово, обл. Пловдив, е направил опит умишлено да
умъртви другиго - Т.К.Б., ЕГН **********,***, Република А., с двойно
гражданство - българско и ***, по начин и със средство -огнестрелно оръжие,
опасно за живота на мнозина - Г.И.А., ЕГН **********,***, В.С.С., ЕГН
**********,***, Т.П.К., ЕГН **********, Е.В.Д., ЕГН **********,*** и А.И.Г.,
ЕГН **********,***, като изпълнителното деяние е било довършено, макар да не са
настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици.
По
делото не е предявен граждански иск. Не е конституиран и частен обвинител.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив поддържа повдигнатото обвинение, но счита, че след
проведеното съдебно следствие и установените при него факти правната
квалификация на извършеното е опит за убийство по основния състав - по член 115
вр. чл.18 от НК, а не тази по обвинителния акт. Излага съображения, че и
фактическата обстановка е по – различна от описаната в обвинителния акт, тъй
като не е установено деянието да е извършено по начин и със средства, опасни за
живота на мнозина. Изразява становище, че такава опасност по отношение на
живота на присъстващите свидетели, с изключение на пострадалия, не е
установена. Акцентира на присъствието на свидетелите при инцидента, като
съпоставя телосложението им с това на подсъдимия, както и причините, поради
които са се намирали там. Навежда доводи, че събраните по делото доказателства
дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият Т.
е осъществил опит за убийство на Т.Б., като обясненията на подсъдимия са израз
на защитната му позиция и не съответстват на доказателствата по делото. Счита,
че наказанието следва да се определи при условията на чл.55 НК - при наличие на
изключително смекчаващо вината обстоятелство – състоянието на подсъдимия в
резултат от поведението на пострадалия и възприетата опасност. Предлага да се
наложи наказание в размер на четири години лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален общ режим. Очилата и рамките да се върнат, останалите
веществени доказателства да се унищожат. Подсъдимият да заплати и разноските по
делото.
Защитникът адв. Е. излага
подробни съображения, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и
оправдан, тъй като не е извършил деянието – не се е намирал на инкриминираното
място. Счита, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин,
тъй като по ръцете на Т. не са установени барутни частици, а и показанията на
свидетелите – очевидци не са безпристрастни и не следва да се кредитират.
Същевременно са налице противоречия в изнесеното от св. Б.. Ако не се
възприемат тези доводи, се солидаризира с аргументите на прокурора относно
правната квалификация на деянието и приложението на разпоредбата на чл.55 НК.
Може да се разсъждава и какво е включвал умисъла – дали не е само нараняване
/причиняване на средни телесни повреди/ на пострадалия. Възможно е Б. да се е
самонаранил, а оръжието да е отнето от него при боричкането. Счита, че в този
случай може да се наложи наказание в размер на изтърпения период на мярката за
неотклонение задържане под стража.
Подсъдимият Т. поддържа
изложеното от защитника си. Твърди, че няма възпитанието да убие човек, отрича
да има нещо общо с деянието, като моли да бъде признат за невинен и оправдан.
Пловдивският окръжен съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съобразено и със становищата на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.Т. /В. Н. Т.,
посочено от него при снемане на самоличност като отбелязано в паспорта му/ е
роден на ***
г. в гр. Е. , Република А.. Той се определя като *** и е ***гражданин, но има
разрешение за постоянно пребиваване в Република България. Женен е и заедно със
семейството си – съпруга и две деца - живее в гр. Пловдив. Има завършено висше
образование и работи в собствено
дружество. Осъждан е – с определение №710/14.07.2010 г., постановено по НОХД
№4503/10 г. на РС Пловдив, влязло в сила на същата дата, за извършени
престъпления по чл.131, ал.2, т.4 вр. ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 НК и чл.325,
ал.2 вр. ал.1 е наложено наказание пробация. Няма данни изтърпяно ли е и кога
това наказание, както и реабилитиран ли е. Според настоящия състав обаче
подсъдимият е реабилитиран по право в съответствие с т.2 от ТР №2/28.02.2018 г.
по т.д. №2/2017 г. на ОСНК, като има статут на неосъждан. ЕГН **********, ЛНЧ
*********.
Пострадалият Т.Б. също е ***
и гражданин на Република А., който се е установил в България и е създал
семейство – има съпруга – св. В.И., и две деца. Има двойно гражданство –
българско и ***.
Подсъдимият и пострадалият
се познавали, участвали са със семействата си в общи събирания, като
впоследствие контактите се преустановили. Между двамата мъже възникнал
конфликт, като причината за него не е установена по делото, както и кога е
станало това.
На 29.09.2016 г. подсъдимият
позвънил на пострадалия и поискал да се срещнат, като държал да бъдат само
двамата. Св. Б. ***, но Т. отказал. Поради невъзможност на пострадалия да
проведе срещата в същия ден, се уговорили да осъществят телефонна връзка на
следващия ден след 12.00 часа, като тогава да уточнят мястото.
Същия ден св. Б. се обадил
на св. Г.К. – негов приятел, който знаел за проблема с Т.. Уведомил го, че
последният иска да се срещнат само двамата, а и извън града. К. го посъветвал
да не отива сам на срещата.
Това предупреждение
допълнително обезпокоило пострадалия. Той се обадил на св. Г.А. – първи
братовчед на съпругата му, и обяснил причината за безпокойството си. Помолил го
да намери негови приятели, които да присъстват на срещата. Св. А. се съгласил
да помогне, като позвънил на св. Т.К. и А.Г.. Обяснил, че трябва да присъстват
на среща на негов роднина, за да го подкрепят. От своя страна св. К. позвънил
на св. В.С. със същото искане, а той се обадил на св. Е.Д.. Уговорили се да се
срещнат на следващия ден преди обед.
На 30.09.2016 г. късно
сутринта се уточнили да се срещнат в заведение „Ямаха“ в град Пловдив, находящо
се в близост до мол „Пловдив“, като това станало около обед. На място на
присъстващите св. Б. обяснил, че желае да присъстват на срещата. Предупредил,
че човека, с когото ще се срещне, трябва да бъде проверен дали има оръжие, след
което не трябва повече да се намесват, а само да бъдат на място, независимо от
това, което видят и чуят.
След това св. Б. се качил в
собствения си лек автомобил „Мерцедес“ с рег. №*******, придружен от св. А., а
останалите свидетели се придвижвали с автомобила на св. С. – „Мерцедес“ с рег.
№*******. Двата автомобила преминали през град Пловдив и потеглили извън града
по пътя за Садово. След известно време завили по черен път към река Марица и
достигнали до поляна.
Св. Б. спрял автомобила си
до голямо дърво на поляната. Заедно със св. А. излезли и останали близо до
него.
Автомобилът, управляван от
С., ги подминал, обърнал и спрял на около 50 метра. К., Г., Д. и С. останали
близо до това превозно средство.
Мястото, на което се
установили свидетелите, било известно и на пострадалия, и на подсъдимия, тъй
като преди години ходили заедно на пикник там.
След пристигането св. Б. се
обадил по телефона на подсъдимия, който скоро след това пристигнал,
управлявайки лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. №*******. Т. бил сам, носел
слънчеви очила тип „бъбрек“. Видял двете коли и хората около тях Подминал ги,
но не спрял. По тази причина Б. му позвънил, като двамата започнали да си
крещят на арменски. Достигнали до размяна на обиди и псувни. След като св. Б.
го напсувал, подсъдимият обърнал лекия автомобил „Рено“, върнал се по пътя, по
който минал, и спрял близо до превозното средство на пострадалия. Слизайки,
подсъдимият носел пистолет, като същевременно на български викнал на
свидетелите да не се месят. В близост до него се намирали св. А. и още един от
очевидците, които следвало да проверят за оръжие. Когато двамата видели
оръжието, тръгнали да се отдалечават - единият към по - голямата група
свидетели, а А., който в този момент се намирал между двамата ***граждани –
първоначално побягнал към дървото. Подсъдимият насочил пистолет към Т.Б. и
започнал да стреля. Два проектила прелетели в непосредствена близост до св. А..
Друг попаднал в пръстта и опръскал свидетеля по крака, докато бягал, за да се
скрие зад дървото, като той се насочил встрани, след което легнал на земята в
опит да се укрие.
Останалите четирима
свидетели също залегнали, чувайки изстрелите.
И св. Б. направил опит да се
скрие зад дървото, до което се намирал, но подсъдимият, с насочен към него
пистолет, се приближил бързо, стреляйки. Пострадалият се опитал да се защити и
посегнал към оръжието, като Т. го прострелял в дясната ръка. Двамата се
сборичкали, а в резултат от борбата и навеждане на ръката на подсъдимия след
произведен изстрел Б. е прострелян в единия крак, но продължил да опитва да се
защити и да хване Т. със здравата си ръка. В това време е прострелян и другия
крак на Б.. Пострадалият паднал на земята, продължавайки да се отбранява, а
подсъдимият продължил да натиска спусъка, въпреки че нямало патрони, като дори
направил опит да презареди. Тъй като не успял, се отдалечил с оръжието към
автомобила си, качил се и потеглил по пътя, по който дошъл.
Пострадалият се изправил с
помощта на св. А. и двамата отишли към автомобила. Б. се качил на предна лява
седалка и направил опит да управлява собствения си автомобил, но не могъл. Св.
А. му помогнал да седне на предна дясна седалка, като именно той подкарал
превозното средство. По искане на св. Б. се отправили към МБАЛ „Св. Каридат“ в
Пловдив.
Междувременно св. К., Г., Д.
и С. също се качили в автомобила на последния и се опитали да тръгнат. Тъй като
превозното средство имало проблем със запалването, не могли да потеглят
веднага, а когато го направили, на мястото нямало други автомобили. Те
пристигнали в Пловдив, без да разговарят помежду си и без да са наясно какво
точно се е случило. В града се разделили, като всеки продължил по своите
задачи.
По искане на пострадалия,
св. А. спрял преди да достигнат до болничното заведение, като Б. сам се
придвижил към входа му. Св. А. имал поръчение да закара автомобила до дома на
пострадалия и да го паркира в гаража, което и направил. Отишъл в апартамента на
Б., за да остави ключовете, като уведомил братовчедка си – св. В.И., че
съпругът ú е прострелян, както и, че го е оставил в МБАЛ „Св. Каридат“.
Св. И. се обадила на съпруга
си, той ú казал, че е добре, да не ходи при него в болницата, както и,
че е преместен в Хирургиите.
След оказване на първа помощ
в болничното заведение, където св. Б. постъпил, е уведомена полиция и е
пренасочен към УМБАЛ „Св. Г.“***. Именно там е проведена среща между
пострадалия и св. М.П. – служител в отдел „КП“ ОДМВР Пловдив, на която Б.
разказал, че е прострелян от човек, управляващ тъмен автомобил, след като го е
напсувал, като това станало в близост до МБАЛ „Пловдив“, намираща се в другия
край на града. Обяснил, че се е придвижил с незаконно такси, което не може да
идентифицира. Бил извършен обиск на св. Б., като са иззети мобилен телефон
„Самсунг“ с две симкарти – на „Виваком“ и на „Глобул“. Иззети са и проби от
ръцете и областта на китката на пострадалия.
Пред болничната стая е
поставен полицейски пост, като се провеждали разговори с пострадалия, тъй като
е преценено за недостоверно изложеното от него.
Същия ден са проведени
множество претърсвания и изземвания в различни жилища в град Пловдив.
Междувременно са установени
и свидетелите очевидци, с изключение на А., който на следващия ден отпътувал за
чужбина, като са проведени и разпити. Подсъдимият не е намерен. Телефонът му
бил изключен, а семейството му не знаело къде се намира. Той обаче след
деянието неправил опит да се укрие и се насочил към с. Шивачево, където
престоял няколко дни в дома на св. Г.Г..
На 02.10.2016 г. е извършен
оглед на местопроизшествие, като са намерени и иззети три гилзи, патрон, един
куршум, слънчеви очила с бели рамки, три клечки с червено кафяви на цвят
засъхнали капки по тях и опаковка.
На същата дата е извършен и
оглед на лекия автомобил на пострадалия – „Мерцедес“ с рег. №*******. Същият е
отключен с ключ, предоставен от съпругата му /св. И./ предния ден. От
превозното средство са иззети: с памучни тампони обтривки от волана, от
скоростен лост, от лост и ключ за светлините, от копчетата и дръжката на
предната лява врата, от дръжка на предна дясна врата; изрязана е част от
тапицерията пред предна лява врата, на която има петно; изстъргани червено
кафяви зацапвания от: скоростния лост, от пода пред предна лява седалка;
засъхнала течност от капки от праг на предна дясна врата; част от мокет с петно
пред предна лява врата на автомобила; дактилоскопни следи; бутилка от 1.5 л от
минерална вода със зацапвания от засъхнала червено кафява течност по нея.
На 03.10.2016 г. е извършено
претърсване на лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. №*******, като са намерени и
иззети:натривка за барутни частици от дръжката на бравата на лявата врата, лост
за чистачки и за управление на авто СД, от лост за фаровете, от волана и
скоростния лост, от лостчето за отваряне на предна дясна врата отвътре, от
повърхността на жабка, от облегалката на предна лява и предна дясна седалки;
връхна дреха тип яке, 4 бр. секретни ключове и чип, два броя плетени шапки,
черна пластмасова палка; от жабка – договор и допълнително споразумение, както
и самия лек автомобил.
В хода на досъдебното
производство на същата дата е проведен следствен експеримент, при който св. С.
е посочил местопроизшествието, както и къде, според него, са се намирали
участниците в инцидента. Резултатите са отразени в протокол за следствен
експеримент и албум за посетено местопроизшествие.
На 04.10.2016 г. вечерта
подсъдимият се прибрал в дома си. От съпругата си бил уведомен, че го издирват,
като на следващия ден – 05.10.2016 г., отишъл в полицейското управление, където
е задържан за 24 часа със заповед по реда на ЗМВР.
Извършено му е
освидетелстване, като са иззети натривки от лицевата част – лицето и основата
на косата, челото му; от китките на двете ръце, както и от горната част на
обувките, с които е бил обут.
В хода на разследването са
изготвени три химически експертизи.
Според първата /л.2, т.2
ДП/, по обтривките от двете ръце на св. Б. се установява наличие на остатъци от
барутни частици и бездимен барут. В съдебно заседание експерта разясни, че това
може да се получи при съприкосновение с муниция или с облак на барутни частици
при изстрел – ако лицето държи оръжието или е в обсега на т.нар. близък изстрел
/не повече от 2 метра от оръжието/.
Според втората /т.2, л.6
ДП/, по обтривките, иззети от повърхността на жабка и по предна дясна седалка
на лек автомобил „Рено Еспейс“, както и по плетена черна шапка с дребна плетка,
се установява наличие на остатъци от барутни частици и бездимен барут. Те могат
да попаднат там по същия начин – ако са били в облака с барутни частици след
изстрел от самозарядно оръжие – ако се е стреляло в автомобила, или да са
прехвърлени по допълнителен начин – ако е имало много по дрехите на лице, което
е седнало на седалката, ако в жабката е държано нещо, в което има барут, може и
по механичен път. С ловно оръжие е възможно да не останат барутни частици по
ръцете на стрелящия.
Според протокол №1382/06.10.2016
г. за химическа експертиза /т.2, л.10 ДП/, по обтривките, иззети от ръцете,
лицевата част и обувките на подсъдимия, и по предадените от съпругата му
доброволно дрехи, не се установява наличие на остатъци от барутни частици и
бездимен барут. Върху наличността на такива влияние оказват фактори като
времето от акта на отлагане, обработка на обектите /чистене, миене, пране и
др./, съприкосновение на обектите с други обекти /например ръка, която извършва
различни манипулации/ и други.
Съгласно заключението на
изготвената комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза, представените
за изследване два бр. куршуми – един изваден от тялото на св. Б., и друг –
иззет при огледа на местопроизшествието в землището на град Садово, са част от
стандартни бойни пистолетни патрони калибър 9х18 мм. Същите са изстреляни от
едно и също оръжие – пистолет „Макаров“ кал.9х18 мм.
Представените за изследване
три бр. гилзи, иззети при огледа на местопроизшествието, са част от стандартни
бойни пистолетни патрони кал.9х18 мм, които са изстреляни от пистолет „Макаров“
със същия калибър. Две от гилзите са изстреляни от едно и също оръжие, а
липсата на специфични частни признаци в третата възпрепятства провеждането на
сравнително идентификационно изследване. Възможно е гилзата да е изстреляна със
същото оръжие, с което и другите две.
Представеният за изследване
патрон е стандартен боен пистолетен, калибър 9х18 мм, като съгласно чл.7, ал.1
от ЗОБВВПИ представлява боеприпас за огнестрелни оръжия.
При инцидента, станал на
30.09.2016 г., на пострадалия Б. са причинени няколко огнестрелни наранявания,
както следва: едно по предната повърхност на дясното бедро с входна рана на 10
см над коляното, посока отгоре надолу, отпред назад и леко отдясно наляво.
Раневият канал завършва в горната част на десния голям пищял с проектил, който
е изваден и иззет по време на оперативна интервенция. Едно пронизващо
огнестрелно нараняване на лявата подбедрица, по хода на чийто раневи канал е
установено счупване на левия малък пищял; едно в основата на десния палец, със
счупване на втората дланова кост на дясната ръка.
Наличното описание на
нараняванията в медицинската документация не дават основание да се направи
извод за входното и изходното нараняване на лявата подбедрица, т.е. не може да
се определи посоката – дали е от ляво надясно или обратно. Не са описани
височините на раните от петата, което не дава възможност да се определи и
посоката на нараняването в посока горе – долу. Най – вероятно нараняването е
със странична ориентация. Същите съображения касаят и посоката на нараняването
на дясната ръка - по наличните данни не може да се определи дали входната рана
е дланово или гръбно на китката.
Налице са данни за причинени
три огнестрелни наранявания – едно сляпо, завършващо в дясното бедро, и две
пронизващи – в областта на дясната китка и лявата подбедрица. Няма основание да
се предполага наслагване на наранявания по хода на траекторията на един
проектил, т.е. може да се приеме, че описаните наранявания са причинени от три
проектила, единия от които е изваден по време на операцията. Не е невъзможно да
се търси поза, при която нараняванията на дясната китка и лявата подбедрица да
са получени едномоментно, от един проектил.
Тъй като според химическата
експертиза дясната ръка на пострадалия е била в контакт с барутни частици,
обяснението е, че нараняването е при изстрел от близко разстояние /за пистолет
„Макаров“ 9х18 мм – около 1.20 – 1.50 м/. Нараняванията на двата крака на Б.
вероятно са причинени от по - голямо от посоченото разстояние. Невъзможно е по
наличните данни да се определи поредността на нараняванията. Вероятното взаимно
разположение на стрелящия спрямо Б. не е еднакво. То е било от лице в лице до
странично. Изменяеми компоненти са както тялото на стрелящия, така и позата и
положението на пострадалия. Не е невъзможно
нараняванията да са произведени от собствената ръка на Б..
Нараняванията на същия не са
с характер на абсолютно смъртоносни, но по съвкупност са довели до обилно
кръвотечение, като единствено сравнително своевременната и квалифицирана
медицинска помощ е предотвратила
развитието на опасно за живота му състояние.
Счупването на левия малък
пищял и на горната част на големия десен пищял са довели до трайно затрудняване
на движението на двата долни крайника за повече от един месец по смисъла на
чл.129, ал.2 НК. Счупването на основата на втора дланова кост на дясната китка
е довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник за повече от
един месец по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
В хода на съдебното
следствие с оглед изявления на пострадалия и заявена липса на спомени бе
назначена съдебно психиатрична експертиза, която да установи дали Б., с оглед
неговото психическо състояние, може правилно да възприема фактите, имащи
значение по делото и да дава достоверни показания за тях, както и налице ли е
заболяване, което да пречи на тази способност. Според експерта П., той не се
води на диспансерно наблюдение в „ЦПЗ – Пловдив“ и не е получавал психиатрична
помощ в заведението. Посещавал е психолог и психиатър, но не е приложена
медицинска документация. Способен е, с оглед психическото му състояние,
правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. Психично здрав е и качеството на психичните му функции не е
нарушено. Споделените оплаквания от времето на случилото се до изготвяне на
експертизата са с интензитет и съотносими към ситуитивно обусловено тревожно
депресивно разстройство.
Според заключението на
съдебно – почерковата експертиза, в представените за изследване протоколи за
разпит, подписите, положени за „свидетел/пострадал“, са изпълнени от Т.Б..
Описаната
фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия Т.,
частично от показанията на св. А., С., К., Д., Г., А., Б., К. и Г., за
последните трима - приобщени по реда на чл.281 от НПК, изцяло от показанията на
свидетелите К., П., И. и К., от заключенията на
химическите, комплексната съдебно – медицинска и балистична експертизи, на
назначените в хода на съдебното следствие психиатрична, изследвала пострадалия,
и почеркова експертизи, от писмените доказателства и доказателствени средства
по делото – протоколи за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум,
протоколи за доброволно предаване, протокол за обиск, протоколи за претърсване
и изземване, одобрени от съдия от ОС Пловдив, протокол за следствен
експеримент, протокол за освидетелстване на подсъдимия, протоколи за оглед на
веществени доказателства, протокол за вземане на проби, справки за покритие на
клетки на мобилните оператори и телефонна комуникация, писмо от служба КОС,
характеристична справка, справка за съдимост, експертна справка, медицински
документи за пострадалия, приемо-предавателни протоколи.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си депозираните заключения на назначените в хода на досъдебното и
съдебното производство експертизи – химически, комплексна съдебно–медицинска и
балистична, психиатрична и почеркова, като изготвени обстойно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни.
Същите /с изключение на комплексната в балистичната ú част/ не бяха
оспорени по какъвто и да е начин от страните. Самите заключения са обосновани,
мотивирани, съобразени са и с доказателствата по делото, като съдът ги възприе
изцяло.
Колкото до комплексната
експертиза в балистичната ú част – у настоящия състав не възникнаха
каквито и да е съмнения в професионализма, обективността и безпристрастността
на експерта С.. Изрично бе посочено какви са съображенията да се прецени, че патроните
са изстреляни с пистолет „Макаров“, като доводите на защитата са неоснователни.
Нещо повече – този факт – от какво оръжие /като производител и модел/ са
изстреляни, е ирелевантен към предмета на доказване по делото, доколкото в
обвинителния акт не е посочен конкретен вид огнестрелно оръжие, а само, че се
касае за такова. Единствено посочената марка се споменава при описване на
заключението.
Относно обясненията на
подсъдимия: настоящият състав счита, че следва да се довери на изнесеното от Т.
само относно фактите, които не противоречат на други доказателства по делото, а
именно къде се е намирал след 30.09.2016 г. до задържането му на 05.10.2016 г.
Относно инкриминираната дата обясненията му противоречат на показанията на
свидетелите очевидци и на св. И., както и на отразеното в справките на
мобилните оператори и на показанията на св. К., като не им се даде вяра.
За показанията на св. П. –
не се установи същият да е заинтересован по какъвто и да е начин от изхода на
делото, същевременно показанията му кореспондират с показанията на св. Б.,
дадени в хода на досъдебното производство, като изцяло се даде вяра на
изнесеното от него. Свидетелят не е очевидец, а разказва какво и как
разследващите са научили от пострадалия, за да предприемат конкретни действия по
разследването.
Показанията на П.
съответстват на изнесеното от св. А., като за същия не се даде вяра относно
това, че пострадалият е бил придружен само от три лица. Свидетелят обаче не е
възприел лично изнесеното от Б., като е научил от колегата си П.. С оглед
изминалия период от време и факта, че не е разпитван в хода на досъдебното
производство е възможно и да е забравил, като според съда това несъответствие
не се дължи на недобросъвестност.
Настоящият състав се довери
изцяло на показанията на св. К.. Същият бе разпитан в едно и също съдебно
заседание с пострадалия Б., заседанието не е прекъсвано, свидетелят не е имал
възможност да научи какво става в съдебната зала. Показанията му обаче относно
това, какво е заявил пред него Б., че ще направи пред съда, напълно
съответстваха на поведението на пострадалия, демонстрирано в залата и възприето
непосредствено преди това. При проведената очна ставка между двамата свидетели
Б. не отрече провеждане на срещата в Агенцията по храните, а само заяви, че не
си спомня. Същевременно показанията на К. обясняват и поведението на
пострадалия – упражняван върху него натиск от „общността“ и притеснение за
семейството.
Както вече се посочи,
пострадалият Б. заяви в съдебно заседание, че не си спомня какво се е случило. При
предявяване на протоколите за разпит не бе категоричен подписа дали е негов.
Според експерта психиатър няма основание да се счита, че след инцидента той е
имал толкова сериозни и интензивни емоции и да е преживял следващи травми и
събития, които да обуславят липсата на спомен. При проведения разговор
спонтанно е подхвърлял неща, касаещи най – близките минути до това, как е
пострадал, но при директен въпрос поддържал, че няма спомен къде, кога, с кого
е срещата, няма спомен да познава този, който го е наранил. Няма болестна
причина, която да е свързана с времето на травмата и след това.
Същевременно почерковата
експертиза е категорична, че подписите на протоколите за разпит на св. Б. са
положени от него – пореден факт, който не си спомня.
Именно това са и
съображенията да не се даде вяра на показанията, дадени в съдебно заседание, а
да се обсъждат тези, депозирани в хода на досъдебното производство, приобщени
по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК.
Относно дадените на
01.10.2016 г., в които посочва, че прострелването е станало преди левия завой
за Руския пазар, като е спрял такси и с него се е придвижил до МБАЛ „Св.
Каридат“, като междувременно са отишли до колата му, за да вземе пари,
съображенията, поради които не е отишъл в намиращата се в непосредствена
близост до мястото, което посочва като местопроизшествие Окръжна болница, на
кого е дал ключа за гаража, са напълно изолирани и противоречат както с
показанията на самия свидетел, дадени по – късно, така и на св. А., С., К., Д.,
Г. и И.. Това е и първата му версия, на която не се дава вяра.
Със съвършено различно
съдържание са показанията, дадени на 05.10.2016 г., като това е станало в
присъствието и на адвокат. Твърденията, че са провеждани разговори между него и
подсъдимия на 29.09.2016 г., уговорките между тях, необходимостта от
осигуряване на други лица, се потвърждават от приложените справки от мобилни
оператори, а и от показанията на св. А., косвено – и от показанията на св.
С., К., Д. и Г.. В този смисъл са и показанията на св. К., това е и втората
версия, с която са запознати св. П. и К.. Според последния, разказът е направен
едва тогава, когато са заявили, че знаят какво се е случило и кой е
извършителят. Ето защо се прие, че именно това е и действително случилото се, с
оглед и на това, че не му е дадена информация какво точно разследващите знаят.
Макар и да не се посочва от
останалите свидетели, настоящия състав прие за достоверна причината, поради
която е повикал очевидци – „исках момчетата да го проверят, и, ако има оръжие,
да го вземат“. Как и на какво основание е следвало да стане това, е въпрос,
който е извън предмета на доказване по делото, още повече, че такива действия
не са предприети. Друг въпрос е, че въпросните „момчета“ са с едро
телосложение, дължащо се в голяма степен на тренировки, част от тях се
занимават с охрана, като фигурите им са внушителни, съпоставени с
телосложението на подсъдимия.
Като достоверни се прецениха
и показанията относно това, как и къде са се придвижили с „момчетата“, как са
се разположили на място, за проведен разговор по телефона с подсъдимия,
включително за разменените псувни, обръщането и насочването на подсъдимия към
него. За това, че са отправени от Т. реплики на български към присъстващите да
не се месят, говорят и останалите очевидци, както и, че е произведен изстрел
във въздуха. Според пострадалия е имало и два изстрела към дървото, зад което
той вече се бил скрил, като впоследствие подсъдимият се приближавал бързо,
стреляйки. Единствено и само от пострадалия можем да установим по какъв начин е
станало прострелването, както и поредността на нараняванията, тъй като такъв
отговор не може да се даде от експертизата – простреляна е ръката, след това –
десния, а после – левия крак. Тези твърдения не са опровергани от други
доказателствени източници. Не се даде вяра обаче, че прострелването е по два
пъти във всеки от краката, тъй като обективни данни в тази насока няма. Колкото
до изнесеното, че подсъдимият не е носел очила, въпреки че такива са намерени
при огледа на местопроизшествието, а и са разпознати от Б., е напълно възможно
да са паднали при действията на подсъдимия.
Показанията, депозирани на
02.11.2016 г. /т.1, л.220 ДП/ описват очилата на подсъдимия, като ги и
разпознава при предявяване. Освен на тях, се даде вяра и на показанията,
депозирани на 10.11.2016 г., доколкото посочената кореспонденция с подсъдимия и
със св. К. съответства и на справките за провеждани разговори.
Относно свидетелите очевидци
А.,
С., К., Д., Г. – според този състав следва да се даде вяра изцяло на изложеното
от всички тях как и защо са се събрали в заведението „Ямаха“, каква е била
причината да пътуват до землището на Садово, какво се е случило там
и как са се прибрали в Пловдив. Налице са несъществени разминавания, които
обаче нямат отношение към правнорелевантните факти и съставомерността на
деянието, поради което и не се обсъждат.
За св. А. /както впрочем и
за останалите очевидци, с изключение на Г./ не се даде вяра, че единствената
причина е да оказват „морална“ подкрепа на пострадалия Б., доколкото самият той
посочи, че се касае за необходимост да се провери дали Т. има оръжие. Това
твърдение противоречи и на показанията на Г., според когото следвало да
разтърват лицата, ако се сбият, т.е. не се говори само за „морална“ подкрепа, а
и за физическа такава. Как точно е следвало да стане това не е ясно, доколкото
свидетелите очевидци не внасят яснота, а, както вече се посочи, е налице
съществена разлика в масата на подсъдимия и пострадалия /в полза на последния/,
които е следвало да „разговарят“, а и с физическата форма на А., К., С., Д. и
Г.. Не се даде вяра на посоченото от А. и Г., че Б. не е давал инструкции какви
да са действията им, тъй като противоречат на показанията на останалите
четирима присъстващи на срещата в „Ямаха“ в тази насока.
Налице са разминавания в
показанията и относно това, чия е била колата /на А. или Б./, разстоянието, на
което са били – между 30 и 70 метра, но те не са съществени и не касаят
правнорелевантни факти, поради което и не се обсъждат.
Свидетел, който посочи
именно подсъдимия като лицето, наранило Б., е св. И.. Тъй като показанията
ú кореспондират с кредитираните показания на пострадалия, а и на
свидетелите – полицейски служители, съдът се довери на изнесеното от нея.
Относно св. К. – както и за
останалите свидетели, имащи представа какви са действителните отношения между
подсъдимия и пострадалия, причините за това и какво точно се е случило на
местопроизшествието, и тук се забеляза демонстриран стремеж за дистанциране и
твърдения за пълно забравяне какво е станало, което наложи да се приобщят
показанията му, дадени в хода на досъдебното производство относно това,
провеждан ли е разговор с пострадалия непосредствено преди прострелването му,
известен ли му е прякор на подсъдимия, какви са отношенията между Т. и Б. и искал
ли е съвет от него пострадалият. Независимо от опитите да се разграничи от
казаното в хода на досъдебното производство, настоящия състав се довери на
приобщените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК показания, а не на
тези, дадени в съдебно заседание. Не се даде вяра и на твърдението, че
разследващия полицай сам е сътворил протокола за разпит, като не знае какво е
съдържанието му.
Съдът се довери и на
показанията на св. К., доколкото същият разказа за личните си възприятия –
установеното от него при преглед на камерите, като показанията му се подкрепят
и от писмени доказателства – справките от мобилни оператори.
Колкото до св. Г. – няма
основания съдът да не се довери на приобщените му показания, доколкото
кореспондират и с обясненията на подсъдимия в кредитираната им част.
Според настоящия състав
напълно се опроверга тезата на Т., че не е бил на местопроизшествието. Освен
посочването му от пострадалия /респективно – свидетелите – полицейски служители
и съпругата му/, според св. А. пострадалият е конкретизирал, че срещата ще се
осъществи с лице от арменската общност на име В., като е дадено и описанието му
– слаб, среден на ръст, мургав, което напълно съвпада с това на подсъдимия.
Освен това, според справките от мобилния оператор за проведени разговори и
обхват на клетка, се е намирал на място, където твърди, че не е бил.
Допълнителен аргумент са и показанията на св. К., според когото автомобилът
„Рено Еспейс“ /който е и с характерни белези/ е забелязан да се движи по
маршрут, обичаен за завръщане от местопроизшествието, който се спестява от
подсъдимия. Макар и да не е разпознат от свидетелите очевидци, това се дължи на
отдалечеността от него /за четиримата – Г., Д., К. и С./, а А. не е имал
възможността да го огледа, тъй като със слизането от автомобила подсъдимият е
произвел изстрели.
Според защитника не са
установени барутни частици по тялото и дрехите на подсъдимия. Изземването на
обтривки, респективно – предаването на дрехите обаче не е станало
непосредствено след деянието, а шест дни по – късно. От експерта – химик Б.
изрично бе посочено, че при миене и пране тези частици могат да се отстранят,
така че, с оглед изминалия период от време, от този факт не могат да се правят
изводи, че такива частици не е имало. Същевременно от защитата се игнорира
факта, че в превозното средство, управлявано от Т., а и по предмети, намиращи
се там, са установени такива частици. За тях не се дава каквото и да е
обяснение, като най – логично е да са попаднали по начина, посочен от
очевидците – при произведен изстрел във въздуха при спиране на превозното
средство и при поставяне на оръжие, с което току що е стреляно, в жабка,
опиране на ръце и дрехи след стрелбата на седалката или по други повърхности.
Неоснователни са и доводите,
че е възможно да е налице самонараняване на пострадалия, доколкото това се
опровергава от показанията на свидетелите – очевидци. Същите не твърдят и
пострадалият да е имал оръжие, като доводите на защитата в тази насока са
голословни.
Именно по тези съображения
се прие, че деянието е осъществено от подс. Т..
От писмо от 4 РУ на МВР
Пловдив /на л.193, т.1 ДП/ се установява, че на подсъдимия не е издавано
разрешение за придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие и
боеприпаси, както и не е издавано удостоверение за притежаване на неогнестрелно
газ – сигнално оръжие, а и към 30.09.2016 г. не е имал право да носи оръжие.
Това обаче не изключва факта на наличието на такова у него на инкриминираната
дата. Действително, оръжието не е намерено, не е ясен конкретния вид и модел, дали
се касае за фабрично или самоделно такова, но при оглед на местопроизшествието
са намерени и иззети гилзи и проектили, а и от пострадалия е изваден оперативно
такъв. Съдебният медик е категоричен, че нараняванията на Б. са именно от
такова оръжие, а и в този смисъл – за произведени изстрели – са показанията на
очевидците. Ето защо се прие, че деянието е осъществено чрез използване на
огнестрелно оръжие.
От настоящия състав не се
възприеха доводите, че правната квалификация на извършеното от подсъдимия е по
чл.115 вр. чл.18, ал.2 НК. Св. А. е категоричен: „Два /куршума – уточнението наше/ минаха покрай ушите ми, един удари
земята и ме изпръска“. Същевременно твърди, че при започване на стрелбата се е
намирал между подсъдимия и пострадалия. В този случай е съществувала реална
опасност и за неговия живот, с оглед близкото разстояние и насоченост на
изстрелите. Същевременно отбелязва, че не е видял къде точно са били насочени –
към главата или корема, но и в двата случая се касае за уязвими части на човешкото
тяло, като е съществувала реална опасност и за неговия живот.
За да е налице
квалификацията по начин, опасен за живота на мнозина, е достатъчно да е било
възможно причиняване на смъртта на поне още едно лице извън жертвата – в този
смисъл решение №171/15.05.2015 г. по н.д. №178/2015 г. на ВКС, 1 н.о.; решение
№360/19.12.2013 г. по н.д. №1179/2013 г., 2 н.о.; решение №199/29.10.2009 г. по
н.д. №179/2009 г. на ВКС. Това са и съображенията настоящия състав да приеме,
че не е налице промяна в правната квалификация на деянието, дадена с
обвинителния акт, и не са налице основания за преквалифициране на извършеното
по основния състав.
Колкото до останалите четири
лица, за които е повдигнато обвинението – К., С., Д. и Г. – от събраните по
делото доказателства не се установи действията на подсъдимия да са
представлявали каквато и да е опасност за живота им. Ето защо подс. Т. бе
признат за невинен и оправдан за това, на същата дата и място извършеното от
него деяние да е представлявало опасност и за живота на В.С.С., ЕГН: **********
***, Т.П.К., ЕГН: **********, Е.В.Д., ЕГН: ********** *** и А.И.Г., ЕГН:
********** ***.
Не е налице неизбежна
отбрана, тъй като, дори и да се е почувствал застрашен, подсъдимият не е бил
нападнат.
Не са и налице
предпоставките за квалифициране на извършеното по чл.118 НК, тъй като, на първо
място, не се твърди наличие на силно раздразнение у подсъдимия; освен това
липсва противоправно поведение на пострадалия. Същият признава, че е напсувал
Т., но след като той първи е направил това по отношение на него. Вярно е, че е
имало присъствие на внушителни като физика лица, но те не са предприели каквито
и да е действия, а и са били на разстояние, като
нападението на подсъдимия е изпреварило други действия.
Колкото до това,
каква е била целта – причиняване на смъртта или на телесно увреждане на
пострадалия: Съдебната практика е категорична, че за намерението се съди не от
думите на подсъдимия /а в случая не се и твърди това/, а от действията – от
средствата, които са използвани, от силата, броя и местата, където са нанесени
ударите, респективно – нараняванията.
В конкретния
случай е използвано огнестрелно оръжие, което е в състояние да причини
биологичната смърт на човешки организъм.
По отношение на
броя – както се посочи, са налице три наранявания – в двата крака и ръката на
Б.. Заключението на комплексната експертиза в съдебномедицинската ú част
е категорично, че е съществувала реална опасност за живота на пострадалия, ако
не бе своевременната медицинска помощ, която е оказана, като се аргументира и с
рязкото падане на хемоглобина при изследванията.
Не може да се
приеме и, че подсъдимият сам се е отказал да довърши изпълнението на
престъплението – той не само не е спрял след произвеждане на изстрелите, а и е
продължил, когато пълнителят вече е бил празен. Нещо повече – направил е и опит
да презареди.
Не може да се
приеме, че подсъдимият е предотвратил настъпването на престъпните последици –
налице са и увреждане на организма на пострадалия, както и реалната опасност за
живота му – последици са настъпили, а живота на Б. е спасен от трети лица и
след оказаната своевременна и адекватна медицинска помощ.
При така установената фактическа
обстановка по делото съдът прие, че подс. В.Т. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.116, ал.1,
т.6, пр.1, вр. с чл.115, вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК - за това, че на
30.09.2016 г., в землището на град Садово, обл. Пловдив, е направил опит
умишлено да умъртви другиго - Т.К.Б., ЕГН **********,***, Република А., с
двойно гражданство - българско и ***, по начин и със средство - огнестрелно
оръжие, опасно за живота на мнозина - Г.И.А., ЕГН **********,***, като
изпълнителното деяние е било довършено, макар да не са настъпили предвидените в
закона и искани от дееца общественоопасни последици.
От обективна страна –
засегнати са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкия
живот. Предмет е жив човешки организъм – този на пострадалия Б.. Налице е
резултат – причинено е увреждане на организма му с цел настъпване на
биологичната му смърт – противоправно лишаване от живот. Този резултат обаче не
е настъпил, въпреки че изпълнителното деяние е било довършено, тъй като поради
независещи от волята на дееца причини не са настъпили исканите общественоопасни
последици – смъртта на Б..
Изпълнителното
деяние е въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да
причини биологичната му смърт. Налице са действия от страна на Т.. Той е произвел изстрели, насочени пряко и непосредствено
към тялото на Б. - причинил е три огнестрелни наранявания.
С оглед използваното
средство – огнестрелно оръжие, и факта, че е създадена реална опасност и за св.
А., се прие, че е налице квалифициран състав – опита за убийство е извършен по
начин и със средства, опасни за живота на мнозина.
Уврежданията са
в пряка причинна връзка с получените от действията на подсъдимия върху
пострадалия наранявания. Резултат не е настъпил, независимо от произведените
изстрели и причинените наранявания, тъй като пострадалият е бил откаран в
болнично заведение и му е оказана своевременно медицинска помощ. Деянието е
осъществено, но желаните последици не са настъпили, независимо от волята на
дееца.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с целени, но не
настъпили обществено - опасни последици, като това е станало поради независещи
от волята му причини, макар и деянието да е осъществено – касае се за довършен
опит. Подсъдимият е съзнавал, че, използвайки огнестрелно оръжие и
възпроизвеждайки изстрели от непосредствена близост с него по тялото на Б.,
особено при настъпилата борба, ще
настъпят обществено опасни последици – неговата смърт, но е искал настъпването
на този резултат. Нещо повече – наличието на друго лице в непосредствена
близост и между Т. и набелязаната цел не го е мотивирало да преустанови
действията си, а с тях е застрашил живота и на А..
Относно наказанието:
За извършеното престъпление
е предвидено наказание лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.
При определяне на размера се
съобрази, че се касае за опит, макар и довършен, като в този случай, с оглед
разпоредбата на чл.58, б.А от НК, наказанието може да се определи при условията
на чл.55 от НК. Според настоящия състав то следва да се определи именно при
тези условия, тъй като и най – лекото наказание, предвидено за този вид
престъпление, е несъразмерно тежко с оглед обществената опасност на деянието и
дееца, като се определи
при условията на чл.58, б.А, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно под предвидения специален минимум на правната
норма.
Както правилно
се отбеляза от страните, е налице изключително смекчаващо вината обстоятелство,
а именно поведението на пострадалия. Същият е организирал голяма група от хора
да присъства на среща, на която подсъдимият се е явил сам. Същите са имали за
задача не само морална, а и физическа подкрепа. Докъде е трябвало да стигне тя
не е ясно с оглед запазеното от всички мълчание.
В случая с оглед осъществяване
целите на наказанието – да се въздейства поправително – възпиращо и
възпитателно, най – справедливо е да се определи в размер на пет години
лишаване от свобода. Съдът счита, че
така определеното наказание ще съдейства за осъществяване на целите на индивидуалната
и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК, както върху подс. Т., така и
върху обществото като цяло.
С оглед разпоредбата на чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС така наложеното
наказание лишаване от свобода подсъдимият следва да изтърпи при първоначален
общ режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК
бе приспаднато при изпълнение на наказанието лишаване от свобода времето,
през което подсъдимият е задържан, считано от 05.10.2016 година по реда на
ЗМВР, с постановление на прокурора от 06.10.2016 г. или с мярка за неотклонение
задържане под стража, считано от 07.10.2016 г. до влизане на настоящата присъда
в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На
основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените
доказателства, които попадат под различен режим.
За
част от веществените доказателства, а именно 3бр. проектили, 4 бр. гилзи;
опаковка, 3 бр. клечки, черна пластмасова палка; натривки; част от тапицерия;
суха зелена маса, 5 бр. бели пликове, се
прие, че са вещи без стойност и се постанови да се унищожат след влизане на
присъдата в сила.
Постанови
се и вещественото доказателство - 1 бр. ключ, да се върне на лицето, от което е
иззето, а именно С. А. , след влизане на присъдата в сила.
Част
от веществените доказателства, които са собственост на подсъдимия: 1 бр.
слънчеви очила, сиво яке, 4 бр. секретни ключове; 2 бр. плетени шапки; анекс на
договор, се постанови след влизане на присъдата в сила да се върнат на В.Т..
С оглед постановената
осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т. бе осъден
да заплати в
полза на държавата, по сметка на ОДМВР Пловдив направените разноски в хода на
досъдебното производство в размер на 453.88 лв., а в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОС Пловдив, направените по делото разноски в
съдебната фаза в размер на
482.90 лева.
Причините за извършване на
престъплението са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната
правов ред, незачитане на личната неприкосновеност и право на живот.
Мотивите на подсъдимия за
извършване на престъплението са разрешаване на възникнал конфликт по
неправомерен начин.
Мотивиран от изложените съображения,
съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: